Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8003 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че съгласно
договор от 10.06.2013 г., сключен между С.О.и ответника, дружеството-изпълнител
се ангажирало с охраната на ОП „Г.П.“ и с отстраняването на вредите, нанесени
върху надгробните паметници чрез възстановяването им в предишния вид. Посочва,
че от началото на действие на договора общият брой на жалбите за нанесени щети
и кражби върху надгробията са 465 и за всички
констатирани вреди са съставени протоколи. Твърди, че договорът е прекратен
едностранно от страна на изпълнителя, считано от 31.01.2015 г. и във връзка с
едностранното прекратяване на договора и нереализираната отговорност по чл. 20,
ал. 1, между страните е сключено споразумение на 06.04.2015 г. за
възстановяване на 309 броя щети по гробните места, които ответникът следва да
възстанови в срок до 15.10.2015 г. Посочва, че до настоящия момент са
възстановени само около 15 % от щетите. Останалите щети не били възстановени,
като всяка една от тях е констатирана от ползвателите на гробните места, за
което последните подали жалби. Твърди, че размерът на невъзстановените от
ответника щети е 92 897 лева без ДДС. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на С.О.обезщетение
в размер на 111 476,40 лева с ДДС за невъзстановените щети съгласно чл.
20, ал. 1 от договора за охрана, сключен на 10.06.2013 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете и
оспорва изложените твърдения от ответника. Твърди, че за част от щетите е
възложило на оторизирани фирми да извършат възстановителни дейности и към
25.05.2017 г. изразходваната сума е в размер на 25 269,60 лева.
Ответникът оспорва исковата
молба. Поддържа, че за да е налице вреда за С.О., респективно за ОП „Г.П.“,
следва увреденото имущество да е собственост на ищеца, а в настоящия случай
ищецът не е собственик на посочените в допълнителните молби щети, поради което
не може да се каже, че е нанесена вреда на дружеството. Твърди, че същите не са
включени в баланса на ОП „Г.П.“ като активи по счетоводни сметки, а собственик
на активите са различни физически лица – собственици на гробни места, находящи се на територията на Централни софийски гробища.
Посочва, че по чл. 22, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 от
договора изпълнителят дължи обезщетение за претърпени вреди от възложителя,
само и единствено до такива, които са били негови собствени активи или са били
извършени разходи по възстановяването на вреди нанесени на трети лица. Такива
не се твърдят в исковата молба, не се индивидуализират и няма доказателства за
тях. Твърди, че за да дължи исковата сума следва за същата да е издадена
фактура, а такава не е издавана и не е връчвана на ответника. Счита, че
обезщетенията по сключени договори и начислени лихви по договор са освободени
доставки и по тях не се начислява ДДС. Оспорва, че част от документите са
подписани от името на упълномощени лица от „С.Г.А.“ ООД. С допълнителен отговор
на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че ищецът няма интерес от
завеждане на иска, тъй като не е претърпял реално вреди в размер на
111 476,40 лева, тъй като отговорността на изпълнителя по договора е за обезвреда на нанесени на ищеца вреди.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на
10.06.2013 г. са сключили договор, по който С.О.в качеството на възложител е
възложила на „С.Г.А.“ ЕООД /с ново наименование „С.– Б.и З.“ ООД/ в качеството
на изпълнител да осъществява Охрана на ОП „Г.П.“. В чл. 2 е предвидено, че
начинът за осъществяване на охранителната дейност, предмет на договора, се
определя от изпълнителя в Плана за охрана на всеки обект, при съобразяване с
конкретните изисквания на възложителя – Директора на ОП „Г.П.“ и индивидуалните
особености на всеки охраняван обект. Срокът на договора е 24 месеца /чл. 4/.
Раздел
VІІ от договора е озаглавен „Предели на отговорност на изпълнителя“. В чл. 20,
ал. 1 е предвидено, че при кражба, грабеж, повреждане, унищожаване или друга
форма на престъпно посегателство срещу охранявания обект изпълнителят отговаря
100 % за нанесените на възложителя /ОП „Г.П.“/ вреди.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 размерът на вредите по чл. 20, ал. 1 се установява от комисия,
назначена от възложителя, като за констатациите се подписва протокол от
членовете на комисията и от представител на изпълнителя.
В
чл. 22, ал. 1 е предвидено, че обезщетението за претърпени вреди се заплаща от
изпълнителя на възложителя – Директора на ОП „Г.П.“ в размер на щетите,
констатирани от комисията по чл. 21 в срок до един месец от подписването на
протокол. В ал. 2 е определено, че обезщетението на щетите, причинени на
територията на охраняваните Г.П. върху надгробните паметници, ще се извършва
чрез възстановяване на надгробните атрибути от изпълнителя, в сроковете, както
следва: а/ щетите, констатирани през зимния период се възстановяват през летния
период; б/ за всички останали случаи – в срок по ал. 1. Размерът на вредите
върху надгробните паметници се установява от комисията по чл. 21, ал. 1,
съобразно критериите, определени съвместно от ОП „Г.П.“ и вещи лица, ако е
необходимо /ал. 3, чл. 22/, а надгробните атрибути се възстановяват при
съобразяване вида на изпълнението им и тяхната стойност, без повторение на
художественото решение до размера, определен от комисията по чл. 21 /чл. 22,
ал. 4/.
Не
се спори, че договорът е прекратен, считано от 31.01.2015 г., преди изтичане на
срока и при условията на чл. 25, ал. 1, б. „г“ – с едностранно предизвестие от
изпълнителя.
Със
заповед от 05.01.2015 г. е определен състав на комисията, която в срок до
20.01.2015 г. да извърши оглед и оценка на щетите върху надгробните паметници
на територията на ОП „Г.П.“, по които са заведени жалби и не са възстановени от
охранителна фирма „С.Г.А.“ ООД. След извършен оглед и оценка на щетите върху
надгробните паметници на територията на ОП „Г.П.“, по които са заведени жалби и
не са възстановени от охранителна фирма „С.Г.А.“ ООД, е определила сума за
възстановяване.
На
10.03.2015 г. е съставен констативен протокол, подписан от възложителя и от
изпълнителя, в който са отразени броя на жалбите за нанесени материални щети
върху гробни места, находящи се на територията на ОП
„Г.П.“ за периода от 27.06.2013 г. до 29.01.2015 г., във връзка с прекратения
договор от 10.06.2013 г. Описани са подробно издадените протоколи, в които са
изброени броя на постъпилите жалби и по кои от тях има възстановяване. Посочено
е, че констативният протокол е неразделна част от протоколите на комисията по
чл. 21 от договора, в които са описани конкретните гробни места и щетите
нанесени върху тях, както и че съгласно чл. 22, ал. 2 от договора за охрана на
ОП „Г.П.“ 309 броя щети подлежат на възстановяване, като е отправено
предложение да се сключи споразумение, с което да се определи срок за
отстраняване. По делото са приети като доказателства протоколите, ведно с
приложените към тях жалби.
Установява
се, че на 06.04.2015 г. страните са подписали споразумение, като са посочили,
че същото е във връзка с едностранно прекратяване на процесния
договор от страна на изпълнителя – „С.Г.А.“ ООД, нереализирана отговорност
съгласно чл. 20, ал. 1 от договора и съставения констативен протокол от
10.03.2015 г. По т. 1 „С.Г.А.“ ООД се е задължило да обезщети в срок до
15.10.2015 г., 309 броя щети върху гробните места, находящи
се на територията на ОП „Г.П.“, а по т. 2 е уговорено обезщетението на щетите
да се извърши чрез възстановяване на надгробните атрибути, описани в
протоколите на комисията по чл. 22, ал. 2 от договора.
С
писмо от 13.10.2015 г., получено от С.О.на 14.10.2015 г., ответникът е уведомил
ищеца, във връзка със споразумението от 06.04.2015 г. към договора от
10.06.2013 г. и по повод задължението му за възстановяване на паметници на
територията на ОП „Г.П.“, че от 309 бр. паметници към момента е възстановил
около 15 % от тях. С цел качественото и точно изпълнение на поетите от „С.– Б.и
З.“ ООД задължения, иска да му бъде удължен срока за изпълнение на задълженията
на дружеството до 15.05.2016 г.
С
решение № 644 от 16.09.2017 г. Столичният общински съвет е предоставил на ОП „Г.П.“
средства, в размер на 30 000 лева от Резервния бюджетен кредит на С.О.,
които да бъдат използвани за възстановяване на щетите върху надгробните
паметници на територията на столичните Г.П., невъзстановени от охранителната
фирма, съгласно сключен договор със С.О..
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че общата
стойност на причинените щети в гробищния парк, находящ
се на територията на гр. София, в резултат на извършени незаконосъобразни
действия в периода 2013 г. – 2015 г., по средни пазарни цени, е в размер на
108 096 лева. Извършената от вещото лице оценка е към датата на подаване
на исковата молба – 04.11.2016 г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
сумата 23 969,60 лева не е включена в стойността, която не е възстановена.
За сумата 23 969,60 лева има данни, че е платена на изпълнителите. За
сумата 108 096 лева предстои да се ремонтира, няма извършени дейности и
това е стойността на дейностите, които предстоят да бъдат извършени.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение с обезщетение
за забава, или обезщетение за неизпълнение. Заявените фактически твърдения в
исковата молба и формулирания петитум определят
предявеният иск като такъв за заплащане на компесаторно
обезщетение от неизпълнение на договорното задължение.
Дължимата
престация от страна на ответника по договора, сключен
между страните на 10.06.2013 г., е охрана на обекта с цел опазване на
имуществото в ОП „Г.П.“. В чл. 20, ал. 1 от договора е предвидена имуществена
отговорност на охранителната фирма за причинени на възложителя вреди, в
резултат на посегателства спрямо охранявания обект. От приетите доказателства
безспорно се доказа, че при действието на процесния
договор са налице посегателства върху охранявания обект. Размерът на щетите е
установен от нарочно назначена комисия, като изготвеният от нея протокол е
подписан както от ищеца, така и от ответника, в съответствие с предвидената
процедура в чл. 21, ал. 1. С подписване на протокола от 10.03.2015 г., както и
със споразумението на 06.04.2015 г., ответникът се е съгласил, че са налице 309
броя щети върху гробните места, за които е приел, че дължи обезщетение.
Уговорен е срок между страните, в който охранителната фирма следва да
възстанови щетите, а именно до 15.10.2015 г., след изтичането на който
ответникът е поискал продължаването му до 15.05.2016 г. Исковата молба е
предявена на 04.11.2016 г., към която дата е изтекъл и допълнителният срок, но
възстановяване на щетите от страна на „С.– Б.и З.“ ООД не е извършено.
Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при неизпълнение на договора изправната страна има
право да иска обезщетение вместо изпълнение. Самото обезщетение според чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, но само доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, освен ако длъжникът е бил
недобросъвестен. Така очертаните граници на договорната отговорност изискват
установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението и претърпяна вреда, като реална последица от конкретно
квалифицирано поведение на длъжника.
В
разглеждания случай претърпените щети са пряка последица от неизпълнение на
задължението на ответника да осигури охрана на обекта, които са били предвидими
при пораждане на задължението, доколкото ответникът се е съгласил да носи
имуществена отговорност при посегателства върху охранявания обект. Налице е и
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението и нанесените щети, което
ответникът е декларирал, подписвайки споразумението на 06.04.2015 г. В чл. 22,
ал. 1 страните са дефинирали претърпените вреди, които са в размер на щетите,
като те са констатирани от комисията по чл. 21 от договора.
Не
са ангажирани от ответника доказателства, че е изпълнил поетото с договора и
със споразумението задължение да възстанови щетите, като при хипотезата на
обезщетение вместо изпълнение, каквото ищецът претендира, обезщетението се
определя в зависимост от щетите, в размер на паричната им оценка. Видно е от
приетото заключение, че по средни пазарни цени нанесените щети, във връзка със
заведените жалби от трети лица, са в по-висок размер от приетия между страните
за дължим, поради което искът следва да се уважи в пълен размер от
111 476,40 лева с ДДС.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е налице вреда за
ищеца, тъй като увреденото имуществото не е собственост на С.О.и не е включено
в баланса на ОП „Г.П.“ като активи по счетоводни сметки. Охраняваният обект е
гробищен парк, който включва надгробни паметници и атрибути. Ответникът изрично
се е съгласил с подписване на договора, че отговаря пред възложителя за
нанесените имуществени вреди от посегателства върху охранявания обект, което
включва щетите върху надгробните паметници и атрибути. Това задължение не е
поставено в зависимост от някакво изпълнение от страна на ищеца. С чл. 20, ал.
1 от договора изпълнителят е поел безусловно задължение да отговоря 100 % за
нанесените вреди и то към възложителя. Така поетото задължение отговаря и на
предвиденото в § 1, т. 9, б. „ж“ от ДР към Закона за здравето, съгласно който
текст гробищните паркове са обекти с обществено предназначение. Като такива С.О.отговаря
за тяхното опазване и поддържане. С подписване на договора ответникът се е
съгласил да охранява гробищния парк, както и да носи имуществена отговорност
пред възложителя в случай на нанесени щети, поради престъпни посегателства. В
случая предпоставките за носене на отговорност са настъпили, поради което при
липса на изпълнение да възстановени нанесените щети, охранителната фирма дължи
заявеното от ищеца компесаторно обезщетение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че следва да е издадена фактура за
исковата сума, тъй като такова изискване страните не са уговорили като
необходимо условие за възникване на задължението за възстановяване на щетите. Определената
сума за възстановяване на щетите представлява цената на средствата, необходими
за поправяне на вредите, върху които се начислява ДДС, поради което е
неоснователно възражението на ответника, че претендираната
сума е за освободена доставка.
Предвид
изложеното съдът намира за доказано по делото, че ответникът не е изпълнил
поетото с договора от 10.06.2013 г. и признато със споразумение от 06.04.2015
г. задължение да възстанови нанесените по време на договора щети върху
охранявания обект. Дължимото от „С.– Б.и З.“ ООД компесаторно
обезщетение от неизпълнението е в размер на паричната оценка на нанесените
щети, които са констатирани от страните с подписания на 10.03.2015 г.
констативен протокол и са установени от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Не се твърди, нито се доказа по делото ответникът да е изпълнил
поетото с договора задължение. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 79, ал.1 ЗЗД и на ищеца следва да се присъди исковата сума като
обезщетение от неизпълнение на поетото с договора задължение.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 4 759,06 лева, от които 4 459,06
лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП, които ще се възложат в
тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.– Б.и З.“ ООД, с ЕИК: *******,
с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на С.О., с ЕИК: *******, с
адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******/ОП „Г.П./, сума в размер на 4 759,06
лева /четири хиляди седемстотин петдесет и девет лева и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: