Р Е Ш Е Н И Е
гр.София ,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАНОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Татяна Асенова и в присъствието на
прокурора СТАНИМИР Димитров като изслуша
докладваното от с-я МАНОЛОВА ВНОХД № 1502
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 24.01.2018г.,
постановено по НОХД № 18266/2016г. по описа на СРС, НО, 5 състав съдът е
признал за невиновен подсъдимия Р.Т.Б. за извършено престъпление по чл.211, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Срещу така
постановената присъда е постъпил протест, в който се инвокира становище за
неправилност и необоснованост на същото. От въззивната инстанция се иска да
отмени присъдата и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа протеста. Пледира за
постановяване на присъда, с която атакувания съдебен акт да бъде отменен и
делото да бъде върнато на първостепенния съд, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Защитникът на подсъдимия
в пледоарията си поддържа становище за правилност и обоснованост на атакуваната
присъда и пледира същата да бъде потвърдена.
В последната си дома подсъдимият заявява,
че желае да бъде потвърдена присъдата на районния съд.
Въззивният
съд не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на
доказателства.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІ въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението,
намира за установено следното:
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено при допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщането на
делото на СРС за ново разглеждане от фазата на съдебното заседание.
Въззивната
съдебна инстанция намери, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като изготвените към присъдата мотиви
не отговарят на законовите изисквания.
В мотивите към присъдата съдът следва да посочи кои са установените по делото
факти и въз основа на кои доказателствени средства ги приема за установени и
при противоречие между доказателствените
материали – кои приема и кои не кредитира. Казано по друг начин диспозитива и
мотивите към присъдата следва да съставляват едно хармонично цяло, като
мотивите обосновават фактическите, доказателствени и правни съображения на
формираното вътрешно убеждение на съда за взетото от него решение по въпросите
за наличието на престъпление, участието на подсъдимия в извършването му и
наказателно-правните последици при положителното им установяване. По същество,
макар и формално да е налице съдебен акт, то той не съдържа мотиви, тъй като липсва анализ на събрания по делото
доказателствен материал. Първостепенният съд единствено е посочил, че
възприетата фактическа обстановка е въз основа на показанията разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели и обясненията на подсъдимия, но същите не
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност с останалите събрани в хода на
наказателното производство гласни доказателства.
Така изготвения съдебен акт не дава
възможност да се проследи вътрешното убеждение на съда, а именно дали то е
формирано при спазване принципа на чл.14 от НПК. По естеството си вътрешното
убеждение на съда е не само неговата субективна увереност по отношение на
определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива
на доказателствата по делото, както и да има своя външен израз, обективиран в
мотивите към съдебния акт.
Практиката
на ВКС приравнява такъв порок на мотивите към липса на мотиви изобщо, което е основание
за безусловна отмяна на съдебния акт. Това е така, защото липсата на мотивиран
съдебен акт не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За
да действа като ''втора първа инстанция" въззивният съд трябва да
има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. В
този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи на страните по
делото.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че
за да бъдат преодолени допуснатите съществени процесуални нарушения, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и делото следва да се върне за ново разглеждане
в първоинстанционния съд от друг съдебен състав - от стадия на съдебното заседание,
независимо от обстоятелството, че обвиняемият е признат за невиновен, тъй като,
след съвкупна преценка на всички доказателствени източници, в конкретния случай
въззивният съд намира, че са налице достатъчно данни за приемането на различна
фактическа обстановка, а оттам и на изводите от правна страна.
Воден от
горните съображения, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда на
Софийския районен съд,
НО, 5 състав от 24.01.2018 г., постановено по НОХД
№ 18266 по описа за 2016г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС от стадия съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.