О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 555

19.03.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

      ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                             ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №582  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.577, ал.1  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  М.  Н.,  гражданин  на  Германия,  роден на  ***г.,  живущ в  Германия,  22885  Б.,  Ц.  Е.14,  чрез пълномощника си  по делото  адв. К.  К.,  против определение  от  07.03.2019г.  на съдията  по  вписванията  при  Районен  съд-  Пловдив, постановено по  преписка  с  вх.№5761/07.03.2019г.,  с което е  отказал  заличаване  на  възбрана,  вписана  в  Службата по вписванията-  гр. Пловдив  на  05.07.2011г.  като  акт  №162,  том  5,  дв. вх. рег. №15761,  наложена  от  ЧСИ  П.И.,  рег.  №821  на  КЧСИ,  върху  следния  недвижим  имот-  поземлен  имот  с идентификатор 39921.504.63.89  по  КККР на  гр. Кричим,  ведно с построените  в  него сгради с  идентификатори  39921.504.63.89.1,  39921.504.63.89.2, 39921.504.63.89.3.   В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му и решаване  на  въпроса  по  същество,  като се  постанови заличаване  на вписаната  възбрана. 

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,  и  срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  основателна.

Производството пред  съдията  по вписванията  е  започнало  по  молба  на  М.  Н.,  с която е  поискано  на основание  чл.31, ал.2  от Правилника  за  вписванията  заличаване  на  възбрана,   вписана  в  Службата по вписванията-  гр. Пловдив  на  05.07.2011г.  като  акт  №162,  том  5,  дв. вх. рег. №15761,  наложена  от  ЧСИ  П.И.,  рег.  №821  на  КЧСИ,  върху  следния  недвижим  имот-  поземлен  имот  с идентификатор 39921.504.63.89  по  КККР на  гр. К.,  ведно с построените  в  него сгради с  идентификатори  39921.504.63.89.1,  39921.504.63.89.2, 39921.504.63.89.3.   От приложените  по делото  писмени  доказателства  се  установява,  че  посочената възбрана  е  била наложена  по изпълнително  дело  №20118210401375  за  обезпечаване  на  вземане  на  „Обединена  българска  банка“  АД.  М.  Н. е  придобил  правото  на собственост  върху   имота  по  силата  на влязло  в  сила на  05.11.2015г.  постановление  за  възлагане  след  проведена публична продан  на  същия  по  изпълнителното  дело.  С писмена  молба  до съдебния  изпълнител  „Обединена  българска  банка“  АД,  в качеството  й  на  взискател,  за  обезпечаването  на  чието вземане  е  била наложена  възбраната,  е  дал  съгласие  за  нейното  заличаване.

За да откаже заличаване  на  вписаната  върху  имота възбрана,  съдията  по вписванията  е  приел,  че  не са  налице  основанията за  това  по чл.31  от  Правилника  за  вписванията,  тъй  като  пред  него  не  е  представено  писмено  нареждане  за заличаването  й   от  съдебния  изпълнител, който  я  е  наложил.  Позовал  се  е  и  на  Тълкувателно  решение  №1  от  10.07.2018г.  по  т.д. №1/2015г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  според  което  вписана  възбрана по реда  на чл.397, ал.1, т.1  от  ГПК  или  наложена  в изпълнително  производство  по  чл.451  и  чл.452, ал.2  от  ГПК  не  се  заличава  след провеждане  на  публична продан  на  възбранения  недвижим  имот,  освен  в  изрично предвидените  в  закона  хипотези. 

Действително  съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  Тълкувателно  решение  №1  от  10.07.2018г.  по  т.д. №1/2015г.  на  ОСГТК  на  ВКС  вписаните  възбрани по реда  на чл.397, ал.1, т.1  от  ГПК  или  наложени  в производство  по  индивидуално принудително  изпълнение  не се  заличават  след провеждане  на  публична продан  на  възбранения  недвижим  имот,  освен  в  изрично предвидените  в  закона  хипотези.  В  мотивите  на  тълкувателното  решение  са  посочени някои  от  предвидените  в закона и  обуславящи  заличаване  на възбраните  хипотези,  като е  прието и  че  след влизане  в  сила  на  постановлението  за  възлагане  от публична продан  придобилият  собствеността  купувач  и  всеки последващ приобретател  на  имота  може да поиска  заличаване  на  вписаната  възбрана  по изпълнението,  ако  не  му е  противопоставима и  не  брани  права.  В случая  искането  за  заличаване  на  възбраната  изхожда  от  купувач  на  имота,  придобил  собствеността  върху  него  на  публична продан.  Освен процесната  възбрана  до  вписване  на постановлението  за възлагане  върху  имотите не  са  вписвани  други възбрани  или  вещни тежести,  нито са  извършвани   разпоредителни сделки  с тях.   При това положение  не може  да  се приеме,  че  възбраната  брани  някакви  права  на  купувача от публичната продан  или  на други  лица. Предвид  горното   и с оглед  искането  на купувача  от  публичната продан  възбраната  следва  да  бъде  заличена,  тъй  като  запазването  й  е  лишено от основание- имотът вече не е на длъжника, други кредитори на длъжника не могат вече /след публичната продан / да се удовлетворяват чрез насочване на изпълнение върху този имот, а  купувачът  го е придобил без тежести  и  има  интерес  от  заличаване  на вписаната възбрана.  Предвид горното  и  с оглед приетото в мотивите  на  т.3  от   Тълкувателно  решение  №1  от  10.07.2018г.  по  т.д. №1/2015г.  на  ОСГТК  жалбоподателят   има качеството на заинтересовано  лице  по  смисъла  на  чл.31, ал.2  от  ПВ и  може да  иска  заличаване на възбраната,  като  не е необходимо  представяне  на   нареждане  на  органа, наложил същата. Ето  защо  обжалваното  определение  на съдията  по вписванията  следва  да бъде  отменено,  като  вместо  това  се  постанови  вписване  на  заличаване  на  възбраната. В този смисъл  е  налице  и  съдебна практика  на  ВКС-  Определение №141  от  17.07.2018г.  на  ВКС по  ч.гр.д.№3974/2015г., II г.о. 

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  определение  от 07.03.2019г.  на съдията  по  вписванията  при  Районен  съд-  Пловдив, постановено по  преписка  с  вх.№5761/07.03.2019г.,  с което е  отказал  заличаване  на  възбрана,  вписана  в  Службата по вписванията-  гр. Пловдив  на  05.07.2011г.  като  акт  №162,  том  5,  дв. вх. рег. №15761,  наложена  от  ЧСИ  П.И.,  рег.  №821  на  КЧСИ,  върху  следния  недвижим  имот-  поземлен  имот  с идентификатор 39921.504.63.89  по  КККР на  гр. Кричим,  ведно с построените  в  него сгради с  идентификатори  39921.504.63.89.1,  39921.504.63.89.2, 39921.504.63.89.3.  

ПОСТАНОВЯВА  заличаване  на  възбрана,  вписана  в  Службата по вписванията-  гр. Пловдив  на 05.07.2011г.  като  акт  №162,  том  5,  дв. вх. рег. №15761,  наложена  от  ЧСИ  П.И.,  рег.  №821  на  КЧСИ,  върху  следния  недвижим  имот-  поземлен  имот  с идентификатор 39921.504.63.89  по  КККР на  гр. Кричим,  ведно с построените  в  него сгради с  идентификатори  39921.504.63.89.1,  39921.504.63.89.2, 39921.504.63.89.3. 

ВРЪЩА  преписката  на съдията  по вписванията  за  извършване  на вписването. 

         Определението е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: