Р Е
Ш Е Н
И Е № 266
гр. Сливен, 31.03.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря П.С., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 69 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника.
Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу
ответната страна е издадена заповед за изпълнение и във връзка с подаденото от нега
възражение се предявяват исковете. Сочи се, че ответникът има открита партида за
недвижим имот в от с. М., община С., област С.. Имота е
свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на
питейна вода. За периода от 01.08.2011 година до 31.08.2015
година не е заплатена съгласно „Общите условия на ВиК оператора за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК - Сливен” дължимата главница и мораторна
лихва. За сумите е издадена по ЧГД 4281/2015 година на СлРС заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответницата е подала в законния
срок възражение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответната страна дължи за периода от 01.08.2011 година до 31.08.2015 година, сумата 818.57
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена питейна вода, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2015 година до
окончателното й изплащане, лихва в
размер на 178.86 лева, изтекла към 11.10.2015 година и разноски по делото в
размер на 26.00 лева. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок от ответника е депозиран
отговор, в който се оспорват частичните задължения на ответника за периода от 01. 08. 2011 година до 31. 10. 2012
година - главница в размер на 230.51
лева и мораторна лихва за забава до 01.10.2015 година в размер на 74.48 лева
поради погасяването им по давност. Излагат се твърдения, че претендираната от
ответника лихва е акцесорно вземане, произтичащо от забава в плащането на
съществуващото парично задължение и не съществува основание за дължимата част и
от това вземане.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се
представлява от пълномощник, който моли за уважаване на исковете. Принципно не
оспорва основателността на възражението за изтекла погасителна давност, но
счита, че възражението касае период, изтеглен с един месец. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответника
в съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощника му е депозирано
към дело писмено становище, вх. № 5220/23.03.2016 година, с което заявява, че
поддържа отговора и възраженията, изложени в него. Изразява становище по
същество. Счита, че исковите претенции следва да се отхвърлят частично, като се приеме за
основателно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
посочената част от главницата и от акцесорното вземане за лихва относими за
периода от 01. 08. 2011 година до 31.
10. 2012 година.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация-Сливен”
ООД, в качеството му на доставчик на питейна вода е подало на 11.11.2015 година
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника
М.С.Р. за дължими суми за доставена вода за обект за
периода от 01.08.2011 година до 31.08.2015 година.
Въз основа на заявлението е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 2780/12.11.2015 година по ч.гр.д.№ 4281/2015
година на СлРС за главница в размер на 818.57 лева, за доставена, но незаплатена питейна вода, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2015 година до
окончателното й изплащане, лихва в размер на 178.86 лева, изтекла към 11.10.2015
година и разноски по делото в размер на 26.00 лева.
В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта за изпълнение ответницата е подала възражение за
недължимост на сумите по нея.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
За периода от 01. 08. 2011 година до 30. 09. 2012 година
включително, задълженията на ответната страна възлизат на 211.07 лева главница,
върху която размерът на мораторната лихва до 11.10.2015 година възлиза на 68.97
лева.
За периода от 01.10.2012 година до 31.08.2015
година включително, задълженията на ответната страна възлизат на 607.50 лева
главница, върху която размерът на мораторната лихва до 11.10.2015 година
възлиза на 109.89 лева. Сумите не са заплатени.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а
разгледани по същество са частично основателни.
Безспорно ответникът има качеството на
потребител на питейна вода за имота в с. М., община
С., област С.. От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява,
че за процесния период за имота е доставена питейна вода, чиято действителна
стойност като главница и мораторна лихва съответства на сумите, посочени в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение №2780/12.11.2015 година
по ч.гр.д.№4281/2015 година на СлРС. Не се установява ответникът да е заплатил
дължимите суми, но в случая се явява основателно възражението за погасяване по давност на ищцовите
вземания за периода до 30.09.2012 година. Тези вземания представляват
периодични платежи, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Същите се
погасяват с изтичането на тригодишна давност, която към момента на подаване на
заявлението на ищеца за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу ответника,
вече е била изтекла.
Предвид
изложеното исковете следва да се уважат частично до размер на главница 607.50
лева, представляваща цена на доставена питейна вода за периода от 01.10.2012
година до 31.08.2015 година, както и
мораторна лихва върху нея до 11.10.2015 година в размер на 109.89 лева, ведно
със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. В останалата
част за разликата над уважените до пълните претендирани размери исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност.
Разноските
по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР
по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело. И двете страни
са претендирали присъждане на разноски. По правилата на процеса такива им се
следват съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковите претенции. При
съблюдаване на тези правила се изчислява, че на ищцовата страна следва да се
присъдят съобразно уважените част от исковите претенции разноски в размер
на сумата 331.56 лева, а на ответника
съобразно отхвърлената част от исковете разноски в размер на 84.23 лева
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Р. с ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул."Шести септември", № 27, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2780/12.11.2015 година по ч.гр.д.№4281/2015 година на СлРС а именно: сумата 607.50 лева /шестстотин и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща незаплатена главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2012 година до 31.08.2015 година, за обект в с. М., община С., област С., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2015 година до окончателното й изплащане и сумата 109.89 лева /сто и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва, изтекла до 01.10.2015 година, като положителните установителни искове по чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери се ОТХВЪРЛЯТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.С.Р. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ -СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27 сумата 331.56 лева /триста тридесет и един
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото, съобразно
уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
-СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.”Шести септември” №27 ДА ЗАПЛАТИ на
М.С.Р. с ЕГН: ********** *** сумата
84.23 лева /осемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърления размер на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: