Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260725
гр. Пловдив, 17.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 30.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря
Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6967/2020 г. по
описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба
на ГАТИКО 15 ООД против Наказателно
постановление № 36-0000598/13.10.2020 г., издадено от директор на РД-Пловдив на ИААА, с което на ГАТИКО
15 ООД е наложена имуществена санкция в
размер на в размер на 1000 лева.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна
с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН нарушението е
описано по следния начин:
На 22.04.2020 г. около 00:01 часа
в гр. Пловдив, бул. „Х. Ботев“ № 82, РД "Автомобилна администрация" -
гр. Пловдив, ГАТИКО 15 ООД , като
лице по чл.16 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, с Разрешение № 1610/14.06.2017 г. за извършване на
периодични прегледи на пътни превозни средства, извършва следното нарушение:
1. При настъпила
промяна в обстоятелствата в контролен технически пункт с Разрешение №
1610/14.06.2017 г. на документите по чл.18, ал.1, т.б от Наредба № Н-32 на
МТИТС, а именно сертификат за внедрена в контролния технически пункт система за
управление на качеството по чл.11, т. 5 - ISO № BC20-027155Q5/14.04.2020 г. не
е уведомило писмено Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна
администрация", чрез ръководителя на съответното регионално звено до 24:00
ч. на 21.04.2020 г. в седем дневен срок от извършената промяна,
удостоверена с документите по чл.18, ал.1 от наредба № Н-32 на МТИТС.
Посочената фактическа
обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който в съдебно
заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН. Тези показания на
актосъставителя съдът кредитира изцяло, доколкото са последователни, безпротиворечиви,
а и съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Следва да се отбележи
и че изложените в АУАН факти по същество не се отричат от жалбоподателя, като
се оспорва само тяхната правна интерпретация.
Правилното
установяване на гореизложените факти обаче, не е достатъчно за наказване на
дееца, доколкото са налице, както процесуални, така и материално правни
основания за отмяна на НП.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА
НА НП.
Съдът намира, че при този начин
на описание на деянието съществено
е нарушен чл. 42 ЗАНН.
Съгласно цитираната норма сред
задължителните реквизити на АУАН са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в
което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците
при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на
фактическите и/или правните рамки
на повдигнатото обвинение са винаги
съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на
наказаното лице. Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в
административно-наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и предявява
административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН ще отговаря на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 ЗАНН ако в него са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение,
както за дееца, така и за съда начин всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място
на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В тази връзка в
теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН ще
съответства на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в него,
в случай, че се приемат за доказани, сами
по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо
за преценката за съставомерност за
първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които
не са предявени на дееца.
В обратния случай,
ако в АУАН не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако
за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца, НП следва
безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на
защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай
От текста на сочената като
нарушена норма на чл. 24 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства е видно, че основните
съставомерни обстоятелства, които следва да се установят в процеса,
респективно да са надлежно описани в АУАН и надлежно предявени на дееца,
за да се счете, че редовно е повдигнато административното обвинение са
следните:
-наличие
на обстоятелства, удостоверени с документите по чл. 18, ал.1, т.4, 6-10 от
Наредбата;
-настъпила
промяна в едно от тези обстоятелства;
-дата,
на която е настъпила промяна в обстоятелството;
-
изтичане на 7-дневен срок за заявяване на промяната пред ИААА.
Всички
тези елементи от фактическия състав следва да са налице кумулативно, респективно:
-неустановяването
на който и да било от тях от доказателствата по делото води до несъставомерност
на деянието;
-липсата
на описание на който и да било от тях в АУАН води до ненадлежно повдигнато и
предявено административно обвинение.
Така
изрично Решение № 527 от 11.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 75 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1131 от 17.05.2018 г. по к.
адм. н. д. № 723 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
постановени по напълно идентични казуси.
В
конкретния случай от възпроизведения текст на АУАН е видно, че в него липсва
посочване на два от основните съставомерни белези:
-
кое е обстоятелството, което е променено;
-
коя е датата, на която е настъпила промяната.
Действително
е посочена датата, на която според
наказващия орган изтича седмодневния срок за заявяване на промяната.
Въпросът обаче кога изтича определен в закона срок представлява
изцяло правна преценка, компетентен да направи която е съдът, като
наличието на този правен извод в АУАН не санира порока при описание на деянието
от фактическа страна.
Следва
да се направи и изричното уточнение, че от изричния текст на нормата на чл. 24
от Наредбата следва, че съставомерно е незаявяването в
определения срок на дадена промяна
в обстоятелствата, удостоверени в документите по чл. 16 от Наредбата, а
не издаването на нов документ сам по себе си.
От
изложеното следва, че непредставянето на
новоиздаден документ в ИААА ще е съставомерно, само ако този документ удостоверява
промяна в някое от предвидените в Наредбата обстоятелства, подлежащи на
деклариране пред контролния орган.
В този
смисъл, посочването в АУАН на
новоиздаден документ не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено
задължението по чл. 42 ЗАНН да се индивидуализира надлежно и промененото
обстоятелство, което е трябвало да се заяви.
В
конкретния случай, както в АУАН, така и в НП е посочен само новоиздадения
документ- Сертификат за внедрена система за управление на качеството №
BG20-027155QS/14.04.2020. При така изложените факти обаче, както съда, така и
жалбоподателят са поставени в положение да гадаят:
-какво
точно е промененото обстоятелство-
дали това е въвеждането за първи път в
експлоатация на система за управление на качеството или промяна във вече съществуваща система или пък
новото обстоятелство се състои в самото сертифициране на вече съществуваща и
въведена в експлоатация система;
-коя
е датата на настъпване на подлежащата на заявяване промяна, която във
всеки случай е различна от датата на издаване на документа, който я
удостоверява, а както е видно от текста на чл. 24 от Наредбата меродавна е
именно датата на настъпване на промяната.
Избраният
от наказващия орган подход при описание на съставомерните белези на нарушението
в АУАН внася прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи
несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно известно по аргумент от
чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно наказателната отговорност не
може да почива върху предположения.
В случая констатираните пороци
при описания на нарушението в АУАН няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен
съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН. . Изискванията за реквизити на АУАН са
императивни и те не могат да бъдат
извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и
трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без
те да са надлежно индивидуализирани в АУАН, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност да се издаде
НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са
установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата
вина. От граматическото и систематично тълкуване на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с нормите на
чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2 ЗАНН се установява
обаче, че този ред за саниране на
процесуални нарушения, допуснати в рамките на административно наказателното
производство е неприложим когато
в АУАН е допуснат порок при
описанието на съставомерните фактически признаци на извършеното деяние
и/или в посочването на нарушените правни норми.
Затова приложното поле на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателния процес, които не
са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и
субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация.
В този изричен смисъл
е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване според което по реда
на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с
индивидуализация на съставомерните признаци на деянието и неговата правна
квалификация е недопустимо, доколкото напрактика
би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото надлежно предявяване.
Така Решение №
468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. №
1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В
конкретния случай видно от текста на НП, с него е направен опит по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН да се коригира пропуска да се посочи в АУАН един от съставомерните
белези на деянието (а именно датата на промяната в обстоятелствата), като се индивидуализира
за пръв път в НП.
По
съображенията изложени по-горе подобен подход е недопустим, като следва да се
приеме, че порока в съдържанието на АУАН не е саниран.
Досежно
втория липсващ в АУАН съставомерен елемент, а именно вида на промененото
обстоятелство, изобщо не са и правени опити от наказващия орган да се санира
визирания порок дори по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
ПО МАТЕРИАЛНО
ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.
Основен принцип на
правото е, че може да се носи
отговорност за неизпълнението на правно дължимо действие, само ако същото е обективно изпълнимо,
доколкото само в този случай би била налице противоправност на извършеното,
която да обуслови използването на държавна репресия.
Освен това в чл. 24
от Наредбата изрично е посочено, че при промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6
- 10, лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" чрез ръководителя на
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" в 7-дневен срок от
извършването на промяната или от
узнаването й , като приложи
документите, които я удостоверяват.
При извършено тълкуване
на нормата с оглед целта на закона се налага извод, че 7-дневния срок за
заявяване на промяната ще започне да тече, когато
са налице кумулативно следните обстоятелства:
-настъпила е промяна
в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18 от Наредбата
(действително в законовата норма е използван съюзът „или“ но няма как разумно
да се очаква деецът да узнае промяна, която изобщо не е настъпила);
-тази промяна е узната от задължения субект (доколкото
противоречи на целта на закона да се санкционира неуведомяването на ИААА за промяна, която
задължения субект все още не е узнал);
-задължения субект реално да е получил документите, които удостоверяват промяната,
доколкото по силата на чл. 24 от Наредбата е безусловно задължен да ги приложи
към уведомлението.
Пренесени на
плоскостта на конкретния казус горните разсъждения налагат извод, че 7-дневния срок за жалбоподателя за
заявяване на неустановената по делото промяна е започнал да тече от датата на реалното получаване на Сертификат №
BG20-027155QS/14.04.2020, а не от датата на неговото издаване,
най-малкото доколкото преди връчване на сертификата собственика на ГПТ може да
е в неведение за датата на неговото издаване.
Още по-малко може да се поставя изискване 7-дневния срок да започва да
тече от датата на издаване на сертификата, а не от датата на неговото
получаване, предвид сочената дата на извършване на нарушението- 24.04.2020г.
когато е ноторно известно, че в страната имаше обявено извънредно
положение, КПП по пътищата, съществени затруднения в комуникацията, транспорта
и съобщенията.
Същевременно от
разпита на актосъставителя се установи, че той изобщо не е изследвал въпроса кога визираният сертификат реално е
получен от наказаното лице, като сочената в АУАН и НП дата на
извършване на нарушението е определена само
на база дата на издаване на сертификата.
Посоченото навежда на
извод, че:
-по делото изобщо не е установено по несъмнен начин,
че ако изобщо е допуснато нарушение, то
е извършено именно на датата, сочена в АУАН и НП, като е напълно реално
и възможно към тази дата деянието все
още да е било несъставомерно, доколкото седемдневния срок по смисъла на
чл. 24 от Наредбата изобщо не е започнал да тече или пък все още не е бил
изтекъл (в зависимост от датата на
реално получаване на сертификата), което по силата на чл. 303, вр. чл. 304 НПК се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП;
-допуснато е от
наказващия орган съществено нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН, задължаващ го да
проведе пълно и всестранно изследване,
особено на обстоятелствата относими към съставомерността на деянието.
По изпоженените вече
в предходната точка съображения за съдът не съществува процесуална възможност
за първи път да изследва обстоятелства относими към съставомерността на
деянието (каквото се явява датата на получаване на процесния сертификат), които
са били изцяло игнорирани от администрацията, нито пък може да осъди дееца за друга дата на извършване на
нарушението, различна от тази посочена в АУАН и НП.
В тази връзка следва
да се съобрази, че в трайната съдебна практика е прието, че деянието
представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на
съзнанието в дадено време, на
дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или
подновяващо се решение.
Така изрично Решение
№ 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 52 от
21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС, Решение № 20 от
01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на ВКС,
Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по
н.д № 290/2015 год. на ВКС.
От цитираното
определение следва, че мястото и времето
на извършване на деянието са съществен
негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се
касаело за различно деяние, а както е ноторно известно със съдебното решение деецът не може да
бъде осъден за различно деяние, от това за което му е повдигнато
административно обвинение с АУАН.
По изложените
съображения следва да се приеме, че допуснатите пороци при установяване по несъмнен начин датата на извършване на
нарушението са неотстраними на съдебна фаза, което влече и отмяна на атакуваното
НП.
ПО РАЗНОКИТЕ.
При този изход на
спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на
разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната
фактическа и правна сложност на делото, която не се отличава от типичната за
подобен вид нарушения;
- имуществения
интерес от водене на делото – имуществена санкция в общ размер от 1000 лева,
като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата и
процесуално представителство в открито заседание
следва да
се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но
и реално процесуално
представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева
изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.
1 от Наредбата за процесуално
представителство, при материален
интерес до 1000 лева.
Реално
заплатеният размер се явява на следващо място
обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и
претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна РДАА-Пловдив не е самостоятелно юридическо
лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ИААА, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000598/13.10.2020 г., издадено от
директор на РД-Пловдив на ИААА, с което на ГАТИКО 15 ООД е наложена имуществена санкция в размер
на в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" да заплати на ГАТИКО 15 ООД, ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща
разноски пред Районен съд
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
С.Д.