Р
Е Ш Е Н И Е
№ 229/18.10.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На осемнадесети септември 2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 295 по описа на 2018 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Хаджидимитрово, общ.Тунджа представлявано от управителя Р.Я.П. против Ревизионен акт № Р-02002817007883-091-001/30.07.2018
г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ – възложил ревизията
и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП-гр.Бургас, с който са
определени допълнителни данъчни задължения, потвърден с Решение №
230/17.10.2018 г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че ревизионния акт
е незаконосъобразен и се оспорва
констатацията на административния орган, че са налице предпоставките за
непризнаване на данъчен кредит по
фактури издадени от доставчик на оспорващото дружество. Прави се искане ревизионния акт да бъде отменен, с присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващия своевременно и редовно призован не
изпраща представител.
Ответната страна редовно призована
изпраща процесуален представител юрисконсулт, който счита жалбата за
неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена, с присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, и
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища прие за установено следното:
Със
заповед за възлагане на ревизия № Р-02002817007883-020-01/15.11.2017 г. (л. 314
от делото), издадена от началник на сектор "Ревизии", в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас е възложено да бъде извършена ревизия
на „***“ ЕООД, относно задължения за ДДС за периодите 01.08.2017 г. -30.09.2017
г. и 01.05.2017г. – 31.05.2017г., определени са лицата които да извършат
ревизията и е определен срок за нейното завършване – 2 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в
рамките на делегираните му правомощия и е надлежно връчена по електронен път на
12.12.2017 г., видно от представеното удостоверение
за връчване(л.315).Така издадената заповед впоследствие е изменяна със Заповеди № Р-02002817007883-020-002/21.11.2017,
№ Р-02002817007883-020-003/05.02.2018, № Р-02002817007883-020-004/12.03.2018 и
№ Р-02002817007883-020-005 / 11.04.2018, като в ревизирания период е включено и
времето от 01.10.2017г. -31.10.2017г., като е удължаван и срока за извършване
на ревизията.
С ревизионен доклад № Р-020028170037883-092-001/29.05.2018
г. (л.56-73), съставен на основание чл. 117 от ДОПК
от ревизиращия орган по приходите, е направено предложение да бъдат установени
размера на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие
към тях, изчислени към 29.05.2018 г., на „***“ ЕООД. Ревизионния доклад е
връчен на ревизираното лице по електронен път на 05.06.2018 г., видно от
представеното удостоверение за връчване (л. 73).
С Ревизионен
акт № Р-02002817007883-091-001/30.07.2018 г.(л. 44-47),
издаден от началник
сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, в съответствие с правомощията им по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове,
периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
30.07.2018 г. на „***“ ЕООД. Ревизионният акт е връчен на дружеството по
електронен път на 07.08.2018 г., видно от представеното удостоверение за
връчване (л.48).
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред с жалба вх. № ИТ-00-8020/14.08.2018 г.(л.34-38), по която директора
на дирекция "ОДОП" гр. Бургас се е произнесъл с Решение № 230/17.10.2018
г. (л. 19-23), с което ревизионният акт
е потвърден изцяло.
Решението е връчено на 24.10.2018 г. по
електронен път, видно от представеното удостоверение за връчване (л.18) и с
жалба вх. № 04-С-Ж-192#3/07.11.2018 г.(л. 8-12), подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван по съдебен ред.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по
чл.156 ДОПК, срещу ревизионен акт потвърден изцяло с решението по чл.155 ДОПК
при обжалването му по административен ред. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Ревизионен акт №
Р-02002817007883-091-001/30.07.2018 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност
началник на сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП-гр.Бургас, с който на
основание чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.6/чл.9 от ЗДДС, чл.68 ал.1 и чл.71 т.1 от ЗДДС са
установени задължения за данък върху добавената стойност и е отказано право на
данъчен кредит на „***“ ЕООД за данъчните периоди от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. и от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. в размер на 57 002, 85 лв. главница и за
невнесения/ просрочен ДДС на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена лихва в размер на 559,31 лв. Така издадения РА е потвърден с Решение № 230/17.10.2018 г.
на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас
при ЦУ на НАП.
Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби при издаването му.
В настоящият случай съда счита, че обжалваният ревизионен акт Ревизионен акт № Р-02002817007883-091-001/30.07.2018
г. е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената писмена форма и процесуалните изисквания и в съответствие с материалноправните норми на закона.
С ревизионният акт са определени следните
допълнителни данъчни задължения за данък
върху добавената стойност на оспорващото дружество:
- за данъчен
период м.08.2017 г. в размер на 28 912,25 лв., с лихва за забава 5,48 лв.;
- за данъчен период м.09.2017 г. в размер на
28 089,60 лв., с лихва за забава 553,83 лв.;
Допълнителните данъчни задължения произтичат от констатация, с която е отказано
правото за приспадане на данъчен кредит по следните фактури с данъчна основа в
размер на общо 285 014,25 лв. и ДДС - общо 57 002,85 лв., издадени от
доставчика "***"
ЕООД, с ЕИК *********:
- ф. №1/28.08.2017 г. - „бяло грозде” и „транспорт”
-35 575,00 лв., ДДС –7 115,00 лв., общо 42 690,00 лв.;
- ф. №
2/29.08.2017 г.- „бяло грозде” и „транспорт” -36 535,00 лв., ДДС –7 307,00
лв., общо 43 842,00 лв.;
- ф. №
3/30.08.2017 г.- „бяло грозде” и „транспорт” -36 500,00 лв., ДДС –7 300,00
лв., общо 43 800,00 лв.;
- ф. №
4/31.08.2017 г.- „бяло грозде” и „транспорт” -35 951,25 лв., ДДС
–7 190,25 лв., общо 43 141,50 лв.;
- ф. №
5/25.09.2017 г. -„грозде мерло” и „транспорт”
-34 553,50 лв., ДДС–6 910,70 лв., общо 41464,20 лв.;
- ф. №
6/26.09.2017 г.-„грозде мерло” и „транспорт”
-35 502,50 лв., ДДС–7 100,50 лв., общо 42 603,00 лв.;
-
ф. № 7/27.09.2017 г.-„грозде каберне” и
„транспорт”-35 469,50 лв., ДДС-7 093,90 лв., общо 42 563,40 лв.;
- ф.
№ 8/28.09.2017 г.-„грозде каберне”, и
„транспорт”-34 927,50 лв., ДДС-6 985,50 лв., общо 41 913,00 лв.;
В хода на ревизионното производство на 03.01.2018 г. на ревизираното
лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения ИПДПОЗЛ №
Р-02002817007883-040-001/04.07.2018г., със срок за представяне 14 дни. С ИПДПОЗЛ №
Р-02002817007883-040-002 /23.04.2018 г. връчено
на 24.04.2018 г. на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК са изискани от „***“ ЕООД всички кантарни
бележки, съпътстващи доставката на грозде по процесните
фактури, издадени от „***" ЕООД, както и информация за
това къде е предадено гроздето от „*** ЕООД“, кои лица от "***" ЕООД са приели
гроздето и с какви документи е предадено същото от "***" ЕООД на „Съндайл уайнъри" ЕООД и др.
От дружеството са представени документи, справки и обяснения заведени в ТД на НАП Бургас с вх.№ ИТ-00-4838/16.05.2018г.
както следва:
- Писмени обяснения
от Р.Я.П. в качеството и на представляваш „***" ЕООД в които се твърди, че
на 04.07.2017 г. между „Съндайл Уайнърн
ЛТД" ЕООД и „З.М.Груп 07"ЕООД е сключен договор за покупко-продажба
на грозде. Количествата и сортовете грозде, конто следва да бъдат доставени се
подават като конкретни заявки от „***" ЕООД към „***" ЕООД, като
крайния срок за доставка на заявените количества е 30.11.2017r.
- В изпълнение на договора „Съндайл Уайпъри ЛТД" ЕООД е подало следните заявки за доставка
на грозде:
- на 28.08.2017г. е подадена
заявка за доставка на 40 520 кг. бяло грозде. Във връзка с така подадената
заявка е издадена фактура №1/28.08.2017 г.
- на 29.08 2017 г. е подадена заявка за доставка на 41 640 кг бяло
грозде. Във връзка с така подадената заявка е издадена фактура № 2/29.08.2017г.
- на 30.08.2017r. е подадена заявка
за доставка на 41 560 кг. бяло грозде. Във връзка с така подадената заявка е
издадена фактура № 3/30.08.2017 г.
- на 31.08.2017 г. е подадена заявка за доставка на 40 950 кг. бяло
грозде. Във връзка с така подадената заявка е издадена фактура № 4/31.08.2017
г.
- на 25.09.2017 г. е подадена заявка за доставка на 40 510 кг. грозде мерло. Във връзка с така подадената заявка е издадена
фактура № 5/25.09.2017 г.
- на 26.09.2017 г. е подадена заявка за доставка на 41 650 кг. грозде мерло. Във връзка с така подадената заявка е издадена
фактура № 6/26.09.2017 г
- на 27.09.2017 г. е подадена заявка за доставка на 41 570 кг. грозде каберне. Във връзка с така подадената заявка е издадена
фактура № 7/27.09.2017 г.
- на 28.09.2017 г. е подадена заявка за доставка на 40 950 кг. грозде каберне. Във връзка с така подадената заявка е издадена
фактура № 8/28.09.2017 г.
От обясненията се установява също, че така заявеното грозде е предадено
на „***" ЕООД в периода 28.09.2017 г. –30.09.2017 г. на територията на Винарска
изба с. Хаджидимитрово като гроздето е получено от Р.Я.П. – управител на „***"
ЕООД. На 22.01.2018 г. е сключен договор за изработка на вино между „***"
ЕООД и „Съндайл Уайнъри"
ЕООД. Гроздето, необходимо за производство на виното е собственост на „***"
ЕООД и е предадено за преработка на 31.01.2018 г. и 05.02.2018 г., като ведно с
гроздето са предадени и материали във връзка с бутилиране на произведеното
вино. Към обясненията са приложени копия от заявките и договора с приложенията.
В хода на ревизионното
производство са извършени насрещни
проверки, включително и на доставчика „***" ЕООД, при
което е установено, че „З.М.Груп
07" ЕООД е с първоначална регистрация в ТД на НАП, Офис София, Офис Център
на 19.01.2017г. и е с регистрация по ЗДДС по избор независимо от облагаемия
оборот от 21.02.2017г.
Във
връзка с ИИНП с изх.№ Р-02002817007883141-003 /19.01.2018 г. е изготвено
ИПДПОЗЛ с изх. №
П-22221018002935-040-001/12.01.2018г., изпратено на декларирания адрес за кореспонденция
на ЗЛ. Във връзка с връчване на ИПДПОЗЛ на фирмата са извършени две посещения -
на адреса за кореспонденция и адреса за управление. На декларираните адреси не
е открито дружеството, управителя, лице за контакт или упълномощено лице за
което са съставени протоколи обр. Кд – 73 с № 1069327/19.01.2018 г и №
1069358/29.01.2018г. ИПДПОЗЛ е връчено
на декларирания електронен адрес за кореспонденция на ЗЛ на 29.01.2018г., като
на 07.02.2018г. в деловодството на ТД на НАП София, Офис Център са входирани „писмени обяснения", и документи с вх. номер
10-53-03-424. Към същите са приложени осем броя фактури издадени на "*** "
ЕООД както следва: Фактура с номер 08 от 28.09.2017г. с продавач- З М Груп 07
ЕООД и купувач "*** " ЕООД на стойност 41 913.00лв., ДО 34 807.50лв.,
транспорт – 120.00лв. и нач.ДДС 6895.50лв.; Фактура с
номер 07 от 27.09.2017г.с продавач- 3 М Груп 07 ЕООД и купувач "*** "
ЕООД на стойност 42 563.40лв., ДО 35 334.50.50лв., транспорт – 135.00лв. и нач.ДДС 7 093.90лв.;Фактура с номер 06 от 26.09.2017г. с
продавач- 3 М Груп 07 ЕООД и купувач "*** " ЕООД на стойност 42
603.00лв., ДО 35 402.50лв. , транспорт – 100.00лв. и нач. ДДС 7
100.50лв.; Фактура с номер 05 от 25.09.2017г. с продавач- 3 М Груп 07 ЕООД и купувач
"*** " ЕООД на стойност 41 464.20лв. ДО 34 433.50лв. , транспорт –
120.00лв. и нач.ДДС
6 910.70лв.; Фактура с номер 04 от 31.08.2017г. с продавач- 3 М Груп 07 ЕООД и
купувач "*** " ЕООД на стойност 43141.50лв. ДО 35 831.25лв.,
транспорт – 120.00лв. и нач. ДДС 7 190.25лв.; Фактура
с номер 03 от 30.08.2017г. с продавач- 3 М Груп 07 ЕООД и купувач "***
" ЕООД на стойност 43 800лв. ДО 36 365.00лв., транспорт – 135.00лв. и нач. ДДС 7300.00лв.; Фактура с номер 02 от 29.08.2017г. с
продавач- 3 М Груп 07 ЕООД и купувач "*** " ЕООД на стойност 43
842.00лв. ДО 36 435.00лв., транспорт – 100.00в.
и нач. ДДС 7307.00лв. и Фактура с номер 01 от
28.08.2017г. с продавач- З М Груп 07 ЕООД и купувач "*** " ЕООД на
стойност 42 690.00лв. ДО 35 455.00лв., транспорт – 120.00лв. и нач. ДДС 7 115.00лв.
В обясненията се сочи, че дружеството е извършило продажба на грозде на
фирма "*** " ЕООД, закупено от ** ЕАД с ЕИК *********, който е
вносител на грозде от Румъния и Гърция за периода – реколта 2017г., като е
приложено копие от фактура ********** от
06.10.2017г. за закупено грозде от ** ЕАД - 425 672.00кг на стойност 76
620.96лв., ДО 63850.80лв.. и нач. ДДС 12 770.16лв.
–грозд. Съгласно обясненията дружеството има едно лице назначено на трудов договор.
Относно реалността на доставките органа по приходите е изследвал произхода на
доставеното грозде, транспорта (от кого е извършен и за чия сметка), плащането,
стоковия поток и последващата реализация на гроздето,
къде и как се съхраняват стоките до момента на тяхната реализация, кадровата и
техническа обезпеченост за осъществяване на доставките, при което е приел за
установено следното: „З.М.Груп 07" ЕООД продава на „***" ЕООД 329350
кг грозде. Във фактурата е включен и транспорт. При извършената насрещна
проверка на „З.М.Груп 07" ЕООД не са представени документи относно
материално-техническата, складова и кадрова обезпеченост на дружеството. От представената
оборотна ведомост за 2017 г. е видно, че „З.М.Груп 07" ЕООД не разполага
със собствени дълготрайни материални активи. Не се представени договори и за
наети такива. „З.М.Груп 07" ЕООД закупува гроздето от „**" ЕАД с фактура
№ 1/06.10.2017 г. (грозде реколта 2017 г. – 425672 кг.). При проследяване
произхода на гроздето от „**" ЕАД (ПИНП № П-04001518037073-141-001/14.03.2018
г.) са представени 22 броя доставки за извършени ВОП от Румъния и Гърция,
предимно от лица, земеделски производители, на които е платено в брой.
След
извършване на насрещни проверки и на транспортните фирми превозвачи на
фактурираната стока и след преценка на събраните доказателства орган по
приходите е формирал извода, че „**" ЕООД закупува гроздето през периода 28.09.2017 г. – 04.10.2017
г. , което се потвърждава и от превозвачите и е транспортирано от съответните
населени места от Румъния, респ. Гърция до базата в гр. Твърдица. От дадените
писмени обяснения от „**" ЕООД след извършен качествен и количествен
контрол от получателя (З.М.Груп 07 ЕООД) гроздето се пренасочва със същото
транспортно средство към базата на винзавода- негов
клиент „***" ЕООД. Не са представени доказателства за транспортиране на
гроздето от базата в гр. Твърдица до крайния клиент - „***" ЕООД с.
Хаджидимитрово. Транспортът приключва до базата в гр. Твърдица. Фактурирането
на транспорта е извършено през м.11.2017 г. Няма плащане на транспортна услуга
с изключение на фактурите, издадени от „ЕМ ЕС ПРО"ЕООД. Няма извършено
разплащане между „**" ЕООД и „З.М.Груп 07" ЕООД, както и между
„З.М.Груп 07" ЕООД и „***" ЕООД. Гроздето, което е заприходено
в „***"ЕООД по счетоводна сметка Стоки е с недоказан произход.
Документално е осчетоводено с дати, преди датата на придобиването му съгласно
изследвания стоков поток. Тъй като няма разплащане не може да се счита и за
авансово плащане. Фактурирането на транспорта е с по-късна дата, отколкото е
документирана доставката. Не се доказва и реално извършена доставка на
транспортна услуга /Монотранс М ЕООД не може да бъде открито
на адрес, посоченото от Вип транс 7677 ООД лице в
качеството му на шофьор не е назначено по трудови или друг вид правоотношение
във фирмата, както и декларираното транспортно средство не е собственост на
дружеството/. В потвърждение на горното е и получената информация от Изпълнителна
агенция по лозята и виното, че „Съндайл Уайнъри" ЕООД (където ревизираното лице твърди, че се
съхранява произведеното от гроздето вино) няма произведени количества вино и
мъст от последна реколта – декларация вх. № 05-08-78/15.01.2018 г.
Органа по приходите е приел, че са
налице само фактури, които не документират
реална облагаема доставка – налице са съставени документи с невярно съдържание.
Поради тази причина не може да се приеме, че е изпълнено условието на чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС. В случая липсата на реална доставка означава, че не може да
възникне правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68 от ЗДДС.
С оглед изложеното и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6 и чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 57002,85 лв. по фактури, издадени от „З.М.груп 07"ЕООД.
Ревизионен доклад №
Р-02000217007883-092-001/29.05.2018г. е връчен на 05.06.2018г. по електронен
път на ревизираното дружество, като в срока по чл.117 ал. 5 от ДОПК упълномощено лице е подало молба вх.№
8729/20,06,2018г. за продължаване срока за представяне на възражение срещу РД. С
Уведомление № Р-02002817007883-РУС-001/20.06.2018г. срокът за подаване на
възражение и представяне на доказателства по ревизионния доклад е продължен до
19.07.2018г, но такива не са постъпили. Няма приложени такива и към жалбата с вх. №
ИТ-00-8020/14.08.2018 г. на „Съндайл Уайнъри" ЕООД, с която РА е оспорен пред Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас
при ЦУ на НАП.
С
Определение № 524/18.12.2018г. по делото, на оспорващия е указано, че
твърденията в жалбата му, както и фактите от които черпи благоприятни последици
и с които опровергава фактическите констатации в ревизионния акт подлежат на
доказване, включително и чрез назначаване на съдебна експертиза. В проведените
съдебни заседания оспорващия не изпраща процесуален представител и не представя
доказателства оборващи констатациите в акта, като е поискано само назначаване на съдебно
икономическа експертиза. Такава е назначена по въпроси формулирани изцяло от
страните по делото и заключението на вещото лице е прието от съда като
обективно изготвено, всестранно и пълно. Видно от същото процесните 8 бр.
фактури са осчетоводени в счетоводството на „З.М.Груп 07”ЕООД, въведени са Дневниците
на продажбите и Справки-декларации
по ЗДДС в законоустановените
срокове, ДДС е начислен по смисъла на
чл.86 от ЗДДС. Реализираните
приходи и начисленото ДДС са намерили отражение в счетоводната отчетност на дружеството, като на 23.04.2019 г. е извършено само частично плащане по фактура
№**********/28.08.2017 г., в размер на 27 500,00 лв. Към
датата на издаване на процесните
фактури "***" ЕООД не е притежавал продадените на „***“ ЕООД количества грозде, тъй
като "***" ЕООД купува 425 672 кг грозде,
включващо и заявеното количество, от "**"ЕАД, което е доставено от Гърция и
Румъния – чрез ВОП в периода 28.09.2017 г. – 06.10.2017 г. Вещото лице сочи също, че по данни от Оборотна ведомост за 2017
г. "***" ЕООД
не е разполагало с материално-техническа
и складова обезпеченост, за да извърши процесните доставки, тъй като няма
дълготрайни материални активи – земи, сгради, машини, съоръжения,
транспортни средства и има само едно лице, наето
на трудов договор. ***"
ЕООД е издало процесните фактури преди датата на настъпване на данъчното
събитие – доставката на гроздето, а е следвало да издаде
проформа фактури с датите на заявките. След това, не по-късно от 5 дни
от датата на доставката на заявените количества грозде, е следвало да издаде фактури. По
отношение счетоводните записвания,
съставени във връзка с процесните 8 бр. фактури,
счетоводството на "***"
ЕООД е водено редовно. Според вещото лице „***“ ЕООД е следвало да включи процесните фактури в дневниците за покупки и
справки-декларации, отнасящи се за данъчния период, през който е настъпило
данъчното събитие или в някой от
следващите три данъчни периода, а не както ги е отразило – в данъчните периоди,
в които са издадени фактурите.
От анализа на събраните в ревизионното и съдебното
производство доказателства се налага извода, че в случая не може да се установи
по категоричен начин фактическото извършване на доставките на грозде посочени в издадените от "***" ЕООД данъчни фактури, поради което съдът счита,
че правилно от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит на „***“ ЕООД.
Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за
данък, който е начислен неправомерно. В закона няма легално определение на
понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5,
но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която
начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови
разпоредби. Законодателя е въвел като кумулативно условие за възникване на
правото на данъчен кредит, наличието на реална доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което начисляването на данък при липса на реална доставка
на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на
данъчен кредит. В случая за да бъде признато право на данъчен кредит по този
ред е необходимо да се изследва реалността на доставките по процесните
фактури. Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Следва да се има в
предвид, че правото на данъчен кредит не би могло да се откаже единствено
поради това, че доставчика не е открит на декларирания от него адрес, тъй като
само по себе си, това обстоятелство не е основание за отказ за признаване право
на приспадане на данъчен кредит. Дори и да не е открит доставчика, ако в хода
на производството бъдат ангажирани доказателства, посредством които да се
установи действителното извършване на процесните
доставки, правото на данъчен кредит по тях не следва да бъде отказано.
Спорният въпрос в настоящото
производство за действителното извършване на процесните
доставки не беше доказан по категоричен начин при доказателствена
тежест за оспорващия, които претендира права от този факт и в настоящото
производство, въпреки предоставените му процесуални възможности в рамките на пет открити съдебни
заседания. Наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по себе
си не е достатъчен факт за доказване на облагаеми доставки. Защото за
осъществяване на една доставка, не е достатъчно получателят по доставката да
притежава данъчен документ. Задължително и необходимо условие е, на първо
място, фактически да е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, т.е., да е настъпило данъчно събитие,
което да е предпоставка за начисляване на данък,което в случая не се доказа по
отношение на жалбоподателя. Липсват в настоящия случай доказателства за
твърдяното от оспорващия прехвърляне на правото на собственост.
Настоящият съдебен състав
приема, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и
обоснован извод, че данъкът по процесните 8 бр. фактури
е начислен неправомерно, доколкото е начислен данък в нарушение на
императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на
действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса на
извършени доставки по смисъла по чл. 6, ал.1 ЗДДС, т.е., установява се наличието на основанието чл. 70, ал.5 ЗДДС, а именно неправомерно начислен данък.
Горният извод е съобразен с приетото от Съда на ЕС в т.13 и т.17 от решението
му от 13 декември 1989 г. по дело С-342/87, че не е възможно приспадането на
данък, който е дължим единствено поради вписването му във фактурата, тъй като
това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези,
отговарящи на облагаема сделка, и ако всеки фактуриран данък можеше да се
приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната
измама би била по-лесна. Оспорващият не е представил доказателства в
ревизионното производство, не бяха представени такива и в настоящото производство
за реалното получаване на посочените във
фактурите количества грозде, което е задължителна предпоставка за доказване
прехвърлянето на правото на собственост върху тях.
От една страна, към датата
на издаване от "***"
ЕООД на процесните фактури 28.08.2017г.- 31.08.2017г. и
25.09.2017г- 28.09.2017г.,
последното не е притежавало 164 670
кг бяло грозде, 82 160 кг грозде мерло и
82 520 кг. грозде каберне, които да продаде на „***“ ЕООД. Това е така с оглед безспорно
установеното обстоятелство, че "***" ЕООД
купува 425 672 кг грозде, включващо и заявеното от оспорващия количество, от "**"ЕАД,
което е доставено от Гърция и Румъния – чрез ВОП в периода 28.09.2017 г. –
06.10.2017 г. и разтоварено в наетата от "**"ЕАД база в гр. Твърдица, за което е
издадена фактура № **********/06.10.2017г. по която не е извършено разплащане.
Следва да се отбележи, че в случая не се касае за авансово плащане на грозде,
тъй като такова не е уговорено в договора от 04.07.2017г. за покупко продажба и не са представени никакви доказателства
за извършено плащане по процесните 8 бр. фактури.
От
друга страна от представените от превозвачите СМR
и пътни
листи се установява, че като крайна точка на маршрутите по които е извършен
превоза на закупеното от "**"ЕАД грозде е посочена базата в
гр.Твърдица. Липсват каквито и да е било доказателства за извършен действителен
транспорт на 329 350 кг. грозде от гр. Твърдица и разтоварването му в
базата на оспорващия – винарска изба с. Хаджидимитрово, обл.
Ямбол.
На трето място от
материалите по делото е видно, че доставчика на оспорващия "***" ЕООД не
е разполагал с материално-техническа и складова обезпеченост, за да извърши процесните
доставки, тъй като няма дълготрайни материални активи – земи, сгради,
машини, съоръжения, транспортни средства и има само
едно лице, наето на трудов договор.
На
следващо място следва да се посочи, че липсват доказателства за мястото и
начина на съхранение/с оглед предназначението му/ на фактурираното количество
грозде, от датата на получаването му 28.08.2017г.- 31.08.2017г. и 25.09.2017г- 28.09.2017г. от оспорващото
дружество, до датата на предаването му, както се твърди -31.01.2018г. и 05.02.2018г. на „Съндайл Уайнъри “ ЕООД за изработка на вино. Следва да се отбележи,
че се касае за продължителен период от време – близо пет месеца и предаването
на процесното грозде на преработващото дружество
документално е оформено едва след като оспорващия е уведомен на 12.12.2017г. за издадената Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002817007883-020-01/15.11.2017
г.
С оглед на така изложеното следва да се
приеме, че от представените по делото доказателства не се установява да е
налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което правилно органа по приходите е приел,
че данъка е начислен неправомерно и е отказал правото на данъчен кредит на
основания чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение на процесните
доставки. Поради дължимостта на така установените
задължения по ЗДДС правилно и законосъобразно се явява и определянето на лихви
по отношение на тях, в съответствие с нормата на чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.
По
изложените съображения жалбата на
„***“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, основателно е искането на процесуалния представител
на ответника да се осъди жалбоподателя да му заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 257, 00 лева, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислено съобразно материалния интерес по делото и сумата в
размер на 250 лева за възнаграждение на вещото лице.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ЕООД, против Ревизионен акт № Р-02002817007883-091-001/30.07.2018
г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ – възложил ревизията
и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с
Решение № 230/17.10.2018 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Хаджидимитрово, общ.Тунджа представлявано от управителя Р.Я.П. да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, направените по делото
разноски в размер на 2 507 (две хиляди петстотин и седем) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните по
реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ:/п/не
се чете