Решение по дело №300/2024 на Административен съд - Кюстендил

Г. В. А., [ЕГН] от гр.Бобов дол, [улица], чрез пълномощника адвокат Р. П., съдебен адрес гр.София, [улица] оспорва РА №Р-22001022005524-091-001/09.05.2023г., потвърден с решение №991/14.07.2023г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който са установени задължения и съответните лихви за просрочие за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за 2020г. и 2021г. и за установени задължения за ЗОВ, в т.ч. за фондовете на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2020г. и 2021г. Изложени са съображения за нищожност на РА, както и за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Делото се разглежда повторно след връщането му от ВАС с решение, постановено по адм.д.№624/2024г.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22001022005524-020-001/19.10.2022г., издадена от Г. П. – началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП Бургас, упълномощена със Заповед №РД-01-245/05.05.2022г. на директора на ТД на НАП София, въз основа на Заповед №З-ЦУ-753/05.05.2022г. на заместник изпълнителния директор на НАП и Заповед №ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП. Определени са обхватът на ревизията, срокът ѝ – три месеца от връчването на заповедта (последната е връчена на Г. А. по електронен път на 02.11.2022г.), и ревизиращите органи по приходите – Р. К. Т. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ж. П. Ш. – главен инспектор по приходите. Със ЗИЗВР №Р-22001022005524-020-002/31.01.2023г. срокът на ревизията е удължен до 02.03.2023г., а със ЗИЗВР №Р-22001022005524-020-004/14.02.2023г. – до 31.03.2023г. Със ЗИЗВР №Р-22001022005524-020-003/01.02.2023г. като ревизиращ орган е посочена и К. Т. Д. – главен инспектор по приходите, а със ЗИЗВР №Р-22001022005524-020-005/09.03.2023г. като ревизиращи органи са посочени Р. К. Т. (ръководител на ревизията) и К. Т. Д..

Изготвен е РД №Р-22001022005524-092-001 (връчен на А. по електронен път на 18.04.2023г.), като в него е посочено, че Г. А. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ и през ревизирания период е извършвал дейност като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ – електронна търговия с велосипеди. За придобитите доходи през 2020г. той е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. №1000И0124079/26.08.2021г. с попълнено приложение №2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ”, като е декларирал нетни приходи от продажби в размер на 33 500.64 лв. и общо разходи към тази дейност в размер на 80% от получената сума, или 26 800.51 лв. За 2021г. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. №1000И0137869/15.04.2022г. с попълнено приложение №2 – декларирал е нетни приходи от извършваната търговска дейност в размер на 480 лв. и нулев размер на разходите към тази дейност. В РД са обосновани изводи за дължими от жалбоподателя задължения за годишен и авансов данък за едноличен търговец по ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 447.78 лв., за задължителни осигурителни вноски по КСО за периода от 01.01.2020г. до 31.08.2021г. в размер на 1706.76 лв. и за задължителни осигурителни вноски по ЗЗО за периода от 01.01.2020г. до 31.08.2021г. в размер на 689.60 лв. Срещу доклада не е подадено възражение в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК.

Ревизията е завършила с оспорения РА №Р-22001022005524-091-001/09.05.2023г., издаден от Г. П. – началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП Бургас (орган, възложил ревизията), и Р. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас (ръководител на ревизията). Същият е връчен на Г. А. по електронен път на 17.05.2023г. С него за двата данъчни периода са установени допълнителни задължения за главница и лихви в общ размер на 3 574.55 лв., от които годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ в общ размер на 538.91 лв. и за ЗОВ по КСО и ЗЗО в общ размер на 3 035.64 лв.

РА е обжалван по административен ред и е потвърден с решение №991/14.07.2023г. на директора на Д „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, връчено на А. по електронен път на 26.07.2023г. Решаващият орган е формирал мотиви за извършвана независима икономическа дейност от жалбоподателя като търговец, доколкото е извършвал продажби на стоки – редовно/системно, по занятие, от които са реализирани доходи, поради което и същите подлежат на облагане на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Размерът на получените доходи не е спорен, доколкото РЛ е декларирало като приходи размерът на сумите по наложените платежи. Решаващият орган е изложил мотиви за неправилно извършване на ревизията по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Облагаемият доход на РЛ е своевременно деклариран, поради което не може да се приеме, че са налице укрити приходи. В настоящия случай източникът на доходи е конкретно установен и следва да се квалифицира по съответния материален закон. Направен е извод, че облагаемия доход от стопанска дейност на физическо лице, което действа като търговец, но не е регистрирано като такъв, се определя по реда на чл.26 от ЗДДФЛ като облагаем доход на ЕТ, а ГДО се определя по реда на чл.28 от ЗДДФЛ. Налице са условията за определяне на данък по този закон по общия ред, като корекцията на разходите се обосновава с нормата на чл.26, т.2 от ЗКПО. Съобразена е и разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ, според която ГДО за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като облагаемия доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави по реда на КСО и ЗЗО.

По отношение определените задължения за ЗОВ /ДОО, УПФ и ЗО/ решаващият орган приема, че РЛ е самоосигуряващо се по см. на чл.5, ал.2 от КСО и е длъжно да внася осигурителни вноски, доколкото попада в кръга на лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО – лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. В този смисъл са приети за правилни изводите в РА и определените задължения по основание и размер за ЗОВ – ДОО, УПФ и ЗО.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

РА и решението, с което е потвърден, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон, мотивирани са и са постановени при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК. В този смисъл се явява неоснователно релевираното възражение за нищожност на РА. Тук съдът съобразява и изложените мотиви от ВАС за разглеждане на спора по същество, доколкото се приема, че макар и да е процесуално нарушение извършването на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, не е съществено, защото данъчната основа за облагане и основата за определяне на ЗОВ не са установени по аналогия.

В конкретния случай на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне на данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2020г. и 2021г. за облагаем доход по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ от стопанска дейност по продажби на стоки - велосипеди на трети лица чрез "Еконт Експрес" ООД срещу получени суми от наложен платеж. Предвид извършваната търговска дейност е прието, че лицето има качеството на самоосигуряващо се и са установени за внасяне и задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО за 2020г. и 2021г.

По смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Анализът на доказателствата обуславя за съда извод, че Г. А. през процесния период е извършвал системно дейност по продажба на стоки /велосипеди/, с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. За тази категория доходи е приложимо изключението по чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ от необлагаемостта по ал.1. При това положение съдът приема, че жалбоподателя е действал като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ, без да са налице изключенията в чл.2 от закона. В този смисъл получените от дейността доходи подлежат на облагане, по препращането от чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, по реда на чл.26, ал.1 - 6 ЗДДФЛ. Тук съдът отбелязва, че тези доходи са декларирани от РЛ с декларацията по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и не са спорни.

Съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. А годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Доходът от продажба на движимо имущество, който е резултат от стопанска дейност на търговец, представлява доход от трудова дейност и по арг. от чл.10, ал.1 от КСО е възникнало задължение за получателя му за осигуряване. Съдът приема именно с оглед осъществяването на горепосочената дейност, че РЛ е самоосигуряващо се такова по см. на чл.5, ал.2 от КСО от категорията на тези по чл.4, ал.3, т.2 от КСО и дължи ЗОВ. Ето защо правилно е прието от ревизиращите органи и съответно с РА законосъобразно са установени за внасяне ЗОВ за ДОО, УПФ и ЗО за 2020г. и 2021г.

Съдът счита, че размера на установените задължения са правилно определени по арг. от нормите на чл.6, ал.8 и 9 от КСО за ДОО, чл.127, ал.1 от КСО за УПФ, чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО за ЗО и за данък по ЗДДФЛ по чл.48, ал.2 във вр.с чл.28, ал.1 и чл.26 от този закон.

По гореизложените съображения съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна.

С оглед изхода от делото съдът ще присъди разноски в полза на ответната страна, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в общ размер на 2 000.93 лв., от които 1 972.38 лв. юрисконсултско възнаграждение /по 657.46 лв. за всяко разглеждане на делото/, определено на основание чл.8, ал.1 във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г./ и 28.55 лв. държавна такса за касационна жалба.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. А., [ЕГН] от гр.Бобов дол, [улица]срещу РА №Р-22001022005524-091-001/09.05.2023г., потвърден с решение №991/14.07.2023г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който са установени задължения и съответните лихви за просрочие за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2020г. и 2021г. и за установени задължения за ЗОВ, в т.ч. за фондовете на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2020г. и 2021г.

ОСЪЖДА Г. В. А., [ЕГН] от гр.Бобов дол, [улица]да заплати на Националната агенция за приходите съдебни разноски в размер на 2 000.93 лв. /две хиляди лв. и деветдесет и три ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.