Р Е Ш
Е Н И Е
№ 200
Гр. Перник, 04.11.2022 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 331
по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.П.З., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.П.
*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0245-000023 по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 17.07.2022 година, издадена от началник група при
ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с която е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателя твърди, че в оспорената заповед е незаконосъобразна.
Моли съда да я отмени, като издадена в нарушение на изискванията за съдържание,
както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с целта на закона.
В проведеното съдебно заседание на 24.10.2022
година жалбоподателя Г.П.З. редовно
призован не се явява, представлява се от адвокат С.Д. ***, която моли съда да отмени
заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като
незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 21.02.2022 година ответникът
по жалбата редовно призован не се явява и не се представлява.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2022
година, в 09:26 часа, С.Х.П. – младши
автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол в присъствието
на свидетеля /очевидец/ Б.Д.К.съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 741851 от 17.07.2022 година на Г.П.З., с ЕГН **********, от с. Д.,
ул. „***“ № 29, за
това, че в община Бобов дол, на път Кюстендил – Радомир управлява собствения си
лек автомобил „***“ с рег. № РК 8700 ВМ, след като е лишен от правоуправление
по административен ред, с което е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № ********* и 2 /два/ броя
регистрационни табели с номер РК 8700
ВМ.
По делото е
представена Заповед № 277з-1046 от 30.06.202017 година на директора на ОДМВР Кюстендил,
с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста
от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Кюстендил
от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.5.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0245-000023 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 17.07.2022 година,
издадена от началник група при ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол на жалбоподателя е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0245-000023 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 17.07.2022 година,
издадена от началник група при ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с която на
жалбоподателя е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 277з-1046 от 30.06.202017 година на
директора на ОДМВР Кюстендил е оправомощил началника на група при РУ на ОДМВР
Кюстендил, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон
и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управлявал МПС след като е лишен
от това право.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.
В конкретния случай,
видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената
заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице,
което е лишено от това право, като нарушението е квалифицирано по чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз
основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС от лице което е лишено от това право, което в случая е установено по
безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният
орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което е лишено
от това право. Съгласно чл.
189, ал. 2 АПК съставения АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от
лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното
производство жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган
с допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година
императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на
предпоставките в разпоредбата, в случая управление от
лице, което е лишено от това право. С оглед на гореизложеното настоящия
съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с Акт за
установяване на административно нарушение от 17.07.2022 година. Безспорно са
възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специален закона, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата
е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се
„Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се
реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален
ред. Административната принуда, наложена с оспорената заповед както се посочи
по – горе е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните
от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при
условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде
или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите
предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка,
административният орган е длъжен да я приложи. В тази връзка са напълно
неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в
подадената жалба.
Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като
мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно
нарушение.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната
принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от
необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения минимален размер от
6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.З., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0245-000023 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 17.07.2022 година,
издадена от началник група при ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/