Решение по дело №95/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от СДРУЖЕНИЕ „**“, гр. Ямбол, против Решение № РД02-14-367 от 21.03.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган по проект № СВ005.2.22.044 „*“, АКРОНИМ: *, финансиран по програмата ИНТЕРРЕГ - ИПП за ТГС България - Турция 2014 - 2020 с партньор Сдружение „**“, с което е опредЕ. финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1/22.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Странджата БГ“ ЕООД, на стойност от 8 145 евро с включен ДДС.

Иска се отмяна на решението като постановено при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърнили правото на защита на адресата, в нарушение на материалноправните разпоредби и в разрез с целта на закона. Конкретно се сочи, че актът е лишен от мотиви, тъй като е основан на Заповед № РД-02-14-195 от 21.02.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чието съдържание не е известно на оспорващия. Сочи се също, че не става ясно по какви съображения не са възприети направените от сдружението в срок възражения по констатациите за установена нередност. Твърди се също, че актът е произнесен при допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Счита се, че административният орган, въпреки направените възражения, не е направил надлежни справки в Търговския регистър и в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в които е законово опредЕ.та електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, и не е анализирал правилно представената от оспорващия актуална информация за членовете на сдружението за периода на реализиране на описания договор за услуга. Погрешно според твърденията в жалбата органът е приел наличие на свързаност, съответно - конфликт на интереси по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, което сочи на необоснован извод за нередност, предпоставяща налагането на финансова корекция, респ. актът не съответства на материалноправните разпоредби. Навеждат се и твърдения за нищожност на оспореното решение по съображения, че не става ясно дали положеният електронен подпис принадлежи именно на посочения издател на административния акт. Иска се отмяната на акта с присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Сдружение „**“, редовно призован, се представлява от Т.Б. и от адвокат С.Е. ***, редовно упълномощена. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, доразвити в представените в срок по делото писмени бележки. Иска се отмяната на акта с присъждане на разноските по делото съобразно представен списък.

Ответната страна – Ръководител на Управляващия орган по Програма „ИНТЕРРЕГ“ - ИПП за трансгранично сътрудничество България – Турция 2014 – 2020 г., редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на оспорването и моли същото да бъде отхвърлено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт. В качеството на свидетели са разпитани лицата С.П.С. и Г.Ж.И. – членове на Сдружение „**“, които с показанията си установяват относими към повдигнатия правен спор факти. Свидетелят С. свидетелства за това, че познава Е.Д. И. като физическо лице, включително и във връзка с членството  в Сдружение „**“; заявява, че тя е един от основателите на сдружението и членува в него от 2003 г., била е член и на Управителния съвет. Свидетелят сочи, че освен общо събрание при основаването си, сдружението е провело и общи събрания през 2005 г. и през 2010 г., като заявява, че от 2010 г. И. вече не е член на Управителния съвет, но продължила да бъде член на сдружението, а през 2018 г. напуснала сдружението по лични причини. По отношение на проекта „*“ свидетелят сочи, че това е един от проектите, които сдружението изпълнява по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция. В проекта е имало предвидена доставка за логистика на събития и в този случай събитието ясно е разписано в проекта преди сключването на договора. Според свидетеля, преди самото сключване на договора се провежда и нова процедура с Управляващия орган за последно уточняване на параметрите на предвидените дейности; при това договаряне са одобрени и параметрите, които съдържа дейността по тази логистика, включително и тавана на цената на сумата, която може да бъде договорена в проекта, т.е. това е предварително определен от Управляващия орган таван; след сключване на договора и съобразно графика по проекта ръководството на клуба определя екип, който да работи по проекта, определя неговите функции и този екип обсъжда начина и реда, по който да бъде изпълнена съответната дейност; този екип се събира предварително, за да обсъди какви изисквания трябва да предяви към евентуалния изпълнител, за да има предвидимост, сигурност и гаранции, че услугата ще бъде изпълнена в срок, качествено и съгласно изискванията по договора. Свидетелят е категоричен, че в такива случаи от екипа се определят критерии, които да предвидят качества на изпълнителя, гарантиращи коректно изпълнение - той трябва да има финансова сигурност и възможност, тъй като обикновено разплащането става окончателно след изпълнение и предоставяне на услугата; трябва да отговаря на определени условия и изисквания, да няма парични задължения, да не е осъждано лицето, което представлява сдружението, да разполага с необходимия технически, организационен капацитет и персонал за изпълнение на услугата и т.н. Свидетелят сочи още, че тази услуга е на стойност, която съгласно разпоредбите и наредбите за изпълнение на проекта изисква да бъде получена една оферта от изпълнител - не е необходимо да се подготвя тръжна процедура и покана; в резултат на това е поканена фирмата „Странджата БГ“, уточнени са изискванията към изпълнителя, получено е съгласие, че може да отговори на определените изисквания, които предварително са били определени от екипа и от ръководството на сдружението, и се стига до сключване на договор за изпълнение на услугата, който в случая е сключен в периода 2020 г. – 2021 г. Свидетелят И. сочи, че познава Е.Д. И., като заявява, че първоначално И. е била член на Управителния съвет, но впоследствие (около 2017 г.) се оттеглила, а през 2021 г. е възобновила членството си в сдружението. Свидетелката е категорична, че в периода, когато И. не е била член на сдружението, същата не е участвала в организационния живот на сдружението.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.02.2020 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от надлежно оправомощени представители, в партньорство с ОДРИНСКО СДРУЖЕНИЕ НА МЛАДИТЕ БИЗНЕСМЕНИ, Република Турция, гр. Одрин, представлявано от Председателя на изпълнителния съвет, и Сдружение „**“, Република България, гр. Ямбол, е сключен Договор за субсидия (Subsidy contract) № РД-02-29-26 в рамките на проект СВ005.2.22.044: „* for promotion of Edrine and Yambol as touristic and cultural destinations“/“Съвместно ръководство за популяризиране на Одрин и Ямбол като туристически и културни дестинации“.

Бенефициерът Сдружение „**“ сключил Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1 от 22.05.2020 г. с изпълнителя „Странджа БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и едноличен собственик на капитала Е.Д. И., с предмет „Организация на събития“, на стойност 8 145 евро с включен ДДС.

На 20.01.2023 г. в деловодната система на МРРБ е регистрирано Уведомление за съмнение за нередност с вх. № УТС-188, с което от Диана Тодорова – контрольор в Звено за осъществяване на първо ниво на контрол, е предоставена информация за потенциална и/или действителна нередност по отношение на сключения между Сдружение „**“ и „Странджата БГ“ ЕООД в рамките на проект СВ005.2.22.044: „* for promotion of Edrine and Yambol as touristic and cultural destinations“ Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1 от 22.05.2020 г. В сигнала се сочи, че по времето на сключване и изпълнение на Договор № СВ005.2.22.044/1/22.05.2020 г., и според наличната информация поне до 18.11.2021 г. Е.Д. И. — управител на изпълнителя „Странджа БГ“ ЕООД, гр. Ямбол, е член на общото събрание на сдружение „**“ - върховен орган на управление на възложителя; в минал период (към 06.02.2010 г.) Е.Д. И. е била член и на управителния съвет на възложителя; съгласно наличната информация, срокът на договора е „не по-късно от 17.05.2021 г., като липсват данни договорът да е продължен. Посочено е също, че съобразно чл. 50, т. 1 от Устава, (променен, допълнен и приет на проведено на 18.11.2021 г. Общо събрание на Сдружение „**“), източници на средства на сдружението са имуществените вноски на членовете, стопанската дейност, предвидена в Устава, дарения от физически и юридически лица, спонсорство, а в т. 3 е предвидено, че юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не може да сключва сделки с лицата по т. 1, както и с юридически лица, в които посочените лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения, освен ако сделките са в очевидна полза на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност или са сключени при общи условия, публично обявени. С оглед така констатираните в хода на извършената съобразно Заповед № РД-02-14-30 от 06.01.2023 г. проверка обстоятелства възниква съмнение за наличие на конфликт на интереси във връзка с изпълнението на Договор № СВ 005.2.22.044/1 от 22.05.2020 г.

На 16.02.2023 г. с Писмо изх. № 99-00-3-15 от 15.02.2023 г. на Ръководителя на УО Сдружение „**“ е уведомено за постъпилото уведомление за нередност, като е предоставена възможност за подаване на възражения. В писмото са възпроизведени констатациите и изводите, посочени в Уведомление за съмнение за нередност вх. № УТС-188 от 20.01.2023 г. Представени са писмени възражения вх. № 99-00-3-15 [2] от 02.03.2023 г. (л. 83-101) с приложени към него документи, с което са оспорени констатациите за допуснати нередности по съображения, че към относимия период лицето Е.Д. И. не членувала в сдружението, нито пък е била член на управителния съвет.

С Решение № РД-02-14-367 от 21.03.2023 г. Ръководителят на УО по Програма ИНТЕРРЕГ- ИПП за ТГС България - Турция 2014-2020 г., на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т.1, вр. § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, чл. 20, ал. 1 от Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 — 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, (ратифициран със закон, ДВ, бр. 74 от 2016 г.), и въз основа на Раздел I, т. 1, б. „а“ и т. 3 от Заповед РД-02-14-195 от 21.02.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, определил финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1 от 22.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Странджа БГ“ ЕООД на стойност 8 145 евро с включен ДДС. Видно от съдържанието на решението, решаващият орган е възприел и възпроизвел фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в Уведомление за съмнение за нередност вх. № УТС-188 от 20.01.2023 г. и Писмо изх. № 99-00-3-15 от 15.02.2023 г. на Ръководителя на УО. Като основание за състава на нередност е посочена т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата – по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, вр. чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

Решение № РД-02-14-367 от 21.03.2023 г., издадено от Ръководителят на УО по Програма ИНТЕРРЕГ - ИПП за ТГС България - Турция 2014-2020 г., е надлежно връчено на 24.03.2023 г., а жалба вх. № 1947 срещу него е постъпила в Административен съд-Ямбол на 07.04.2023 г.

Предвид гореустановеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на решението, от надлежна страна - адресат на акта, неблагоприятно засегнат от него, и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като основателна по следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед разписаното в чл. 73, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и наличната на л. 52-55 от кориците на делото заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която е възложил на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Д.Г. функции на управляващ орган на програмите за трансгранично сътрудничество, вкл. за Република България – Република Турция за периода 2014-2020. Решението е в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания, обективиращи волята на административния орган ясно и безпротиворечиво при съблюдаване изискванията на чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ – в съответствие с посочената разпоредба преди издаването на решението управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Неоснователно се поддържа в жалбата, че възраженията на бенефициера не са обсъдени в мотивите на оспорения административен акт, т.е. спазено е изискването и на чл. 73, ал. 3 от приложимия ЗУСЕФСУ.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е произнесен в противоречие на материалния закон и целта на закона.

По аргумент от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер, като основанието е извършена нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването и санкцията при проявлението на съответната хипотеза. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

В случая органът е посочил като основание състава на нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности - по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(Регламент (ЕС) 2018/1046). Установяването на конфликт на интереси е предвидено в ЗУСЕФСУ като основание за отмяна или намаляване на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ и вложеното от законодателя съдържание е именно даденото в чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, който урежда финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, чрез които се цели тяхната защита от неоправдано разходване и спазване на общностна финансова дисциплина. Понятието „конфликт на интереси“ е свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране. То се отнася до случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията.

Доказателствата по делото сочат на извод, обратен на формирания от УО за нередност и конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 поради наличие на свързаност между бенефициера Сдружение „**“, който по силата на Договор за субсидия (Subsidy contract) № РД-02-29-26 в рамките на проект СВ005.2.22.044: „* for promotion of Edrine and Yambol as touristic and cultural destinations“/“Съвместно ръководство за популяризиране на Одрин и Ямбол като туристически и културни дестинации“ има отговорността за изпълнението на операцията и разходването на средствата от бюджета на Общността, и бенефициера по Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1/22.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Странджа БГ“ ЕООД, на стойност от 8 145 евро с включен ДДС. Според мотивите на оспореното решение, по време на сключване на договора за услуга - 22.05.2020 г., и към 18.11.2021 г. Е. И. - управител на „Странджа БГ“ ЕООД, гр. Ямбол, е била член на ОС на Сдружение „**“ - върховен орган на управление на възложителя. Процесният договор за услуга е подписан на 17.05.2020 г. и е със срок на действие до 17.05.2021 г., който не е продължаван, а изпълнението е приключило преди изтичане на договорения краен срок. Действително, в определен период назад преди сключване и изпълнение на договора според писмените доказателства и свидетелските показания Е. И. е била член на сдружението, а за времето от 2010 г. до 2015 г. е била член на управителния му съвет в качеството на ЕТ „Е. И.“. Доказателствата по делото обаче недвусмислено сочат, че считано от 04.09.2018 г., когато на заседание на УС е разгледано Заявление за прекратяване на членство № 16 от 09.08.2018 г., депозирано от Е. И. като ЕТ „Е. И.“, същата е прекратила членството си в сдружението, което обстоятелство се установява и от представения Списък на редовните членове на сдружението към 04.09.2018 г., в който Е. И. не фигурира. Съобразно чл. 10 от Устава, действащ до 18.11.2021 г., членството в сдружението е доброволно, а придобиването на членство става чрез подаване на писмена молба до управителния съвет на сдружението, която се внася за гласуване на следващо заседание на УС и членството се придобива от датата на решението на УС. Според чл. 16 от същия този устав, членството се прекратява с едностранно писмено волеизявление до управителния съвет на сдружението. Именно в изпълнение на този ред е подаденото от Е. И. като ЕТ „Е. И.“ заявление за прекратяване на членство от 09.08.2018 г., което е разгледано по надлежния ред, видно от съставения Протокол № 4 от 04.09.2018 г. (л. 38) - от тази дата членството на лицето в сдружението е прекратено, поради което името  не фигурира в списъка на редовните членове на сдружението към 04.09.2018 г. (л. 39), съответно към 31.03.2020 г. (л. 32). Е. И. отново е станала член на сдружението, считано от 01.09.2021 г., когато на заседание на УС на сдружението е разгледано подаденото от нея като управител на „Странджа БГ“ ЕООД Заявление за членство вх. № 14 от 28.06.2021 г., видно от съставения Протокол 2 от 01.09.2021 г. (л. 35). В обжалваното решение е отбелязан и чл. 50, т. 1 от Устава на сдружението, според който източници на средства са имуществените вноски на членовете, стопанска дейност, дарения, спонсорство и други, а с т. 3 е установена забрана за сключване на договори с лицата по т. 1. Тази т. 3 от чл. 50 на Устава обаче влиза в сила след 18.11.2021 г. съобразно приетото от общото събрание на сдружението, обективирано в наличния по делото Протокол от 18.11.2021 г., което е след периода на сключване и изпълнение на процесния договор. В действащия преди 18.11.2021 г. и в периода на сключване и изпълнение на договора устав описаната в т. З от чл. 50 забрана не съществува - сдружението първоначално е било учредено в частна полза и с решенията на общото събрание на 18.11.2021 г. се преобразува в такова в обществена полза, съответно едва тогава е вписвана и посочената забрана. Горните обстоятелства не са взети предвид от административният орган. При тези данни не би могло да се приеме за вярно твърдението в оспорения акт, че е налице свързаност между бенефициера Сдружение „**“ и изпълнителя „Странджа БГ“, гр. Ямбол. Следователно, не е налице и конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Цитираната разпоредба е приложима, когато се установи опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник по причини, свързани с икономически или друг пряк или косвен личен интерес. Тук съдът отчита и насока 104 от от Регламент (ЕС) 2018/1046, според която понятието „конфликт на интереси“ следва да се използва единствено за случаите, в които лице или субект с отговорности по изпълнение на бюджета, одит или контрол или длъжностно лице или служител на институция на Съюза или на националните органи на всяко равнище се намира в такава ситуация. Органът е посочил установените от него факти, на база на които е формирал извод защо приема наличие на конфликт на интереси, но не е изложил конкретни съображения по какъв начин се проявява икономическия интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, както за възложителя по договора Сдружение „**“, така и за изпълнителя. Ето защо не може да се приеме за доказано, че сдружението не е действало безпристрастно и обективно при разходването на средствата по изпълнението на проект СВ005.2.22.044: „* for promotion of Edrine and Yambol as touristic and cultural destinations“/“Съвместно ръководство за популяризиране на Одрин и Ямбол като туристически и културни дестинации“, още повече, че сочените обстоятелства, обосноваващи свързаност според административиния орган между бенефициера по договора за субсидия и изпълнителя по договора за услуга, не са осъществени в действителност. По изложените съображения съдът счита, че е налице материална незаконосъобразност на оспорения акт, който порок обуславя отмяната му. В този смисъл актът е произнесен и в разрез с целта н а закона.

При този изход на спора, предвид своевременно заявената от процесуалния представител на оспорващия претенция за разноски и съобразно разписаното в чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в претендирания общ размер от 2 127,44 лева, включващ държавна такса от 127,44 лева и адвокатско възнаграждение от 2 000 лева. Възражението за прекомерност на ответната страна съдът счита за неоснователно, доколкото с оглед материалния интерес по делото (8 145 евро, равняващи се на 16 213,58 лева) размерът на платения хонорар не надвишава значително предвидения в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение, който е 1859.22лв..

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № РД02-14-367 от 21.03.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган по проект № СВ005.2.22.044 „*“, АКРОНИМ: *, финансиран по програмата ИНТЕРРЕГ - ИПП за ТГС България - Турция 2014 - 2020 с партньор Сдружение „**“, с което е определена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор за услуга № СВ005.2.22.044/1/22.05.2020 г., сключен с изпълнителя „Странджата БГ“ ЕООД, на стойност от 8 145 евро с включен ДДС.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ГР. СОФИЯ, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати на СДРУЖЕНИЕ „**“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Г. С. Раковски“ № 1, с представляващ Т.Й.Б., разноски по делото в размер на 2 127,44 лева (две хиляди сто двадесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок.

	Съдия:	/п/ не се чете