Решение по дело №3/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№

 

Гр.София, 08.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

  2. МАРИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретаря Виктория И. и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД № 3/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

 

С присъда от 18.05.2016 г. по НОХД № 6648/2012 г. Софийски районен съд, НО, 107 състав е признал:

1/подсъдимата М.Л.П. с ЕГН: ********** за виновна в това, че на 04.08.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател П.М.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдила неистина - че на 31.07.2006 г Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с нея в с. Сестримо, общ. Белово, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК е осъдена по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.290, ал.1от НК. На основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК е наложил на подсъдимата наказание „пробация“ включващо „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата М.Л.П. по повдигнатото й обвинение, че на 10.10.2006 г„ в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдила неистина - че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с нея в с. Сестримо, общ. Белово, че е извършила продължавано престъпление, като и за правната квалификация по чл. 26, ал. 1 НК.

2/ подсъдимата М.Л.П. с ЕГН: ********** е призната за невиновна в това, че на различни установени дати, през периода 04.08.2006 г. - 10.10.2006 г„ в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, спомогнала на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, а именно - на 31.07.2006 г., в гр. София, ж. к. „Младост III” ч., пред сградата на Район „Младост”-СО, около 14:30 ч., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил "Мерцедес 250 Д", с ДК№ *******, от владението на Р.К.Н., без негово съгласие, с намерение да го ползва, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумяла с него, преди да е извършил самото престъпление, както следва:

-           На 04.08.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнала на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумяла с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствала пред надлежен орган на властта - дознател П.М.от 07 РПУ-СДП, като потвърдила неистина, относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и заявила, че на 31.07.2006 г. обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с нея в с. Сестримо. общ. Белово;

-           На 10.10.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнала на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумяла с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствала пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като потвърдила неистина, относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и заявила, че на 31.07.2006 г. обв. Г. Й.Й.се наМ.т, заедно с нея в с. Сестримо, общ. Белово, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 294, ал. 1, вр. чл 26, ал. 1 НК.

3/ подсъдимата И.Л.П. с ЕГН:********** е призната  за невиновна в това, че на 17.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдила неистина - че през периода 31.07.2006 г. - началото на м. август 2006 г., използвала симкарта, на която съответствал мобилен телефонен номер - *********, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 НК.

4/ подсъдимата И.Л.П. с ЕГН:********** е пизната  за невиновна в това, че на 17.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнала на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, а именно: на 31.07.2006 г., в гр. София, ж. к. „Младост III”, пред сградата на Район „Младост”-СО, около 14,30 ч., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 250 Д”, с ДК№ А ******, от владението на Р.К.Н., без негово съгласие, с намерение да го ползва, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумяла с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствала пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП и потвърдила неистина, относно използваната от страна на обвиняемия симкарта, на която съответствал мобилен телефонен номер - *** ******, с която същият, на 31.07.2006 г., провел мобилен телефонен разговор от района на местопроизшествието - заявила, че през периода 31.07.2006 г. - началото на м. август 2006 г., лично тя използвала горепосочената сим карта, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 294, ал. 1 НК.

            5/ подсъдимия И.Г.Х. с ЕГН:********** за виновен в това, че на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, пред надлежни органи на властта - дознател Д.И.и дознател А.С.от МВР към 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина, както следва:

-                     На 27.09.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател Д.И.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово;

-                     На 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК е осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по 290 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК съда му е наложил наказание „пробация”, включващо „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

На основание чл.304 от НПК съда е оправдал подсъдимия И.Г.Х. по повдигнатото му обвинение, че на 10.10.2006 г., в гр.София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен  орган на властта -дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ- СДП, пр. пр. № 35206/2006г. по описа на СРП, устно, съзнателно затаил истина - отказал да отговаря на въпроси, отговорите на които не са могли да уличат него или негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпрузи, в извършване на престъпление - отказал да отговори на въпросите, от кога познава обв. Г. Й.Й., в какви взаимоотношения се наМ. с него, кога и с кого обвиняемият го е посещавал в с. Сестримо, общ. Белово.

6/ подсъдимия И.Г.Х. с ЕГН:********** за невиновен в това, че на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ- СДП спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, а именно - на 31.07.2006г., в гр. София, ж.к. „Младост III”, пред сградата на Район „Младост”-СО, около 14,30 ч., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 250 Д”, с ДК № *******, от владението на Р.К.Н., без негово съгласие, с намерение да го ползва, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление, както следва:

 На 27.09.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател Д.И.от 07 РПУ-СДП, като потвърдил неистина, относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и заявил, че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово;

 На 10.10.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като затаил истина и отказал да отговаря на въпроси, отговорите на които не са могли да уличат него или негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпрузи, в извършване на престъпление - отказал да отговори на въпросите, от кога познава обв. Г. Й.Й., в какви взаимоотношения се наМ. с него, кога и с кого обвиняемият го е посещавал в с. Сестримо, общ. Белово;

На 10.01.2007г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като потвърдил неистинна, относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в общ. Белово, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 294 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК.

7/ подсъдимия Г.С.З. с ЕГН:********** за невиновен в това, че на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, пред надлежни органи на властта - дознател Д.И.и дознател А.С.от МВР към 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина и затаил истина, както следва:

 На 27.09.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател Д.И.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово;

 На 10.10.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006г. по описа на СРП, устно, съзнателно затаил истина - отказал да отговаря на въпроси, отговорите на които не са могли да уличат него или негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпрузи, в извършване на престъпление - отказал да отговори на въпросите, какво и къде работи, с какво работно време, упълномощавал ли е с писмено пълномощно адвокат-довереник, който да го съветва при провеждане на разпита, от кога познава обв. Г. Й.Й.и в какви отношение се наМ. с последния;

 На 10.01.2007г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово, поради което и на основание 304 НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

8/ подсъдимия Г.С.З. с ЕГН:********** за невиновен в това, че на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, а именно - на 31.07.2006 г., в гр. София, ж. к. „Младост III”, пред сградата на Район „Младост”-СО, около 14,30 ч., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил "Мерцедес 250 Д", с ДК№ *******, от владението на Р.К.Н., без негово съгласие, с намерение да го ползва, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление, както следва:

-           На 27.09.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател Д.И.от 07 РПУ-СДП, като потвърдил неистина относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и заявил, че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово;

-           На 10.10.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като затаил истина и отказал да отговаря на въпроси, отговорите на които не са могли да уличат него или негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпрузи, в извършване на престъпление - отказал да отговори на въпросите, какво и къде работи, с какво работно време, упълномощавал ли е с писмено пълномощно адвокат-довереник, който да го съветва при провеждане на разпита, от кога познава обв. Г. Й.Й.и в какви отношение се наМ. с последния;

- На 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като потвърдил неистинна, относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и заявил, че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово, поради което и на основание чл. 304 НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 294, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

9/ подсъдимия В.С.В. с ЕГН: ********** за виновен в това, че на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, пред надлежни органи на властта - дознател Д.И.и дознател А.С.от МВР към 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина, както следва:

На 27.09.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател Д.И.от 07 РПУ- СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдила неистина - че на 31.07.2006г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово;

На 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган властта - дознател А.С.от 07 РПУ- СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо. общ. Белово, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК е осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК. На основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „пробация“, включващо „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

На основание чл.304 от НПК съда е оправдал подсъдимия В.С.В. по повдигнатото му обвинение, на 10.10.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, устно, съзнателно затаил истина - отказал да отговаря на въпроси, отговорите на които не са могли да уличат него или негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпрузи, в извършване на престъпление - отказал да отговори на въпросите, излизал ли е през 2006 г., в платен годишен отпуск, кога и къде е прекарал същия и какво работи обв. Г. Й.Й..

