№ 2547
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Д. М. Шулева
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20211100507614 по описа за 2021 година
Производството е по реда на и сл. ГПК.
С Решение № 20077496/25.03.2021г. по гр.д. № 54076 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 173-ти състав са отхвърлени отрицателни
установителни искове, предявени с искова молба вх. № 2024326/24.09.2019г.
по регистъра на СРС вписана в Агенция по Вписвания вх.рег. №
84684/13.12.2019г. акт № 44, дело № 65307/2019г. на „ Е.К.”ЕООД, ЕИК
**** срещу Д. Г. Н. , ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН **********, С. Н. М.,
ЕГН **********, Д. Н. М.а – Д. , ЕГН ********** с правно основание чл. 124
, ал.1 от ГПК за признаване за установено , че ответниците не са
собственици на имот с идентификатор 35239.6102.1533 по кадастрална
карта и регистри на село Казичене, одобрени със Заповед № РД-18-
77/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 542кв.м. ,
попадащи в границите на собствения на ищеца имот с площ от 4203кв.м.
представляващ УПИ ХХІІІ, кв. 31 по плана на с.Казичене с отреждане „за
бензиностанция и КОО” с идентификатор 35239.6102.1777, за който ищецът
твърди, че е негов на основание на непарична вноска в капитала ме,
евентуално на основани на придобивна давност от 5 години, изтекла в
периода от 03.12.2010г. до 03.12.2015г., като Е.К.”ЕООД, ЕИК **** е
осъдено да заплати на Д. Г. Н. , ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК съдебни разноски от 2300лв.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25074103/26.04.2021г. по регистъра на СРС от ищеца „Е.К.”ЕООД, ЕИК ****
в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че не било изследвано от СРС
дали ответниците са наследници на посочения от тях наследодател, не бил
представен и нотариален акт за права на този наследодател, неправилно не
било изследвано дали е законосъобразна Заповедта от 20.03.2003г.
Действително Заповедта за отчуждаване от 16.01.1978г. била нищожна, но
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, следвало да
се съобразят и възраженията му основани на приложението на чл. 2, ал.2 и ал.
3 от ЗВСОНИ и ЗОСОИ. В случая независимо от нищожността за заповедта
за отчуждаване фактическото завземане на имота от държавата го
приравнявала като последици на отнемането му по законен ред Имотът бил
трансформиран и към момента върху него личали следите от предприетите
благоустройствени мероприятия – асфалтова алея, градински бордюри,
поради което и собствеността върху този имот не била останала в
патримониума на наследодателя на ответниците, поради което и те не били
негови собственици по наследствено правоприемство. Ответниците не се
позовавали на реституция по чл. 2, ал.2 и ал. 3 от ЗВСОНИ, а и не били
налице предпоставките на тази разпоредба, защото имотът не съществувал
реално до размерите в които е бил отчужден. След завземането на имота от
държавата през 1978г. бил приет регулационен план от 1980г. и с него
процесният имот бил включен в парцел за озеленяване, а по плана от 2001г.
бил включен в УПИ ХХІІІ – „за бензиностанция и КОО”, така имотът не
съществувал във вида, в който е отнет. Този имот не отговарял на
изискванията за самостоятелен имот, нямал лице към улица, нямал изход към
улица, път или алея в парка Не било направено искане за обезщетение, 2-ма
от ответници направили искане по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., но този закон не
бил приложим, искането за прогласяване нищожността за заповедта за
отчуждаване вероятно било направено, защото бил пропуснат срока по чл. 4
от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Така следвал извод, че имотът бил държавна
собственост в последствие станал общинска собственост и прехвърлен на
праводателя на ищеца. Неправилни били изводите на СРС в частта за
упражняването на фактическата власт върху имота от 03.12.2010г. до
03.12.2015г. Следвало да се кредитират показанията на св. А. посочила факти
за целия имот с площ от 3,5 дка, включително и за почистването и му и за
поставянето на колчета, а не за 500-600кв.м. Показанията на св. М.а и св. А.
били противоречиви, неясни и непоследователни, не ставало ясно за кой имот
са показанията им и периодът от време, за който говорят Показанията на св.
А. се опровергавали от документи по делото, а и от показанията на св. М.а,
последните били противоречиви., опровергани от допълнителната техническа
експертиза, установила преминаване на алея. В ос.з. пред въззивния съд е
посочил, че за да се приеме, че е настъпил реституционния ефект е настъпил
следвало да се докаже от ответниците притежание на имота от наследодателя
им, дали е получено обезщетение, съществува ли имота в стари граници и
2
размери, за които обстоятелства не били ангажирани доказателства.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за
разноски на насрещната страна.
Въззиваемите-ответници по исковете М. С. Н., ЕГН **********, С. Н.
М., ЕГН **********, Д. Н. М.а – Д. , ЕГН ********** са оспорили жалбата.
Навели са твърдения, че решението на районния съд е правилно,
съответстващо на събраните доказателства. Посочили са, че нямало
доказателства за пороци в процедурата по реституиране на имота, но дори и
да се приемело обратното те били упражнявали фактическата власт върху
имота спокойно от 1992г. до момента и така го били придобили по давност. За
територията на която бил имота през 1966г. бил приет регулационен план при
действието на ЗПИНМ и този план имал вещно-прехвърлително действие и
така наследодателят на ответниците би придобил УПИ І-680,678, кв. 31
отреден за имота му пл. № 678. При тази хипотеза, ако плана имал отреждане
за обществени мероприятия, вкл. паркове и градини, ще има отчуждаване и то
ще има действие само ако се плати обезщетение. Затова следвало да се
приеме, че наследодателят на ответниците, починал през 1986г. е запазил
правото си на собственост върху западна част от имот с площ от 560кв.м. от
бившия имот пл. № 678 до 1977г., когато му било платено обезщетение,
правилно било прието от СРС извода за другата 1/2 ид.ч. от имота- заповедта
за отчуждаване била нищожна и така не довела до прехвърлителен ефект
Правилни били изводите на СРС за упражняването на фактическа власт върху
имота и при обсъждане на свидетелските показания . Претендирал е
разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията за разноски на
насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „ Е.С.А.”ЕООД, ЕИК
**** не изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2024326/24.09.2019г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по Вписвания
нх.рег. № 84684/13.12.2019г. акт № 44, дело № 65307/2019г. на „ Е.К.”ЕООД,
ЕИК **** срещу Д. Г. Н., ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН **********, С. Н.
М., ЕГН **********, Д. Н. М.а – Д. , ЕГН ********** с която е поискало от
съда на основание чл. 124 , ал.1 от ГПК да признае за установено , че
ответниците не са собственици на имот с идентификатор 35239.6102.1533.
по кадастрална карта и регистри на село Казичене, одобрени със Заповед №
РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от
542кв.м. , попадащи в границите на имот с площ от 4203кв.м. представляващ
УПИ ХХІІІ, кв. 31 по плана на с.Казичене с отреждане „за бензиностанция и
КОО” с идентификатор 35239.6102.1777. Навел е твърдения, че е собственик
на имота основание на апорт, вписан в Търговския регистър на 05.09.2010г.,
евентуално на основание на придобивна давност от 5 години, изтекла в
периода от 03.12.2010г. до 03.12.2015г. Посочил е, че „Е.С.А.” ООД внесло в
капитала му непарична вноска няколко недвижими имота, сред които
3
2583,67/4203 ид.ч. от празно дворно място , представляващо УПИ 23,
отредено за бензиностанция и КОО, кв.31 , Казичене, който имот бил
придобит по договор за продажба от 25.09.2003г., апорт бил вписан в ТР на
05.09.2010г. и от този момент ищецът се легитимирал като собственик на
имота. Върху този имот по скица би нанесен процесния имот, записан като
собственост на ответниците което обосновавало правния му интерес от
отрицателния установителен иск. В КККР като собствен на ищеца бил
нанесен имот с площ от 2913кв.м. с идентификатор 35239.6102177, а имот с
площ от 542кв.м. бил нанесен с идентификатор 35239.6102.1533 като
собственост на ответниците, двата имота били нанесени като съседни и
самостоятелни, но по силата на апорта и двата били собствени на ищеца.
Заповедта от 20.03.2003г. била нищожна, евентуално незаконосъобразна –
към момента на издаването й не били налице основанията за реституция по
чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. , защото нито ответниците, нито
наследодателят им се легитимирал като собственик на имота, който бил
отчужден; имот не отговарял на изисквания за самостоятелен имот, защото
нямал лице към улица от поне от 14м. , нито вход към улица, път, алея в
парка; не бил спазен срока по чл. 4 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. ; полученото
обезщетение не било върнато; имот към този момент не бил общинска,
държавна собственост защото части от него били реституирани на
праводатели на „Е.С.А.”ООД, който в последствие бил апортиран при ищеца.
Прогласяването на заповедта за отчуждаване на нищожна означавало, че не са
налице предпоставките за реституция, защото имот не бил отчужден по
ЗТСУ, което било допълнително основание да се приеме, че заповедта от
2003г. е нищожна - кмет не би компетентен да я издаде, не било възможно
имот да се реституира по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. В случая това
означавало, че имотът бил отнет от държавата без да има законово основание,
но не и че бил останал в патримониума на твърдения наследодател на
ответниците. Невъзможността на този имот да бъде реституиран по реда на
ЗВСОНИ , защото не били налице предпоставките на този закон, означавало
че ответниците имали право само на обезщетение по ЗОСОИ. Претендирало е
разноски.
Ответниците Д. Г. Н. , ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН **********, С. Н.
М., ЕГН **********, Д. Н. М.а – Д. , ЕГН ********** са оспорили исковете.
Посочили са, че спорът между страните вече бил решен с влязло в сила
решение по дело № 48876/2015г. на СРС, с което положителен установителен
иск на ищеца срещу ответниците бил отхвърлен. Посочили са, че те са
собственици на имота. Този имот те владели от възстановяване на
собствеността им и до момента, за този имот били водени две
административни дела. По адм.д. № 10013/2013г. на АССГ била отхвърлена
жалба срещу Заповед за одобряването на кадастралната карта. По адм. д. №
11229/2014г. на АССГ била оставена без разглеждане жалба на ищеца срещу
Заповед на кмета на СО , Панчарево за попълване на кадастрална основа за
имот пл. № 1533, така освен фактически действия за владеене на имота се
установявало и че ответниците извършвали и правни действия за имота.
Спорът по административното дело от 2014г. било прието че касае спор за
4
материално право, което изключвало възможността да се придобие имота по
давност от ищеца. По време на административните процеси с електронно
писмо ищецът отправил предложение до ответниците за извънсъдебно
уреждане на спора. Към момента на продажбите в полза на праводателя на
ищеца процесният имот не бил общинска собственост. Към този момент ½
ид.ч. от имота вече била реституирана на Д. Н. и на М. Н. със заповед от
20.03.2003г. Отделно Заповедта за отчуждаване от 1978г. била прогласена за
нищожна по дело 2297/2004г. на СГС, което означавало че имотът изобщо
не е бил отчуждаван и не е напускал патримониума на наследодателя на
ответниците и СО не е могла да се разпорежда с него. Имот бил владян само
от тях. Доказателствата за собствеността им се съдържали в регулачните
преписки, приети по делото. С писмената защита са се позовали на
придобивна давност изтекла в тяхна полза считано от 1992г. до момента.
Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца– „ Е.С.А.”ЕООД, ЕИК **** е
подкрепило исковете. Посочило че внесло имота като непарична вноска в
капитала на ищеца. Този имот придобил по договор за продажба от
25.09.2003г., нотариален акт № 98/2003г. и нотариален акт № 186/2004г. Към
момента на апорта били изтекли 6 години от придобИ.ето на имота, който
владеел и в негова полза била изтекла придобивна давност
Приети са удостоверения за наследници № 809/22.07.2002г. издадено от
СО, район Средец, удостоверение за наследници № 315/13.05.2004г. издадено
от СО, Казичене, удостоверение № 239/23.10.2002г. и № 273/30.11.2001г.
издадени от СО, район Панчарево, част от регулачни преписки, съгласно
които С. Н. М., ЕГН ********** е починал на 14.03.1986г. и е оставил за
наследници по закон съпругата си К.Ц. М.а и децата си С.С. Н. и Н.С. М.;
К.Ц. М.а , ЕГН ********** е починала на 23.04.2002г. и е оставила за
наследници по закон: сина си С.С. Н., ЕГН **********, починал на
27.01.2002г. , оставил за наследници по закон съпругата си Д. Г. Н. и сина си
М. С. Н.; сина си Н.С. М., роден през 1937г. починал през 1994г., оставил за
наследници по закон децата си Д. Н. М.а и С. Н. М..
Приет е дружествен договор от 12.05.2010г. носещ подпис за страните по
него, удостоверение от ТР, съгласно които „Е.К.”ООД е създадено през
2020г. със съдружници в дружеството са „Е.С.А.”ООД и Р.Б.И., капитал от
1312000лв. се състои от парична вноска от 1000лв. и от непарична вноска на
собствени на Е.С.А. „ООД имоти един от които е 2583,67/4203 ид.ч от УПИ
23, отредено за бензиностанция и КОО, кв. 31, одобрен с Решение 82,
протокол 24/30.03.2003г. на СОС, при съседи: от две страни улица, УПИ І-
251, УПИ 5-252, УПИ 6-253, УПИ 12-1328 придобит по договор за продажба
на недвижим имот, вписан в книги за вписвания на 25.09.2003г., том 16, №
194, вх. рег. № 36015, като същото е вписано и в Търговския регистър.
Приета е скица на издадена на 23.03.2017г. от АГКК съгласно която имот с
идентификатор 35239.61.02.1533 по ККР, одобрени на 21.12.2010г. е с площ
от 542 кв.м. намира се в с.Казичене, урбанизирана територия за ниско
застрояване, по предходен план № е 1533, кв. 31, съседи са имоти с
5
идентификатори 35239.6102.1777; 35239.6102.252; 35239.6102.251, като
собственици на имота са записани ответниците с права по Заповед № 57-
265/05.07.2004г. на СО и Заповед № РД-57-234/19.11.2008г. на СО, както и
ищецът с права по документ № 97, том СХLІ, рег. № 55373/02.12.2010г.
издаден от Служба по вписвания гр. София.
Приета е скица издадена на 01.10.2019г. от АГКК сочеща, че имот с
идентификатор 35239.6102.1777 по ККР, одобрени на 21.12.2010г. е с площ от
2913 кв.м. намира се в с.Казичене, урбанизирана територия за
бензиностанция, газостанция, метанстанция, по предходен план е в в. 31,
съседи са имоти с идентификатори 35239.6102.1533; 35239.6102.2050;
35239.6102.252; 35239.6102.251; 35239.6102.253; 35239.6102.1405;
35239.6102.2049; 35239.6102.2058, като собственик на 2583,67/4203 ид.ч е
записан ищеца на основание на дружествен договор № 97 том СХLІ, рег. №
55373/02.12.2010г. издаден от Служба по вписвания гр. София.
По делото е прието влязло в сила на 02.07.2019г. Решение №
177258/20.07.2017г. по дело № 48876/2015г. описа на СРС, 90-ти състав,
Решение № 8028/20.12.2018г. на СГС, ІІ-Б състав по дело № 2533 / 2018г. ,
определение № 363/02.07.2019г. по гр.д. № 1437/2019г. на ВКС, ІІ-ро Г.О., с
което са отхвърлени исковете на ищеца срещу ответниците за признаване за
установено, е ищецът е собственик по давност изтекла в периода от
25.09.2003г. до 02.12.2010г. на процесния имот с идентификатор
35239.6102.1533.
