РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Карлово, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100949 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 99 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „***“ ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу АНК. АЛ. Р., било образувано ч.гр.дело
№ 8/2021 г. по описа на Районен съд- Карлово. В рамките на предвидения от
законодателя срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК
предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на
ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищецът предявява искова претенция срещу АНК. АЛ. Р. въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД,
ЕИК *******, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора,
извадка от което прилага.
„***“ ЕООД, ЕИК ********* встъпило в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
1
фактурирано под клиентския номер на абоната ************.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни
от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.“
Между кредитора „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ************ и АНК. АЛ. Р. бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
************ от дата 03.04.2018 г., с който абонатът добавил за ползване мобилен
номер ********** по избран тарифен план Smart S+ с месечна абонаментна такса 11.99
лева (с ДДС). Срокът на договора бил за 24 месеца.
Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ******* от дата 29.11.2017 г., между ответника АНК.
АЛ. Р. и „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ************ били издадени фактури № ********* от
15.04.2018 г., № *********** от 15.05.2018 г., № ********** от 16.06.2018 г., №
******* от 16.07.2018г., за периода от 15.03.2018 г. до 15.07.2018 г., от които:
За отчетен период от 03.04.2018 г. до 14.04.2018 г. операторът начислил на
абоната незаплатена услуга в размер на 54.43 лева с ДДС по фактура № ********* от
15.04.2018 г.:
- Smart S+ - 3.87 лева без ДДС;
- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;
- потребление мобилни разговори – 30.09 лева без ДДС;
- SMS - 9.99 лева без ДДС;
- ДДС ставка и сума 20% - 9.07 лева.
Дължимата сума е платима в срок от 02.05.2018 г. Към фактурата било
приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.04.2018 г. операторът начислил на
абоната незаплатена услуга в размер на 40.13 лева с ДДС по фактура № ***********
от 15.05.2018 г.:
- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;
- потребление мобилни разговори – 23.30 лева без ДДС;
- SMS - 0.15 лева без ДДС;
- ДДС ставка и сума 20% - 6.69 лева.
Дължимата сума е платима в срок от 02.06.2018 г. Към фактурата било
приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. операторът начислил на
абоната незаплатена услуга в размер на 11.99 лева с ДДС по фактура № ********** от
16.06.2018 г.:
- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;
- ДДС ставка и сума 20% - 2.00 лева.
Дължимата сума е платима в срок от 02.07.2018 г. Към фактурата било
приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
2
Абонатът потребил и не заплатил услуги, от които ищецът имал правен
интерес да претендира цедираната му незаплатена услуга на обща стойност 85.22 лева,
фактурирани за последователни отчетни месеци – 04/2018 г., 05./2018 г., 06/2018 г. и за
месец 07/2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 85.22 лева обусловило правото на БТК (чл. 50
от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги;) да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43
от общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имало право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори с ответника,
мобилният оператор издал по клиентски номер ************ крайна фактура №
******* от 16.07.2018г., платима в срок до 31.07.2018 г. с начислена обща сума за
плащане.
В крайната фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, която не била предмет на иска, фактурирана била
цената, дължима за потребените услуги от предходните два отчетни периода в размер
на 85.22 лева, които били предмет на иска.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 15.08.2018 г., като
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си като същият не спазил
крайния срок за ползване на абонамента Smart S+ за мобилен номер ********** до
03.04.2020 г., съгласно договор за мобилни услуги от 03.04.2018 г.
Главницата била формирана като за процесния период ответницата не
платила месечните абонаментни такси за всяка една от посочените услуги. В
главницата не била включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени
услуги.
Цената на иска представлявала сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга (и цедент по първия договор за цесия), начислена била
мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й (иск по чл.86 ЗЗД) и
действителният активно легитимиран в процеса било кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410 ГПК).
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не заплатил в указания
срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения
и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те
били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал
в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
3
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно
- цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани
през предходния месец (или периоди).“
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/ти електронен
адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия ши в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими
суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които са
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка.“
В конкретният случай ответникът АНК. АЛ. Р. подписала договор за
далекосъобщителна услуга, потребявала избраните услуги, не изпълнила задължението
си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднала в забава. Издадена била фактура и в срок не я заплатила. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия били облигационни, скоссесуални, двустранни и
породили правно последици за страните по тях. В договорните отношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях.
Нямало законово ограничение по чл. 99 ЗЗД относно предмета на договора
за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било
важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява
момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Същите имали за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не
случайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Г.“
ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част
от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един
от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима
4
сума, представляващо неразделна част от този договор.“
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане.
Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
33ЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на цесионера,
цедентът се задължил да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител
на съответното приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.
В настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за
цесия.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
АНК. АЛ. Р., ЕГН ********** гр. К., ул. Б. ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град С., ****, район „Т.“, булевард
„Б.“ № *******, чрез пълномощник В.Г., сумата 85.22 лева (осемдесет и пет лева и
двадесет и две стотинки), главница представляваща незаплатени суми по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, с клиентски номер ************ от
03.04.2018г., за периода 15.03.2018г. до 15.07.2018г., за която е била издадена Заповед
№ 16 от 11.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД
№ 8/2021 г. по описа на КрлРС. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът АНК. АЛ. Р., чрез назначения от съда особен представител,
оспорва иска. Въвежда следните възражения: Видно от представените с исковата
молба доказателства било, а и от самото изложение същата, че ответницата АНК. АЛ.
Р. не е получила съобщение за извършена цесия и не е преподписала договор с новия
кредитор. Видно от представените с исковата молба документи, а именно
уведомителното писмо за извършената цесия - за прехвърленото задължение на
ответницата АНК. АЛ. Р. на „С.Г.Г.” ООД на 16.10.2018г. и последващо прехвърляне
от цесионера по този договор на прехвърленото задължение на ответницата АНК. АЛ.
Р. на „С.Г.Г.“ ООД на 16.10.2018г. и последващо прехвърляне от цесионера по този
договор на дружество ,,***“ ЕООД, ЕИК ********* на 01.10.2019г., от който момент
дружество - ищец се считало за кредитор, същото не стигнало до знанието на
ответницата.
Нямало доказателства, че както първата цесия, така и втората е стигнала до
знанието на ответницата А.Р..
Ако се приемело, че с исковата молба ответницата се уведомява за
прехвърлянето на вземането, то това уведомяване се случвало почти четири години
5
след сключването на договора с „БТК“ ЕАД от 03.04.2018г.
От исковата молба не ставало ясно как е формирана сумата от 85.22 лева,
която се претендира да бъде заплатена от ответницата. Не ставало ясно на базата на кои
фактури е изчислена тази сума. В изложението на исковата били посочени четири броя
фактури, по които ответницата дължала суми за ползвана, но неплатена
далекосъобщителна услуга. При изброяването на фактурите били изброени четири
броя фактури, при разбиване по елементи на дължимите суми по всяка една от
фактурите - били изброени три броя фактури. Като писмени доказателства били
представени пет броя фактури. Не ставало ясно как е определен размерът на
мораторната лихва, която ищецът се отказвал да претендира.
Имало редица неясноти и несъответствия в изложението на исковата молба
за дължимата от ответницата сума и сумите по представените фактури, по които
ищецът твърдял, че е определил размера на задължението.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 8/2021 г. на РС Карлово е видно, че
по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК е била издадена Заповед № 16/11.01.2021 г. за следните суми: 85.22 лева –
главница, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ************ от 03.04.2018 г. за периода от 15.03.2018 г. до
15.07.2018 г.; 20.13 лева – мораторна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2020 г.;
25,00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и 180,00 лева – адвокатско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането представлява незаплатени суми
по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер
************ от 03.04.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47 ал.5 от ГПК, поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415,
ал.4 ГПК.
Не се спори и се установява от приложените писмени доказателства –
декларация и 4 броя месечни сметки, че между ответника АНК. АЛ. Р. и „БТК“ ЕАД е
съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договори за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ************ от 03.04.2018 г. не
се спори, че въз основа на посочения договор ответницата ползвала предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано заедно с
дължимите месечни сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. От
представените договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. и извлечение от
приложение № 1 от 21.05.2021 г., е видно, че вземанията на „БТК” ЕАД, спрямо АНК.
АЛ. Р., произтичащи от договори за мобилни услуги са прехвърлени на „С.Г. Г.“ ООД,
ЕИК: *******, което дружество, от своя страна ги е прехвърлило в полза на „***“
ЕООД. Представено е и уведомително писмо за извършените прехвърляния на
вземания, изходящо от „С.Г. Г.“ ООД чрез „БТК“ ЕАД, по пълномощно, адресирано до
ответника АНК. АЛ. Р., с което последната се уведомява, че единствен разпоредител на
вземането е „***“ ЕООД. По делото не са ангажирани доказателства за надлежно
връчване на уведомлението преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Законът
вменява в задължение на стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно трайната
съдебна практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия кредитор, да
извърши уведомяването, като това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС,
6
II т.о.). Практиката приема и че изпратеното уведомление за цесията, приложено към
исковата молба по предявен иск за събиране на вземането и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. І-во от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД (решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
решение № 78/09.07.2014г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.). Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че длъжникът е бил уведомен за извършените
цесии. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия от
цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото е достигнало до длъжника
с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
По делото са представени като доказателство 5 броя месечни сметки, както
следва: № ********* от 15.04.2018 г., № *********** от 15.05.2018 г., № **********
от 16.06.2018 г., № ******* от 16.07.2018г., за периода от 15.03.2018 г. до 15.07.2018 г.,
от които:
За отчетен период от 03.04.2018 г. до 14.04.2018 г. операторът начислил на
абоната незаплатена услуга в размер на 54.43 лева с ДДС по фактура № ********* от
15.04.2018 г.:
- Smart S+ - 3.87 лева без ДДС;
- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;
- потребление мобилни разговори – 30.09 лева без ДДС;
- SMS - 9.99 лева без ДДС;
- ДДС ставка и сума 20% - 9.07 лева.
Дължимата сума е платима в срок от 02.05.2018 г. Към фактурата било
приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.04.2018 г. операторът начислил на
абоната незаплатена услуга в размер на 40.13 лева с ДДС по фактура № ***********
от 15.05.2018 г.:
- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;
- потребление мобилни разговори – 23.30 лева без ДДС;
- SMS - 0.15 лева без ДДС;
- ДДС ставка и сума 20% - 6.69 лева.
Дължимата сума е платима в срок от 02.06.2018 г. Към фактурата било
приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. операторът начислил на
абоната незаплатена услуга в размер на 11.99 лева с ДДС по фактура № ********** от
16.06.2018 г.:
- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;
- ДДС ставка и сума 20% - 2.00 лева.
Дължимата сума е платима в срок от 02.07.2018 г. Към фактурата било
приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Крайното задължение на ответницата, посочено в последната месечна сметка
от 15.08.2018 г. възлиза на 130.95 лева с ДДС. По делото липсват доказателства дали
има извършвани частични плащания от ответницата. От приложеното извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. се установява, че предмет на
договора за цесия е сумата от 85.22 лева, т.е. сумата е по малка от задълженията по
7
посочените фактури. Същата сума е посочена и в потвърждението за извършената
цесия по чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Ищецът има интерес да претендира само онази част от
задължението, която му е била прехвърлена с договор за цесия, поради което
възражението на ответника за неустановеност на задължението се явява неоснователно.
В производството са установени задължения на ответницата към първоначалния
кредитор БТК ЕАД в размер, по-голям от прехвърления на ищеца, респективно –
претендиран такъв.
Съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от
фактическото положение към датата на подаване на заявлението (така и т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК).
Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422
ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото се претендира
вземане в размер, по-малък от установения и доказателства за факта на плащане не са
ангажирани, искът се явява основателен и като такъв съдът следва да го уважи.
ОТНОСНО разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изходът от
процеса, следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца разноските в исковото
производство в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса и 180 лева за
реализирано адвокатско възнаграждение. Следва да се осъди ответницата да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство съразмерно с уважената (разгледана) част
от вземането по заповедта, тъй като в настоящия случай не цялото присъдено вземане
по заповедта е било предявено. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се
следват разноски в заповедното производство в размер на 165.83 лева. Следва да се
осъди ответницата да заплати на ищеца разноски за особен представител в размер на
300 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че АНК. АЛ. Р. с ЕГН ********** гр. К., ул. Б.
***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ № *******, чрез пълномощник В.Г., сумата
85.22 лева (осемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки), главница представляваща
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
периода от 15.03.2018 г. до 15.07.2018 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с клиентски номер ************ от 03.04.2018 г., която
сума представлява част от задълженията по фактури № ********* от 15.04.2018 г., №
*********** от 15.05.2018 г., № ********** от 16.06.2018 г., № ******* от
16.07.2018г. и за която сума е била заповед № 16 от 11.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 8/2021 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, АНК. АЛ. Р. с ЕГН **********
гр. К., ул. Б. *** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление в град С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ № ******* сумата от 505.00 лева,
представляваща разноски по настоящото производство и сумата от 165.83 лева,
представляваща разноски по ЧГрД № 8/2021 г. по описа на Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9