10/ подсъдимия В.С.В. с ЕГН: ********** за невиновен в това, че на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. а именно - на 31.07.2006 г., в гр. София, ж. к. „Младост III”, пред сградата на Район „Младост”-СО, около 14,30 ч.,противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 250 Д”, с ДК № *******, от владението на Р.К.Н., без негово съгласие, с намерение да го ползва, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление, както следва:

 На 27.09.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател Д.И.от 07 РПУ-СДП, като потвърдил неистина относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и заявил, че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово;

 На 10.10.2006 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като затаил истина и отказал да отговаря на въпроси, отговорите на които не са могли да уличат него или негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпрузи, в извършване на престъпление - отказал да отговори на въпросите, излизал ли е през 2006г., в платен годишен отпуск, кога и къде е прекарал същия и какво работи обв. Г. Й.Й.;

 На 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, спомогнал на Г. Й.Й., извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление - като свидетел по наказателно производство № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП, лъжесвидетелствал пред надлежен орган на властта - дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като потвърдил неистинна, относно местонахождението на обвиняемия, към датата на деянието и заявил, че на 31.07.2006 г., обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово, поради което и на основание чл. 304 НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 294, ал. 1, вр. чл 26, ал. 1 НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите М.Л.П., В.С.В. и И.Г.Х. са осъдени да заплатят в полза на Държавата по 1/3 от разноските по делото в размер на 295,53 /двеста деветдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ лв. всеки. На основание чл.190, ал.2 от НПК са осъдени да заплатят и по 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист в полза на СРС.

Прокурор при СРП е протестирал присъдата, в частта, в която подсъдимите И.Л.П. и Г.С.З. са оправдани за престъпления по чл.290, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Релевирани са доводи за неправилен анализ на доказателствената съвкупност. По отношение на подсъдимата П. се изтъква, че в показанията си същата е заявила „че в края на месец юли 2006 г. е отишла до с. Сестримо, където взела симкарата си от Й., след което се върнала в гр. София и до началото на август 2006 г. картата била в нея“. Държавното обвинение е на становище, че няма нито едно обстоятелство, което да подкрепя това твърдение, както и че в приключилото съдебно производство срещу свидетеля Й.безспорно било установено, че симкартата обслужваща номер ********* на 31.07.2006 г. е ползвана именно от него. Оспорва се приетото от съда заключение, че подсъдимата е невиновна поради факта, че не е конкретизирала дата и час, в които процесната карта е била в нея, т.к заявения от нея период – края на месец юли началото на месец август неминуемо включва и датата 31.07.2006 г. Касателно подсъдимия З. представителят на СРП застъпва тезата, че същият е потвърдил неистина като е заявил, че не си спомня какво са правили заедно със свидетеля Й.на 31.07.2006 г. Този извод е продиктуван от факта, че в показанията си З. е потвърдил, че в периода 27.07.2006 г.-02.08.2006 г. Г. *** и не е напускал района. Апелира се за отмяна на присъдата, като неправилна в частта, в която П. и З. са признати за невиновни и постановяване на нова, с която да бъдат осъдени по обвинението по чл.290, ал.1 от НК.

Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимата М.П. – адв. Е. Димитров В. от КАК. Изложени са аргументи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата в частта, в която подсъдимата П. е призната за виновна за престъпление по чл.290, ал.1, пр.1 от НК. Твърди се, че приетата от районния съд фактическа обстановка не кореспондира на събраните по делото доказателства. Изразява се несъгласие с кредитирането на показанията на свидетелите М.,С.и В., които са заемали процесуалното качество на разследващи полицаи в досъдебното производство, по което подсъдимата е била разпитвана като свидетел. Подчертава се, че последната е била убедена в истинността на изложените от нея факти и обстоятелства, поради което липсвал субективния елемент на деянието. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна, алтернативно се претендира нейното изменение, чрез преквалифициране на деянието по чл.292, ал.1, т.2 от НК.

Против осъдителните части на присъдата са депозирани въззивна жалба и допълнение от адв. К.К.- защитник на подсъдимите И.Х., Г.З. и В.В.. Наведени са доводи за незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Отново е налице недоволство срещу свидетелстването на разследващите полицаи извършили разпита на подсъдимите по ДП № ЗМ 2043/2006 г. на 07 РПУ-СДП. Сочи се, че превратно са тълкувани показанията на подсъдимите Х. и В., т.к дознателите не са им задали конкретизирани въпроси за лицето Г. Й., а за анонимно лице наречено „Ж.“. Критикува се и неотчитането в цялост на показанията на свидетеля Й.. Пледира се за отмяна на присъдата и постановяване на обратна оправдателна.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 10.04.2019 г., след изслушване становищата на страните.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, в съдебните прения прокурорът при Софийска градска прокуратура не поддържа протеста и настоява за изцяло потвърждаване на присъдата.

Защитникът на подсъдимата М.П. отбелязва, че е налице нарушение на материалния закон, т.к не може да бъде доказано авторството на деянието по несъмнен и категоричен начин. Претендира потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна в частта й, в която подзащитната му И.П. е оправдана.

Защитникът на подсъдимите Х., З. и В. счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение, т.к по отношение на подсъдимия З. първоинстанционният съд е следвало да приложи забраната за „reformation in peius“, поради липсата на съответен протест с искане за осъждане. Споделя се виждането за допуснато съществено процесуално нарушение, поради незаконосъобразния разпит на разследващите полицаи от приключилото съдебно производство. Относно подсъдимите Х. и В. не се отстъпва от аргумента, че в показанията си същите споменават лице на име „Ж.“ и по този начин не може да се направи категоричен извод, че става на въпрос за свидетеля Г. Й.. Допълва се, че в изложените от тях факти не се споменава датата 31.07.2006 г. Поддържа се, че протоколите за разпит страдат от съществен порок, поради неиндивидуализиране дознателите, които са извършили действията, т.к са съкратени първите им имена. Иска се отмяна на присъдата в тази й част и оправдаване на подсъдимите В. и Х..

В предоставената им последна дума всички подсъдими молят да бъдат оправдани.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК наМ. за установено следното:

Производството е образувано за втори път пред СГС, след като с Решение № 436 от 29.03.2012 г., СГС, НО, 2 възз.състав е отменена присъда от 13.10.2010 г. по НОХД № 12028/2009 г. по описа на СРС, НО, 10 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

В мотивите на отменителното решение е прието, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразяват в обобщено разглеждане на съставите по чл.290 и чл.294 от НК и липса на мотиви за обективната и субективната страна поотделно на всяко лице и всяко престъпление. Пояснява се, че относно дата 10.10.2006 г. в оправдателния диспозитив на присъдата на подсъдимите М.П., И.Х. и В.В. само словесно са описани деянията без да е посочена правната им квалификация. Не е подминат и фактът, че съдебното следствие е започнало с прочитане на постановление на СРП, вместо с обвинителен акт.

Следва да се съобрази, че при новото разглеждане на делото предмет на обсъждане ще бъдат само деянията по чл.290, ал.1 от НК, т.к за престъпленията по чл.294 от НК присъдата е влязла в законна сила.

Протестът и въззивните жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от надлежно легитиМ.ни страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество същите са неоснователни.

Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.

СГС наМ., че първостепенния съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил всички писмени доказателства събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от доказателствените материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя констатациите на СРС.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, наМ. за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата М.Л.П., ЕГН **********, е родена на *** ***, българка, български гражданин, средно образование, безработна, неомъжена, неосъждана, с адрес в гр.София кв. „*********.

Подсъдимата И.Л.П., ЕГН **********, е родена на *** ***, българка, български гражданин, средно образование, безработна, неженена, неосъждана, с адрес гр.София, кв. „*********.

Подсъдимият И.Г.Х., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български    гражданин, средно специално образование, неженен, работи в Национален парк - Рила, живущ ***.

Подсъдимият В.С.В., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, средно образование, работи във фирма „В.” ЕООД, с адрес с.Сестримо, област *********

Подсъдимият Г.С.З., ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, работи във фирма „И.” ЕООД.

През 2006 г. М.П. живеела на семейни начала със св. Г. Й.. Подс. И.П. е нейна сестра, а подсъдимите З., В. и Х. били приятели със св. Й., когото познавали от години.

В периода 27.07.2006 г. - 02.08.2006 г. св. Г. Й.Й.бил на почивка с подс. М. П. ***, в дома на подсъдимия Х.. В този период той прекарвал неустановено по делото в с. Сестримо и Белмекен време с подсъдимите Х., З. и М.П.. Подс. М. П. ***, като пътувала с автомобил. През този период подс. Х. изпълнявал и служебните си задължения като паркова охрана към Национален парк Рила, като в неустановени по делото периоди от време обхождал района, който охранявал.  В периода 27.07.2006 г. - 02.08.2006      г. подс. З. *** и Белмекен и прекарал неустановено време заедно с него. През периода той ходил до гр. Ихтиман, неустановен по делото брой пъти. В същия период подс. В. *** и Белмекен, където се виждал със св. Й..

Към 31.07.2006 г. подс. И.П. била собственик на СИМ карта на „Виваком“ с № 89359030110001166862, отговаряща на абонатен № *** ******. Впоследствие поради изгубване на картата подсъдимата я е сменила, като продължила да бъде титуляр на абонатния номер до 2010 г. През 2006 г. на неустановени по делото дати последната предоставяла картата си на св. Й..

На 31.07.2006 г., св. Й.се придвижил до град София, като в ж.к. „Младост III“, пред сградата на Район „Младост” - СО, около 14:30 ч., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 250 Д”, с ДК № *******, от владението на Р.Н., без негово съгласие, с намерение да го ползва. На отнемането станал свидетел очевидец ползвателят на автомобила - Р.Н.. Той видял деянието, извършителя и запомнил добре външния му вид. Във връзка с така осъщественото отнемане на МПС било образувано наказателно производство - ДП № ЗМ 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр. пр. № 35206/2006г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство бил разпитан Р.Н., който описал обстоятелствата, при които му било отнето МПС-то и описал извършителя.

В периода 01.08.2006 г. - 03.08.2006 г. св. Й.бил търсен многократно от полицаи от 07 РУ-СДВР - ОР С., ОР Н. и ОР Гандев на домашния си адрес в гр. София, ЖК *********по подозрение, че е извършител на престъплението, но на 03.08.2006 г. бил намерен и задържан.

При извършения на 03.08.2006 г. обиск, от св. Й.бил иззет телефон „Нокия 6230“, с ИМЕЙ 355038007234629 и СИМ карта № 89359030110001166862.

На същата дата Н. разпознал св. Й., като лицето, извършило престъплението.

На св. Й.било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 346 НК и той бил задържан, първоначално от прокуратурата, а впоследствие от съда с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

При задържането на св. Й.на 03.08.2006 г. той заявил, че в периода 27.07.2006 г. - 02.08.2006 г. е бил в Белмекен и посочил като свидетел подс.М. П..

Във връзка с неговите твърдения били разпитани първоначално подс. М.П., а впоследствие и подсъдимите Г.З., И.Х., В.В. и И.П..

Петимата подсъдими неколкократно дали показания пред разследващите органи от 07 РУ-СДВР, за които били съставени съответните протоколи за разпит на свидетел. Преди началото на разпитите им били разяснени правата по НПК и били предупредени от разследващите органи за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, което удостоверили с подписите си в съставените протоколи за разпит на свидетели.

На 04.08.2006 г., веднага след привличането на св. Й.като обвиняем и разпита му, подс. М.П. била разпитана като свидетел от св. М. - дознател , пред която П. заявила: „На 31.07.2006 г. Г. ***, аз бях с него, но се връщах и до София, защото ходех на работа. Заедно заминахме на 27.07.2006 г., след това в сряда- 02.08.2006 г. се върнахме пак заедно в гр. София. На 31.07.2006 г. не съм пътувала до гр. София, бях с Г. ***. През целия ден бяхме там”.

На 10.10.2006 г. св.С.- дознател, провела разпит на подс. М.П., както следва:

„ВЪПРОС: Спомняте ли си на 31.07.2006 г. била ли сте на работа или сте била в с. Сестримо?

ОТГОВОР: Не помня....

ВЪПРОС: Предявявам ви протокол за разпознаване на лице от 03.08.2006  г. по настоящото производство. Как си обяснявате, че свидетелят разпознава Г. Й.и възможно ли е той да е бил в София на 31.07.2006 г.

ОТГОВОР: Не знам как да си го обясня, не е възможно да е бил тука”.

На 17.01.2007 г. подс. И.П. била разпитана от св.В. - мл. дознател. При разпита подс. П. заявила, че е собственик на СИМ карта с абонатен № *** ****** на „Вивател“, който е ползвала и го е предоставяла на Г. Й.да го ползва. На въпрос за периодите, в които му го е предоставяла е заявила: „Не си спомням точните периоди, но картата я ползвах преди да стане проблема с него, преди да го заключат. Сестра ми и Г. *** и по време докато бяха там аз ползвах картата. През друг период не съм ползвала картата.

ВЪПРОС: Можете и да посочете точния период през който сте ползвали картата?

ОТГ: Не мога да се сетя точните дати, мисля, че беше през месец август 2006 г....

ВЪПРОС: Можете ли да посочите кога върнахте картата на Г. Й..

ОТГ.: Не съм сигурна, но предполагам, че вечерта, когато се върнаха от с. Сестримо, беше доста отдавна не помня със сигурност, но мисля, че вечерта преди да го заключат...

ВЪПРОС: Бихте ли посочили периода през който сте ползвали СИМ карта с абонатен номер *** ******?

ОТГОВОР: Пет максимум седем дни.

ВЪПРОС: Можете ли да посочите докато ползвахте СИМ картата на Г. с номер *** ****** през целия период в гр. София ли сте била?

ОТГОВОР: Да, само ще поясня, че взех картата от с. Сестримо и се върнах в гр. София”.

На 27.09.2006 г. подс. Х. бил разпитан от св. И. - дознател. В разпита заявил: „Ж. идва на село на гости от 27.07.2006 г. и беше при мен отседнал като си тръгна на 02.08.2006 г. През цялото време сме обикаляли по парка и си правихме пикници. Точно на 31.07.2006 г. бяхме с Ж. целия ден заедно и не сме се делили, като съм категоричен, че през целия ден Ж. беше с мен и още други хора - бат Т., В. В., Г.З. и М..... Запомних този ден защото беше от периода от 27.07.2006 г до 02.08.2006 г. Докато ми беше на гости през времето, което описах по-горе Ж. беше през цялото време с мен в къщи”.

На 10.10.2006 г. бил проведен разпит на подс. Х. от св. С.а, но той изцяло отказал да отговаря на въпроси от кога познава обв. Г. Й.Й., в какви взаимоотношения се наМ. с него, кога и с кого обвиняемият го е посещавал в с. Сестримо, общ. Белово, като се позовал на чл. 122 ал. 2 НПК.

На 10.01.2007 г. подсъдимият Х. бил разпитан от св. С.а. При разпита потвърдил, че Й.му е бил на гости в периода 27.07-02.08.2006 г. На въпрос на дознателя отговорил:

„Беше отседнал в къщи в с. Сестримо, беше с жена му и с автомобил, мисля, че беше „Фият“. Пристигна на 27.07.2006 г. не знам точно кога, но мисля, че на обяд, когато пристига идва направо в къщи... През всичките дни бяхме навсякъде заедно”. На въпрос качвали ли са се на Белмекен отговорил „С кола се качвахме, колата на Г., с която дойде от София... Всеки ден се качвахме с кола до Белмекен, а вечер се връщахме в с. Сестримо”.

По досъдебното производство подсъдимият Г.З. бил разпитан като свидетел, за което били съставени съответните протоколи.

На 27.09.2006 г. пред св. И., З. заявил следното: „Ж. дойде в Сестримо на 27.07.2006 г. на гости при И. и спеше в неговата къща, жената на Ж., М., когато не беше на работа си идваше в София и след това пак идваше в Сестримо. Всеки ден се виждахме е Ж. като пиехме кафе и се качвахме в планината на пикници....Не мога да си спомня на 31.07.2006 г. какво сме правили, но съм категоричен, че Ж. през цялото време не е излизал от района на селото. През цялото време включително и по голямата част от нощите бяхме заедно с Ж., жена му /когато не беше на работа/, И., В.. Ж. и жена му си тръгнаха на 02.08.2006 г.”

В проведения на 10.10.2006 г. разпит от св. С.а, подс. З. изцяло отказал да отговаря на въпросите какво и къде работи, с какво работно време, упълномощавал ли е с писмено пълномощно адвокат довереник, който да го съветва при провеждане на разпита, от кога познава обв. Г. Й.Й.и в какви отношение се наМ. с последния, като се позовал на разпоредбата на чл. 122 ал. 2 НПК.

На 27.09.2006 г. В.В. бил разпитан от св. И., при който разпит заявил: „Ние сме приятели с Ж. и той дойде с жена му М. в Сестримо на 27.07.2006 г., като три дена бяхме на Белмекен и не сме слизали през тези три дена, но не си спомням точно през кои дни се качихме горе на Белмекен. През цялото време бяхме заедно с Ж., И., аз и В. и Жена му на Ж.... Само се разделяхме когато спим през нощта. Категоричен съм, че Ж. не се е отделял от нас и не е ходил никъде. Ж. и жена му си тръгнаха някъде около 02 - 03.08.2006 г., не съм сигурен на коя точно дата си тръгнаха.”

На 10.10.2006 г. подсъдимият В. бил разпитан от дознател С.а, за което бил съставен протокол за разпит на свидетел. На въпроси на дознателя излизал ли е през 2006 г., в платен годишен отпуск, кога и къде е прекарал същия и какво работи обв. Г. Й.Й.изцяло отказал да отговори, като се позовал на молбата си да не дава показания без адвокат на основание чл. 122 ал. 2 НПК.

На 10.01.2007 г. подс. В.В. бил разпитан като свидетел от св. С.. Той заявил следното: ”От 27.07. до 02.08.2006 г. сме били аз, Ж. и И. на Белмекен. Ядохме, пихме, риба ловихме на язовира. Слизахме в селото да пазаруваме и пак се качвахме на Белмекен. През целия период от времето от 27.07. до 02.08.2006 г. с Ж. сме били постоянно заедно”. На въпроси на дознателя заявява, че Г. е бил с жена си и са отседнали в центъра на кафето в с. Сестримо, а на Белмекен са били отседнали във вилата на И.. На въпрос на дознателя дали в този период са били всички заедно и през деня и през нощта, Х. отговорил: „Да”.

В хода на досъдебното производство на 13.08.2006 г. отнетият лек автомобил Мерцедес с ДК № ******* бил намерен паркиран в тревната площ до бл. 353 в ж.к „Младост“. По досъдебното производство били изискани документи от „Вивател“, от които се установило, че СИМ карта № 89359030110001166862, отговаря на телефонен номер *********, с титуляр И.Л.П..

От представената разпечатка от „Виваком“ за проведени разговори, се установило, че в периода 27.07.2006 г.-02.08.2006 г. телефон с ИМЕЙ 355038007234629 е работел със СИМ карта № 89359030110001166862 с мобилен номер *** ******. Установило се, че на 31.07.2006 г. са проведени изходящи разговори от посочените СИМ карта и телефон в периода 13.55-14.35 от телефонни клетки 11122, 11121, 11251 и 12502. От справка за адресите на тези клетки се установило, че клетка № 11122 е с адрес: гр. София, бул. „********№ 11121- гр.София, бул. „А Шаров“, № 11251-София, ******и № 12502-София, с. Казичене.

Била приложена справка за телефон № *** ******, от която се установила, че е собственост на М.П.. От приложена справка за телефонните обаждания и клетките, от които е излъчвал телефонен номер *** ******, с титуляр М.П. се установило, че на 27.07.2006 г. - 28.07.2009 г. телефонът е излъчвал от района на София, на 29.07.2006 г. от района на с. Сестримо, Костенец и след 23:50- София, на 30.07.2009 г. до 20,57 часа от района на София, а след това на Сестримо и Ихтиман, на 31.07.2006 г.- от гр.София.

На 27.04.2007 г. СРП внесла обвинителен акт срещу Й.в съда.

На 29.01.2007 г. срещу И.П., М.П., И. Х., Г.З. и В.В. било образувано настоящото наказателно производство за извършени престъпления по чл. 290, ал. 1 и чл. 294, ал. 1 НОС, по което на 17.08.2007 г. им били повдигнати обвинения.

В хода на съдебното производство срещу св. Й.подс. М.П. отказала да дава показания, като се позовала на правото си по чл.121, ал.1 от НПК. На 11.03.2008 г. подс. И.П., в качеството на свидетел потвърдила, че е собственик на СИМ карта отговаряща на телефонен номер № *** ******, която е предоставяла на подсъдимия. Не могла да уточни, кога е предоставяла телефона. На 11.03.2008 г. подс. Х., в качеството на свидетел, потвърдил пред съда показанията си от досъдебното производство, че Г. Й.е бил за около 4-5 дни в края на юли и началото на август 2006 г. при него в Сестримо, като всеки ден около 10-11 часа се качвали на Белмекен. Заявил, че не си помня конкретните дати и че Г.З. е ходил всяка сутрин на работа. На същата дата, подс. З. потвърдил в качеството на свидетел пред съда, че от 27.07.2006 г. Й.е бил в с.Сестримо за около 5-6 дни и през това време не е пътувал никъде. Подс. В. в качеството на свидетел, също потвърдил пред съда, че са били на Белмекен заедно с Г. Й.за период, който не може да си спомни, но за който е бил разпитван.

С присъда от 25.04.2007 г. на СРС, НО, 13 състав, потвърдена от СГС на 02.11.2009 г. и влязла в законна сила на същата дата, св. Й.бил признат за виновен в престъпление по чл. 346 ал. ал. 1 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години. Съдът, кредитирал показанията на свидетеля Н. и направеното разпознаване и приел, че на 31.07.2006 г. в гр. София, ж.к. „Младост II“, пред сградата на община „Младост“, около 14:30 часа, Й.противозаконно е отнел чуждо МПС- лек автомобил „Мерцедес 250Д”, е per. № *******, собственост на „Б.2000“ ЕООД, от владението на Р.К.Н., без негово съгласие и с намерение да го ползва.

Подсъдимият Х., през 2006 г. ползвал телефон с № ********на Мобилтел. В периода 27.07.2006 г. - 02.08.2006 г. този номер бил регистриран в клетките на Сестримо и Белмекен.

Подсъдимият З., през 2006 г. ползвал телефон с № ********на Мобилтел. В периода 27.07.2006 г. - 02.08.2006 г. този номер бил регистриран в клетките в гр. Ихтиман, гр. София, с. Сестримо и с. Бистрица.

Подсъдимият В., през 2006 г. ползвал телефон с № 0897 572 910. В периода 27.07.2006 г.- 02.08.2006 г. този номер бил регистриран в клетките на „Глобул” основно в района на Сестримо, а на 02.08.2006 г. за кратко и в района на гр. София.

Горепосочената фактология се подкрепя от:

Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката А.С./л.53 – л.54 от СП/; показанията на свидетелката П.М./л.54-55 от СП и прочетените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от НПК/; показанията на свидетелката Д.И./л.63 – 65 от СП/; показанията на свидетеля Г. Й.Й./л.208 от СП/;

Писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост № 7430/11.05.2016 г. /л.217 от СП/; справка за съдимост № 7429/11.05.2016 г. /л.219 от СП/; справка за съдимост № 604/30.03.2016 г. /л.221 от СП/; справка за съдимост № 602/30.03.2016 г. /л.223-224 от СП/; справка за съдимост № 603/30.03.2016 г. /л.226 от СП/; НОХД 6297/2007 г. по описа на СРС; протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2006 г. /л.11-14 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит на Р.Н. /л.26 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпознаване извършено от Р.Н. /л.28-29 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит на Д.Й./л.30 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 04.08.2006 г. на М.П. /л.39 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 27.09.2006 г. на И.Х. /л.80 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 27.09.2006 г. на Г.З. /л.81 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 27.09.2006 г. на В.В. /л.82 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 10.10.2006 г. на Г.З. /л.96-97 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 10.10.2006 г. на И.Х. /л.98-99 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 10.10.2006 г. на В.В. /л.100-101 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 10.10.2006 г. на М.П. /л.102-104 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; справки за собственици на СИМ карти и проведени разговори от тях в периода от 27.07.2006 г. – 03.08.2006г. и клетките, от които са проведени разговорите от „Виваком“, „Мобилтел“ и „Глобул“ /л.110-л.133 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 10.01.2007 г. на В.В. /л.148-150 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 10.012007 г. на И.Х. /л.151-153 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 10.01.2007 г. на Г.З. /л.154-156 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; протокол за разпит от 17.01.2007 г. на И.П. /л.163- 165 от ДП 2043/2006 г. по описа на 07 РУП СДП, пр.пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП/; и другите прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства съдържащи се по ДП № ЗМ 343/2007 г. по описа на 07 РПУ-СДП, пр.пр. № 2878/2007 г. по описа на СРП.

Способите за събиране и проверка на доказателствения материал - заключението на графическата експертиза /л.291-295 от ДП, прочетено по реда на чл.282 от НПК – л.53 от СП/; заключението на графическа експертиза /л.76-81 от СП/; заключението на СПЕ на подсъдимия В. /л.245-л.249 от ДП, прочетена по реда на чл.282 от НПК – л.98 от СП/; заключението на СПЕ на подсъдимия З. /л.252-л.256 от ДП, прочетена по реда на чл.282 от НПК – л.98 от СП/; заключението на СПЕ на подсъдимия Х. /л.259-л.262 от ДП, прочетена по реда на чл.282 от НПК – л.99 от СП/;  заключението на СПЕ на подсъдимата И.П. /л.266-л.270 от ДП, прочетена по реда на чл.282 от НПК – л.99 от СП/; заключението на СПЕ на подсъдимата М.П. /л.273-277 от ДП, прочетена по реда на чл.282 от НПК – л.99 от СП/.

 Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по закон минимум е мотивирала постановената от нея присъда. Съдът, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Тази инстанция не се съгласява с изложените от адв. В. в жалбата и допълнението към нея възражения, че присъдата не кореспондира със събраните доказателства като следва да се отбележи, че същите са бланкетни и неподкрепени с аргументи по същество. При разпита на подсъдимата М.П. на 04.08.2006 г. същата категорично заявява „На 31.07.2006 г. не съм пътувала до гр. София, бях с Г. ***. През целия ден бяхме там“. Първо, тези твърдения се опровергават от приложените по НОХД № 6297/2007 г. по описа на СРС справки от мобилните оператори, видно от които подсъдимата е титуляр на телефонен номер ***420444, който на процесната дата е бил активен в района на София. Второ, в проведеното ДП № 2043/2006 г. по описа на 07 РПУ – СДП, пр.пр № 35206/2006 г. по описа на СРП по повод противозаконно отнетото МПС пострадалият Р.Н., в качеството му на свидетел очевидец дава подробно описание на лицето Г. Й.и впоследствие го разпознава като извършител на деянието по чл.346 от НК. Свидетелят Димитър Йончев, който също е очевидец на последното, въпреки липсата на детайли излага частично описание на дееца, което съответства с посоченото от пострадалия Н.. Трето, в коментираното разследване безспорно е установено, че И.П. била собственик на СИМ-карта с номер *********, която приоритетно се ползвала от осъдения Й.и видно от разпечатките на БТК на 31.07.2006 г. в 14:35 минути в района на местопроизшествието е проведен телефонен разговор. В подкрепа на горното, е и фактът, че на 10.10.2006 г. в показанията си подсъдимата П. сочи, че по време на престоя им в с.Сестримо, свидетелят Й.е ползвал цитираната СИМ-карта. Четвърто, не може да се подмине обстоятелството, че подсъдимата П. е била заинтересована от изхода на предикатното производство т.к, е живяла във фактическо съжителство с осъдения Й.и има дете от него, което я е мотивирало да потвърди неистина. В тази връзка показанията на Й.в частта, в която се твърди, че на инкриминираната дата всички са били на яз. Белмекен и той се е отклонил за два часа без никой да забележи поради наличието на много хора, не следва да бъдат кредитирани, по съображенията, че това не касае подсъдимата П., т.к същата в този ден е била в гр. София и личните им взаимоотношения изключват опцията за неосведомеността й за неговото отсъствие.

С основание ревизираният съд е достигнал до извода, че при повторния й разпит на 10.10.2006 г. подсъдимата П. съзнателно не е потвърдила неистина, т.к на въпроса касаещ местонахождението й на 31.07.2006 г. същата е заявила, че не си спомня дали е била в с. Сестримо или в гр. София. Липсата на спомен не може да бъде опровергана, т.к е вероятно да се дължи на изминалия продължителен период от време. Видно е, че първите й показания са дадени само четири дни след инкриминираната дата, но последващите са след повече от два месеца. Потвърждаването на неистина не може да бъде извлечено, т.к в думите „не помня“ не се съдържат никакви фактически данни, които имат връзка с предмета на доказване или които да подлежат на анализ наред с останалия доказателствен материал, за да се стигне до извода, че не корелират с него. Като се има предвид, че присъдата не може да почива на предположения, рационално първата инстанция е преценила, че не е налице института на продължаваното престъпление.

Правилно първия съд е кредитирал показанията на свидетелките М. и С.а, т.к същите са еднопосочни и непротиворечиви, свидетелстват за проведените разпити на подсъдимата П., тяхното съдържание и потвърждават, че положените в протоколите подписи са техни. Това се подкрепя и от приложената по делото графическа експертиза, в заключението на която е отразено, че именно подсъдимата П. е подписала протоколите за разпит от 04.08.2006 г. и 10.10.2006 г. Въззивният съд се доверява и на заключението на СПЕ, като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи. В него е постановено, че подсъдимата П. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Тази единна и логическа система от доказателства е довела до несъмнения извод, че подсъдимата П. следва да бъде подведена под наказателна отговорност единствено за осъщественото от нея деяние на 04.08.2006 г.

Не могат да бъдат споделени аргументите залегнали в протеста и писменото изложение към него касателно подсъдимата И.П.. Твърденията на представителя на държавното обвинение за неправилна оценка на доказателствените материали от страна на районния съд са напълно необосновани. Прокурорът при СРП изповядва логиката, че след като подсъдимата е заявила, че в края на месец юли 2006 г. до началото на август 2006 г. СИМ-картата с абонатен № ********* е била ползвана от нея, то това неминуемо включва и датата 31.07.2006 г., което е показателно, че подсъдимата е потвърдила неистина. Този довод може да бъде издържан само ако цитираната в протеста интерпретация на показанията на подсъдимата бъде разглеждана изолирано, без да се проверяват точните изявления и цялостния разпит. Въззивната инстанция се съгласява със становището на контролирания съд, че подсъдимата П. не се е ангажирала с категоричност и конкретика по отношение на периода, в който е използвала процесната карта. Видно е, че последната никъде не е твърдяла, че СИМ –картата е била експлоатирана от края на юли до началото на август 2006 г., а са употребени съвсем различни изрази. При подробен преглед на дадените от нея показания прави впечатление, че още от самото начало същата е заявила, че не си спомня кога е взела картата. Първоначално е упоменала, че картата я е ползвала преди да „заключат“ свидетеля Й., след което е допълнила, че това е било през периода, в който Й.и сестра й са били на почивка в с. Сестримо, веднага след това отново е декларирала, че не си спомня точните дати, но мисли че става въпрос за началото на август 2006 г. В края на показанията си, на въпроса „Можете ли да посочите кога върнахте картата на Г. Й.“, подсъдимата П. е отговорила „Не съм сигурна, но предполагам, че вечерта, когато се върнаха от с. Сестримо, беше доста отдавна не помня със сигурност, но мисля, че вечерта преди да го заключат“. Тази детайлна хронологична ревизия на твърденията на подсъдимата безспорно свидетелства за сериозна разколебаност, несигурност и дефицит на спомени, за които настоящия състав отдава значение на факта, че разпитът е проведен повече от половин година след извършеното на 31.07.2006 г. деяние.

Неоснователно е и възражението, че не е налице нито едно обстоятелство, което да подкрепя изложеното от подсъдимата П., че същата е взела СИМ-картата от с. Сестримо и се е върнала в гр. София, т.к в наказателния процес тежестта на доказване принадлежи  на прокурора. От извършените действия по разследване не само, че не са събрани доказателства в противовес на заявеното, но при проверка на изготвената от БТК справка действително се установява, че на 31.07.2006 г. в 22:31 часа от тел. ********* е осъществено изходящо повикване и е проведен разговор с продължителност от девет секунди към тел.**********, чийто титуляр е приятеля на подсъдимата - Стоян Г., което се припокрива с казаното от нея при разпита й. Номерът на клетката е 12293 с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 7-ми километър. С оглед описаните фактически положения засягащи подсъдимата И.П., ревизиращия съд не наМ. контрамотиви, поради които да отстъпи от обоснованото приложение на чл. 304 от НПК.

Този съд не може да се съгласи и със залегналото в протеста оплакване срещу оправдаването на подсъдимия З. за осъщественото от него на 27.09.2006 г. деяние. Представителят на държавното обвинение настоява по аналитичен път да бъде прието, че е налице потвърждаване на неистина, т.к подсъдимият е споменал, че не си спомня какво са правили на 31.07.2006 г., но в периода от 27.07.2006 г.- до 02.08.2006 г. са били заедно със св. Й.в с. Сестримо, което по своята същност не представлява мнение или предположение, а фактически данни изнесени пред надлежен орган на властта. СРС резонно е установила, че не е осъществен престъпния състав на чл.290, ал.1 от НК, т.к в процесните показания се забелязват взаимоизключващите се  декларации -  липса на спомен относно датата 31.07.2006 г. и категоричност, че свидетеля Й.не е излизал от района на селото. Въпросното противоречие препятства възможността окончателно да се възприеме, че подсъдимият умишлено е изградил защитна версия на свидетеля Й., което отговаря на изискванията на процесуалния закон присъдата да не почива на догадки.

Ирелевантно е и възражението за съществено процесуално нарушение при съставянето на протоколите за разпит, т.к същите отговарят напълно на изискванията на чл.129 от НПК. Наличието на инициали не създава пречка да се установи от кого са извършени съответните действия, поради имплементирането на фамилия, подпис и звено, които са достатъчни за индивидуализацията на разследващите органи.  

Коректно първата инстанция е стигнала до извода, че в показанията на подсъдимия Х. се съдържат заявки, които грубо противоречат на събраните обективни находки по настоящото производство. В депозираните на 27.09.2006 г. твърдения подсъдимият излага факти, с които създава алиби на осъдения Й., поради близките им приятелски взаимоотношения, които са израз на неговата заинтересованост. С думите „Точно на 31.07.2006 г. бяхме с Ж. целия ден заедно и не сме се делили, като съм категоричен, че през целия ден Ж. беше с мен и още други хора - бат Т., В. В., Г.З. и М....Докато ми беше на гости през времето, което описах по-горе Ж. беше през цялото време с мен в къщи”, подсъдимият Х. създава впечатление за неразделност с осъдения Й.за периода от 27.07.2006 г. до 02.08.2006 г., който неизбежно инкорпорира и датата 31.07.2006 г. Такова е поведението му и по време на разпита от 10.01.2007 г., където не само преповтаря, че през цитирания времеви диапазон са били „навсякъде заедно“ с Й., но дори свидетелства, че подсъдимата М.П. също е пребивавала през цялото време в с. Сестримо, като последното се опровергава от всички останали показания включително и на самата П.. Въззивният съд наМ. за ненужно отново да отбелязва защо по своята същност казаното по-горе представлява потвърждаване на неистина, т.к аргументите за това са вече посочени при анализа на доказателствата свързани със показанията на подсъдимата М.П.. За пълнота може да се маркира, че свидетелят Й.също опровергава изложеното от подсъдимия Х..

Основателно районния съд е заключил, че подсъдимият Х. не е осъществил затаяване на истина, т.к при преглед на дадените от него на 10.10.2006 г. пред дознателС.показания е видно, че той изначало е отказал да свидетелства като се е позовал на чл.122, ал.2 от НПК. Същият продължително е настоявал при разпита му да присъства адв. М. и по този начин не е отговорил на зададените му въпроси. Цитираната разпоредба регламентира правото на свидетеля да се консултира с адвокат при съмнение, че могат да бъдат накърнени правата му по чл.121 от НПК. Недопустимо е ползването на законово уредени права да бъде криминализирано, т.к това ще доведе до тяхната безпредметност. В конкретния случай не се наблюдава изложение на факти, от които при съвкупна оценка с наличната доказателствена маса да се стигне до съждението, че е осъществено премълчаване на информация, която е била известна на подсъдимия и която е от значение за разкриване на обективната истина. Чистият отказ от свидетелстване, базиран на желанието за консултация с адвокат, не може да ангажира наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, поради което първата инстанция резонно е оправдала подсъдимия Х.. Тези постановки са валидни и за обвиненията на подсъдимите В. и З., при които ще бъде спестен повторния им коментар.

Досежно направените във въззивната жалба от защитника на подсъдимия Х. оспорвания, СГС ги цени като бланкетни, ненужно повтарящи се и формални. Тезата, че в показанията на последния не става ясно за кое лице се предоставя информация, поради използването на името „Ж.“ е не само абсурдна, но и неиздържана. Видно е, че на 27.09.2006 г. и на 10.01.2007 г. са възпроизведени абсолютно идентични факти свързани с едни и същи лица, като при повторния разпит подсъдимият Х. конкретно споменава, че „познава Г. Й.от около преди петнадесет години“.

Неоснователни и ненаМ.щи място в данните по делото и закона, са доводите за недопустимост на свидетелското качество на разпитаните по делото дознатели. Позицията за нарушение на чл.118 от НПК е лишена от смисъл, т.к последните са извършили действия по разследване при предишно досъдебно производство № 2043/2006 г. на 07 РПУ- СДП водено срещу свидетеля Г. Й.. Разпоредбата на чл.118 НПК е императивна и регламентира случаите, в които не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Макар тази законодателна техника да е използвана само в ал.1 на чл.118 НПК, априори тя е важима и за ал.2, където е запретено свидетелстването на лица извършили действия по разследването и съдебни следствени действия. Водим от посоченото, по настоящето производство не е допуснато процесуално нарушение с разпитите на С.а, И. и М.. По тези съображения приетото от първата инстанция и в тази част на присъдата е рационално и не следва да търпи корекции.

Адекватно предният съд е анализирал направените от подсъдимия В. твърдения ведно с останалите доказателствени материали и е ангажирал частично неговата наказателна отговорност. Подобно на подсъдимия Х., първият е изразил своята категоричност и убедителност относно неотлъчването на свидетеля Й.от форМ.лата се приятелска компания по време на събора в с. Сестримо. При разпита му на 27.09.2006 г. подсъдимият В. заявява „ Ние с Ж. сме приятели и той дойде с жена му М. в Сестримо на 27.07.2006 г., като три дена бяхме на Белмекен и не сме слизали през тези три дена…“ От една страна с тези думи става ясно, че се визира именно свидетеля Й., т.к е цитирано името на жена му и по този начин се отхвърля оплакването за анонимност в показанията, а от друга се забелязва драстично противоречие с останалите гласни доказателствени средства. Например подсъдимият Х. на въпроса качвали ли са се на Белмекен отговорил „С кола се качвахме, колата на Г., с която дойде от София... Всеки ден се качвахме с кола до Белмекен, а вечер се връщахме в с. Сестримо”. Дори самият В. при следващия си разпит е потвърдил, че са слизали в селото да пазаруват и пак са се качвали на Белмекен. На същите основания, които вече са обсъдени от настоящия състав се опровергава изложеното „През цялото време бяхме заедно с Ж., И., аз и В. и жена му на Ж.…Категоричен съм, че Ж. не се е отделял от нас и не е ходил никъде“, или иначе казано всички твърдения, с които се оневинява свидетелят Й., като самият той им се противопоставя. Идентично е положението и при разпита на подсъдимия В. на 10.01.2007 г., където на два пъти затвърждава, че през целия период за времето от 27.07.2006 г. до 02.08.2006 г. със свидетелят Й.са били постоянно заедно, в резултат на което първата инстанция с основание е приложила разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.

Въззивният съд възприема и начинът на кредитиране на приложените по делото експертни заключения по изготвените СПЕ на подсъдимите и почерковите експертизи. Настоящият съдебен състав ги приема за обективни и компетентни. НаМ. същите за обосновани, извършени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията са били правилно обсъдени от СРС при форМ.нето на фактическите и правни изводи по делото.

Прецизно са анализирани и показанията на свидетеля Й.. Изложени са съображения на коя част от тях е дадена вяра и на коя не, като преценката е базирана и върху останалия доказателствен материал по делото. Този извод се отнася и за показанията на свидетелите М., И. и С.а. Въззивната инстанция дава вяра на въпросните показания, като ги наМ. за изчерпателни, хронологично структурирани и вътрешно непротиворечиви.

Споделят се изцяло и съжденията на СРС, относно представените писмени доказателства.

Съгласявайки се с аргументите на първата инстанция и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд наМ. от правна страна следното:

С престъплението по чл. 290, ал. 1 НК се засягат обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдието. Чрез депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган, се създава опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност - разкриването на обективната истина за фактите, които обуславят приложимия закон, като предпоставка за правилното решаване на спора между страните.

От обективна страна изпълнителното деяние има няколко отделни форми, както следва:

-         потвърждаване на неистина – осъществява се чрез активно действие, като се съобщава невярна информация. Изразява се чрез съобщаване на факти, които не са възприети от свидетеля  или по начин различен от действителния.

-         затаяване на истина – осъществява се чрез бездействие, като свидетелят премълчава факти, които е възприел. Това трябва да бъде извършено в хода на разпит провеждан пред съд или пред друг надлежен орган, ангажиран с наказателното производство, който е компетентен да извършва разпит на свидетели. Да се скрие (затаи) истината от свидетел, означава той да говори пред съдебния орган, който провежда разпита, и съзнателно да не съобщи нещо, което знае.

Когато фактите или обстоятелствата са ирелевантни за предмета на доказване по делото, по което е свидетелствал подсъдимият те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което и деянието е несъставомерно. Престъплението по чл.290, ал.1 НК е формално и е довършено с факта на завършване на показанията пред надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи.

В чл.93, т.20 от НК е дадена дефиниция на понятието орган на власт, като правилно ревизираната инстанция е уточнила, че към момента на извършване на деянията според действащия тогава процесуален закон дознателите са притежавали това качество.

Субект на престъплението може да бъде само лице, което има качеството на свидетел, т. е. представлява процесуална фигура в съответното производство. Налице е лъжесвидетелстване, само когато този орган е овластен да разпитва свидетели в рамките на определено производство и във връзка с правомощията си да установи истината относно определени факти.

Престъплението може да бъде извършено само при форма на вината „пряк умисъл“, когато деецът е съзнавал, че твърди неистина или затаява истина.

Съобразявайки се с гореизложените теоретични характеристики въззивната инстанция се присъединява към обсъдените в мотивите на районния съд разрешения досежно извършените деяния, поради което счита, че:

Подсъдимата М.Л.П. от обективна и субективна страна е извършила престъпление по чл. 290, ал. 1 НК като на 04.08.2006 г., пред дознател П.М.от 07 РПУ-СДП заявила, че на 31.07.2006г. обв. Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с нея в с. Сестримо, общ. Белово, което не било вярно, тъй като по делото безспорно е установено, че 31.07.2006 г., около 14.30 часа се е наМ.л в гр. София.

Настоящият въззивен състав счита, че към надлежно установените по делото факти, материалният закон е приложен правилно. След като не е се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства по чл.119 НПК, за подсъдимата е възникнало безусловното задължение, в качеството си на свидетел да говори истината - т.е да заявява пред съответния орган, възприетите от нея факти, така както ги е възприела - максимално точно, обективно и съответстващо на действителността. Единственото отклонение от задължението да се говори истината от свидетел в наказателното производство е предвидено в разпоредбата на чл. 121 НПК и то само в ясно посочените хипотези - по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което се наМ. във фактическо съжителство, както и във връзка с обстоятелства, поверени на свидетеля като защитник или повереник. При това, правото по чл.121 от НПК на свидетеля да откаже да свидетелства, не се приравнява на предоставена му от закона възможност да заявява неистински обстоятелства (в хипотезата на „потвърждаване на неистина, какъвто е конкретният случай), а единствено възможност да не отговаря на определена категория въпроси. В конкретния случай, пред дознател, в хода на досъдебно производство, след разясняване правото й да откаже да свидетелства по чл. 119 НК и след разясняване на отговорността й по чл. 290 НК, подс. П. е заявила, категорично обстоятелството, че във „въпросния ден” приятелят й Г. Й.Й.се наМ.л, заедно с нея в с. Сестримо, общ. Белово, което не отговаряло на истината, т.к в 14:30 часа същият бил в гр. София. Обективните находки по делото за личното и надлежно установеното, чрез нарочно производство с наказателен характер, приключило с осъдителна присъда срещу Й., за противозаконно отнемане на МПС с цел ползване обуславят и извода за неистинност на заявеното от подсъдимата обстоятелство, че той е бил в с.Сестримо. Потвърждаването на неистина, в конкретния случай, се състои във фрапиращото разминаване на обективно възприетото от подсъдимата и това, за което е свидетелствала в показанията си по ДП № 2043/2006 г по описа на 07 РПУ – СДП, пр. пр. № 35206/2006 г. по описа на СРП. Посоченото по-горе обуславя крайното заключение, че с деянието си въззивната жалбоподателка е осъществила обективните и субективните признаци, включени в състава на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК, поради което правилно е призната за виновна и осъдена с подлежащия на въззивна проверка съдебен акт.

Подсъдимата е имала възможност да се отрече от лъжливите си изявления и за нея да отпадне наказуемостта, каквито са предписанията на разпоредбата на чл.292,ал.1,т. НК.Това обаче, както правилно е изложил първостепенният съдебен състав, не е сторено по предвидения от закона начин, което се дължи на нежеланието на П. да следва такова поведение, а не на обективни пречки да го демонстрира, създадени от органите по наказателно преследване. Наказуемостта за престъпление по чл. 290 и 291 НК отпада, когато лицето се отрече пред надлежен орган от своето лъжливо свидетелстване до влизане на присъдата или решението в сила и преди да бъде възбудено срещу него наказателно преследване за това. Тази възможност е едно лично основание, от която правилно първият съд е преценил, че подсъдимата не се е възползвала. Без забележка са и констатациите за несъставомерност на деянието от 10.10.2006 г. и липсата на продължавано престъпление.

От обективна и субективна страна подс. И.Г.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК като на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, пред надлежни органи на властта - дознател Д.И.и дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по воденото досъдебно производство, устно и съзнателно потвърдил неистина и затаил истина, както следва:

На 27.09.2006 г., пред дознател Д.И.от 07 РПУ-СДП, устно и съзнателно потвърдил неистина - че на 31.07.2006г. Г. Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово, което не било вярно.

На 10.01.2007 г., пред дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, устно и съзнателно потвърдил неистина - че на 31.07.2006 г., Г. Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово, което не било вярно.

Деянието е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимият Х. през инкриминирания период е извършил две деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Въззивната инстанция не наМ. причини за отклонение от обобщенията на СРС във връзка с извършените от подсъдимия деяния и ги възприема като акуратни, поради което не е необходимо да ги преповтаря.

Идентични са възгледите и за оправдаването на Х. за направения от него на 10.10.2006 г. отказ да свидетелства, позовавайки се на чл.122, ал.2 от НПК. Резонно районния съд е заключил, че отказът за свидетелстване извън хипотезата на чл.119 и чл.121 е скрепен с административна санкция и сам по себе си не представлява затаяване на факти свързани с предмета на доказване. Оповавайки се на константната практика на ВКС по този въпрос предходният състав е показал, че внимателно е изследвал значението на втората форма на изпълнителното деяние на разпоредбата на чл.290, ал.1 НК и не е приложил неправилно нейната диспозиция.

Логичен е и изводът, че подсъдимият В.С.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК като на различни установени дати, през периода 27.09.2006 г. - 10.01.2007 г., в гр. София, в сградата на 07 РПУ-СДП, при условията на продължавано престъпление, пред надлежни органи на властта - дознател Д.И.и дознател А.С.от 07 РПУ-СДП, като свидетел по воденото досъдебно производство, устно и съзнателно потвърдил неистина и затаил истина, както следва:

На 27.09.2006 г., пред дознател Д.И.от 07 РПУ-СДП, устно и съзнателно потвърдила неистина - че на 31.07.2006г., Г. Й.се наМ.л, заедно с него в с. Сестримо, общ. Белово, което не било вярно. При разпита на 10.01.2007 г., като свидетел, пред надлежен орган на власт - дознателС.отново потвърдил неверните си показания, че от 27.07.2006 г. до 02.08.2006 г. е бил постоянно с Г. Й.и през деня и през нощта. Задълбочено изготвеният доказателствен анализ в настоящото решение прави безпредметно коментирането за пореден път на основанията, довели до осъждането на подсъдимия, като е достатъчно да се подчертае, че въззивният състав се придържа към, позицията на ревизирания съд, която не е същностно различна от тази касаеща и подсъдимия Х.. Абсолютно еднакви са и разрешенията инвокирани в оправдателните части на присъдата, като СГС няма намерение да ги оспорва.

Макар и лаконични доводите на районния съд свързани с оправдаването на подсъдимата И.П. кореспондират напълно с наличната доказателствена маса и непротиворечат на нейната последователност. Употребените от предния състав аргументи обосновават липсата на признаци от обективна и субективна страна по чл.290, ал.1 от НК и се припокриват с разсъжденията на този съд, поради което формалното им отбелязване е излишно.

Въззивната инстанция напълно се присъединява и към цялостното оправдаване на подсъдимия З., като е редно да уточни, че възражението на защитника му за неприложение от страна на първоинстанционния съд на забраната „reformation in peius“, поради липсата на съответен протест с искане за осъждане е несъстоятелно, т.к срещу отменената присъда по НОХД № 12028/2009 г. по описа на СРС, НО, 16 състав на 18.10.2010 г. е депозиран протест в заключителната част, на който е пледирано за отмяна на присъдата спрямо подсъдимия и постановяване на обратна осъдителна. Прокурорът е искал да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за две години и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години.

Във връзка с определеното на подсъдимите М.П., Х. и В. наказание „пробация“, СГС наМ. че адекватно е изчислена продължителността на мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Въпреки, че в санкционната част на чл.290, ал.1 от НК е посочено, че наказанието за лъжесвидетелстване е „лишаване от свобода“ за срок до  пет години първата инстанция съобразено е приложила института на чл.55 от НК.

За да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, да прецени едните и другите и да направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за този вид престъпления. От мотивите е видно, че за всеки един от подсъдимите е направен разбор на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като е преценен техния баланс и правилно е заменено лишаването от свобода.

Решаващо значение за приложението на чл. 55 от НК има обстоятелството на изтеклия изключително продължителен период от време от повдигане на обвиненията до постановяване на присъдата по тях. Известно е, че преценката за „разумност” на срока за разглеждане на делото се прави за всеки отделен случай, на базата на фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните власти, процесуалното поведение на обвиняемия/подсъдимия. Периодът, който се преценява, е от привличането му в качеството на обвиняем, до произнасяне на присъдата по основателността на обвинението. В конкретния случай от привличането на подсъдимите в качеството им на обвиняеми до постановяване на процесната присъда са изтекли приблизително 9 години. Посоченият срок категорично следва да бъде окачествен като неразумно дълъг. Настоящия състав оценява констатираното дългогодишно забавяне на наказателното производство за твърде значимо по продължителност и се съгласява с дефинирането му като смекчаващо обстоятелство с изключителна тежест и значение.

Този състав се солидаризира с виждането, че целите на специалната преВ.я ще бъдат постигнати посредством наложеното наказание „пробация“. Имайки предвид, че алтернативната санкция за това престъпление е до пет години лишаване от свобода, въззивната инстанция наМ., че нейното приложение се явява по-неподходящо с оглед целите по чл.36 от НК. Определените шестмесечни срокове в необходимата степен биха осъществили достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимите, поради което въззивният съд прие, че действително биха ги стимулирали за в бъдеще да се въздържат от извършване на подобни противообществени прояви. Въззивната инстанция наМ. за правилна посоката, в която СРС е направил своите заключения, благодарение на които е взел решение да постанови процесните наказания.

Предвид изхода на делото, правилно на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, с присъдата си районният съд е възложил на подсъдимите направените по делото разноски.

Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивните жалби и протесът - да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда от 18.05.2016 г. по НОХД № 6648/20112 г. по описа на СРС, НО, 107 състав

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.