П Р О Т О К О Л № 260193
гр. Пловдив, 15 декември 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ВАСИЛ ГАТОВ
СТЕЛА ДАНДАРОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Иван Даскалов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Гатов ВЧНД № 611 по описа за 2020
година.
На основание Заповед
№ РД 55 от 14.05.2020
г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента, относно разглеждане на наказателни
дела със задържани лица, с оглед въведените противоепиде-мични мерки за предпазване
и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Раздел ІІ.5. от Правила и мерки за работата на съдилищата
в условията на пандемия на ВСС (протокол № 16 от 19 май 2020 г.) и
установеното наличие на техническа възможност за осъществя-ване на
видеоконферетна връзка чрез Skype на
Началника на ареста в * е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да не бъде
конвоиран, а осигурен в съответно помещение за видеоконферетна
връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в * с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – Валентина Нончева, която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:00 часа на
линията се намира обвиняемият П.Р.П..
За него в качеството на защитник
в залата се явява адв. П.К., упълномощена на досъдебното производство.
По протеста на Окръжна
прокуратура Хасково се явява прокурорът ИВАН ДАСКАЛОВ от Апелативна прокуратура Пловдив.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. К.: Да се
даде ход на делото.
Обвиняемият П.П.: Чувам ви и ви виждам добре. Зная за какво е делото и не
възразявам да се разгледа в днешното съдебно заседание.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Поддържам
протеста на Окръжна прокуратура Хасково.
Да се
даде ход на съдебните прения.
Адв. К.: Протестът
е неоснователен. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други
доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият П.П.: Не възразявам този състав да гледа делото по
мярката ми за неотклонение. Няма да соча доказателства.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на
Хасковската окръжна прокуратура и считам, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, поради което моля да го отмените.
Мотивите ми затова са следните.
На първо място изразявам несъгласие относно становището за съставомерността
на едно от двете престъпления, за които е повдигнато обвинение, а именно по ал.
2 на чл. 354 от НК. Не бих могъл да се
съглася със становището на съда, че деянието е несъставомерно, тъй като
държането на високорисково наркотично вещество е елемент от състава на престъплението
по чл. 242а, ал. 2 от НК. Споделям в тази насока изцяло заявеното от колегата
прокурор от ХОП, че в настоящия случай не става въпрос за деяния, намиращи се в
идеална съвкупност, а за такива, намиращи се в реална съвкупност и това е така,
с оглед посочените обстоятелства в самото обвинение затова къде е осъществено
едното престъпление и къде другото. Очевидно е, че едното обвинение касае
държане. В допълнение ще понсоча, че щом някой държи нещо, следва да го е
придобил по някакъв начин. Касае се за държане на различно място и в различен
период от посоченото в чл. 242, ал. 2 от НК. Наясно сме с ТР по този въпрос,
което касае предимно такива деяния, имащи за предмет държане на акцизни стоки
без бандерол. Намираме, че тук случаят не може да бъде отнесен към това ТР по
тези съображения и най-вече предвид обстоятелството, че се касае за две отделни
престъпления, извършени по различно време и на различно място. В тази връзка няма как да намери приложение
тук това ТР и ще моля, постановявайки определението, независимо дали потвърдите
становището на първоинстанционния съд или не, да се произнесете и по този
въпрос.
По отношение на другите изложени мотиви в определението на ХОС следва да се отбележат няколко основни неща.
На първо място, изобщо неоснователно е становището на Хасковския окръжен
съд, че времето на престой в следствения арест е изиграло превъзпитателен
ефект. Това е глупаво, тъй като мярката за неотклонение няма за задача и цел
да поправя и превъзпитава. Такава е задачата на присъдата и евентуално на
наложеното наказание. Бидейки неправилно това становище е съвсем неотносимо към
решаване на въпроса каква да бъде мярката за неотклонение.
Правилно и законосъобразно е съждението на колегата от ХОП, че в това
производство следва да бъдат обсъждани въпроси, за които са събрани
допълнителни доказателства и тяхното събиране да доведе до извод различен от
вече взетия за това каква трябва да бъде мярката за неотклонение. На практика
съдът е направил опит чрез ново тълкуване на едни факти и обстоятелства,
известни от 7 месеца наред, да стигне до извод, различен от първоначалния. Считам,
че опитът не е много убедителен и поради тази причина моля да отмените определението и да
постановите ново, с което мярката за неотклонение да остане „задържане под
стража“.
Адв. К.: Моля да
потвърдите определението на Хасковския окръжен съд, с което е изменена мярката
за неотклонение на подзащитния ми П.П..
ТР 1/25.06.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС сочи, че контролът на
съда се свежда до преценка на всички доказателства по делото, които имат
отношение към мярката за неотклонение и са събрани на досъдебното производство.
Според същото това решение съдът преценява законосъобразността на задържането
към момента и не е обвързан от становището на предходните решения и по
първоначалното задържане, тъй като процедурата за съдебен контрол на
задържането на ДП е за проверка на правилността на съдебното решение по
първоначалното вземане на мярката за неотклонение.
На база тези постулати на ТР 1 Хасковският окръжен съд в производството по чл.
65 от НПК е съобразил и преценил всички обстоятелства, свързани със законността
на задържането на П., изхождайки от събраните на ДП доказателства, преценяйки,
че е извършил две престъпления, преценяйки наличието съществуването на реална
опасност той да се укрие или извърши престъпление, ако бъде освободен.
Съгласно изискванията на чл. 5, т. 4 от ЕКПЧОС съдът е извършил внимателен
анализ на всички доказателства, събрани на ДП, обосновавайки своя извод, че обвиняемият
не следва да продължи да бъде с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а
тя следва да се замени с по-лека такава. В тази насока съдът правилно е
направил преценка на събраните доказателства, преценяйки сроковете, обоснованото
предположение за авторството на деянието, периода на задържане – почти 8
месеца, който намалява възможността за бягство и укриване, че не е налице
склонност на лицето да извърши престъпление, с оглед морала му, липса на
предишни осъждания, съответно склонност да извърши престъпление. На база на горното
смятам, че определението на съда е правилно и законосъобразно.
Не съм съгласна с доводите в частния протест на Окръжна прокуратура Хасково.
Смятам, че изхождайки от естеството на действията, извършени от П., всички те
не могат да бъдат квалифицирани като две престъпления извършени от обективна и
субективна страна едновременно в условията на реална съвкупност на двата
престъпни състава. Принципно двете престъпления са насочени към различни обекти
на посегателства и е необходима различна специална цел у дееца за двете
престъпления. За да е осъществен състава на всяко от тези престъпления от
фактическа страна следва да се установи връзка между действията и целта на
дееца. При квалифицирания състав п о чл. 353а, ал. 2 от НК непосредственият
предмет на посегателство са обществените отношения, пазещи живота и здравето на
гражданите, а второто престъпление е насочено към напълно различен предмет на
посегателство – установеният от държавата митнически режим и тъй като сме в
квалифицирания състав, това е наркотично вещество. Пренасяно е веществото без
притежаване на разрешително. Всички действия на П. изрично очертават фактите,
че той след предварителна уговорка е целял да осъществи фактическата власт
върху инкриминираното наркотично вещество в описаното количество единствено и
само със специалната цел. Правната квалификация на деянието по чл. 242, ал. 2
от НК и престъпният му състав субсумира съставомерните елементи на
престъплението държане на наркотични вещества. В случая не е налице реална
съвкупност, а привидна идеална съвкупност на две деяния. Имаме само една
престъпна дейност и на дееца съответно следва да бъде търсена наказателна
отговорност за едно престъпление. Това е така, защото непосредствените обекти на
съответните престъпления се намират в отношение на поглъщане.
Смятам, че не е налице и реалната опасност П. да се укрие или извърши друго
престъпление. Млад човек е, утвърден в обществото, с висше образование, преподавател
в престижно учебно заведение. П. има семейство и трайна уседналост в жилището
на майка си. Създал е второ семейство, от което има непълнолетно дете – ученик.
Издържа и големия си син, който е студент. Той не е криминално проявен. Единственият
му порок е хазартната зависимост, довела до затруднено финансово положение.
Дължи големи суми пари на банки. Както правилно е отбелязал окръжният съд това
го е провокирало да извърши въпросното престъпление. Само на база тази хазартна
зависимост не може да се направи обоснованото предположение, че след 8 месеца
задържане ще си позволи да се укрие или извърши престъпление. При преценка на
това дали определението е правилно, моля да имате предвид, че изтича срокът, в
който може да бъде задържано едно лице за този вид престъпление – на 24
декември, независимо какво се случи по настоящето дело, той ще бъде освободен.
Това, че е престоял в ареста 8 месеца е довело не до неговото превъзпитание, а мярката
за неотклонение има възпиращ ефект. Това кумулативно дадено обстоятелство за
тази личност не е налице и моля да потвърдите определението на ХОС.
Моля и да не увеличавате така определения размер на гаранцията от 4000 лв.,
предвид неговото материално и финансово положение.
Реплика на ПРОКУРОРА: Ще ви обърна внимание на още
един пасаж от определението на първоинстанционния съд, който казва “Според настоящия
състав липсва реална опасност същият да извърши ново престъпление. Обвиняемият
не е осъждан, като извършеното от него е мотивирано единствено от тежкото му финансово
положение и желанието да си набави средства за неговото облекчаване.“ На всеки
в тежко материално положение не може да му хрумне да си набавя средства за
съществуване като върши престъпления. Моля да вземете становище и по тези
въпроси.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият П.Р.П.: Съгласен
съм с това, което каза адвокатката ми. Тя беше достатъчно изчерпателна и няма
какво да допълня. Хазартната зависимост не ми пречи да работя като квалифициран
преподавател от 17 години в престижно и голямо учебно заведение. Хазарт беше и
търкането на билети от на Националната лотария до преди една година, но това по
никакъв начин не им се е отразило.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият П.Р.П.: Моля да
потвърдите определението на Хасковския окръжен съд.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След
тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
С обжалваното определение, състав
на Хасковския окръжен съд е изменил мярката за неотклонение „Задържане под
стража” спрямо обвиняемия П.Р.П. по досъдебно производство № 66/2020 г. по
описа на ГПУ *в по-лека такава - „Гаранция” в размер на 4000 лв,, която следва
да бъде внесена в 2–седмичен срок от влизане на определението в сила.
Срещу
Определението е постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура Хасково. С
доводи за неправилна преценка за обосноваността на предположението досежно
правната квалификация и за наличие на опасност обвиняемият да извърши
престъпление или да се укрие се атакува законосъобразността му и се предлага
същото да бъде отменено и искането на
обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под
стража” в по–лека да бъде оставено без уважение. Алтернативно се предлага
увеличаване на размера на гаранцията от 4000 лв. на 10000 лв.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа становище за необоснованост и незаконосъобразност
на атакуваното определение. Сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, в
които е обвинен, както и че опасността
да се укрие или извърши престъпление продължава да съществува.
Защитата
предлага да бъде оставено в сила определението на Окръжния съд като правилно и
законосъобразно. Сочи, че е разколебана опасността обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление, както и че липсват данни, които да обосноват предположението за
авторството.
Обвиняемият
иска първоинстанционното определение да бъде потвърдено.
Апелативният
съд, като прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение, намира, че същото следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу
него протест оставен без уважение, като неоснователен.
При
постановяване на Определението си, първоинстанционният съд е счел, че
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемият П. може да бъде
направено само досежно обвинението по чл. 242, ал. 2 от НК. Деянието по чл.
354а, ал. 2 от НК съдът е намерил за несъставомерно, тъй като държането на
наркотичното вещество е елемент от състава на контрабандата, а отделно от това
и липсвали доказателства за умисъла на обвиняемия за извършване и на двете
деяния.
Макар и въпросът за наличието на
обосновано предположение в производството по чл. 64 и чл. 65 от НК да не
обвързва по никакъв начин съда, който ще решава делото по същество в условията
на открит и състезателен процес,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че изводът на
първата инстанция принципно е правилен и намира опора в теорията и в съдебната
практика, като отделно от това е съобразен и със становището на ВКС, намерило
израз в ТР № 1/2015 г. по ТД № 1/2014 г.
Тук е местото да се отбележи, че
във връзка с обвинението за държане на наркотика от обвиняемия П. ВКС е бил
последователен в практиката си и многократно е указвал на съдилищата, че
идеална съвкупност на престъпления не е налице, когато само привидно се
осъществяват няколко престъпни състава, намиращи се един към друг в отношение
на специалност или субсидиарност, или на поглъщане.
Общопризнат принцип при
квалификацията на престъпленията е правилото, че специалната норма изключва
приложението на общата норма. Конкуренцията между обща и специална норма може
да се прояви в различни разновидности. Понякога допълнителните признаци на
специалния престъпен състав уточняват толкова деянието, че то чувствително
променя характера си и специалният състав излиза извън рамките на общия състав
на престъплението. Въпреки това се запазва отношението на специалност между
двете норми.
Разглежданият случай е точно такъв.
Съотношението между разпоредбите на чл. 354 от НК и чл. 242 от НК е между
обща и специална норма. Необходимо е обаче да се направи следното уточнение.
Основният състав на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК предвижда
няколко форми на изпълнителното деяние - произвеждане, преработване,
придобиване, държане, както и разпространяването на такива вещества. А
специалният състав на контрабандата по чл. 242, ал. 2 от НК визира
единствено пренасянето на наркотични вещества през границата. Съставът на
престъплението по чл. 242, ал. 2 от НК не е специален по отношение на
всички форми на общоопасното престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като
произвеждане и преработване, а само на държането на конкретните наркотични
вещества.
Що се отнася до изпълнителното деяние
на контрабандата по чл. 242, ал. 2 от НК, свързано с пренасяне на наркотични
вещества през границата, то може да бъде осъществено по най–различни начини от
самия деец, като скрито в дрехите му или в багажа му, поставено в специални
тайници в различни превозни средства, или пък по пощата.
В настоящия казус опитът за пренасянето
на наркотични вещества през границата на страната се извършва при държане, или
казано с други думи, при упражняване от дееца на фактическа власт върху тях. С действията,
насочени към пренасянето им през границата без знанието и разрешението на
митническите органи, деянието по чл. 242 от НК е налично, макар и във
фазата на опита /довършен или недовършен/. Така деянието на обвиняемия П. само
привидно осъществява съставите на двете престъпления - по чл. 242 от НК и
по чл. 354а, ал. 1 от НК. В действителност двата престъпни състава се отнасят
като специален към общ и поради това деянието на обвиняемия следва да се
квалифицира само като контрабанда по чл. 242 от НК.
Не могат да бъдат споделени
съображенията в протеста, че липсват нови обстоятелства, които да разколебаят
опасността обвиняемият да продължи да върши престъпления или да се укрие, както
и че настоящият състав е обвързан от съдебните актове, постановени от
предходните състави, разглеждали законността на задържането на обвиняемия.
В тази връзка следва да се
напомни, че въпросът, свързан с изменение на вече взета мярка за неотклонение
може да бъде поставян по всяко едно време, както на досъдебното, така и в хода
на съдебното производство и това е едно
от основните права на всеки задържан под стража, регламентирано в НПК и
ЕКЗПЧОС. При разглеждането на този въпрос съдът не е обвързан по никакъв начин
от съдебни актове, постановявани в предходни такива производства. Той е длъжен
да прецени към настоящия процесуален момент налице ли са обстоятелства, които
да разколебават изводите за наличие на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК
или пък такива, които да оборват презумпцията по чл. 63, ал. 2 от НПК.
Правилно първата инстанция е
отчела, че към настоящия процесуален момент чистото съдебно минало на
обвиняемия, семейният му статус, постоянният адрес и постоянното му
местоживеене, сочещи на една трайна уседналост са все обстоятелства, които
разколебават извода, че опасността от укриване или извършване на престъпление
продължава да съществува.
Този извод е разколебан и от
добросъвестното процесуално поведение на обвиняемия до момента. Същият е дал
обяснения, като не е отрекъл осъществената от него престъпна деятелност.
С тези обяснения той е спомогнал за разкриване на обективната
истина до степен да не изобличи себе си в извършване на престъпление. Това му
поведение не може да се тълкува в негова вреда, защото ефективното упражняване
на гарантираните от закона права на обвиняемите
не може да представлява основание за ограничаването им в случай, че не
препятства възможността за нормално протичане на наказателното производство. Настоящата инстанция намира, че това му процесуално
поведение, което попада в обхвата на регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС право
на защита, не
само не налага, а точно обратното - изключва
опасността да върши престъпления.
По делото са събрани голяма част
от доказателствата, свързани с предмета на доказване и опасност обвиняемият да
въздейства на свидетели или да пречи за установяване на обективната истина
липсва.
Не на последно место, следва да
бъде отчетено, че до изтичане на преклузивния срок по чл. 63, ал. 4 от НПК
остават едва няколко дни, а по делото предстои извършването на поредица от
процесуално-следствени действия /подробно описани от прокурора в протеста/, което очевидно трудно би могло
да бъде сторено от органите на досъдебното производство в този срок.
Всичко това разколебава сериозно
извода, че е налице реална опасност обвиняемият П. да се укрие или извърши
престъпление до степен на почти пълното
й изключване.
При това положение само наличието
на обосновано предположение за извършено престъпление не е достатъчно за
продължаване на най-тежката мярка за неотклонение.
При липса
на останалите кумулативно изискуеми по чл. 63, ал. 1 от НК предпоставки,
продължаването на мярката за неотклонение „Задържане под стража” би влязло в
противоречие с нормите на НПК и ЕКЗПЧОС и
би се явило незаконосъобразно. Ето защо Окръжният съд правилно е изменил
най-тежката мярка спрямо обвиняемия П. в по–лека такава.
Съобразявайки
данните по делото, личността на обвиняемия, имуществения му статус, както и
неговата семейна ангажираност, обосновано и точно Окръжният съд е определил
вида на мярката за неотклонение „Гаранция” и нейния размер от 4000 лв., който е
достатъчен за постигане на целите,
визирани в чл. 57 от НПК. Посоченото в протеста самочувствие, декларирано от обвиняемия, че няма проблем с
парите, не е достатъчно само по себе си да доведе до увеличаване на така
определения размер, поради което алтернативните претенции на прокурора в тази
връзка не могат да бъдат споделени.
Правилно прокурорът възразява
срещу извода на съда, че времето, през което задържаният е престоял в ареста, е
изиграло своя превантивен и възпитателен ефект и спомогнал за съзнаване на
извършеното от него и неговите последици. Съдът не е съобразил, че поправянето,
превъзпитанието и възпирането на дееца са част от целите на наказанието,
изброени подробно в разпоредбата на чл. 36 от
НК и с тях се преследва специално–превантивния ефект, но те не могат да
бъдат обект на преценка при решаване на въпроса, свързан с мярката за
неотклонение. В това производство следва да се съобразяват целите, залегнали в
чл. 57 от НПК и те са да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда и
изложените от прокурора в тази връзка съображения се споделят изцяло и от
настоящия състав.
Независимо от това, крайният
извод, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета спрямо
обвиняемия П., следва да бъде изменена в по–лека такава е правилен и
законосъобразен.
При служебната проверка на
определението извън възраженията на страните, въззивният съд установи
неправилно приложение на закона от първата инстанция, което налага инстанционна
намеса. Решаващият съд не е съобразил, че в производството по чл. 65 от НПК,
когато мярката за неотклонение „Задържане под стража“ бъде изменена в
„Гаранция“ задържаният се освобождава след внасянето й /по арг. на чл. 65, ал. 10 от НПК/ и в тази процесуална ситуация
разпоредбата на чл. 61, ал. 4, регламентираща срока за внасяне на сумата по
гаранцията е неприложима. Това диктува изменение на определението, като в
частта, с която на обвиняемия е определен двуседмичен срок за представяне на
гаранцията, същото следва да бъде отменено.
В останалата си част обжалваното
определение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
а подаденият срещу него протест оставен без уважение.
По изложените
съображения, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 260121 от 09.12.2020 г. по ЧНД № 631/20 г. на Окръжен съд – Хасково, като го ОТМЕНЯ в
частта, с която на обвиняемия е определен двуседмичен срок за представяне на
гаранцията.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
На основание чл. 65, ал. 10 от НПК обвиняемият П.
да бъдат освободен след внасяне на гаранцията, ако не е задържан на друго
основание.
Определението
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: