№ 45619
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110157225 по описа за 2023 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът К. твърди, че на 13.4.2023г. сключил с ответника Ю.Л. договор за заем, по
силата на който да му се отпусне сумата 607,32лева главница, като съгласно чл.5 от договора
за заем, се предвиждало обезпечение чрез поръчителство, предоставено от Ю.Л., като е
сключен договор с поръчителя, с който се задължил да му заплати сумат 76,68 лева
възнаграждение. Твърди, че е заплатил изцяло наЮ.Л. сумата 684 лева. Счита договорите за
нищожни – на основание чл.10,ал.1 вр. Чл.22 ЗПК, защото не е спазена предвидената форма
– доставчиците не са му предоставили преддоговорна информация,не са получили валидно
съгласие на потребителя за сключване и изпълнение, нито са му посочили условия за отказ
от договорите. Сочи се, че разменените електронни съобщения не отговарят на ЗЕДЕУУ,
защото са неподписани, като липсва съгласие на ищеца. Сочи се нарушение на изискването
за ясен и разбираем начин на написване, и шрифт. Сочи се нищожност, на основание чл.11,
ал.1,т.7 във вр.счл.22 ЗПК – не е посочен общ размер на кредита, нищожност по
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК-не е налице ГПР и обща дължима сума от потребителя, както и основни
данни, послужили за определяне на ГПР и методика. Сочи се, че в договора за кредит е
посочен грешен ГПР, при действителен от 560 %, който, от своя страна, надвишава
максималния по чл.19,ал.4 ЗПК. Сочи се, че договорът за поръчителство има за цел
1
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, доколкото е с определено от
кредитора лице. Клаузата, предвиждаща обезпечение чрез поръчителство, е наравноправна
на основание чл.143,ал.1 ЗЗП, не е формулирана по ясен и разбираем начин, противоречи на
чл.147,ал.1 и чл.143,ал.2,т.19 ЗЗП, както и неиндивидуално уговорена. Сочи се, че е налице
тристранно споразумение между ищец, кредитор и поръчител, с цел в правоотношението с
поръчителя /свързано лице с кредитора/ да се заобиколи разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК.
Счита, че следва възнаграждението да се включи в ГПР. Сочи се нищожност на договора за
кредит, на основание чл-11,ал.1,т.9 – клаузата за възнаградителна лихва, разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.11 ЗПК . непосочване на условия за издължаване на кредита. Ищецът твърди, че
е заплатил в полза на ответното дружество сумата 684 лева, поради което и претендира
връщане на сумата 25 лева – частичен иск от 84 лева – 7,32 лева е възнаграждението на
кредитора, и 76,68 лева – възнаграждение за поръчителя, чието връщане претендира на
основание чл.23 ЗПК, във връзка с чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. В уточнителна молба сочи, че не
предявява отделен иск за признаване договорите за нищожни, а в рамките на частично
заявените претенции – претендира сумата от 5 лева /частичен иск от 7,32лева
възнаградителна лихва/ и 20 лева / частичен иск от сумат а76,68 лева възнаграждение за
поръчител/ - двете, платени на ответника.
Ответното дружество, Ю.Л., в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че
при сключване на ДПК, ищецът е имал възможност, предвидена от ответника, да посочи
свой поръчител, сключването на договора за поръчителсво не е задължително условие за
сключване на договора за кредит, а се предоставя, ако потребителят е направил такава
заявка при подаването на заявката за кредита – следователно и уговорката е индивидуално
уговорена с потребителя. Сочи се, че искът за нищожност на договора за гаранция е
недопустим / такъв иск не е предявен/, а поръчителят е самостоятелно ЮЛ. Твърди се, че ако
потребителят избере соченото по – горе, неговата система автоматично генерира и таксите,
които ще се заплатят, поради което и доколкото ищецът сам е избрал обезпечение чрез
поръчителство по сочения начин, запознал се е с таксата, получил е преддоговорна
информация, поради което и не е налице заблуждаваща търговска практика.
Сочи се, че възнаграждението за гаранта не влиза в общия разход по кредита, а
същите са посочени в СЕФ, като потребителят е уведомен за таксите на гаранта преди
сключвнане на договора.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор
за кредит и договор за поръчителство, твърдението си, че е заплатил на ответника сумата,
като
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдението си, че е сключил с
Фератум Банк договор за поръчителство.
2
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че
ищецът е имал възможност, предвидена от ответника, да посочи свой поръчител,
сключването на договора за поръчителсво не е задължително условие за сключване на
договора за кредит, а се предоставя, ако потребителят е направил такава заявка при
подаването на заявката за кредита – следователно и уговорката е индивидуално уговорена с
потребителя, потребителят избере соченото по – горе, неговата система автоматично
генерира и таксите, които ще се заплатят, че е предоставил на ищеца в СЕФ информация за
таксата за поръчителя.
ІV. Безспорни факти.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 13.4.2023г.
ищецът е сключил с ответника договор за кредит, обезпечен с договор за поръчителство с
Ю.Л., безспорно е, че договорът е сключен с използване на средства от разстояние.
Страните не спорят за следните факти: по силата на договора за кредит, ответникът е
предоставил в заем на ищеца сумата 600лева главница, при задължение да я върне до
24.4.2023г. с еднократно плащане, заедно с възнаградителна лихва от 7,32 лева, че до
сочената дата, ищецът е платил в полза на ответника сумата общо 607,32 лева, че в самия
договор е посочено, че изпълнението на задълженията по договора за кредит ще бъде
обезпечено с поръчителство от страна на Фератум Банк , както и че до 24.4.2023г., ищецът е
заплатил в полза на ответното дружество сумата от 76,68 лева, която сума съставлява
възнаграждение за поръчителя.
СЪОБЩАВА на страните, че изчислено математически, ако сумата от 76,68 лева се
включи към ГПР, същият надвишава 50 % законната лихва за забава *5.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК- ответникът не
оспорва твърденията за плащане, както и е представил исканите документи, по чл.192 ГПК
и за назначаване на ССЕ - сочат се за безспорен факт..
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – техническа експертиза, по задача, посочена в
отговора на исковата молба, като преформулира същата: вещото лице, чрез предоставен
достъп до интернет платформата на ответното дружество, да отговори на поставените
въпроси. . НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.С.К., т. ********, като ОПРЕДЕЛЯ депозит от 500
лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на определението. Вещото
лице да се уведоми да работи при депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да осигури достъп до интернет платформата, през
която е кандидатствано за кредита от страна на ищеца, като УКАЗВА на ответника, че
при неосигуряване на достъп, съдът може да приеме, че твърденията на ответника са
недоказани.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
3
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2024 г. от
10,20ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4