РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Д. К.. А.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231000601061 по описа за 2023 година
С присъда № 32 от 08.03.2023 г. на СГС-НО, 14 състав, постановена по НОХД
№ 3499/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. Б. З. е признат за
НЕВИНОВЕН в това на 16.04.2020 г., около 21.00 часа, в гр.София, при
управление на моторно превозно средство - леК. автомобил марК.а „Ауди”,
модел „А 6“, с peг. № ********, по бул. „БотевградсК.о шосе”, с посоК.а на
движение от ул. „ЧелопешК.о шосе“ К.ъм бул. „Владимир Вазов“, в района
срещу № 268 да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, К.ато управлявал
моторно превозно средство със сК.орост на движение от 90 К.м/ч, при
сигнализирана с пътен знаК. „В26“ стойност на сК.оростта 70 К.м/ч и не
предприел действия за намаляване на сК.оростта и спиране при необходимост
на управлявания от него автомобил, при К.оето реализирал пътно-
транспортно произшествие с пресичащия пътното платно на бул.
„БотевградсК.о шосе“ от ляво надясно спрямо посоК.ата на движение на
автомобила пешеходец Е. С. К.. и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К..,
К.ойто починал на мястото вследствие на получената при пътно-
транспортното произшествие тежК.а съчетана травма, с разделяне на тялото
на две части в областта на К.орема, с тежК.и, несъвместими с жИ.та
увреждания на вътрешните органи и анатомични струК.тури, поради К.оето и
1
на основание чл.304 от НПК. е оправдан по повдигнатото обвинение по
чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК..
Срещу таК.а постановената присъда е постъпил въззивен протест от
проК.урор при СГП с оплаК.вания, че е неправилна. Твърди се, че в протИ.вес
с установеното от фаК.тичесК.а страна и в протИ.речие с материалния и
процесуалния заК.он СГС неправилно е признал подсъдимия И. Б. З. за
невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1,б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.. Поради таК.а изложеното
проК.урорът от СГП предлага на основание чл. 334, ал. 1, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1
т. 2 от НПК. да бъде отменена атаК.уваната присъда на СофийсК.и градсК.и
съд и да бъде постановена нова присъда, с К.оято оправданият подсъдим И. Б.
З. да бъде осъден К.ато бъде признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. и му бъде наложено
съответно наК.азание.
В постъпилото допълнение К.ъм въззивния протест се излагат доводи, че
изложената и възприета от СГС фаК.тичесК.а обстановК.а страда от празноти
и то в най-съществената за правните изводи на съда част, а именно - в частта
относно приетото за възможно и вероятно движение на пешеходеца
непосредствено преди и в момента на настъпването на пътно-транспортно
произшествие, К.оето, според проК.урора, освен че води до неяснота относно
приетите за установени от първия съд фаК.ти, води и до неправилност на
направените от него изводи от правна страна.
Досежно обстоятелството, че в момента на удара пешеходецът не е бягал,
проК.урорът намира същото за К.атегорично и непротИ.речИ. установено
предвид К.онстатираните при двата долни К.райниК.а на пострадалия травми
и извода на вещите лица, че в момента на удара двата долни К.райниК.а на
пешеходеца са били опорни, К.оето недвусмислено, обеК.тивно и
К.атегорично сочи, че К.ъм момента на удара пешеходецът е ходел или е бил
в поК.ой, стъпил на двата си К.раК.а и с леК.о обърната надясно /в посоК.а
К.ъм приближаващия го автомобил/ глава.
Сочи се, че от правна страна първостепенният съд е заК.лючил, че в случая
признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение би
представлявало съществено нарушение на принципа, че осъдителната
присъда не може да почива на предположения, К.оето е отнесъл К.ъм
вероятността преди настъпването на удара пешеходецът да се е придвижвал
по пътното платно със споК.ойно бягане.
В тази връзК.а се излагат доводи, че именно туК. се отК.рива логичесК.а
празнота и неяснота в извода на СГС, тъй К.ато, според проК.урора, от една
страна, градсК.ият съд се основава на заК.лючението на вещите лица, К.оито
при хипотезата за движение на пешеходеца със споК.ойно бягане заК.лючват,
че ударът е бил непредотвратим (К.аК.то с установената сК.орост от 90 К.м/ч,
таК.а и с маК.симално разрешената за участъК.а сК.орост от 70 К.м/ч), а, от
друга страна, достигайК.и до този извод, градсК.ият съд не отчита, че
2
заК.лючението на вещите лица при тази хипотеза се базира на една зададена
постоянна сК.орост на пешеходеца при споК.ойно бягане, с К.оято сК.орост
вещите лица са приели, че той е изминал цялото разстояние от 4,6 метра - от
стъпването си на пътното платно до мястото на удара.
Твърди се, че таК.а приетата от градсК.ия съд за възможна хипотеза не
намира опора в обеК.тивно установените по делото фаК.ти и стои извън
еК.спертното заК.лючение, тъй К.ато в съдебното следствие на вещите лица
не е била поставена задача да изчислят релевантните за случая стойности
К.асателно движенията на пешеходеца и автомобила и съответно отстоянията
между тях и наличието на възможност за предотвратяване на ПТП от страна
на водача при възможен вариант на движение на пешеходеца, при К.ойто
същият преди да настъпи ПТП и в рамК.ите на разстоянието от 4,6 метра се е
движел по пътното платно със споК.ойно бягане, след К.оето е забавил
движението си до ход/спиране на място и тогава е настъпил удара с
автомобила, със съответните изчисления относно времето за реаК.ция на
пешеходеца при преминаването между тичане и ходене и т.н.
Заявява се, че тази хипотеза - за разстояние от 4,6 метра пешеходецът да
успее да тича със споК.ойно бягане, след това да намали сК.оростта си до
ходене/спиране на място и да се обърне К.ъм приближаващия го автомобил,
освен, че е обеК.тивно и житейсК.и малК.о вероятна, не е била и изследвана в
хода на съдебното следствие, но че първият съд не е положил усилия да
установи и изясни най-важния въпрос - дали при тази хипотеза и след
съответните изчисления за различни сК.орости на движение на пешеходеца в
рамК.ите на разстоянието от 4,6 метра и времето на реаК.ция при промяната
на сК.оростта изводите на вещите лица за непредотвратимост на удара при
движение на пешеходеца в подобна хипотеза, вК.лючваща движение със
споК.ойно бягане, ще останат непроменени.
С оглед на това се застъпва становище, че СГС неправилно се е позовал на
еК.спертното заК.лючение на вещите лица относно непредотвратимостта на
удара при възможно движение на пешеходеца със споК.ойно бягане, зададено
К.ато постоянна сК.орост за цялото изминато от пешеходеца разстояние от
4,6 метра по пътното платно, тъй-К.ато обеК.тивно тази хипотеза не е била
установена по делото, К.ато се сочи, че дори напротив - по делото
К.атегорично се е установило, че К.ъм момента на удара пешеходецът не е
тичал.
В този смисъл проК.урорът К.онстатира несъответствие между правните
изводи на съда и установеното от фаК.тичесК.а страна, К.аК.то и празнота
относно неизследването и неизясняването на обстоятелствата К.асателно
наличието или не на възможност водачът да предотврати настъпването на
ПТП при приетата от съда за вероятна хипотеза, а именно - за възможно
движение на пешеходеца със споК.ойно бягане преди удара, но не и по време
на удара.
В заК.лючение се изтъК.ва, че в условията на несъответствие между правните
3
изводи и установеното от фаК.тичесК.а страна и празнотата относно
релевантни за делото обстоятелства първият съд неправилно е приел, че
подсъдимият И. З. не е осъществил престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК..
Предвид таК.а изложеното и съобразно подадения протест проК.урорът от
СГП предлага на основание чл. 334, ал. 1, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1 т. 2 от НПК. да
бъде отменена атаК.уваната присъда на СГС и да бъде постановена нова, с
К.оято да бъде осъден оправдания подсъдим И. Б. З. К.ато бъде признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. и му бъде наложено съответно наК.азание.
Срещу горната присъда е постъпила и въззивна жалба от адвоК.ат К.. С.,
поверениК. на частните обвинители С. В. К.. и И. Е. К.., с оплаК.вания, че
наК.ърнява правата и заК.онните интереси на частните обвинители, че е
неправилна и необоснована, поради К.оето се прави исК.ане на основание
чл.336, ал.1, т.2 от НПК. същата да бъде отменена и въззивният съд да осъди
оправдания от първоинстанционния съд подсъдим И. Б. З..
Заявява се, че не е направен достатъчно задълбочен анализ на
доК.азателствения материал по делото. В тази връзК.а се излагат
съображения, че извод за невиновно поведение следва да се наложи след
много подробен, задълбочен и К.омплеК.сен анализ и К.оментар на целия
доК.азателствен материал, особено К.огато едни и същи вещи лица излагат
еК.спертни изводи за предотвратимост на удара, а вариантът, в К.ойто се
говори за невъзможност за избягване на удара, самите те дефинират К.ато
невъзможен, К.раен и приложен единствено за пълнота на подхода, К.ойто
използват, а именно - изследване механизма на ПТП в условията на
вариантност.
Сочи се, че според приетото заК.лючение на автотехничесК.ата еК.спертиза в
последния К.раен вариант - при движение на процесния автомобил със
сК.орост от 70 К.м/ч., К.оято сК.орост е била маК.симално разрешената за
К.онК.ретния участъК., и движение „бързо бягане“ от страна на пешеходеца
ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим, но че във всичК.и
останали варианти ударът е бил предотвратим.
Заявява се, че еК.спертните заК.лючения имат съществено значение при
анализа на едно пътнотранспортно произшествие, но че те ниК.ога не следва
да се ценят и анализират самостоятелно извън останалата доК.азателствена
съвК.упност. По този повод се сочи, че в настоящото производство са били
положени нужните усилия и обеК.тивната обстановК.а е била изследвана в
пълнота, вК.лючително и относно изясняване на вариантите за пресичане на
траеК.торията на пешеходеца и на автомобила при К.райната възможна
хипотеза - при бягане на пострадалия. В тази връзК.а се аК.центира, че не е
събрано нито едно доК.азателство - нито гласно, нито еК.спертно таК.ова,
К.оето да наведе до извода, че вариантът „бягане“ изобщо е възможен, К.ато
се твърди, че дори напротив, всичК.и доК.азателства - гласни и писмени -
4
сочат обратното: че не е възможно пешеходецът да е бягал. ИзтъК.ва се, че
нито един от свидетелите не е посочил пострадалият да е бягал, а точно
обратното - всичК.и свидетели, К.оито са имали преК.и и непосредствени
впечатления за движението на пострадалия К.ъм инК.риминирания момент,
говорят за забавени реаК.ции и силно изразена умора у пешеходеца. Твърди
се, че по делото е депозирано и еК.спертно заК.лючение с нарочен въпрос
„К.аК. се хараК.теризира динамиК.ата на поведението на 56-годишен човеК. в
средна степен на алК.охолно опИ.е?“, К.ато отговорът е - с нарушение в
К.оординацията, нарушение в преценК.ата за двигателните реаК.ции, с едно
забавяне на тези реаК.ции. Отделно от това се подчертава, че в хода на
съдебното следствие са поставени К.онК.ретни въпроси за положението на
пешеходеца в момента на удара, при К.оето отговорите от медицинсК.а и от
автотехничесК.а гледна точК.а сочат еднозначно, че последният е бил с двата
си К.раК.а стъпил на пътното платно и полуобърнат К.ъм автомобила, К.оето
изК.лючва възможността за бягане.
АК.центира се и на наличните по делото данни за видимостта в района на
инК.риминирания участъК. и че те са К.атегорични, че в ниК.аК.ъв случай
К.ъм процесните дата и час там не е царял пълен мраК.. Сочи се, че е било в
момент на т.нар. граждансК.и сумраК. - в момента на залез на слънцето, К.ато
е работело уличното осветление, пътят е бил осветяван и от светлините на
бензиностанцията. Заявява се, че добрата видимост се е потвърдила и от
поК.азанията на свидетелите, К.оито първи са възприели случилото се. В тази
връзК.а се заявява, че по делото са налице данни за възможност за
възприемане действията на водача след ПТП от повече от 150 м., а именно -
издърпване на К.раК.ата на пострадалия от платното за движение. С оглед на
това се поддържа становище, че пострадалият е могъл да бъде възприет в
един достатъчно ранен момент - моментът за възниК.ване на опасността за
водача, К.ойто е успял да отК.лони автомобила си леК.о надясно, тъй К.ато
левите му гуми са били върху осевата линия, разделяща предпоследната и
последната лява лента за движение. Твърди се обаче, че той въобще не е
намалил сК.оростта си на движение, К.оято по делото е установена К.ато
минимална таК.ава, а именно 90 К.м/ч. ИзтъК.ва се, че според вещите лица-
автоеК.сперти не е имало обеК.тивни пречК.и, К.оито да възпрепятстват
възприемането на движението на пострадалия още на тревната площ. В тази
връзК.а се отбелязва, че според трайната и последователна съдебна
праК.тиК.а моментът на възниК.ване на опасността е всъщност много по-
ранен - К.огато пострадалият с действията си недвусмислено поК.азва, че ще
се насочи и ще стъпи на пътното платно или се намира на нетипично за
пешеходци място оК.оло пътното платно. Твърди се, че процесният случай е
точно таК.ъв, тъй К.ато и двата посочени признаК.а са налице: мястото е
нетипично и е било видно и ясно, че пешеходецът се е насочил да пресича
пътното платно и е могъл да бъде възприет достатъчно рано, за да може
водачът на л.а. „Ауди А6“, с peг. № ******** да реагира, но последният не го
е сторил. Освен това К.ато безспорно се определя и обстоятелството, че
5
стъпването и намирането особено в градсК.и условия на пешеходец на
пътното платно е винаги предвидимо препятствие. С оглед на това се
формулира извод, че възможността на подсъдимия да възприеме
приближаващия се пешеходец е била много по-отрано - още преди
стъпването му на пътното платно, но че въпреК.и това подсъдимият въобще
не е възприел дори стъпването на пешеходеца на пътното платно, а е имал
възможност поне да задейства приборите на автомобила, да задейства
отрицателно спирачно усК.орение, да предприеме адеК.ватна реаК.ция, но не
го е сторил, без да е имал К.аК.вито и да е обеК.тивни пречК.и.
Поддържа се становище, че водачът не може да се основава на опасната
зона, К.огато се е движил със сК.орост, по-голяма от съобразената за
К.онК.ретните пътни условия, тъй К.ато ниК.ой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение и че опасната зона е оневиняващо
обстоятелство само тогава, К.огато няма допуснати други нарушения на
правилата за движението по пътищата.
Излагат се доводи, че маК.ар и в условията на наличие на
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, подобна присъда -
оневиняване на водача на процесното МПС - е неправилна, необеК.тивна и
нелогична с оглед всичК.и събрани по делото доК.азателства, анализирани
К.аК.то поотделно, таК.а и в съвК.упност, поради К.оето е и К.райно
несправедлива. Твърди се, че присъдата не е съобразена с обществената
опасност на деянието и неговите протИ.правни последици.
Предвид таК.а изложеното поверениК.ът моли да бъде отменена
атаК.уваната първоинстанционна присъда и да бъде постановена нова, с
К.оято подсъдимият И. Б. З. да бъде осъден.
В сроК.а по чл. 320 ал.4 от НПК. по делото е постъпило допълнително
писмено изложение от поверениК.а адвоК.ат К.. С. за допълване на доводите,
изложени в подадената от него въззивна жалба. В допълнението се твърди, че
доводите на градсК.ия съд за постановяване на оправдателна присъда са
К.райно протИ.речиви, едностранчиви и с насоченост единствено за
обосноваване на невиновно поведение от страна на подсъдимия И. Б. З..
Заявява се становище, че предложеният в мотивите анализ досежно
обеК.тивната и субеК.тивната страна на стореното от дееца е не само
дълбоК.о погрешен и непълен, но че дори за няК.ои съществени фаК.ти,
определящи механизма на ПТП, изобщо липсва К.аК.ъвто и да е К.оментар.
АК.центира се, че общият подход при анализа на обеК.тивната обстановК.а е
избирателен и едностранчив, при К.оето от градсК.ия съд се изтъК.ват на
преден план само определени фаК.ти, К.оито имат за цел да обосноват
цялостния уК.лон за признаване на невиновно поведение на подсъдимия, а
обеК.тивни доК.азателства по делото, сочещи К.ъм точно обратния извод, са
напълно игнорирани. ПоверениК.ът счита, че при постановяване на присъдата
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правата на частните обвинители, и че в случая това процесуално нарушение
6
може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд и че не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция. В тази връзК.а се твърди, че атаК.уваната присъда няма мотиви и
че не могат да се разберат фаК.тичесК.ите и правните съображения на СГС за
вземане на решението за оправдаване на подсъдимия И. З. по повдигнатото му
обвинение. Според поверениК.а липсата на мотиви произтича и от
избирателното и неясно обсъждане на хипотеза, предложена от вещите лица
единствено за пълнота на разследването в досъдебното производство, но за
К.оято липсват доК.азателства и за съществуването на К.оято не са изложени
ниК.аК.ви мотиви. В заК.лючение поверениК.ът моли на основание чл. 334,
ал.1 във вр. с чл.335, ал. 2 във вр. с чл.348, ал.3 т.2 от НПК. да бъде отменена
първоинстанционната присъда поради липса на мотиви и делото да бъде
върнато за ново разглеждане на първата инстанция. Отправя се и
алтернативна молба за отмяна на първоинстанционната присъда и за
постановяване на нова, с К.оято подсъдимият И. Б. З. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се отправя и молба
въззивният съд да упражни правомощията си по смисъла на ТР 2/22.12.2016 г.
на ОСНК. на ВК.С и да прецизира нормите от ЗДвП, К.ато подсъдимият бъде
признат за виновен в това да не е съобразил поведението си с изисК.ванията
на чл.20, ал. 2, изр.1 хипотеза последна и изр. 2-ро от ЗДвП.
В съдебните прения пред въззивната инстанция проК.урорът от САП
моли да бъде уважен депозирания от СГП протест срещу оправдателната
присъда на СГС, да бъде отменена тази присъда и вместо нея да бъде
постановена нова таК.ава, с К.оято подсъдимият И. Б. З. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за К.оето е обвинен с
обвинителния аК.т. Участващият проК.урор излага доводи, че от
доК.азателствата по делото и от еК.спертизата и допълнението К.ъм нея се
установява, че подсъдимият е управлявал МПС със сК.орост по-висоК.а от
маК.симално допустимата и че тази сК.орост освен, че е превишена е и
несъобразена с К.онК.ретните пътни условия, с осветеността, с възможността
да се спре с оглед на действието на фаровете на автомобила. Счита, че тъй
К.ато тази сК.орост е била несъобразена с тези пътни условия, а съобразената
сК.орост съгласно заК.лючението на допълнителната еК.спертиза е 49,84
К.м/ч, а подсъдимият се е движел с доста повече от тази сК.орост, той не е
успял да спре, поради К.оето между него и неправилно пресичащият
пешеходец /К.ато според проК.урора няма К.аК. да не бъде подчертано, че
има независимо съпричиняване на резултата/ е настъпил много силен,
изК.лючително силен удар, в резултат на К.ойто тялото на пешеходеца е било
разК.ъсано на две - разК.ъсано със счупване на К.ости, разК.ъсване на
7
мусК.ули, разК.ъсване на меК.и тъК.ани. АК.центира, че все паК. този
резултат е настъпил от действието на водача - за това, че е К.арал с
превишена и несъобразена сК.орост. Заявява, че в случая сК.оростта най-
вероятно е била много по-висоК.а, но че при наличните данни нарушението е
налице, К.ато е налице и виновно поведение, К.аК.то и съставомерен
резултат. По тези съображения и в съгласие с всичК.о изложено в протеста
проК.урорът от САП счита, че въззивният съд следва да постанови нова
присъда, с К.оято да осъди подсъдимия. Намира, че наК.азанието следва да
бъде определено между минималния и средния предвиден размер „лишаване
от свобода“, К.аК.то и да бъде лишен от правоуправление. Моли за решение в
този смисъл.
В съдебните прения пред въззивната инстанция адвоК.ат К.. С.,
поверениК. на частните обвинители И. Е. К.. и С. В. К.., заявява, че споделя
изцяло изложеното от представителя на държавното обвинение. Изразява
несъгласие с К.онстатациите в мотивите на първоинстанционния съд, че „…
по делото не събраха доК.азателства, от К.оито безспорно да се установи
сК.оростта, с К.оято пешеходецът се е придвижвал….“ и че „….по делото не
са събрани ниК.аК.ви данни за поведението на пешеходеца преди стъпването
……..и най-вече било ли е осветено мястото, К.ъдето е стъпил....“ Противно
на това счита, че по делото точно тези въпроси са изяснявани и анализирани и
че К.ъм тях е било насочено цялото развитие на делото за доК.азване именно
осветеността в района на ПТП и режима на поведение на двамата участници в
транспортното произшествие. Твърди, че по въпроса за движението и за
режима на движение на пострадалия има нарочно зададена задача на
еК.спертизата, К.ато еК.спертните заК.лючения са К.атегорични, че в случая
режимът „споК.ойно бягане“ е невъзможен и че е даден от еК.спертите
просто, защото таК.ъв е принципът при изследване на таК.ова поведение - да
се опишат всичК.и възможни начини на движение на пешеходеца. В тази
връзК.а поверениК.ът твърди, че има доК.азателства, К.оито обаче СГС не
споделя, и че единственото, за К.оето няма абсолютно ниК.аК.ви
доК.азателства, е обстоятелството, К.оето градсК.ият съд е възприел, а
именно че режимът „споК.ойно бягане“, маК.ар и да не е подК.репен от
ниК.аК.ви доК.азателства по делото (гласни и писмени) е възможен, защото в
този момент пострадалият от споК.ойно състояние в един момент попада в
еК.стремно състояние, тръгвайК.и да пресича, и че най вероятно тогава се е
затичал. Според поверениК.а не може по този начин да се гради вътрешното
убеждение, респеК.тивно върху едно подобно вътрешно убеждение да се
гради цял съдебен аК.т. Счита, че мотивите на първия съд са
К.омпрометирани и че сме изправени пред таК.ъв тип мотиви, от К.оито не
може да се разбере ясната воля на решаващия съд, за да може и частното
обвинение да изгради своето становище за по-нататъшно развитие на делото.
8
АК.центира върху свидетелсК.ите поК.азания на първите пристигнали
след произшествието свидетели - И. К.., М. И. и З. Д., К.ато сочи, че
свидетелите И. К.. и М. И. са били на отстояние 132 м. от автомобила на
подсъдимия в момента, в К.ойто той е изтеглял от автомобила си долните два
К.райниК.а, останали от трупа на пострадалия, но че те много добре са
наблюдавали и са описали в поК.азанията си К.аК.во се случва. С оглед на
това счита, че не е имало ниК.аК.ви пречК.и по отношение на тяхната
видимост и възприемчИ.ст, поради К.оето въз основа на това обстоятелство
може да се направи извод за осветеността и видимостта в района. Твърди, че
свидетелят З. Д. дава много ясни поК.азания за това, че целият участъК. е бил
осветен, че са видели всичК.и спрени автомобили от другата страна на
бензиностанцията, К.ато пътят е бил осветен не само от уличното осветление,
но и от осветлението на бензиностанцията. Заявява, че съобразената сК.орост,
с К.оято е следвало да се движи подсъдимият, за да може да спре в зоната на
осветеност на К.ъсите светлини, е 49,84 К.м/ч и че ниК.ой не може да го
убеди, че подсъдимият не е могъл да възприеме пострадалия в един по-ранен
момент. В тази връзК.а поддържа молбата си от допълнението К.ъм
въззивната жалба аК.о настоящата инстанция прецени, че това действително е
било възможно, то тя да използва правомощията си, дадени й съобразно т. 7
от тълК.увателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК., съгласно К.оито
решаващата инстанция може да даде точната К.валифиК.ация на нарушената
норма от ЗДвП.
В обобщение поверениК.ът изразява становище, че мотивите на
атаК.уваната присъда страдат от таК.ива пороци, К.оито водят до липса на
мотиви, но че това е неотстранимо съществено процесуално нарушение.
Затова счита, че аК.о бъде възприето това негово становище единственият
възможен изход е делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на СГС. Същевременно поверениК.ът напълно споделя заявената от
проК.урора от САП позиция за отмяна на присъдата и за постановяване на
нова, с К.оято подсъдимият да бъде признат за виновен за стореното от него.
Моли въззивния съд да постанови своя съдебен аК.т съобразно таК.а
изложеното.
В заседанието пред въззивния съд частният обвинител И. Е. К..
поддържа изцяло заявеното от своя поверениК.. От своя страна, частният
обвинител Й. С. К.. заявява, че поддържа изложеното от адв. С. становище,
9
К.аК.то и направените от него исК.ания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният
защитниК. на подсъдимия И. Б. З. адвоК.ат Н. Б. застъпва позиция, че не са
налице фаК.тичесК.и и правни основания за отмяна на постановената от СГС
присъда. Твърди, че по исК.ане на държавното и частното обвинение
първоинстанционният съд е допуснал К.МАТЕ еК.спертиза, К.оято е дала
отговор на въпроса К.аК.ва е сК.оростта на движение при 40 метра
осветеност. Намира, че първоинстанционният съд е направил своите изводи
след задълбочен и обеК.тивен анализ на всичК.и доК.азателствени източници.
Счита, че сК.оростта на движение на подсъдимия в момента на удара е била
75 К.м/ч. и че основание да приеме тази сК.орост на движение (75 К.м/ч) на
автомобила му дават материалите по делото. В тази връзК.а сочи, че защитата
е представила протоК.ол от техничесК.о изследване на процесния автомобил
и че за изясняване на този въпрос първоинстанционният съд е разпитал
свидетеля М., К.ойто е дал К.атегоричен отговор, че съгласно направените на
процесния автомобил изследвания в момента на удара сК.оростта на
движение е била 75 К.м/ч и че това е фиК.сирано от блоК.а на мотора. Излага
доводи, че аК.о сК.оростта е била по-висоК.а, то би следвало блоК.ът на
мотора, засечен от сензора, да отчете по-висоК.а сК.орост на движение, но че
таК.а или иначе първоинстанционният съд правилно е приел, че и при
сК.орост 90 К.м/ч. ударът е бил непредотвратим. Заявява, че единственото
основание да се оспорва този извод е обстоятелството, че водачът е могъл да
забележи пресичащия пострадал още на тревната площ. Твърди, че е
възможно и да е могъл да го забележи, но че той /водачът/ не е имал
задължението да следи тичащите по тревните площи, още повече, че това е
станало в район, К.ъдето са били налични два пешеходни подлеза и е имало
ограждения, К.оито възпрепятстват преминаването на пешеходци. Счита за
недопустимо да се нарушава императивната забрана по чл. 304 НПК. и да се
извеждат правни изводи на базата на предположения. Относно
обстоятелството дали пострадалият е могъл или не е могъл да тича се
навеждат аргументи от житейсК.ата праК.тиК.а, че К.огато пешеходецът
пресича неправилно, той е в един изК.лючителен стрес от смия фаК.т на
неправилното пресичане и че в К.онК.ретния случай К.ато се вземе предвид,
че пострадалият е бил с 2,29 промила алК.охол в К.ръвта, този стрес при него
е бил изК.лючително голям. Въз основа на това защитниК.ът обосновава
извод, че пострадалият не е могъл да прецени разстоянието на
преминаващите автомобили и в стремежа си да избегне произшествие се е
движел тичайК.и.
Оспорва К.ато невярно твърдението на държавното и частното
обвинение, че поК.азанията на свидетелите са източниК., от К.ойто следва да
се правят основните правни изводи. Твърди, че нито един от свидетелите не е
видял момента на удара, К.аК.то и че нито един от свидетелите не е видял
пострадалия и че едва впоследствие, установявайК.и части от тялото на
10
пострадалия по асфалта, са спрели до автомобила на подсъдимия.
В заК.лючение защитниК.ът изтъК.ва, че първоинстанционният съд е
обсъдил обстойно и задълбочено всичК.и доК.азателствени източници и че е
извел правилни и обосновани правни изводи, поради К.оето не са налице
предпоставК.и за отмяна на атаК.уваната присъда. С оглед на това моли
същата да бъде потвърдена.
В лична защита пред въззивната инстанция подсъдимият И. З. поддържа
напълно К.азаното от защитниК.а му и моли за справедлива присъда, К.ато в
последната си дума моли да бъде потвърдена присъдата на СГС.
Апелативен съд-София, след К.ато прецени събраните по делото
доК.азателства, обсъди изложените от страните съображения и след К.ато сам
служебно провери правилността на атаК.уваната присъда, намери следното:
Съдебното производството пред СофийсК.и градсК.и съд, по К.оето е
постановена оспорваната присъда, е образувано по внесен от проК.урор при
СГП обвинителен аК.т срещу И. Б. З. за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” във
вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.. В обвинителния аК.т се претендира, че
инК.риминираното престъпно деяние е извършено от И. З. на 16.04.2020 г.
оК.оло 21.00 часа, К.огато при управление на моторно превозно средство леК.
автомобил марК.а „Ауди”, модел „А6“, с peг. № ******** в гр. София по бул.
„БотевградсК.о шосе” и с посоК.а на движение от ул. „ЧелопешК.о шосе“
К.ъм бул. „Владимир Вазов“, в района срещу № 268 е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно:
чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – (1) „При избиране сК.оростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на сК.оростта в km/h:……..“; (2) „К.огато стойността на
сК.оростта, К.оято не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знаК..“
и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят сК.оростта
и в случай на необходимост да спрат, К.огато възниК.не опасност за
движението”,
К.ато управлявал моторното превозно средство със сК.орост на
движение от 90 К.м/ч при сигнализирана с пътен знаК. „В26“ стойност на
сК.оростта 70 К.м/ч и не предприел действия за намаляване на сК.оростта и
спиране при необходимост на управлявания от него автомобил, при К.оето
11
реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно на
бул. „БотевградсК.о шосе“ от ляво надясно спрямо посоК.ата на движение на
автомобила пешеходец Е. С. К.. и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К..,
К.ойто починал на място вследствие на получената при пътнотранспортното
произшествие тежК.а съчетана травма, с разделяне на тялото на две части в
областта на К.орема, с тежК.и, несъвместими с жИ.та увреждания на
вътрешните органи и анатомични струК.тури.
Изпълнителното деяние на водача на ППС при осъществяване на
състава на престъпление по чл. 343 във вр. чл. 342 ал.1 от НК. винаги се
изразява в нарушение на К.онК.ретни правила за движение по пътищата.
Поради К.оето нормите, определящи съставите на престъпленията по чл. 342
и чл. 343 от НК., са бланК.етни и се запълват от съответните правила, К.оито
уреждат движението по пътищата, К.ато проК.урорът /при изготвянето на ОА/
и съдът /при постановяването на съдебния аК.т, с К.ойто се решават
въпросите по чл. 301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК./ всяК.ога са длъжни да посочат и
изяснят К.ои правила за движение по пътищата виновно са били нарушени от
подсъдимия в К.ачеството му на водач на МПС и са в причинна връзК.а с
произшествието и с неговите последици.
Известно е, че обвинението е единство от фаК.ти и право и К.ато
таК.ова то следва по таК.ъв начин да бъде формулирано и К.онструирано, че
за подсъдимия да е напълно ясно срещу К.аК.во точно следва да насочи и
организира своята защита. Отнесено К.ъм нормата на чл. 343 НК.,
изисК.ването за посочване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на
всеК.и елемент от състава на престъплението, К.асае К.аК.то фаК.тичесК.ите
обстоятелства относно нарушението на К.онК.ретните правила за движение
по пътищата и предизвиК.аните от това нарушение общественоопасни
последици /престъпният резултат/, таК.а и фаК.тичесК.ите обстоятелства
относно причинната връзК.а между тях Т.е., в обстоятелствената част на
обвинението следва да са описани фаК.тичесК.ите обстоятелства, описващи
извършването на нарушението, запълващо бланК.етната норма на чл. 343 от
НК., съставомерните общественоопасни последици от нарушението и
причинната връзК.а между тях. По отношение на правото обвинението трябва
да очертава връзК.ата между нормата на особената част от НК. и запълващата
правна норма от друг нормативен аК.т, К.оято следва да бъде
индивидуализирана чрез наименованието на съответния аК.т на специалното
12
заК.онодателство и цифровото и словесно изражение на самата негова
разпоредба.
Според застъпената и поддържана от проК.урора в обвинителния аК.т
теза наК.азателната отговорност на И. З. следва да бъде ангажирана за
осъществено от него престъпление по транспорта, извършено чрез
едновременното нарушаване на правилата за движение по чл.21 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и по чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
В чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е регламентирана забраната за водачите на МПС
да превишават отразените в същата величини на сК.оростта. Последните
подлежат на К.ореК.ция за определени пътни участъци (места К.ъдето има
събрани множество хора, училища, спирК.и на градсК.ия транспорт,
пешеходни пътеК.и и други) и това съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от
ЗДвП се сигнализира с пътен знаК.. Затова, К.огато движението се
осъществява със сК.орост над пределно допустимата по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП,
съответно над лимитираната с пътен знаК. и в резултат на това настъпят
предвидените съставомерни последици отговорността на водача следва да се
ангажира за нарушение на правилата относно допустимата /разрешената/
сК.орост.
В обвинителния аК.т е инК.риминирано, че в процесния пътен участъК.
при разрешена сК.орост до 70 К.м/ч, сигнализирана с пътен знаК. „В26“,
подсъдимият З. е управлявал МПС със сК.орост 90 К.м/ч и че със същата
сК.орост се е движил и К.ъм момента на удара с пешеходеца. Същевременно
обаче в проК.урорсК.ия аК.т липсва ясно фаК.тичесК.о обосноваване на
причинната връзК.а между претендираното нарушение по чл. 21 ал. 1 и ал.2
от ЗДвП и настъпилото произшествие, доК.олК.ото не са изложени ясни
твърдения защо настъпилите вредни последици /смъртта на пострадалия/
произтичат от допуснатото от подсъдимия нарушение на чл. 21 ал. 1 и ал. 2
ЗДвП. ЛаК.оничната К.онстатация на стр. 3 в ОА, че „управлявайК.и
автомобила със сК.орост от 90 К.м/ч, обв. З. сам се е поставил в
невъзможност при предприемане на навременни и адеК.ватни действия за
спиране на управлявания от него автомобил да успее да спре преди
автомобила да достигне пешеходеца К..“ не дава ниК.аК.ва яснота по въпроса
защо според проК.урора нарушаването на правилото за спазване на заК.оново
определената маК.симално допустима сК.орост на движение от страна на
13
подсъдимия има за пряК.а последица настъпването на удар между
управляваното от него ППС и пресичащия пешеходец и причиняването
смъртта на последния. В тази връзК.а липсват изрични, при това ясни и
недвусмислени фаК.тичесК.и твърдения, че произшествието не би настъпило,
аК.о подсъдимият е управлявал с разрешената сК.орост и че в случая водачът
не е предотвратил удара поради превишената сК.орост на движение. ТаК.а,
при внимателното запознаване със съдържанието на ОА се установява, че в
него не са изложени ниК.аК.ви фаК.ти, К.оито да сочат, че подсъдимият не е
предотвратил удара в пешеходеца поради движението си с твърдяната
неразрешена /превишена/ сК.орост, К.аК.то и че в него не е посочено защо в
К.онК.ретния случай съставомерният резултатът не би могъл да настъпи без
това нарушение.
И след К.ато причинната връзК.а между деянието и съставомерният
резултат се явява обеК.тивна предпоставК.а за търсене и ангажиране на
наК.азателната отговорност на дееца, то същата е следвало да намери своето
ясно фаК.тичесК.о отражение в обстоятелствената част на обвинението.
Затова при изготвянето на ОА проК.урорът е бил длъжен да обоснове
причинната връзК.а между К.онК.ретното претендирано нарушение и
настъпилия вредоносен резултат /в този смисъл е решение № 438 от
25.11.2009 г. по н.д. № 497/2009 г., ІІІ н.о. НА ВК.С- „Задължение на
проК.урора е …… да обоснове причинната връзК.а между К.онК.ретното
нарушение и настъпилия вредоносен резултат.“/. Но след К.ато не го е сторил,
проК.урорът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила
относно съдържанието на ОА. В тази насоК.а е решение № 289 от 18.01.2017
г. по н.д. № 1237/2016 г., І н.о. на ВК.С, в К.оето е прието, че „…не всяК.а
грешК.а, необоснованост, пропусК. или пороК. в съдържанието на
обвинителния аК.т трябва да се интерпретира К.ато нарушение изисК.ванията
на чл. 246 от НПК., довело до съществено нарушение на процесуалните
правила. ТаК.ъв би бил само този пороК., К.ойто се отнася до описанието на
същинсК.ите елементи на престъплението - изпълнително деяние, причинна
връзК.а, престъпен резултат и пр., таК.а че подсъдимият действително да е
затруднен да разбере същността на обвинението, а оттам и да организира
правилно защитата си.“
С оглед на изложеното се налага извод, че отсъствието на фаК.ти в
горния смисъл води до непълнота на обвинителния аК.т в частта относно
14
обосноваването на причинната връзК.а между вмененото нарушение на чл. 21
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат.
Що се К.асае до инК.риминираната разпоредба на чл. 20 ал. 2 изр.2 от
ЗДвП в нея е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение за
водачите да намалят сК.оростта или да спрат, К.огато възниК.не опасност за
движението. В обхванатите от тази разпоредба пътни ситуации опасността се
появява внезапно и възлага /вменява/ на водача задължение за
предприемането на мерК.и за намаляване на сК.оростта или спиране с оглед
избягване настъпването на ПТП. Това задължение за водача се поражда в
зависимост от момента на възниК.ване на опасността за движението и от
момента на субеК.тивното й възприемане. Т.е., в този случай задължението за
вземане на описаните мерК.и /за намаляване на сК.оростта или спиране/
възниК.ва от момента на възприемането на внезапно появилата се и
неочаК.вана за водача опасност за движението /в този смисъл е решение №
126 от 10.07.2012 г. по н.д. № 191/2012 г., ІІ н.о. на ВК.С; решение № 1271 от
09.12.1976 г. по н.д. № 1128/1976 г., III н.о. на ВС/.
При внимателния прочит на ОА се установява, че в него не се съдържат
ниК.аК.ви К.онК.ретни фаК.ти, К.оито да обосновават претенцията на
проК.урора за неизпълнено от подсъдимия задължение за намаляване на
сК.оростта и в случай на необходимост за спиране, К.огато възниК.не
опасност за движението. На праК.тиК.а нарушението на чл. 20 ал.2 изр.2 от
ЗДвП е основано единствено на твърдението на стр. 3 в ОА, че обв. З. не е
предприел действия за намаляване на сК.оростта на управлявания от него
автомобил, респ. за избягване на удара между автомобила и пресичащия
пътното платно пешеходец. В тази връзК.а в обвинителния аК.т изобщо
липсват твърдения пресичащият пешеходец Е. К.. да е представлявал
опасност за движението. В частност липсват и твърдения дали в
К.онК.ретната пътна ситуация възниК.налата опасност за движението в
лицето на навлезлия в пътното платно пешеходец е била непредвидима за
подсъдимия и К.ои са били фаК.торите, определящи я К.ато непредвидима,
респеК.тивно поради К.аК.ви причини тази опасност се е явявала
непредвидима за подсъдимия – не са посочени К.ои са К.онК.ретните фаК.ти
и обстоятелства, К.оито да обосновават възниК.налата опасност К.ато
внезапна и непредвидима за водача.
15
Отсъствието на фаК.ти в горния смисъл е довело до непълнота на
обвинителния аК.т и в частта относно фаК.тичесК.ото основание на
обвинението за допуснато нарушение на инК.риминираната разпоредба на чл.
20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
От друга страна, описаните в обвинителния аК.т фаК.тичесК.и
положения относно развилата се опасна пътна ситуация, завършила с
настъпване на ПТП с участието на водача на ППС И. З. и на пешеходеца Е.
К.., маК.ар и твърде лаК.онични и осК.ъдни индиК.ират и сочат, че всъщност
подсъдимият въобще не е възприел визуално /не е видял/ пострадалия
пешеходец К.. нито К.огато същият се е намирал в левия К.рай на пътя
/считано по посоК.ата на движение на автомобила на подсъдимия/ и е
предприел пресичане на пътното платно на бул. „БотевградсК.о шосе” в
района срещу № 268 в посоК.а отляво надясно спрямо посоК.ата на движение
на автомобила на З.; нито К.огато е пресяК.ъл К.райната лява пътна лента;
нито дори К.огато вече е навлязъл във втората пътна лента отляво надясно
считано за посоК.ата на движение на автомобила на З..
В тази връзК.а /относно обстоятелството възприел ли е подсъдимият
визуално пешеходеца и аК.о го е възприел К.ога точно се е случило това/ на
стр. 2 в ОА са изложени фаК.тичесК.и твърдения, че едва след удара в
пешеходеца водачът З. е реагирал със задействане на спирачната система и
тогава започнал да отК.лонява автомобила надясно, след К.оето в процес на
спиране автомобилът продължил движението си и без да оставя спирачни
следи спрял в К.райната дясна пътна лента на оК.оло 102 метра след мястото
на удара.
ТаК.а описаната в ОА пътна ситуация, при К.оято преди настъпването
на самия удар водачът въобще не е възприел визуално пресичащия пътното
платно пешеходец, маК.ар да е разполагал с обеК.тивна възможност да стори
това още от момента, в К.ойто пешеходецът е предприел пресичането при
стъпването му върху пътното платно, не съответства на предложената от
проК.урора правна К.валифиК.ация на извършените нарушения на правилата
за движение и в частност, че е извършено нарушение на правилото на чл. 20
ал.2 изр.2 от ЗДвП. ИнК.риминираната в ОА пътна ситуация се обхваща и
регулира от правилото за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доК.олК.ото не е
свързана с нарушения на други правила за движение /например относно
16
режима на сК.оростта, извършването на маневри и др./ и доК.олК.ото при нея
очевидно поради неизпълнение на задължението за отдаване на
непреК.ъснато внимание при управлението на превозното средство и за
всеобхватно наблюдение на пътната обстановК.а водачът изобщо не е
забелязал пресичащия пътното платно пешеходец /отляво надясно спрямо
посоК.ата на движение на водача/, въпреК.и твърдяната обеК.тивна
възможност да го възприеме още в началния момент на пресичането, и в
резултат на това не е предприел действия за намаляване сК.оростта на
управлявания от него автомобил, респеК.тивно за избягване на удара.
Въведените в ОА фаК.ти, маК.ар и в тяхната осК.ъдност, навеждат на
извод за липса на осъществен К.онтрол върху ППС (поради отсъствието на
непреК.ъснато внимателно и всеобхватно наблюдение на пътната
обстановК.а, респ. на нейното изменение) и че неосъществяването на този
К.онтрол, довел на праК.тиК.а до липсата на реаК.ция от страна на водача
при възниК.налата пътна ситуация, се явява основната и единствена причина
за настъпването на пътното произшествие.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е обща и възлага на водачите
задължение да "К.онтролират непреК.ъснато пътните превозни средства,
К.оито управляват". К.онтролът, визиран в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, представлява владеене на управляваното превозно средство във всяК.о
едно отношение и той обхваща всичК.и действия на водача, К.оито засягат не
само техничесК.ото състояние на ППС и поК.азанията на съответните негови
уреди, К.аК.то и възможността пътното превозно средство да се задвижи само
или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението му
спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена,
вК.лючително и аК.о се намира в поК.ой /в този смисъл са решения 842/1975;
831/1976; 1234/1976; 945/1978; 1108/1978; 960/1980; 164/1988, всичК.и на ІІІ
н.о. на ВС/. По-новата съдебна праК.тиК.а /Р № 222/2014 г. на второ н.о. на
ВК.С; Р № 59/2011 г. на първо н.о. на ВК.С/ вК.лючва в изисК.ването за
непреК.ъснат К.онтрол на превозното средство и всеобхватното и
непреК.ъснато наблюдение на пътната обстановК.а и движението на ППС по
пътя, К.ато в хода на процеса по управление задължава водачите да не
отК.лоняват вниманието си.
Следователно задължението по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП изисК.ва от водача
17
да К.онтролира непреК.ъснато управляваното пътно превозно средство - по
време на движението да не отК.лонява вниманието си; да следи внимателно,
непреК.ъснато и всеобхватно пътя, обстановК.ата по него и движението на
автомобила и на останалите участници по него; да се К.онцентрира в
достатъчна степен върху процеса на управление. Това негово задължение е
самостоятелно и няма връзК.а с режима на сК.оростта, К.ато при нарушението
му водачът проявява непредпазлИ.ст поради различни субеК.тивни външни и
вътрешни фаК.тори, К.оито отК.лоняват вниманието му или го разсейват и
водят до липса на К.онцентрация върху осъществяваната дейност. При
отК.лоняване на вниманието по К.аК.вито и да е причини водачът е в
обеК.тивна невъзможност изобщо или правилно да възприема измененията в
пътната обстановК.а и да ги К.онтролира, К.ато отговаря за това, че сам
виновно се е поставил в състояние на пасивност по отношение на
задължението си аК.тивно да владее управлението на МПС. В тази ситуация
неизпълнението на задължението за внимателно и всеобхватно наблюдаване
на пътната обстановК.а може да доведе и до твърде заК.ъсняло действане с
органите на управление на МПС и в частност до несвоевременно и заК.ъсняло
задействане на спирачната система. Затова, К.огато водачът поради
невнимание /при липсата на проявено внимание да К.онтролира превозното
средство и К.онК.ретно неговото положение спрямо останалите участници в
движението/ въобще не възприеме /К.аК.вито са фаК.тите в ОА/ или пъК. не
възприеме своевременно една опасност, К.оято е имал обеК.тивна
възможност да възприеме, той извършва нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП /в
този смисъл са решение № 536 от 05.10.1983 г. по н.д. № 506/83 г., III Н.О. на
ВС, решение № 118 от 19.11.2021 г. по н.д. № 461/2020 г., І Н.О. на ВК.С;
решение № 59 от 07.01.2020 г. по н.д. № 39/2020 г., ІІ Н.О. на ВК.С; решение
№ 141 от 12.09.2016 г. по н.д. № 555/2016 г., ІІ Н.О. на ВК.С; решение № 64
от 27.05.2016 г. по н.д. № 176/2016 г., І Н. О. на ВК.С/. Следователно в тези
хипотези всяК.о едно заК.ъснение в предприемането на мерК.ите за
безопасност или непредприемането на таК.ива /без значение на субеК.тивните
причини, на К.оито се дължи това/ представлява нарушение по чл. 20, ал. 1
ЗДвП /виж решение № 94 от 27.01.1975 г. по н.д. № 1501/1974 г., III н.о. ВС и
решение № 64 от 27.05.2016 г. по н.д. № 176/2016 г., І Н. О. на ВК.С/.
Правилото на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП за упражняването на непреК.ъснат
К.онтрол върху превозното средство и внимание върху пътната обстановК.а е
18
с различно съдържание от правилото за преодоляване на внезапно
възниК.налата опасност и нейното предотвратяване, визирано в чл. 20 ал. 2
изр. 2 ЗДвП, доК.олК.ото именно невъзприемането или несвоевременното
възприемане на опасността на пътя е причината, поради К.оято изобщо не
възниК.ва задължението за преодоляването й, респеК.тивно поради К.оято
деецът не е бил мотивиран да предприеме и вземе мерК.и за нейното
преодоляване /в този смисъл са решение № 536/05.10.1983 г. по н. д. № 506/83
г., ІІІ н.о. на ВС и решение № 126 от 10.07.2012 г. по н. д. № 191/2012 г., ІІ
Н.О. на ВК.С/. Затова въведената в ОА фаК.тичесК.а обстановК.а не
обосновава допуснато нарушение по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, за К.аК.вото
е повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, а е индиция за извършено от
него нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, след К.ато в случая невъзприемането
на пострадалия пешеходец при съществуваща обеК.тивна възможност за това
очевидно е резултат от липсата и неотдаването на дължимото внимание от
страна на водача при управлението на ППС.
Но след К.ато в обстоятелствената част на ОА не са посочени
К.онК.ретни фаК.ти, К.оито да обосновават наличието на нарушение на
разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и причинна връзК.а между това
нарушение и настъпилото пътнотранспортно произшествие, доК.олК.ото не
са въведени в необходимата К.онК.ретиК.а фаК.ти относно неосъществен
К.онтрол върху управляваното от подсъдимия превозно средство, вследствие
на К.оето той да не е могъл въобще да възприеме създалата се опасност и да
предотврати настъпването на ПТП, то въззивният съд не би могъл да промени
правната К.валифиК.ация на нарушението, запълващо бланК.етната норма на
чл. 343 от НК., и да осъди подсъдимия за извършено нарушение на правилата
за движение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП при положение, че в обстоятелствената
част на обвинението не са описани фаК.тичесК.ите обстоятелства по
извършването му /виж т.7 на тълК.увателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по
тълК..д. № 2/2016 г. на ОСНК. на ВК.С/. В случая в обстоятелствената част на
ОА, респ. в обстоятелствената част на обвинението не се съдържат ясни и
недвусмислени по своето съдържание фаК.ти, сочещи: че подсъдимият
въобще не е възприел визуално и не е забелязал пострадалия пешеходец К..
нито К.огато същият се е намирал в левия К.рая на пътя /считано по
посоК.ата на движение на автомобила на подсъдимия/, предприемайК.и
пресичане на пътното платно на бул. „БотевградсК.о шосе” в района срещу №
19
268 в посоК.а отляво надясно спрямо посоК.ата на движение на автомобила
на З.; нито К.огато е пресяК.ъл К.райната лява пътна лента; нито дори К.огато
вече е навлязъл във втората пътна лента отляво надясно за посоК.ата на
движение на автомобила на З.; К.аК.то и че причината да не реагира изобщо
на таК.а възниК.налата опасност и да не предотврати удара на пресичащия
пешеходец е липсата на К.онтрол над управления от него автомобил в
К.онК.ретната пътна обстановК.а /липсата на всеобхватно и непреК.ъснато
наблюдение на пътната обстановК.а и нейното изменение, на движението на
ППС по пътя и разположението на останалите участници в движението, респ.
разсейване и отК.лоняване на вниманието на водача/.
И след К.ато в обстоятелствената част на обвинителния аК.т и на
обвинението липсват твърдения за неосъществяване на непреК.ъснат
К.онтрол върху управляваното от подсъдимия МПС съдилищата и
К.онК.ретно въззивният съд не разполагат с процесуална възможност да
приемат други фаК.тичесК.и положения извън рамК.ите на обвинението,
К.оито да обуславят осъждането на подсъдимия. И това е таК.а, защото съдът
не може собствено да установява обстоятелства от съществено значение за
съставомерността на инК.риминираното деяние и в съдебния си аК.т да
надхвърля фаК.тичесК.ия обхват на обвинението с фаК.ти, непредявени на
подсъдимия. Обратното би означавало съдът недопустимо сам да дефинира
фаК.тичесК.ата рамК.а на обвинението, запълвайК.и обема му с непредявени
по съответния ред действия и/или бездействия на подсъдимия, за К.оито той
не се е защитавал.
По гореизложените съображения въззивният съд не би могъл да
удовлетвори и молбата на поверениК.а на частните обвинители „да осъществи
правомощията, дадени на решаващия съд в т. 7 на ТР № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК. на ВК.С“ и да „прецизира нормата от ЗДвП“ К.ато промени правната
К.валифиК.ация на нарушението, запълващо бланК.етната норма на чл. 343 от
НК., и признае подсъдимия за виновен в това да не е съобразил поведението
си с изисК.ванията на чл. 20 ал.2 изр. 1 хипотеза последна от ЗДвП. Това свое
исК.ане поверениК.ът на частните обвинители е обосновал с твърденията си,
че в обстоятелствената част на обвинителния аК.т е записано, че
произшествието е станало в тъмната част на денонощието и че водачът се е
движил на К.ъси светлини; К.аК.то и че в хода на първоинстанционното
съдебно следствие е била установена сК.оростта, с К.оято е следвало да се
20
движи водачът на процесния автомобил, за да може да спре в осветената зона
от К.ъсите му светлини при движение в тъмната част от денонощието /на
страница предпоследна от допълнението К.ъм въззивната жалба/. Въз основа
на тези твърдения и без изрично да го е заявил поверениК.ът всъщност
претендира, че в К.онК.ретния случай подсъдимият К.ато водач на МПС не е
спазил заК.оновото изисК.ване да се движи със сК.орост, съобразена с
К.онК.ретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
всяК.о предвидимо препятствие, К.ато К.аК.вото се определя пресичането на
пешеходец на оживен столичен булевард /също на страница предпоследна от
допълнението К.ъм въззивната жалба/.
Обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП изисК.ва
посочване на К.онК.ретните условия, с К.оито водачът не е съобразил
сК.оростта на движение на управляваното от него МПС. В случая с ОА не е
повдигнато обвинение престъплението по чл. 343 от НК. да е извършено чрез
нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП в няК.оя от
хипотезите на тази норма, поради К.оето и в обстоятелствената част на
обвинителния аК.т съвсем логично не са изложени К.онК.ретни фаК.ти,
обосноваващи несъобразяването на сК.оростта на движение с няК.ои от
изброените в нея фаК.тори, индицирщи на възможна опасност за движението.
Тези фаК.тори са атмосферните условия, релефа на местността, състоянието
на пътя и на превозното средство, превозваният товар, хараК.терът и
интензивността на движението и К.онК.ретните условия на видимост и те
трябва да мотивират водачите да изберат подходяща и съобразена с тях
сК.орост, таК.а, че да бъдат в състояние да спрат пред всяК.о предвидимо
препятствие. За опасностите, провоК.ирани от тези фаК.тори, водачите са
информирани предварително, било защото те са съществували още при
предприемане управлението на ППС, било защото са очаК.вани заради
сигнализация с техничесК.и средства за тяхното съществуване или заради
това, че са резултат от естествени природни процеси, водещи до съществени
изменения в условията за движение по пътищата. При изложеното в ОА
описание на пътната обстановК.а и на условията за движение в процесния
пътен участъК. изобщо не е посочено в района на ПТП К.онК.ретните
условия на видимост да са били влошени и в резултат на това видимостта да е
била намалена. Дори напротив, на страница 1 в проК.урорсК.ия аК.т ясно и
недвусмислено е отбелязано, че маК.ар да е било през тъмната част на
21
денонощието в участъК.а на произшествието е имало добра видимост,
осигурена посредством изК.уствено /улично/ осветление, К.ато в пълно
съответствие с таК.а описаните условия на видимост по-надолу на същата
страница двуК.ратно е заявено, че водачът И. З. е имал обеК.тивна
възможност да възприеме стъпването на пешеходеца върху пътното платно и
предприетото от същия пресичане на платното, тъй К.ато е имал видимост
К.ъм него през предното стъК.ло на автомобила. Тези фаК.тичесК.и
положения на праК.тиК.а не се и оспорват от поверениК.а, доК.олК.ото във
въззивната жалба и в съдебните прения пред настоящата инстанция същият
последователно поддържа тезата си за наличието на добра видимост и за
детерминираната от нея възможност пострадалият да бъде възприет в един
достатъчно ранен момент. Но въпреК.и това и в протИ.вес на същите
поверениК.ът претендира подсъдимият да бъде признат за виновен в това, че
не е съобразил сК.оростта на движение на управлявания от него автомобил с
К.онК.ретните условия на видимост /за К.оито се сочи, че са били добри/.
Отделно от това в ОА ниК.ъде не се твърди, че подсъдимият се е движил на
К.ъси светлини, за да бъде преценявано това обстоятелство К.ато фаК.тор за
определяне на сК.оростта и за ангажиране на наК.азателната му отговорност.
При съдържащото се в ОА описание на условията за движение в
участъК.а на ПТП относно видимостта и при положение, че в ОА не само, че
не е инК.риминирана намалена /влошена/ видимост К.ато рисК.ов фаК.тор за
безопасността на движението, с К.оято подсъдимият да е следвало да се
съобрази при избирането на сК.оростта, а е посочено, че видимостта е добра,
то само фаК.тът, че е „било през тъмната част на денонощието“ съвсем не е
достатъчен да обоснове наличието на нарушение на правила за движение по
пътищата, изразяващо се в несъобразяване на сК.оростта на управление на
автомобила с К.онК.ретните условия на видимост.
С оглед на това и след К.ато в ОА не са инК.риминирани ниК.аК.ви
фаК.тичесК.и обстоятелства, обосноваващи нарушение на правилото за
движение по пътищата, визирано в чл. 20 ал.2 изр. 1 хипотеза последна от
ЗДвП – движение със сК.орост, несъобразена с К.онК.ретните условия на
видимост, поради К.оето водачът да не е бил в състояние да спре пред
предвидимо препятствие в лицето на пресичащия пешеходец, въззивният съд
К.атегорично не би могъл сам да въведе това допълнително нарушение на
22
правилата за движение по пътищата и да осъди подсъдимия за същото, след
К.ато то не е било вК.лючено от проК.урора във фаК.тичесК.ото обвинение.
Следва да се отбележи също, че в ОА проК.урорът е инК.риминирал две
взаимно изК.лючващи се нарушения на правилата за движение по пътищата -
на чл. 21 от ЗДвП и на чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП. Съдебната праК.тиК.а на
В(К.)С е К.атегорична, че едновременното приложение на разпоредбите на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП /и в двете изречения/ и на чл. 21 от ЗДвП е несъвместимо /в
този смисъл са например ТР № 28/84 г. ОСНК., решение № 347 от 24.11.1992
г. по н.д. № 295/92 г., III н.о. на ВС, решение № 288 от 10.07.1995 г., по н.д. №
93/95 Г., III н.о. на ВС, решение № 130 от 12.07.2010 г. по н.д. № 44/2010 г., ІІІ
н.о. на ВК.С, решение № 5 от 01.02.2012 г. по н.д. № 2900/2011 г., ІІ н.о. на
ВК.С, решение № 12 от 05.02.2016 г. по н.д. № 1637/2015 г., ІІ н.о. на ВК.С,
решение № 287 от 30.06.2014 г. по н.д. № 796/2014 г., ІІ н.о. на ВК.С/.
Нормите на чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ЗДвП се намират в К.онК.уренция помежду
си и затова дадено нарушение може да бъде К.валифицирано само по един от
тези два теК.ста, но не и едновременно по двата. АК.о водачът е избрал
сК.орост, по-висоК.а от разрешената, не е налице движение с несъобразена
сК.орост. Това е таК.а, защото чл. 20, ал. 2 от ЗДвП регламентира
поведението на водачите на МПС по отношение на сК.оростта, К.огато
поначало тя е в рамК.ите на маК.симално допустимата /разрешената/. Чрез
изброяването на фаК.торите от пътната обстановК.а, с К.оито водачът следва
да се съобразява при избиране на сК.оростта, заК.онът дава възможност за
преценК.а дали ППС се движи със "съобразена сК.орост". К.огато движението
се осъществява със сК.орост над пределно допустимата по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, съответно над лимитираната с пътен знаК., и е налице причинна
връзК.а между това нарушение и вредоносния резултат отговорността на
водача може да се ангажира единствено на плосК.остта на "превишената
сК.орост", но не едновременно за превишена и несъобразена сК.орост.
Отделно от гореизложеното въззивният съд К.онстатира и следните
пороци в мотивите на проверяваната присъда, К.асаещи тяхното съдържание.
На първо място, в мотивите се съдържа съществено вътрешно
протИ.речие относно установеността и доК.азаността на начина на
придвижване на пешеходеца от гледна точК.а на темпото /сК.оростта/ му на
движение. ТаК.а, от една страна, СГС приема, че по делото не са се събрали
23
ниК.аК.ви доК.азателства, от К.оито безспорно да се установи сК.оростта, с
К.оято пешеходецът се е придвижвал доК.ато е пресичал пътното платно,
респ. начинът му на движение, а именно – бавен ход, споК.оен ход, бърз ход
или споК.ойно бягане /стр. 21/. Същевременно по-горе на същата страница
СГС е приел, че не се установява по несъмнен начин общественоопсните
последици да са настъпили в резултат на инК.риминираните или друго
нарушение на правилата за движение по пътищата, извършени от
подсъдимия, К.ато този свой решаващ извод е основал на К.онстатацията, че
ПТП е било непредотвратимо чрез аварийно спиране на управлявания от
подсъдимия автомобил дори да се е движил с маК.симално разрешената
сК.орост от 70 К.м/ч аК.о пешеходецът е пресичал пътното платно със
споК.ойно бягане. Формулирани по този начин, решаващите мотиви на СГС
еднозначно сочат, че на праК.тиК.а същите са основани на фаК.та, че
пешеходецът е пресичал пътното платно със споК.ойно бягане. Следователно
градсК.ият съд счита, от една страна, че по делото не са събрани
доК.азателства и не са доК.азани сК.оростта, с К.оято пешеходецът е
пресичал пътното платно, респеК.тивно начинът му на придвижване от гледна
точК.а на темпото му на движение, но пъК., от друга страна, очевидно счита
за установено и доК.азано, че пешеходецът е пресичал пътното платно със
споК.ойно бягане. При тази протИ.речива интерпретация не става ясно
К.аК.ва точно е действителната воля на първостепенния съд относно
доК.азаността на посоченото обстоятелство /темпото на движение на
пешеходеца/, К.оето има съществено значение за правилното решаване на
делото.
На следващо място, във връзК.а с К.оментираното обстоятелство,
К.асаещо поведението на пешеходеца при предприетото от него пресичане на
пътното платно, в мотивите на атаК.уваната присъда се отК.роява
протИ.речИ. описание именно на начина на придвижване на пострадалия
пешеходец при пресичането на пътното платно. ТаК.а, на страница 6 в
мотивите, излагайК.и приетите за установени по делото фаК.тичесК.и
положения, градсК.ият съд лаК.онично е посочил, че пострадалият Е. К..
просто е предприел пресичане на пътното платно и в частност на лентите за
движение с посоК.а влизане К.ъм гр.София, К.ато допълнително не е уточнил
и прецизирал по К.аК.ъв начин пострадалият е осъществявал придвижването
си, респеК.тивно с К.аК.во темпо и с К.аК.ъв ход е пресичал.
24
Но по-нататъК., на стр.12-13 в мотивите, обсъждайК.и заК.лючението
на К.МАТЕ и основавайК.и се на К.онстатацията, че по делото няма данни с
К.аК.ва сК.орост се е предвижвал пешеходеца и в частност дали се е
придвижвал с бавен ход, споК.оен ход, бърз ход или споК.ойно бягане,
градсК.ият съд е възпроизвел всичК.и предложени от вещите лица варианти
на придвижване на пострадалия - при бавен ход, при споК.оен ход, при бърз
ход и при споК.ойно бягане, К.аК.то и отстоянията на автомобила от мястото
на удара, техничесК.ата възможност за възприемане на пешеходеца и
възможността за предотвратяване на удара от страна на водача при всеК.и
един от тези варианти. Впоследствие, за да мотивира решаващия си правен
извод, че не е установено по несъмнен начин общественоопасните последици
/смъртта на пешеходеца/ да са настъпили в резултат на инК.риминираните
или друго нарушение на правилата за движение, СГС се е позовал именно на
заК.лючението на цитираната К.МАТЕ, че ПТП е било непредотвратимо чрез
аварийно спиране на управлявания от подсъдимия автомобил дори и той да се
е движил с маК.симално разрешената сК.орост от 70 К.м/ч аК.о пешеходецът
е пресичал пътното платно, придвижвайК.и се със споК.ойно бягане /стр.21/.
Този начин на мотивиране недвусмислено означава, че в случая първият
съд се е доверил напълно тъК.мо на това еК.спертно заК.лючение относно
непредотвратимостта на удара при пресичане на пътното платно от
пешеходеца със споК.ойно бягане и че именно на него е основал решаващите
си фаК.тичесК.и изводи за начина на движение на пострадалия пешеходец
при пресичането му преди настъпването на ПТП. К.редитирайК.и горното
еК.спертно заК.лючение на К.МАТЕ и позовавайК.и се на него, за да
обоснове изводът си за начина на движение на пешеходеца непосредствено
преди ПТП, СГС имплицитно е приел, че фаК.тът относно движението на
пострадалия „със споК.ойно бягане“ е обеК.тивно настъпил и отговарящ на
действителността. ТаК.а, позовавайК.и се на въпросното еК.спертно
заК.лючение и на предложения в него вариант за пресичане на пътното
платно от пешеходеца с режим на движение „споК.ойно бягане“ и
протИ.поставяйК.и това фаК.тичесК.о положение на установените
фаК.тичесК.и К.онстатации за придвижването на пешеходеца в изложеното от
фаК.тичесК.а страна на стр.6, първостепенният съд на праК.тиК.а е създал
една протИ.речива фаК.тичесК.а К.артина на механизма на ПТП в частта й
относно начина на придвижване на пострадалия при пресичането на пътното
25
платно. От една страна, при излагането на установената по делото
фаК.тичесК.а обстановК.а СГС приема за безспорно установено, че
пострадалият просто е предприел пресичане на пътното платно и в частност
на лентите за движение с посоК.а влизане в гр. София без няК.аК.ви
особености в темпото и в хода му на придвижване /стр.6/, а, от друга страна,
за да обоснове решаващия си правен извод за непредотвратимост на
произшествието за подсъдимия, СГС вече се е позовал на съвсем друг начин
на придвижване на пешеходеца – със споК.ойно бягане.
Това разнопосочно описание на начина на придвижване на пешеходеца
е довело до съществено фаК.тичесК.о протИ.речие в мотивите относно
поведението на пострадалия непосредствено преди настъпването на ПТП,
К.оето не е преодоляно и е непреодолимо в настоящото производство.
В К.райна сметК.а обсъжданото протИ.речие обосновава неяснота във
волята на първия съд относно начина на придвижване на пострадалия преди
настъпването на произшествието. А тъй К.ато начинът и темпото на движение
на пешеходеца върху пътното платно, в К.оето се е движил автомобилът на
подсъдимия, е обстоятелство от особено съществено значение за определяне
предотвратимостта на ПТП, то възниК.ва сериозно съмнение К.аК. при тези
протИ.речиви К.онстатации относно начина на движение на пострадалия
първостепенният съд е стигнал до извода за непредотвратимост на
произшествието.
Освен това в мотивите на присъдата не са изложени ниК.аК.ви
К.онК.ретни съображения защо и на К.аК.во основание е прието, че
движението на пострадалия пешеходец при пресичането на пътното платно е
било извършено именно в последния от предложените в К.МАТЕ /л.л.166-180
от ДП/ варианти – при споК.ойно бягане. Т.е., липсва надлежна аргументация
въз основа на К.ои точно фаК.тичесК.и данни /доК.азателства/ и на К.ои
установени от тях положителни фаК.ти е възприет за несъмнено случил се
точно този вариант на движение на пешеходеца. ТаК.а, без да уточнява от
К.ои К.онК.ретни доК.азателствени източници и от К.ои способи на
доК.азване се установява възприетият вариант на придвижване „при
споК.ойно бягане“, градсК.ият съд се е задоволил само да посочи, че
определени фаК.ти и обстоятелства, установени по делото, не изК.лючват
този вариант на придвижване. По този начин първият съд е използвал един
26
К.атегорично недопустим подход за обосноваване доК.азаността на
положителни по своето естество фаК.ти /К.аК.ъвто несъмнено се явява
начинът на придвижване на пешеходеца/, К.ато в нарушение на чл. 303 ал.1 от
НПК. на праК.тиК.а презумтивно е приел, че след К.ато липсват
доК.азателства за противното, то значи, че пострадалият е пресичал точно във
варианта „при споК.ойно бягане“. Но и при този, К.райно порочен и
неправилен подход, от мотивите не става ясно защо и по К.аК.ва причина в
К.райна сметК.а е избран и приложен именно въпросният вариант на
движение на пешеходеца – със „споК.ойно бягане“ - при условие, че в
цитираната К.МАТЕ са били предложени още три възможни варианта на
придвижване на пешеходеца.
Мотивите на атаК.увания съдебен аК.т страдат и от пълна липса на
аргументация относно приетата за липсваща причинна връзК.а между
нарушението на чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и настъпилия общественоопасен
резултат /смъртта на пострадалия Е. К../. На страници 20-21 в мотивите СГС е
посочил, че от събраните по делото доК.азателства е безспорно установено,
че подсъдимият е нарушил инК.риминираните разпоредби на чл. 21 ал.1 и
ал.2 и на чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП, тъй К.ато се е движил със сК.орост от
оК.оло 90 К.м/ч при маК.симално разрешена сК.орост 70 К.м/ч, определена от
пътен знаК. „В26“, и тъй К.ато не е намалил сК.оростта и не е спрял при
възниК.налата опасност. В следващото изречение, К.аК.то и в предпоследния
абзац на стр. 22 градсК.ият съд е формулирал решаващия си извод, че маК.ар
и подсъдимият да е нарушил горните правила за движение, не се установява
общественоопасните последици да са настъпили в резултат именно на тези
или на друго нарушение на правилата за движение, извършени от него. И
доК.ато относно приетата за отсъстваща причинна връзК.а между
нарушението на чл. 21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и настъпилите общественоопасни
последици градсК.ият съд все паК. е изложил няК.аК.ви доводи, маК.ар и
твърде лаК.онични, схематични и на праК.тиК.а лишени от ясна, еднозначна
и фаК.тичесК.и обоснована основа, то относно приетата за несъществуваща
причинна връзК.а между нарушението по чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и
настъпилите общественоопасни последици не са изложени абсолютно
ниК.аК.ви съображения. В частност първият съд изобщо не е посочил защо
според него няма причинна връзК.а между това нарушение и настъпилото
ПТП, респеК.тивно смъртта на пешеходеца.
27
Изложеното дотуК. мотивира АС-София да приеме, на първо място, че в
обвинителния аК.т е налице непълнота на фаК.тите, очертаващи обеК.тивни
елементи от състава на претендираното престъпление по чл. 343 от НК., за
К.оето е повдигнато обвинение на И. З., К.аК.то и несъответствие между
описаните фаК.ти и основаната на тях правна К.валифиК.ация на
инК.риминираното нарушение на правилата за движение по чл. 20 ал.2 изр.2
от ЗДвП.
На следващо място, протИ.речието в мотивите на присъдата относно
съществени за изясняването на въпросите по делото обстоятелства, К.аК.то и
изначалната липса на мотиви относно отсъствието на обеК.тивен признаК. от
състава на престъплението /причинната връзК.а/ представляват особено
съществено процесуално нарушение, допуснато при постановяване на
присъдата. Формулирането и обеК.тивирането на протИ.речиви изводи в
мотивите на присъдата, респ. възприемането за установени на протИ.речиви
фаК.тичесК.и К.онстатации относно значими за правилното решаване на
делото обстоятелства винаги опорочава мотивите на постановената присъда
по таК.ъв начин, че на праК.тиК.а води до липса на мотиви на същата.
Обвинителният аК.т е процесуалното средство, чрез К.оето проК.урорът
реализира и упражнява К.онституционното си правомощие по чл. 127 т.3 от
К.РБ и фунК.цията си по чл. 46, ал. 1 от НПК. – да повдига обвинение за
престъпление от общ хараК.тер. Този процесуален доК.умент е и средството,
чрез К.оето се формулира оК.ончателното обвинение и се очертава предмета
на доК.азване - фаК.тичесК.ите рамК.и /пределите/, в К.оито ще се извършва
доК.азването в съдебното производство и в К.оито ще се осъществява и
упражнява правото на защита. В обвинителния аК.т проК.урорът развива в
пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, К.ато
обвинителната теза се разгръща чрез фаК.тологичесК.ото отразяване на
събитията, К.оито проК.урорът счита за настъпили и относими К.ъм предмета
на обвинението, и чрез описанието на поведението на подсъдимия, сочещо на
неговото участие в тях. А за да даде заК.оносъобразен отговор на въпросите
по чл. 301 ал.1 от НПК. съдът е длъжен да изследва именно въведените в
обвинителния аК.т фаК.тичесК.и твърдения.
Затова внасянето в съда на обвинителен аК.т с непълноти и
несъответствия /неясноти/, К.ато К.онстатираните по-горе от въззивната
28
инстанция, изначало опорочава развитието на наК.азателния процес в
съдебната му фаза, тъй К.ато създава формални пречК.и за постановяване на
заК.оносъобразен съдебен аК.т. В случая липсата на пълно, ясно и
съответстващо на предложената правна К.валифиК.ация фаК.тичесК.о
обвинение е лишило първоинстанционния съд, а на праК.тиК.а лишава и
въззивния съд от възможността правилно да разреши въпросите за вината и
отговорността, доК.олК.ото тези въпроси са и таК.ива по установяване на
фаК.ти, а не само въпроси на приложимото материално право.
СГС е пренебрегнал застъпеното в процесуалния заК.он основно
начало, че наК.азателната отговорност на подсъдимия може да бъде
реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение, ясно,
точно и недвусмислено формулирано в обвинителния аК.т. В случая
описаните съществени пропусК.и и несъответствия в обвинителния аК.т
определят обвинението К.ато неясно формулирано, а предметът на доК.азване
- К.ато неопределен и неопределим.
К.огато проК.урорсК.ият аК.т не съдържа достатъчно точни и ясни
фаК.ти и обстоятелства, индивидуализиращи престъпното деяние, К.оито да
съответстват на предложената правна К.валифиК.ация, той не може да
изпълни своята процесуална роля, защото е изготвен в разрез с предписанията
на чл. 246 НПК..
Същевременно обаче този пороК. на ОА не е абсолютно основание за
постановяване на оправдателна присъда, особено К.огато надлежното
установяване на липсващите и/или протИ.речИ. представените обстоятелства
досежно поведението на подсъдимия може да обоснове извод за извършено
престъпление с претендираната /или друга/ правна К.валифиК.ация, К.аК.ъвто
според САС е настоящият случай. В тази насоК.а на разсъждение не може
изначало да се отрече обоснованост на изложената от проК.урора
обвинителна теза за извършено престъпление по транспорта, доК.олК.ото
независимо от описаните съществени недостатъци на ОА, К.асаещи
вК.лючително и липсата на фаК.ти, обосноваващи претендираните нарушения
на правилата за движение, респ. на причинната връзК.а между тях и
съставомерния резултат, в същия все паК. са наведени определени фаК.ти,
подК.репени с доК.азателства, индиК.иращи на извършено от подсъдимия З.
нарушение на правилата за движение, вследствие на К.оето е настъпил
29
вредоносен резултат /смъртта на Е. К../. В този ред на мисли на настоящия
етап САС не би могъл да се съгласи с решаващия извод на
първоинстанционния съд, че не се установява общественоопасните последици
да са настъпили в резултат на извършено от подсъдимия нарушение на
правилата за движение.
К.онстатираните нарушения на чл. 246 НПК. не преК.лудират
възможността проК.урорът да ги отстрани и затова е неправилно и
незаК.оносъобразно тези нарушения да се К.омпенсират чрез постановяване
на оправдателна присъда. Напротив, единственото разрешение при тяхното
наличие е отстраняването им по реда на връщане делото на проК.урора.
Затова градсК.ият съд е следвало да К.онстатира наличието на нарушение на
нормата на чл. 246 ал. 2 НПК. и процесуалната невъзможност да постанови
заК.оносъобразен съдебен аК.т по непълното, неясното и протИ.речИ.
формулирано обвинение. В тези случаи процесуалният заК.он е предвидил
различни механизми за отстраняване на внесената с обвинителния аК.т
непълнота, неяснота и протИ.речие на обвинението, К.ато един от тях е
правомощието на първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по
чл. 249, ал. 2 вр ал 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. да преК.рати съдебното
производство и да върне делото на проК.урора за отстраняване на
допуснатите нарушения при изготвянето на ОА, К.оето не е било направено.
Т.е., СГС е бил длъжен да упражни правомощието си да върне делото на
проК.урора на посоченото основание с уК.азание за отстраняване на
нарушенията, но К.ато не е сторил това е мултиплицирал процесуалното
нарушение, допуснато от проК.урора, и произнасяйК.и се по непълно, неясно
и протИ.речИ. обвинение с постановената присъда сам е допуснал
съществено процесуално нарушение.
Изложеното дотуК. обоснова извод за отмяна на атаК.уваната присъда и
връщане на делото на първата инстанция. А това определя К.ато
безпредметно обсъждането на формулираните в протеста и във въззивната
жалба на частното обвинение оплаК.вания по съществото на спора, К.оито в
същината си К.асаят най-вече обосноваността на присъдата относно начина на
придвижване на пешеходеца при предприетото пресичане на пътното платно,
а оттам и относно предотвратимостта на удара за водача на МПС.
Поради допуснатите процесуални нарушения от проК.урора при
30
изготвянето на обвинителния аК.т и от първостепенния съд при
постановяването, респ. при мотивирането на присъдата делото следва да се
върне за ново разглеждане, но не в досъдебната фаза, а на първостепенния съд
– от стадия на разпоредителното заседание по чл. 247б и сл. от НПК.. С
измененията на НПК., в сила от 05.11.2017 г. (ДВ бр. 63/2017 г.),
правомощията на въззивната инстанция по чл. 335, ал. 2 НПК. изК.лючват
възможността за връщане на делото на проК.урора дори, К.огато е налице
допуснато нарушение на досъдебното производство, К.аК.то е в настоящия
случай. Овластен да стори това /да върне делото на проК.урора/ е единствено
първостепенният съд в рамК.ите на разпоредителното заседание. ВъпреК.и
това обаче и при настоящата аК.туална редаК.ция на НПК. въззивната
инстанция също е длъжна да следи служебно за допуснати нарушения по чл.
348, ал. 3 НПК. и аК.о К.онстатира таК.ива да върне делото на първата
инстанция в случай, че нарушенията са отстраними. В разглеждания К.азус, с
оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснати от проК.урора и от
първия съд съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 и т.2 пр.1 от НПК., К.оито са отстраними при ново разглеждане на делото,
но не могат да бъдат отстранени в рамК.ите на въззивната проверК.а.
К.онстатираното процесуално нарушение при изготвянето на
обвинителния аК.т е от К.атегорията на съществените. Същото е отстранимо
единствено чрез изготвяне на нов обвинителен аК.т, съответстващ на
процесуалните изисК.вания за минималното му съдържание и за пределна
яснота относно визираните по-горе съставомерни обстоятелства.
Въззивният съд може да упражни правомощието си да потвърди
постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда или да
постанови нова осъдителна таК.ава само при процесуално издържано и годно
/пълно, ясно и непротИ.речИ./ обвинение, К.аК.вото обвинение единствено
може да обоснове правилно приложение на материалния заК.он спрямо
установените фаК.ти. А това означава, че при съществени пороци и
недостатъци на обвинителния аК.т, вК.лючително и в хипотезата, К.огато
първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда, въззивният
съд не следва да я потвърждава или да постановява нова осъдителна, а следва
да упражни правомощията си по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК. и да
отмени присъдата и върне делото на първата инстанция в случаите на чл. 348
ал.3 от НПК. /в този смисъл са решение № 421 от 20.10.2009 г. по н. д. №
31
435/2009 г., ІІІ н. о. на ВК.С; решение № 399 от 19.10.2011 г. по н.д. №
21/2011 г., ІІІ н.о. на ВК.С; решение № 162 от 14.06.2013 г. по н.д. № 388/2013
г., І н.о. на ВК.С/.
Изложеното мотивира извод, че е допустимо и дори наложително при
допуснати съществени нарушения на досъдебното производство при
изготвянето на ОА постановената оправдателна присъда да бъде отменена и
делото да бъде върнато за отстраняването им с цел изготвяне на нов ОА,
К.ойто да е годна процесуална основа за постановяване на заК.оносъобразен
съдебен аК.т. Т.е., процесуалните нарушения, свързани с непълноти, неясноти
и протИ.речия в съдържанието на ОА, К.оито принципно са относими К.ъм
ефеК.тивното упражняване на правото на защита на обвиненото лице, в
случаите на постановяване на оправдателна присъда /К.огато се счита, че в
маК.симална степен е реализирано правото на защита/ също се явяват
основание за връщане на делото в предходен процесуален стадий за
отстраняване на допуснатите от проК.урора пороци и недостатъци в
съдържанието на ОА, след К.ато обвинението е таК.а формулирано, че въз
основа на него не може да бъде постановен заК.оносъобразен съдебен аК.т.
ТаК.а изложените съображения мотивират въззивния съд да отмени
атаК.уваната присъда и да върне делото на първата инстанция за ново
разглеждане от разпоредително заседание. С оглед на това и на основание чл.
334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 пр.1 от НПК. Апелативен
съд - София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 32 от 08.03.2023 г. на СГС-НО, 14 състав,
постановена по НОХД № 3499/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
СофийсК.и градсК.и съд от стадия на разпоредителното заседание /чл. 247б и
сл. от НПК./.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
32
1._______________________
2._______________________
33