Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.06.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и девети май
Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 546 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 19-1228-002368 от 22.10.2019 год., издадено от началник
група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Н.В.К. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, взема становище, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19-2368 (серия Д, бланков № 0288241) от 15.08.2019 год., жалбоподателят
е санкциониран за две нарушения по ЗДвП – Закон за движението по пътищата,
извършени на 15.08.2019 год. около 16:00 часа по АМ “Тракия“, км.205, общ.Стара
Загора, в посока към град София (т.е. изток-запад), като водач на лек автомобил
марка ”Дачия”, с рег.№ СА 1671 ТР, собственост на Галина Иванова Бастиянова.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движение по
пътищата (”Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.”) за
това, че отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
”Алкотест Дрегер 7410“ № 0160, като е посочено още, че на жалбоподателя е бил
издаден талон за медицинско изследване № 0011488 и връчени 7 броя холограмни
стикери, като е отразено, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с доказателствен анализатор и не е изпълнил предписанието за извършване на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Съгласно
чл.3, ал.1, ал.2, т.1 и чл.6, ал.8 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози при извършване
на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява с тест, а когато лицето откаже извършване на
проверка с тест – с химико-токсикологично лабораторно изследване, като отказът на лицето да попълни, подпише
или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел.
В случая фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в
частност – отказът на жалбоподателя да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и
с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, като даде
кръвна проба за целта, се установява от показанията на актосъставителя Ж.И.А. и
свидетеля по акта С.Д.С., кореспондиращи помежду си и със съдържанието на
представения талон за изследване – л.11 от делото, поради което и тъй като не
се събраха доказателства, които да ги оборват, съдът намира описаното в
НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани.
В изпълнение на
служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени
процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП
по т.1, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща
отмяната му.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, включително и от показанията на св.И.К.П. –
подател на сигнала, преценени в съвкупност, може да се направи еднозначен извод
относно отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство, с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно
изследване, като за целта даде кръвна проба, т.е. жалбоподателят е бил запознат
от контролните органи с възможните два начина за извършване на конкретната
проверка, но въпреки това е отказал извършване на проверка с доказателствен
анализатор, но не е дал кръвна проба за извършване на химическо лабораторно
изследване.
Показанията на разпитания по
делото свидетел И.П., удостоверяващ управлението на МПС от жалбоподателя на
посочената дата и час в издаденото наказателно постановление съдът намира, че
са в изцяло в унисон със събраните по делото писмени и гласни доказателства и
ги кредитира с доверие.
Що се отнася до наказанията, наложени с НП по
т.1 – същите съответстват по вид и размер на твърдо предвидените в закона
такива: лишаване от право да управление на МПС за срок от две години и глоба от 2000 лева, поради което съдът намира за безпредметно да обсъжда
въпроса съобразени ли са били наложените наказания с тежестта на конкретното
нарушение.
Изложеното означава,
че в обжалваното НП в т.1 се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е бил санкциониран на основание на
основание чл.185 от ЗДвП (”За
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с…”) за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП (“Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”), изразяващо се в това, че не контролира ППС,
което управлява, допуща ПТП с щети по двете МПС и по пътната инфраскруктура.
Правната квалификация на
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна на
фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като
съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП. Съгласно т.2 от правното
обвинение, водача в разрез с изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП не контролира ППС, което
управлява и причинява ПТП, но фактическото обвинение е за причиняване на ПТП,
поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се изгубва контрол
над автомобила, същия излиза от пътното платно и се удря в предпазна
ограда/мантинела. Безспорно е че разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдържа общо
правило за поведение, задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз
основа на който е издадено процесното наказателно постановление, на
жалбподателя е повдигнато административно обвинение за това, че на посочените
място и дата, управлявайки лек автомобил, губи контрол и се удря
в мантинела.
Въз основа на това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в
наказателното постановление, е отправено правно обвинение за причиняване на ПТП с
материални щети, като поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът на чл.185
от ЗДвП
е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая
не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от
водачите да контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е
предвидил резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен –
причиняване на ПТП/. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП,
която не е посочена като нарушена в издаденото наказателно постановление. Ето
защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното
неправомерно поведение като такова по 185, във вр. с чл.20,
ал.1 от ЗДвП
наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието. Несъответствието
между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна
квалификация е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт
и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в
правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза
на процеса.
Съобразно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Тази
разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да
борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му
движение. Изгубването на контрол
може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от
праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се
странично или пред него превозно средство и т.н. Отсъствието на
постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено
само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Предвид
това и с оглед несъобразяването на скоростта на движение, неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
отношение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, в частта
относно административното наказание, наложено на основание на чл.185
от ЗДвП
/т.2
от НП/, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП)
№ 19-1228-002368 от 22.10.2019 год., издадено от началник група в Сектор
”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, в частта, в която на Н.В.К., с
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 2000
лев и “лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП)
№ 19-1228-002368 от 22.10.2019 год., издадено от началник група в Сектор
”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, в частта, в която на Н.В.К., с
ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: