РЕШЕНИЕ
№ 21368
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110141800 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД /ищец/ срещу Л. С. Д.
/ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 3047.99 лева -
непогасена главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-... от 28.09.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК - 20.12.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 885.01 лева - договорна лихва
за периода от 15.10.2022г. – 15.09.2025г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 374.33 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 15.11.2022г. - 22.11.2023г.
Ищецът - Юробанк България“ АД /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“/, твърди, че между него и ответника Л. С. Д. е сключен
1
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-... от 28.09.2020г. Заявява, че по
силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от 4150.00 лева
за потребителски цели, като последната се е задължила да върне сумата на 60 броя
месечни вноски, всяка в размер на 129.75 лева, в срок до 15.09.2025 г., при уговорен
лихвен процент в размер на 18.20%. По кредита е уговорена и усвоена от ответника
застрахователна премия в размер на 1476.00 лева по сключена застраховка „Защита на
плащанията“, както и е дължима и начислена такса „ангажимент“ в размер на 145.20
лева. На ответника е предоставена кредитна карта, посредством която тя е продължила
да използва кредита и след изтичане на първоначално уговорения срок чрез
осъществяване на картови трансакции и теглене на пари в брой. На 15.10.2022 г.
ответникът е преустановила плащане на дължимите по договора вноски и е изпаднала
в забава. С оглед на допуснатото просрочие по кредита, същият е обявен за
предсрочно изискуем, за което до ответника е изпратена покана от 11.05.2023г., с която
ответникът е уведомена за предсрочната изискуемост и размера на задължението,
както и за възможността да погаси доброволно задълженията си. Ответникът не е
извършила плащания на вземанията по кредита. Обосновава правен интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена за вземанията заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 26.03.2024г. по ч.гр.д. № 13889/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е
възразила. Претендира разноски. Представя доказателства.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, чрез адв. В., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава обстоятелството, че между страните е сключен
процесният договор PLUS - .... от 28.09.2020г., както и че на ответника е отпусната в
заем сума в размер на 4150.00 лева. Релевира възражение, че действителната стойност
на уговорения ГПР надвишава посочения размер в договора, тъй като в него следва да
бъде включена и уговорената застрахователна премия в размер на 1476.00 лева и
„такса ангажимент“ в размер на 145.25 лева. Поддържа, че с включване на посочените
задължения към вземанията по договора е налице нарушаване на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
забраняваща кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване на кредита, както и е налице накърняване на добрите нрави.
Счита, че срещу предвидената такса ангажимент в размер на 145.25 лева няма
насрещна престация, както и че дължимостта на „застрахователна премия“ за
застраховка с покрити рискове като неизпълнение на кредитополучателя по договора
за кредит, в която хипотеза свързано с кредитодателя лице – застраховател, следва да
плати на банката остатъка от дължимото по кредита. Счита, че таксите имат характер
на надбавка към отпуснатата главница и следва да бъдат включени в ГЛП и ГПР на
кредита, което не е извършено. Действителната стойност на уговорения ГПР
2
надвишавала посочения размер в договора, тъй като в него следва да бъде включена и
уговорената застрахователна премия и такса ангажимент. Поддържа, че с включването
им общият размер на ГПР достигал стойност от 57.01%, надвишаваща максимално
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на законната лихва. По
изложените доводи намира сключения с ищеца договор за недействителен, с оглед на
което и на основание чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне единствено чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че е
извършвала плащания по договора за кредит, но не разполага с платежните
нареждания. Посочва, че ищецът е получил застрахователно обезщетение по
застраховка с покрит риск „неизпълнение на задължение на кредитополучател“,
поради което и с настоящото дело се домогва да получи два пъти плащане по едно и
също вземане. Искането към съда е исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Прави доказателствени искания.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-...,
оторизиран код ..., от който се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България“ и ответника Л. С. Д. са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника
парична сума в размер на 4150.00 лева за потребителски цели, като последната се е
задължила да върне сумата на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 129.75 лева,
считано от 15.10.2020г. и в срок до 15.09.2025 г., при уговорен лихвен процент в
размер на 18.20% и ГПР 21.83%. Предвидено е, че заемополучателят дължи такса
ангажимент /т. 8 от ОУ/ в размер на 145.25 лева, чиято цел е обслужване на кредита и е
в размер, определен в Тарифата Предвидено е, че заемната сума е следвало да се
застрахова за сметка на потребителя – „сигурност на плащанията“. Видно от
вписването в самия договор за кредит застрахователната премия възлиза на 1476.00
лева. Договорът обективира погасителен план с последна падежна дата 15.09.2025г.,
както и ред за погасяване на задълженията в случай на недостатъчна наличност – т.8
ОУ. Съгласно т.5, изр. 2 от ОУ, просрочието в плащането на една или повече
погасителните вноски дава право на кредитора да начислява лихва за забава в размер
на законната лихва, установена за страната и да обяви вземането за предсрочно
изискуемо без уведомление при просрочие на две или повече месечни погасителни
вноски. Договорът за кредит носи подписите и на двете страни по него. Към него е
приложен погасителен план и ОУ.
Страните не спорят, че заемната сума е получена от Л. С. Д..
Установява се, че на 11.05.2023г. заемодателят е обявил кредита за предсрочно
3
изискуем с получаването на поканата от длъжника на тази дата /разписка л. 10-11/, в
която изрично е посочено, че има преустановяване на плащанията от 15.10.2022г.,
поради което и поради забава на две и повече месечни вноски, е указано, че кредитът
се обявява за предсрочно изискуем.
Представен е договор за застрахователно посредничество между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ – като посредник, и ответника Л. С. Д. – като
клиент, по силата на който клиентът възлага срещу възнаграждение на посредника да
му посредничи за сключване на застрахователен договор със застрахователите
„Кардиф Животозастраховане“, клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон
България, във връзка с договор за кредит PLUS-... /чл. 4/. Указано е, че
възнаграждението се дължи от застрахователя. Към този договор е представен
въпросник, попълнен от ответника, както и сертификат № PLUS-... за застраховка
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски парични кредити с
пакет „Стандарт“ и „Комбинираща защита“, сключен с „Кардиф Животозастраховане“,
клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон България.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
заемната сума в размер на 4004.75 лева /с приспадане на таксата ангажимент/ е
била преведена на заемополучателя по негова сметка, открита в „Банка ДСК“
ЕАД;
съгласно договора, ГПР е 21.83% и при определянето му са включени
разрешения размер на кредита, срока за погасяване, лихвен процент и такса
ангажимент. Ако се взе предвид и застрахователната премия, ГПР е 34.95%;
заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 2854.25 лева, с
която сума е погасена главница в размер на 1101.81 лева, 1211.24 лева договорна
лихва и 541.20 лева застраховка;
сключен договор за застрахователно посредничество с покрити рискове
настъпване на непредвидени неблагоприятни обстоятелства, свързани с живота,
здравето и заетостта на заемополучателя, в резултат на което може да претърпи
загуба на трудоспособността и/или обичайния си доход, което да повлияе
неблагоприятно върху възможностите и да обслужва редовно кредита. Посочено
е, че при ищеца ежемесечно е генериран файл с дължимите през текущия месец
застрахователни премии, като дължимите суми са превеждани по сметка на
застрахователя Кардиф, който е представлявал и двете застрахователни
дружества. Установено е, че ищецът не е отправял претенции към
застрахователите за плащане по сключената застраховка.
към 15.10.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/ непогасен остатък от
4
заема възлиза на 3048.19 лева главница, 172.25 лева договорна просрочена лихва,
и 73.80 лева непогасена вноска за застраховка, договорна възнаградителна лихва
за периода 15.10.2022г. до крайния срок на погасяване – 15.09.2025г. е в размер на
885.01 лева.
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вземането е претендирано
в размер към 22.11.2023г. и възлиза според вещото лице на 3048.19 лева
непогасена главница, 172.25 лева договорна непогасена лихва, непогасени вноски
за застраховка 73.80 лева, мораторна лихва за периода 15.11.2022г.-22.11.2023г.,
изчислена върху търсената главница, в размер на 375.05 лева, или общо 3669.29
лева.
към 11.05.2023г. вземането е в общ размер на 3902.89 лева със застраховка и
3706.09 лева без застраховка, от които суми 3048.19 лева непогасена главница,
448.47 лева договорна непогасена лихва, непогасени вноски за застраховка 196.80
лева, мораторна лихва за периода 11.05.2023г.-22.11.2023г. в размер на 209.43
лева, договорна непадежирала лихва 564.80 лева за периода 12.05.2023г.-
15.09.2025г.
Прието е извлечение от Търговския и фирмен регистър на Търговския съд в
гр.Париж, Франция, относно правосубектността на ищеца, както и нотификация от
същия орган, удостоверяваща правоприемство между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Париж, което дружество се
установява от вписване в ТР на АВ, че действа на територията на страната чрез „БНП
Париба Пълсънъл Файненс“ С.А. – клон България, КЧТ.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в
договорни правоотношения, както и че сметката на заемополучателя-ответник е
заверена със заемната сума. Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и
в изпълнението му е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не са
достатъчни да погасят главницата. Обстоятелството се доказва от приетото
заключение, вещото лице по което е изследвало въпроса проверявайки счетоводните
записвания на ищеца.
От значение по делото е даване на разрешение на въпроса настъпила ли е
предсрочна изискуемост по кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Законът, в частност текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предвижда възможност за кредиторът
да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410/417 ГПК, както в
5
хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили
уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното
право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до
кредитополучателя.
В настоящия случай изявлението на кредитора, с което е упражнил правото си да
обяви вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер с оглед неплащането на
две и повече вноски, както е уговорено в договора, е достигнало до
кредитополучателя, в който смисъл е т.18 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ преди подаване на заявлението, поради което
вземането е предсрочно изискуемо на дата – 11.05.2023г. Както се посочи по-горе и е
изводимо от приетата за установена фактическа обстановка, длъжникът е в забава на
плащанията по договора на повече от две вноски и банката има право да упражни
правото си на предсрочна изискуемост, с което двете предпоставки за реализирането
на тази възможност са налице и третата също с достигане на поканата до длъжника на
посочената дата.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на
процесния договор за кредит съобразно наведените с исковата молба възражения. В
тази насока, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който
не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
6
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на
договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да
предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са
налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, които имат императивен характер.
Основателен е доводът на ответницата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено
с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните
премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде
включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в
случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за
получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при
конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и
на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на
посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по
кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя
на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и
последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е
настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с
размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на
потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във
всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на
получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
7
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването
на потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е необходима
предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при
предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички
обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на
съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. Ето защо за този
извод е ирелевантно обстоятелството, дали договорът и общите условия определят
застраховката като допълнителна незадължителна услуга. Подобни клаузи
представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора,
върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен
характер, който не обвързва съда.
В настоящата хипотеза този съдебен състав приема, че сключването на договора за
застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените
в него параметри. От една страна това е така, защото видно от описаното по-горе
съдържание на договора за кредит и условията към него, размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата
на неговото сключване и е включен в погасителния план. От друга страна, видно от
представения застрахователен сертификат, неговата единствена цел е да покрие риска,
който търговецът-кредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение, без
да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован
потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно събитие –
смърт, трайна неработоспособност, временна неработоспособност, безработица.
Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на настъпване
на застрахователното събитие, което изключва каквито и да било плащания на
застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници и приравнява
застахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към
датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите
параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и
нейният фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз
основа на имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на
застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на
кредита при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития. Ето
защо съдът намира, че в случая застрахователното правоотношение се явява
необходима предпоставка за отпускане на кредита при съдържащите се в него условия,
и разходът за него, в размер на дължимата застрахователна премия, представлява "общ
разход по кредита" по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
8
съдържание по чл. 11, т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата
на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. В този смисъл са Решение № 1760 от 5.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
12462/2021 г., Решение № 11109 от 28.06.2023 г. на СРС по гр. д. № 47798/2022
г., Решение № 939 от 21.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10772/2021 г.).
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. (решение № 349 от
18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6636/2022 г., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.
д. № 2024/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. №
3620/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г. на ВКС, I ТО).
Предвид установената недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, е следвало, на осн. чл. 23 ЗПК, да се определи размера на чистата стойност на
кредита и за тази стойност да уважи предявения на договорно основание
установителен иск, след приспадане на постъпилите плащания.
9
Както беше посочено, главницата по кредита е 4150.00 лева, от която сума /в
съответствие с т. 2 от условията по кредита/ ответникът е удържал при сключване на
договора таксата за ангажимент в размер на 145.25 лева, т. е. чистата стойност на
кредита се равнява на 4004.75 лева – съгласно заключението. По делото е установено
несъмнено, че ответницата е извършила плащания в общ размер на 2854.25 лева.
Установява се, че е платена и такса ангажимент още към датата на отпускане на
кредита.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания и чистата заемна сума, то предявеният иск се явява основателен само за
част от търсената главница – за сумата от 1150.00 лева /разликата между чистата
заемна сума и направеното плащане от 2854.25 лева/, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2023г., до
окончателното плащане. За разликата над тази сума до пълния искан размер на
главница от 3047.99 лева, за сумата 885.01 лева - договорна лихва за периода от
15.10.2022г. – 15.09.2025г. и за сумата 374.33 лева - мораторна лихва върху главницата
за заемна сума за периода 15.11.2022г. - 22.11.2023г., предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които възлизат в общ размер на
2117.49 лева, от които 704.46 лева по ч.гр.д. № 13889/2024г. по описа на СРС, 55
състав, включващи 86.15 лева държавна такса и 618.31 лева адвокатско
възнаграждение, и 1413.03 лева разноски в настоящото исково производство,
включващи 86.15 лева държавна такса, 450.00 лева депозит за вещо лице, 876.88 лева
адвокатско възнаграждение. От тях, дължими от ответницата съобразно размера на
уважената част от иска са разноски в общ размер на 565.34 лева, от които 188.08 лева
по ч.гр.д. № 13889/2024г. поописа на СРС, 55 състав, и 377.26 лева в настоящото
производство.
Право на разноски има ответникът. Своевременно са поискани разноски за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 13889/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и в
настоящото исково производство по гр.д. № 41800/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
за оказано на ответника процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.
3 ЗА. В тази хипотеза размера на възнаграждението се определя от съда и се присъжда
на адвоката. По размера на разноските по ч.гр.д. № 13889/2023г. по описа на СРС, 55
състав, съдът съобрази, че подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
10
двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на
длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното
право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.
о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения,
означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането
на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание,
каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът
на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да
бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004
г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните
разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на
процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се
връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това
действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на сключване на договора – редакация ДВ
бр.88 от 4 Ноември 2022г./, който служи като ориентир - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта. Дължимите разноски в исковото производство
11
се определят съобразно материалния интерес по делото и текстът на чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРА, който служи за ориентир, възлизат на 739.35 лева. Съобразно размера на
отхвърлената част от иска, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
възлизат на 688.55 лева или 826.26 лева с ДДС, от които 146.60 лева /175.92 лева с
ДДС/ по ч.гр.д. № 13889/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 541.95 лева /650.34 лева
с ДДС/ – в настоящото исково производство.
Ответникът е направил и разход за депозит за вещо лице в размер на 150.00 лева,
като съобразно размера на отхвърлената част от иска, му се полагат разноски в размер
на 109.95 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Септември,
ул. „В.“ № .., че дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ... /правоприемник на „БНП
Париба Файненс С.А., клон България“/ със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „О. п.“ № ..., сумата 1150.00 лева, представляваща непогасена главница,
дължима по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-... от 28.09.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 20.12.2023г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13889/2024г. по описа на СРС, 55 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 3047.99 лева
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от на „Юробанк България“ АД,
ЕИК ... /правоприемник на „БНП Париба Файненс С.А., клон България“/, срещу Л. С.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. Септември, ул. „В.“ № .., обективно кумулативно
съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13889/2024г. по описа на СРС, 55
състав, а именно:
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 885.01 лева - договорна лихва
за периода от 15.10.2022г. – 15.09.2025г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 374.33 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 15.11.2022г. - 22.11.2023г.
12
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. С. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК ... /правоприемник на „БНП Париба Файненс С.А., клон
България“/, сумата 565.34 лева с ДДС – направени разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 188.08 лева по ч.гр.д. № 13889/2024г. поописа на СРС,
55 състав, и 377.26 лева в настоящото производство
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Юробанк България“ АД, ЕИК ...
/правоприемник на „БНП Париба Файненс С.А., клон България“/, да заплати на Л. С.
Д., ЕГН **********, сумата 109.95 лева – направени разноски за депозит за вещо лице
съобразно размера на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Юробанк България“ АД, ЕИК ...
/правоприемник на „БНП Париба Файненс С.А., клон България“/, да заплати на адв. В.
В., САК, личен № **********, съдебен адрес гр. София, кв. ‚М. л.“, блок .., ет. ..., ап.
..., сумата 826.26 лева с ДДС, от които 175.92 лева по ч.гр.д. № 13889/2024г. по описа
на СРС, 55 състав, и 650.35 лева – в настоящото исково производство, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за оказано на ответника Л. С. Д. безплатно
процесуално представителство в двете производства съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13