Приети са Решение № 1315/04.03.2014г. по адм.д. № 10013/2013г. на
АССГ, 3-ми състав, Решение № 14716/08.12.2014г. по дело № 8171/2014г. на
ВАС, ІІ-ро отд. , с които е отхвърлена жалба на Е.К.”ООД срещу заповед №
РД-18-17/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с искане за
прогласяване на нищожността й в частта, с която е одобрена кадастрална
карта и регистри за имот 35239.61.02.1533 и за имот 35239.6102.1777, по
това дело заинтересовани страни са били ответниците.
Прието е определение № 3626/03.07.2015г. на АССГ по адм. дело №
11229/2014г., Определение от 14.06. 2016г. по адм.д. № 2457/2016г. на ВАС,
ІІ-ро отд, с които е оставена без разглеждане жалба на Е.К.”ЕООД срещу
Заповед № РД-09-252/21.07.2006г. на кмета на СО, район Панчарево, с която е
одобрено попълването на кадастрална основа за имот пл. № 1533 , кв.31, като
е посочено че наведените твърдения обосновават спор за собственост, по
това дело заинтересовани страни са били ответниците.
Приет е нотариален акт № 186/26.08.2004г., носещ подпис за страните по
него и за нотариус Р.Р., рег. № 203 на Нот.К., съгласно който на 26.08.2004г.
Д.М. като пълномощник на В.В., Г. Н., Д. Н., М. А.а, Й.А., И. И. е продала на
„ Е.С.А.”ООД собствените им по наследство и възстановени 1/3 ид.ч. от имот
пл. № 1494 в с.Казичене, идентичен със стар поземлен имот № 642, кв. 31
включен в УПИ ХХХІІІ.
Приет е нотариален акт № 98/15.05.2003г. носещ подписи за страните по
него и за нотариус Р., съгласно който С.С., Г. Я., Е.А. са продали на
„Е.С.А.”ООД празно място от 760кв.м. съставляващо поземлен имот № 1468,
6
кв. 31, с.Казичене, стар имот 676, кв. 18-а
Приет е договор за продажба от 25.09.2003г., носещ подписи за страните
по него, вписан в Служба вписвания вх. рег. № 36015/2003г., съгласно който
Столична община е продало на съсобственика „Е.С.А.”ООД 2583,67/4203
ид.ч. от УПИ ХХХІІІ, кв. 31, с.Казичене с площ от 4203 кв.м. отреден за
бензиностанция и КОО при съседи УПИ І-251, УПИ V-252, УПИ VІ-253,
УПИ ХХІІ-1328. Посочено е че продаваните части са частна общинска
собственост по АОС 1800/2002г. на СО, район Панчарево.
Приети са неоспорени книжа по рег. преписка 323/1977г. и № 1194р-23-
14/2001г. , съгласно които със Заповед № А-114/16.01.2978г. на ИК на СГНС
от С. Н. М. собственик по нотариален акт № 84/1970г. е отчужден на
основание на чл. 95 от ЗТСУ вр. с чл. 265 от ППЗТСУ имот пл. № 678 , кв. 16
по плана на с.Казичене – за озеленяване по застроителния и регулационен
план от 1969г., определено е обезщетение от 1120лв., платимо в брой по
оценка от 09.12.1997г. с мотиви че се отчуждава само малка част от имота, за
останалата част се отрежда самостоятелен парцел, издаден е АДС №
8377/26.06.1978г. и АОС № 1246/11.02.1999г. съгласно които празно място
от 560кв.м. съставляващо имот пл. № 678 , кв. 16 по плана на с.Казичене,
отчужден от С. Н. М. по рег.преписка № 323/1977г. на отдел „АБ” при 7 РНС
за озеленяване и е дадено на СГНС за озеленяване, в АДС е посочено, че има
платежно нареждане от 06.04.1978г. на Банка ДСК и от тази дата се
счита имота за държавен, на 11.02.1999г. на основание на чл. 2 от ЗОС е
съставен акт за частна общинска собственост за имот в кв. 18а, парцел ІІ-за
озеленяване е с площ от 48 000кв.м. от които около 20 000кв.м. са частни
имоти, като със заповеди от 1999г. и от 2000г. на кмета на СО са отписани
съответно 781кв.м. и 760кв.м; депозирана е молба от 30.12.1997г. на К. М.а
към нея е прикрепена и такава от С. Н. за отмяна на отчуждаването на имота
поради нереализиране на мероприятието , издадена е Заповед № РД-43-
6/20.03.2003г., сочеща, че е по искане от 07.11.2001г. на Д. Н. и М. Н. като
наследници на С. М. и с нея е отменено отчуждаването на ½ ид.ч. от имот
пл. № 678, кв. 16 /стар 18а/,м. Казичене собственост на Д. Н. и М. Н. на
основание на чл. 2 от ЗВСОВНОИ по ЗТСУ , ЗПИНМ и др. – отчужденото
било за озеленяване, мероприятие не е реализирано, няма градоустройствена
пречка за възстановяване на собствеността върху отчуждената част от
560кв.м. по зелен контур на приложена скица. В заповедта е посочено, че
същата влиза в сила след внасяне от собствениците на сумата от 1,12лв. В
преписката се съдържат скици, съгласно които върху запазената част от стари
имот 678 има изпълнена алея. В протоколите на комисията от 2001г. и на
ДАГ е посочено, че мероприятието за което е отчужден имота не е
реализирано и няма пречки за възстановяването му, имот попадал в парцел за
озеленяване по проектоплан на Казичене. В справка от оглед на място от
служител на СО, район Панчарево е посочено, че мероприятието е
реализирано, отчуждено било празно дворно място, липсват имотни граници
на терена, същата е подписана и за кмет Г.С. , същевременно както в тази
справка, така и комисията е посочила, че имот може да се възстанови, като се
запази предназначението му по действащия ЗРП.
7
Прието е влязло в сила на 26.09.2005г. Решение от 20.06.2005г. по адм.д.
№ 2297 по описа за 2004г. на СГС, ІІІ-Г състав с което по жалба на С. М. и Д.
М. е прогласена за нищожна Заповед № А-114/16.01.2978г. на ИК на СГНС
за отчуждаване на основание на чл. 95 от ЗТСУ вр. с чл. 26 от ППЗТСУ на
имот на наследодателя им С. Н. М., представляващ имот пл. № 678, кв. 16,
с.Казичене - издадена от некомпетентен орган, т.к. не било установено
автора й да е бил Председател на ИК на СГНС към момента на подписването
й.
Разпитан по делото св. Т.А. е заявила, че познава управителя и
собствениците на дялове на ищеца и на третото лице-помагач, знаела, че
ищецът има имот в с.Казичене, прехвърлен му с апорт от Е.С.А.” през 2010г. ,
работела с двете дружества, една от дейностите й била продажба и
консултации за недвижими имоти. Посочила е, че през зимата на 2010г. била
от фирмата, която имала права да предлага имота за продажба, тогава
посетила имота за първи път и направила снимки, тогава било малко
търсенето , в периода от 2012г. до 2014-2015г. завела на огледи поне 15-20
фирми. Този имот бил на околовръстното шосе срещу „Шел” в началото му
имало реклама и указания за пътна маркировка и разпределението на пътя по-
нататък, бил на 50-60м. навътре от Околовръстен път, почти с правоъгълна
форма, подходящо било за бензиностанция и за складова база. Имотът не бил
ограден, нямало постройки, имал бетонни пътеки, преминаващи по дължина
на имота, обрасъл бил с храсти. В началото на имота имало къщичка покрай
която слизала в канавката, за да влезе в имота и да направи огледите. Никой
не им пречел да влизат в имота, не заявявал претенции за имота. Посочила е,
че преди години в дъното на имота от страна на Казичене били поставени
дървени колчета в двата му края, но той граничел с улици отстрани, тези
колчета изчезнали. Имало колче от лицевата страна на имота, която е на
Околовръстен път, то било до къщичката. Това колче било от уличната
маркировка отстрани на банкета и то било ориентир на свидетеля, за да
обясни на хората къде точно е локацията. Имотът бил с площ от 3,5 дка. Не
знаела дали в този имот има други имоти. Няколко пъти били ходили с И.чева
да разчистват имота, в него имало дървета, саморасляци. През 2014г. имали
сериозен клиент и при изваждане на документи установили че има нанесен
друг имот. За последно посетила имота през 2019г. с клиент , нямало промяна,
освен че храстите станали по-големи. При предявяване на скица на лист 6 от
делото свидетелят е посочила, че сграда № 1 в имот 258 е къщата за която
говори, бетонни алеи приличащи на буква Х били в близост до имот 2049.
Само тя, И.чева и клиентите които водели , както и хората, които водели за
разчистване на имота била виждала в имота. И.чева била управител и
собственик на „Е.К.”ООД.
Разпитана по делото св. Ц. А. е заявил, че живее в с.Казичене, познава
ответниците, съседи били, знаел че имат имот до Околовръстен път,
свидетелят живеел съвсем близо до него и го виждал всеки ден почти. Имотът
на бил дядо С., съседи им били С. и С., както и К.. Имотът бил около 550кв.м.,
не граничел с улици. Под тях била къщата на С. и С.. Там като деца играели,
в имота имало овощни дървета , картофи. Този имот преди бил ограден, но
8
сега нямало ограда, другите два имота около него били оградени. Посочил е,
че не може да каже дали в близост до имота има алеи и тротоари, там нямало
никакви такива. Не бил виждал хора да идват в този имот, нямало спорове
чий е имота, сигурен бил че това е имот на дядо С., защото помнел, че когато
той свидетелят бил дете, те го работели , там брали като деца вишни. Към
2010г. имотът не бил ограден, не бил виждал някой да води хора да го
купуват. Този имот бил наследствен. Едно време този имот искали да го
правят стадион през 1972-1973г., но след това през 1992г. го върнали на дядо
С., на наследниците му. След 1992г. когато им възстановили собствеността
дори идвали с трактор и заравнили малко мястото , това било 1992г., 1993г.,
1991г. – тези години. След 1992г. нищо не било правено в имота, ответниците
само го косили, там имало трева и свидетелят виждал да я косят. Имало една
асфалтова пътека, всичко друго било само трева, не бил чувал някой да има
претенции за този имот.
Разпитана по делото св. К. М.а е заявила, че е майка на Д. Д. и на С. М.,
другите ответници били съпругата и сина на девера й. Знаела, че свекър й С.
М. има имот в Казичене, копала била там, намирал се на около 100-200м. от
Околовръстен път. Имотът бил около 500-600кв.м., били забили колчета, но
били махнати. Имотът били отчуждили, но преди около 5-6 години го били
върнали, не знаела точно кога. Не били слагали ограда, само колчета били
забили. До тях имало продадено място, в имота нямало постройки, преди
имало дървета. Не била ходила в имота от 1-2- години, но често минавали
покрай имота с автомобил. Заявила е, че през 2010г. с багер заравнили имота.
Имотът не граничел с улица, имало един имот между него и Околовръстното.
Не била виждала някой да води някого да го продава. От възстановяването на
имота те владеели имота, косели го за стоката, разградено било, не знаела
някой да твърди, че го владее. При предявяване на скица на л. 6 и л. 13 от
делото е посочила, че не може да се ориентира по скица, но мисли че къщата
показана в имот пл. № 258 е на С. и на север от нея било тяхното място на
скицата на л. 13 . Работели това място докато дошли и им го взели за
озеленяване , после им го били върнали и пак го работели. Не била обърнала
внимание дали е имало асфалтова алея.
С прието по делото основно и допълнително заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и оглед на имота е посочило, че имот пл. № 678 е бил нанесен в
кадастралния план от 1957г. с площ от 1005 кв.м. , той бил урегулиран с
регулационен план от 1966г., приложен на място и по него регулационната
линия обща за кв. 16 и за кв. 31 била имотообразуваща и разделяла имот 678
на две части – източна и западна , всяка част била с различно предназначение
и самостоятелни кадастрални единици. Предмет на този план от 1966г. била
източната част от имот 678, за който били образувани парцели І-678, 680 и
парцел ІІ-682, 681 и за тях този план бил приложен. Западната част от 560
кв.м. попадала в кв. 16 и останала със статут на имот, актуван с АДС
8377/1978г. Западната част от този имот с площ от 560кв.м. в кв. 16 бил
отчужден за озеленяване със Заповед № А-144/16.01.1978г. Посочило е, че
предмет на ЗРКП от 1980г. била тази отчуждена площ от 560кв. По този
9
план тази площ заедно с група имоти бил отреден за парцел ІІ - за
озеленяване, кв.18А с площ от общо 40 000кв.м. и за него бил издаден АЧОС
от 11.02.1999г., като имотните граници на западна част от 560кв.м. били
заличени. През 1999г. бил изработен кадастрален план за кв. 18А и парцели
І-678, 680 и парцел ІІ-681,682 получили нови пл. №№ 250 и 251. На скицата
на вещото лице в заключението на стр.2 процесната територия обозначена
като имот 1533 граничи с имоти 251 и 252. Процесната територия от 560кв.м
попадала в 11440 кв.м., кв. 18А, която в последствие била отредена за УПИ
ХХІІІ, в нея нямало заснети имоти, само в ЦМ били запазени данни за
границите на старите имоти и тези граници били нанесени в пунктир.
Действащия КРП бил от 2001г., той бил изработен по кадастрална основа на
плана от 1999г. По ПУП за с. Казичене от 2001г., действащ и към момента,
процесните 560кв.м. попадали в УПИ ХХІІІ – за бензиностанция и КОО,
кв. 31 с площ от 4203 кв.м., този имот бил съсобствен, съсобствеността била
възникнала по регулация. Със заповед от 21.07.2006г. по чл. 134 от ЗУТ бил
попълнен целият отчужден имот с площ от 512 кв.м. а не само ½ ид.ч. част от
него, каквато била заповедта от 20.03.2003г., като отразените в кадастралния
план граници на имот 1533 не съответствали на правото на собственост, не
били отчетени промените след отпадане на отчуждаването на ½ ид.ч. от бивш
имот пл. № 678, който бил изгубил индивидуалността си по силата на
регулацията . Процесният имот попадал в граници на имота, прехвърлен от
СО с договора от 2003г. Имотът не отговарял на изискванията на чл. 19 от
ЗУТ. Отчужденият имот бил завзет след плащане на обезщетение за него и
бил издаден АДС от 1978г. Посочило е, че мероприятието, за което била
отчуждена площта – озеленяване, било реализирано. Паркът се
стопанисвал от СО, район Панчарево, кметство на с.Казичене и бил включен
в регистъра на озелените площи по Заповед от 30.03.1999 на кмета на СО. В
имота по план имало алея, която се явявала съоръжение за широко
обществено обслужване, разположена в парк за обществено ползване с
изпълнени озелени площи и алеи за пешеходно движение. Тази алея била
пешеходна и била пътека между редици от дървета и храсти. Посочило е, че
при огледа на място установило, че има изградена асфалтова алея,
разграничена от тревната площ с градински бордюри, тази алея била
разположена в западния край на имот 1533 върху разчистена площадка с
размери 6м./15м. , като тази алея застъпвала 102 кв.м. от площта на имот №
1533, измерена на място . 15м. било разС.ието по букви С-В, а 14,50 м. било
разС.ието по букви А-Д по скица към допълнително заключение-лицето на
имота към алеята. Тази алея съществувала от 1999г., плана по който била
предвидена – КРП 1980г., потвърден 2001г., бил приложен, алията била
изградена доказато имотът бил държавен, този имот бил включен в зелените
площи на район Казичене по заповед от 30.03.1999г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
10
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.
По допустимостта и по правилността на решението в обжалваната
част:
Съдът приема за установено, че предмет на делото не е бил разрешен със
сила на пресъдено нещо, обвързваща страните. Предявеният по предходно
дело положителен установителен иск е бил за собственост на ищеца на
основание на придобивна давност , изтекла в периода до 02.12.2010г.
Доколкото ищецът по настоящото дело обосновава правния си интерес от
предявени отрицателен установителен иск на други основания , като
съобрази и че правата на ответниците по отношение на ищеца не са признати
с влезли в сила съдебни решения, то съдът приема, че предявеният иск е
допустим, такова е и постановеното по този иск решение.
Правният спор накърнява не само спорното право, но и правната сфера на
другата страна, която отрича претендираното право, защото то засяга
опредени нейни права. Спорното право и правото, което се засяга от правния
спор не е задължително да съвпадат. Това ясно проличава при
установителните искове. Спорното право е предмет на иска. То е предмет на
противоречиви правни твърдения на насрещните страни. При отрицателния
установителен иск предмет на делото е отричаното от ищеца право, тоест
правото на ответника. Това е единствения иск, при който основанието на
спорното право не е индивидуализиращ белег на същото, който да следва да
се посочи от ищеца. Това е така, защото ищецът твърди, че такова право не
съществува, поради което и не би могло от него да се изисква да посочи
правопораждащия на това право факт. При този иск ответникът е длъжен
да изчерпи в процеса всички основания, на които е могло това право да
се породи, защото ако не го направи и отрицателния установителен иск
бъде уважен, то правата на ответника ще бъдат отречени не с оглед на
конкретно правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови
основания. Отрицателният установителен иск е допустим тогава, когато има
правен интерес от същия, тоест , ако провеждането му успешно би довело до
проява на защитната функция на процеса за правата на ищеца, които са
засегнати от отреченото право на ответника. Единственото условие за
допустимост на отрицателния установителен иск е правния интерес от
същия. Такъв интерес ще е налице, ако ищецът притежава самостоятелни
права върху имота, но и ако е налице фактическо съС.ие, което се защитава с
този иск – владение, което е смутено, без все още да е отнето от ответника,
претендиращ че е собственик на имота. Правен интерес ще е налице и тогава,
когато отричането на правата на ответника ще позволи на ищеца да придобие
имота на оригинерно основание или по реституция. В тежест на ищеца е да
докаже правния интерес от иска. Да се приеме обратното би означавало, че в
този процес ищецът е освободен от задължението да доказва каквото и да
било в процеса и да се защити право, което е възможно изобщо да не
съществува. В хипотеза, в която ищецът не докаже твърденията, на които
основава правния си интерес от иска, производството по делото се
11
прекратява. Наличието на правен интерес е въпрос на допустимост на
производството и е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на
иска. Той, обаче, не е предмет на иска и за него сила на пресъдено нещо не се
формира. Ако правен интерес на ищеца от иска не се установи, делото се
прекратява, като съдът не се произнася по основателността на претенцията,
тоест не се произнася дали ответникът притежава или не отричаното от
ищеца право. (В този смисъл ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС).
В случая ищецът е посочил, че е собственик на имотите на основание на
апорт, евентуално - придобивна давност и това обуславя правния интерес от
иска му. Доказването на фактите, обуславящи правния интерес при
отрицателен установителен иск за собственост е необходимо за допустимост
на иска само тогава, когато този правен интерес се извежда от твърдения,
които не включват притежаване на самото право, което той отрича на
ответника. В хипотеза, в която ищецът поддържа, че е собственик на имота,
и съобразно диспозитивното начало е определил интерес от търсената защита
като такава по отрицателен установителен иск, доказването че спорното
право принадлежи на ищеца е въпрос на основателност, а не на допустимост
на иска. Кому принадлежи правото на собственост е въпрос по същество на
делото в тази хипотеза, защото ако правото принадлежи на ищеца, то
изключва правото на ответника. На прекратяване производство по
отрицателен установителен иск за собственост ще подлежи само тогава,
когато ищецът не докаже твърденията си за факти, обуславящи правния му
интерес, когато този интерес е обосноват с притежание на право, което е
различно от спорното право или с позоваване на фактическо съС.ие или на
възможност да придобие имота ако отрече правата на ответника. В случай, че
ищецът твърди, че той е собственик на имота, то доказването на това му
твърдение не е въпрос на процесуална легитимация, а е въпрос на материална
легитимация. Произнасянето по въпроса дали ищецът е собственик на имота
на сочените от него основания касае съществото на спора, а не допустимостта
на производството. Това е така, защото установяването на собственическите
права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. При правен
интерес от отрицателен установителен иск основан на твърдение за
самостоятелно право на собственост, изключващо това на ответника, то
установяването на правния интерес е равнозначно на установяването на
фактите, от които ищецът черпи правата си на собственик по смисъла на ТР
№8/27.11.2013г. на ОСГК на ВКС. Същевременно, наличието на правата на
ищеца, макар и да не са част от предмета на делото, се превръща във въпрос
касаещ основателността на иска, защото с твърденията си за тези факти
ищецът се домогва да докаже правопогасяващ правата на ответника
юридически факти. Допустим е отрицателен установителен иск тогава, когато
ищецът твърди, че притежава спорното право. Доказването на твърденията в
тази хипотеза касаят основателността , а не допустимостта на иска. (В този
смисъл: Решение № 60078/13.09.2021г. по гр.д. № 3368/2020г. на ВКС, 2-ро
Г.О.; В този смисъл Решение № 119/15.01.2018г. по гр.д. № 5062/2016г. на
ВКС, ІІ-ро Г.О., Решение № 13/12.03.2016г. по гр.д. № 3637/2015г. на ВКС,
12
ІІ-по Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай ищецът е обосновал правния си интерес с
притежание на спорното право – право на собственост върху имота, поради
което и по съображения изложени по-горе, съдът приема, че доказването на
твърденията му за фактите е въпрос по същество на делото и иск е допустим.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които
произтича правния му интерес за предявяване на иска, за които е навел
твърдения в исковата молба - че е носител на право на собственост върху
имота на основание на апорт, евентуално - придобивна давност в периода от
03.12.2010г. до 03.12.2015г., тоест че спокойно, непрекъснато и
необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху имота като свой
При така депозирания отговор в тежест на ответниците е да установят, че
са собственици на основание на наследствено правоприемство от
наследодателя им С. М. Н. и реституция .
Доколкото по делото са представени акт за държавна собственост, сочещи
че имотът е бил държавна собственост, нотариални актове, регулачни
преписки, сочещи правото на собственост в полза и на двете страни върху
имота, то в тежест на всяка една от страните по делото е да докаже
основанието, на което се е породило правото й на собственост върху имота.
Съдът приема за установено от приети по делото удостоверения за
наследници, книжа по рег. пр. 323/1977г. и № 1194р/2001г., че ответниците са
наследници по закон на С. Н. М., който е притежавал имот пл. № 678 по
плана от 1966г., за част от който имот с площ от 560кв.м. е проведена
отчуждителна процедура по чл. 95 от ЗТСУ през 1977г.-1978г. – за
озеленяване, като е съставена Заповед № А-144/16.01.1978г. за
отчуждаването му, определено е обезщетение от 1120лв. за имота , същото е
платено на 06.04.1978г., като е съставен АДС № 8377/26.04.1978г. за имота,
предоставен на СГНС за озеленяване. Приетите удостоверения за наследници
като част от посочените преписки от 1977г. и от 2001г. установяват че
ответниците са наследници на С. М. и доводи на въззивника в обратния
смисъл са неоснователни. Книжата по преписките сочат, че имотът е бил
отчужден от С. М., че документът му за собственост за имота е нотариален
акт № 84, том ХVІІІ, дело № 3481/1970г., което съдът приема че е достатъчно
за нуждите на процеса за да се приеме за установено, че С. М. е бил
собственик на процесния имот , като го е придобил през 1970г.
Съдът приема за установено по делото от прието заключение, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира в тази част като вярно и
задълбочено, че имот пл. № 678 е бил нанесен в кадастралния план от 1957г. с
площ от 1005 кв.м. , той бил урегулиран с регулационен план от 1966г.,
приложен на място и по него регулационната линия обща за кв. 16 и за кв. 31
е имотообразуваща и разделя имот 678 на две части – източна и западна с
различно предназначение и самостоятелни кадастрални единици, предмет на
плана от 1966г. е източната част от имот 678, за който били образувани
парцели І-678, 680 и парцел ІІ-682, 681 и за тях този план бил приложен, в
последствие за тази част от бивш имот 678 парцели І-678,680 и ІІ-682,681 по
13
плана от 1999г. и от 2001г. получили нови пл. №№ 250 и 251. Установява се,
че процесният имот не е тази източна част от имота, а е западната част от
стар имот пл. № 678 с площ от 560кв.м., която попада в кв. 16 , който бил
отчужден за озеленяване със Заповед № А-144/16.01.1978г., като по ЗРКП от
1980г. тази площ заедно с група имоти бил отреден за парцел ІІ - за
озеленяване, кв.18А с площ от общо 40 000кв.м. и за него бил издаден АЧОС
от 11.02.1999г., тази част попада в УПИ ХІІІ по плана за 2001г.
Спорен въпрос по делото е дали площта от 560 кв.м. е станала държавна
собственост през 1978г. За отчуждаването на имота се установи по делото, че
е издадена Заповед А-144/1978г., която с влязло в сила Решение от
20.06.2005г. на СГС, ІІІ-Г състав по дело № 2297/2004г. е прогласена за
нищожна, поради издаване от некомпетентен орган.
Нищожността на отчуждителната заповед означава, че тя не е произвела
отчуждително действие от момента на издаването й, т.е. теренът по тази
заповед не е станал държавна собственост. По делото обаче се установи, че
фактически държавата е завзела този терен. Този факт не е спорен по делото,
а и се установява от събраните по делото гласни доказателства, документите
по регулачната преписка. При така установеното и като съобрази статута на
имота – урегулиран поземлен имот, то съдът приема, че в случая приложима
за реституцията на процесния имот е разпоредбата на чл. 2, ал.2 от Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени имоти /ЗВСОНИ/ в
редакцията й към ДВ бр. 45/21.04.1998г. в сила от 25.04.1998г. С тази
разпоредба в обхвата на ЗВСОНИ се включват всички движими и
недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по
установения законов ред от държавата, общините или народните съвети, в
периода 09.09.1944г-1989 г. Такава е хипотезата на отчужден с нищожна
заповед имот, който фактически е завзет от държавата. Редакцията на тази
разпоредба от въвеждането и с ДВ бр. 107/1997г. до ДВ, бр.45/21.04.1998г. е
сочела период на отнемане от 1949г. до 1962г. Едва с измененията на
разпоредбата с ДВ, бр. 45/21.04.1998г. периодът е разширен до 1989г.
Доколкото в случая заповедта за отчуждаване е от 1978г., като не се спори по
делото, че едва след издаването й имотът е завзет фактически от държавата,
то съдът приема, че за реституцията на този имот приложима е разпоредбата
на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ в редакцията й към ДВ, бр. 45/21.04.1998г. защото
едва с тези изменения на разпоредбата в обхвата й са включени отнети след
1962г. имоти. С оглед на материално-правния й характер на тази разпоредба
съдът приема, че към влизане в сила на същата - на 25.04.1998г., ще следва
да се изследват предпоставките за реституция на имота по ЗВСОНИ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 и чл. 4, ал.1 и чл. 3, ал.1 и ал. 2 от
ЗВСОНИ в редакцията им към ДВ, бр. 45/1998г., възстановява се
собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без
законово основание или отчуждени не по установения законов ред от
държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944
г. до 1989 г., които са собственост на държавата, общините, обществените
организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от
Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са
14
отчуждени, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на
паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот,
получаването на облигации не се смята за обезщетяване, като собствеността
се възстановява на лицата, от които имотът е отнет, или на техните
наследници по закон или други правоприемници. Ефектът на реституцията по
ЗВСОНИ възниква по силата на закона в момента, в който е влязла в сила
материално правната норма, която я урежда. Такава е разпоредбата на чл. 2,
ал.2 от ЗВСОНИ в редакцията й към ДВ от 21.04.1998г. за отнетите без
основание или по неустановен ред имоти след 1962г. до 1989г. в сила от
25.04.1998г. При наличие на предпоставките на тази разпоредба правото на
собственост възниква в патримониума на правоимащите в момента, в който е
влязла в сила съответната разпоредба на реституционния закон. Разпоредбата
на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ има действие за напред, а не за минало време и от
влизането й в сила в съответната редакция настъпва реституционния ефект.
Реституцията по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ настъпва по право без да е нужен
допълнителен административен или съдебен акт. Изключение е само
хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗВСОНИ, която в случая не намира приложение.
За да може да настъпи реституционния ефект следва да са изпълнение
условията посочени в разпоредбите на чл. 1, чл. 3 и чл. 4 от ЗВСОНИ –
имотите да са собственост на държавата, общините, обществените
организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от
Търговския закон, както и да съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени. Отделно бившите собственици не следва да са били обезщетявани
с равностойни имоти или с изплащане на парично обезщетение, получаването
на облигации е без значение. (В този смисъл Тълкувателно решение
№1/15.05.1995г. по т.гр.д.№ 3/1994г. на ОСГК на ВКС; т.3 от Тълкувателно
решение № 1/02.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГК на ВКС).
По делото не се спори , а и от приетите по делото актове за държавна
собственост и актове за частна собственост, заключение по техническата
експертиза, което в тази част съдът кредитира, че имот пл. № 1533 е част от
терена, за която е бил издаден АДС № 8377/1978г., че той е бил незастроен и
такъв е и към момента . Вещото лице е било категорично в тези си изводи и
съдът ги кредитира, като неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства, верни и задълбочени. Съдът приема за установено по делото,
че процесният имот е бил фактически завзет от държавата преди да влезе в
сила реституционната разпоредба на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ и преди 1989г.
Приетите по делото заключение по съдебно-техническата експертиза,
разпитаните по делото свидетели установяват тези обстоятелства. За да бъде
налице фактическо отнемане на имотите следва да се установи, че
собствениците на имота не могат да упражняват фактическа власт върху
имота. Не е необходимо да се установява конкретен акт на принуда или
отнемане на имота, за да може да се претендира възстановяване на имота на
основание на чл. 2, ал2 от ЗВСОНИ. Ако имотът е бил завзет за реализиране
на определено мероприятие без да е бил надлежно одържавен по
национализационен или благоустройствен закон, то собственикът му е бил
отстранен от него без да има основание за същото (В този смисъл Решение №
15
319/12.03.2014г. по гр.д. № 5343/2013г. на ВКС, І-во Г.О., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК). В конкретния случай по делото е установено, че
процесният имот е бил включен в терен по приетия АДС, предаден на
СГНС, свидетелите са посочили, че собствениците му са били отстранени от
имота през 70-те години защото се предвиждало да се строи стадион , едва
след 1992г. им върнали имота . По делото доказателства за основание за
завземането на имота от държавата не са ангажирани – заповедта за
отчуждаване е прогласена за нищожна, не са ангажирани по делото, поради
което съдът приема за установено по делото, че имотът бил завзет от
държавата без основание.
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че към влизане в сила на разпоредбата на чл. 2, ал.2 от
ЗВСОНИ процесният имот е бил собственост на субектите по чл. 1, ал.1 от
ЗВСОНИ, поради което и съдът приема, че за тази предпоставка от правото
на възстановяване на собствеността пречка за реституция не е съществувала.
Същевременно съдът приема, че по делото е установено, че за така
завзетия имот наследодателят на ответниците е бил обезщетен, поради което
и е налице пречка за реституция. Заповедта за отчуждаване на имота, макар и
нищожна като издадена от некомпетентен орган, изрично сочи, че за този
имот е определено обезщетение парично в размер на 1120лв. Такава е и
оценката на имота от 09.12.1977г. по регулачната преписка, приета по делото.
Тази цена е посочена и в АДС № 8377/26.06.1978г., поради което и съдът
приема, че тази сума е била определена като обезщетение за имота. Съдът
приема за установено по делото, че тази сума е била изплатена на
наследодателя на ответниците – С. М.. Това обстоятелство е посочено в Акт
№ 8377/26.06.1978г. като удостоверено по платежно нареждане от
06.04.1978г. на Банка ДСК и писмо от 23.05.1978г. на отдел финансов при 7-
ми РНС . АДС № 8377 не е оспорен от страните в тази му част и съдът
приема, че при съобразяване на удостовериелния характер на този документ
следва извод, че плащането на тази сума на наследодателя на ответниците е
установено по делото. Следва да се посочи, че в Заповед № РД-43-
6/20.03.2003г. на кмета на СО за отмяна на отчуждаването на имота също е
посочено, че на наследодателя на ответниците е било платено обезщетение.
Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че тази заповед е
издадена преди прогласяването за нищожна на отчуждителната заповед от
1978г, че е издадена на основание на чл. 4 вр. с чл. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и
др. , като тази заповед от 2003г. изрично сочи, че влиза в сила след плащане
от собствениците на сумата от 1,12лв. лева. Последното съответства на
разпоредбата на чл. 6 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., съгласно която решението
за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на
полученото парично обезщетение. При така установеното и като съобрази че
сумата по заповедта от 2003г. съответства на определеното при
отчуждаването на имота обезщетение при съобразяване на деноминацията на
лева от 1999г., то съдът приема за установено по делото, че през 1978г.
наследодателят на ответниците е бил обезщетен за отнетия му процесен имот.
При така установеното съдът приема , че е налице пречка за реституция на
16
имота на ответниците по чл. 4, ал.1 от ЗВСОНИ, поради което не е
установено ответниците да са придобили имота на соченото от тях основание.
За пълнота на изложението съдът приема, че следва да добави следното:
Целта на ЗВСОНИ е да се възстанови собствеността върху имотите, които
към момента на влизане на реституционния закон не са променени до степен,
обосноваваща извод, че представляват вече друг имот. Трансформация на
имота в резултат на благоустройствени изменения сами по себе си не
обосновават извод, че има пречка за реституция - ако терен може да се
обособи самостоятелно като имот съобразно нормативите за устройство на
територията, то реституцията ще е възможна. В случая имотът е бил
незастроен при отчуждаването му, такъв се установи че е бил и към
релевантния за делото момент - 25.04.1998г. Установи се от прието по делото
заключение по съдебно-техническата експертиза – основно и допълнително,
че площта и лицето на имота са съответно над 300кв.м. и над 14м., каквито са
изискванията за парцел в града при малоетажно строителство съгласно
приложимите към релевантния момент разпоредби на чл. 59 от ЗТСУ /отм/ вр.
с чл. 54 от ППЗТСУ /отм/. Вещото лице по допълнителната техническа
експертиза е посочило, че разС.ието между точки С и В на скицата към
допълнителното заключение е 15м., а между точки А и Д - 14,50м., а това са
точките, обозначаващи лицето и изхода на имота към асфалтовата алея в
парка, тоест лицето и площта на имота надхвърлят изискванията по закон.
Към 25.04.1998г. е действала и разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от ППЗТСУ
съгласно която парцелите могат да имот изход и лице към алейна мрежа в
парковете. В същия смисъл е и действащата към 25.04.1998г. разпоредба на
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство / отм. с ДВ бл. 51/2001г./- Наредба № 5. Установи се по делото, че
имотът има излаз към алейна мрежа. Това е извод на вещото лице, който
съдът кредитира като подкрепен от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които в тази част са еднозначни и съдът ги кредитира. Така,
изпълнени са били изискванията на чл. 106, ал. 4 от ППЗТСУ /отм/,
възпроизведени и в чл. 8, ал. 3 от наредба № 5/отм/.
Същевременно съдът приема, че залесяването на терена и изграждането на
асфалтовата алея е било направено преди 25.04.1998г. Посоченото от вещото
лице, че асфалтовата алея е била изградена през 1999г. съдът приема, че не е
извод на вещото лице за момент на изграждането на алеята, а е извод, че към
този момент алеята вече е съществувала. За този си извод съдът съобрази
обстоятелство, че вещото лице е посочило, че от 30.03.1999г. парк се
стопанисва от СО, район Казичене и е включен в регистъра на зелените
площи, че на 11.02.1999г. е издаден АОЧС за имота, което според вещото
лице доказвало, че план от 1980г. е приложен, защото алеята е реализирана.
Вещото лице е посочило, че алея била изградена докато имот бил държавен.
Реално вещото лице не е посочило конкретен момент на изграждането на
алеята, изводите му са, че тя вече е била изградена при издаването на акта за
общинска собственост, като е била изградена докато имот е бил държавна
собственост. Законът за общинска собственост е в сила от 01.06.1996г., не се
твърди и не се установява действия по изграждане на алея и залесяване на
17
терена в периода след 24.04.1998г. Събраните гласни доказателства сочат, че
в имота не е изграждана алея след 24.04.1998г., а съС.ието на имота е било
идентично към 25.04.1998г. и към 1999г. Съдът кредитира показанията на св.
А. в тази част като резултат от личните му впечатления, натрупвани
ежедневно - свидетелят е посочил, че живее до имота от дете и до момента.
При така събраните доказателства съдът приема за установено, че
затревяването на терена и асфалтовата алея са съществували към 25.04.1998г.
Изграждането на асфалтова алея в имота /завзема около 102кв.м. от площта
на имота съгласно допълнителното заключение по техническата експертиза /
и затревяването на имота обосновават извод, че мероприятието за което е бил
завзет имота е било реализирано, което е пречка за реституция. Установено
по делото от заключението на вещото лице е включването на имота в рамките
на парцел за обществено ползване – за озеленяване. Осъществяването на
благоустройствени мероприятия , каквито са изграждане на алеи, градинки и
др. променят съществено имота и извод, че той е останал същия като този при
завземането му не може да се обоснове. (В този смисъл Решение №
319/12.03.2014г. по гр.д. № 5343/2013г. на ВКС, І-во Г.О., Решение №
567/21.06.2010г. по гр.д. № 1112/2009г. на ВКС, І-во Г.О. , постановени по
реда на чл. 290 от ГПК). Посоченото в заповедта от 2003г. и преписката по
издаването й, че мероприятието е реализирано не обвързва ищеца, защото той
не е участвал в производството по издаването на тази заповед и няма пречка
това обстоятелство да се изследва в производството по иска за собственост.
При така възприетото съдът приема, че по делото не е установено
осъществяването на фактическия състав на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ и
твърденията на ответниците, че е придобили имота по наследство от С. М.,
който бил придобил имота по реституция са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема, че имотът е останал държавна
собственост, съответно общинска собственост и пречки за разпореждане с
този имот от собственика му към 2003г. не са съществували. Такива не са
съществували и през 2010г. , когато е направен апорт на имота.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното по твърденията
за изтекла в полза на ищеца придобивна давност за период от 5 години,
считано от 03.12.2010г.:
Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на
фактическа власт върху имота като свой през определен период от време
непрекъснато и необезпокоявано, като за придобИ.ето на същото следва да
има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се
придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива
автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане
на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на
субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи -
съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по
попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др.
Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа
власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобИ.е на
18
собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. ПридобИ.ето на собствеността
по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност –
и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят
не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред
съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се
осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да
настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна
последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено
намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото съС.ие на
упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право.
Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред
нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на
позоваване, правните последици – придобИ.ето на правото на собственост, се
зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на
позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то
преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№
4/2012г. на ОСГК на ВКС).Веднъж придобито правото на собственост може
да се изгуби само с акт на разпореждане на носителя на същото или ако
друго лице придобие собствеността по оригинерен способ.
В конкретния случай съдът приема, че не е установено по делото ищецът
да е владял спокойно и и непрекъснато процесния имот като свой в
посочения от него период от 5 години. Приетите по делото решения по
административни дела установяват, че ответниците са предприели действия
по нанасяне на имота в кадастрална карта и регистри, че заповед за същото е
издадена , че са се развили производства пред административните съдилища
с участие на страните по делото в периода от 2013г. до 2018г , които спорове
са породени от спор между страните да собственост върху процесния имот.
Така установеното съдът приема, че не позволява извод за спокойно владение
на имота от ответника като негов за сочения от него период. Не е установено
и че за периода от 03.12.2010г.до 03.12.2015г. ответникът да е упражнявал
фактическа власт върху имота. В подкрепа на тези твърдения от ищеца са
ангажирани гласни доказателства, които обсъдени в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства не обосновават несъмнен извод, че ищецът
е упражнявал фактическа власт върху имота. Показанията на свидетелят А. са
резултат от посещенията й в имота основно в периода 2012г-2015г., когато
посочила че завела на оглед 15-20 потенциални купувачи, но за периода
преди това не е посочила да е имала впечатления от имота, освен първото
посещение през 2010г. Заявеното от нея, че до 2012г. нямало голям интерес
от покупка на имота , при съобразяване на липса на изявления за посещения
19
на имота до 2010г. обосноват извод, че впечатленията на свидетеля са след
2012г., тоест за период, който е по-кратък от 5 години и сами по себе си дори
само на това основание не са достатъчни да обосноват несъмнен извод, че
фактическа власт е упражнявана от ищеца. Свидетелят А. не е посочило кой й
е показал границите на имота, нито че е видяла ищецът да упражнява
фактическата власт върху нея, не е уточнила кога е извършвано почистването
и на каква площ. Посочените от този свидетел поставени колчета в имота и
местоположението им кореспондират с показанията на св. М.а, поради което
и съдът приема, че тези свидетели говорят да едни и същи колчета в имота –
тези, които са ограждали процесния имот и които са поставени от
ответниците. Свидетелят А. не е посочила кой е поставил тези колчета, като
същевременно останалите свидетели са уточнили, че ответниците ги
поставили . Доведеният от ответниците свидетел А. е посочил, че живее през
няколко имота и почти всеки ден наблюдава процесния имот, че това бил
имота на дядо С. който помнел от детските си години и който бил отчужден
навремето за стадион, но върнат на ответниците през 1992г. и оттогава те го
владеели, заравнили го с трактор, косяли тревата и не бил виждал някой
да води хора да го купуват. Тези показания съдът кредитира като логични и
последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля. Тези
показания са подкрепени от показанията на св. М.а, които като неопровергани
по делото няма основание да не се кредитират, въпреки че са дадени от
заинтересован от изхода на делото свидетел. Така събраните гласни
доказателства, при съобразяване на липса на други доказателства за
упражняване на фактическа власт върху имота от ищеца не позволяват извод,
че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил че е владял
имота спокойно и непрекъснато през процесния период и изводите на
районния съд в тази част са правилни.
Следва за пълнота на изложението да се посочи, че твърденията на третото
лице помагач че то било продибило имота по давност , владеейки имота
повече от 6 години след сделката от 2003г. не са установени по делото.
Доказателства за упражнявана фактическа власт от ІІІ-то лице помагач по
делото не са ангажирани.
В сроковете по чл. 131 от ГПК ответниците по исковете не са въвели
възражения срещу иска, основавайки правата си на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Същото е направено едва с писмената защита пред СРС,
което е след като вече са изтекли преклузивни срокове и съдът приема, че
същите не следва да се обсъждат. Наведените твърдения от тях в срока за
отговор касаят факти за държане на имота, но те са наведени с оглед
оспорване на твърденията на ищеца, че е придобил имота по давност, а не са
послужили за позоваване от ответниците в срока за отговор на придобивна
давност.
При така възприетото съдът приема, че по делото не е установено
ответниците да са собственици на имота на соченото от тях основание,
поради което искът е основателен и като такъв следва да се уважи. Решението
на СРС следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, в
което иск следва да се уважи.
20
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на ответниците следва
да се постави отговорността за разноски по делото и те следва да бъдат
осъдени да заплатя на ищеца разноски пред СРС за държавна такса от 50лв.,
разноски за вещо лице от 200лв. и разноски за възнаграждение за адвокат в
размер на 1500лв. Възражението за прекомерност на претендираното от
ищеца възнаграждение за адвокат е основателно. В случая делото се отличава
със сложност над средната, събрани са множество писмени и гласни
доказателства, заключения по техническа експертиза, пред СРС са проведени
4 съдебни заседания, няма безспорни обстоятелства по делото, поради което и
съответстващото на сложността на делото възнаграждение за адвокат съдът
приема че е 1500лв.
За производство пред СГС на въззивника следва да се присъдят разноски
за държавна такса от 25лв.и разноски за възнаграждение за адвокат от 1300лв.
Възражението за прекомерност на претендираното такова е основателно за
горницата над 1300лв. по съображения изложени по-горе, като при
определянето на размера съдът съобрази, че пред СГС е проведено само едно
заседание, не са събирани нови доказателства, но не е имало безспорни
обстоятелства и всички възражения пред СРС са поддържани и пред СГС.
Не се следва присъждане на разноски за вписване на искова молба, защото
това не са съдебни разноски по чл.. 78 от ГПК, те не са внесени в бюджета на
съда.
На третото лице помагач на страната на ищеца съдебни разноски не се
следват съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20077496/25.03.2021г. по гр.д. № 54076 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 173-ти състав с което са отхвърлени
отрицателни установителни искове, предявени с искова молба вх. №
2024326/24.09.2019г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по Вписвания
вх.рег. № 84684/13.12.2019г. акт № 44, дело № 65307/2019г. на „ Е.К.”ЕООД,
ЕИК **** срещу Д. Г. Н., ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН **********, С. Н.
М., ЕГН **********, Д. Н. М.а – Д. , ЕГН ********** с правно основание чл.
124 , ал.1 от ГПК за признаване за установено , че ответниците не са
собственици на имот с идентификатор 35239.6102.1533 по кадастрална
карта и регистри на село Казичене, одобрени със Заповед № РД-18-
77/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 542кв.м. ,
попадащи в границите на собствения на ищеца имот с площ от 4203кв.м.
представляващ УПИ ХХІІІ, кв. 31 по плана на с.Казичене с отреждане „за
бензиностанция и КОО” с идентификатор 35239.6102.1777, за който ищецът
твърди, че е негов на основание на непарична вноска в капитала ме,
евентуално на основани на придобивна давност от 5 години, изтекла в
периода от 03.12.2010г. до 03.12.2015г., като Е.К.”ЕООД, ЕИК **** е
21
осъдено да заплати на Д. Г. Н. , ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК съдебни разноски от 2300лв. и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен с искова молба вх. №
2024326/24.09.2019г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по Вписвания
вх.рег. № 84684/13.12.2019г. акт № 44, дело № 65307/2019г. на „ Е.К.”ЕООД,
ЕИК **** срещу Д. Г. Н. , ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН **********, С. Н.
М., ЕГН **********, Д. Н. М.а – Д. , ЕГН ********** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 , ал.1 от ГПК че Д. Г. Н., ЕГН
**********, М. С. Н., ЕГН **********, С. Н. М., ЕГН **********, Д. Н. М.а
– Д., ЕГН ********** не са собственици на имот с идентификатор
35239.6102.1533. по кадастрална карта и регистри на село Казичене, одобрени
със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с
площ от 542кв.м. , попадащи в границите на имот с площ от 4203кв.м.
представляващ УПИ ХХІІІ, кв. 31 по плана на с.Казичене с отреждане „за
бензиностанция и КОО” с идентификатор 35239.6102.1777.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН **********, С. Н. М.,
ЕГН **********, Д. Н. М.а – Д. , ЕГН ********** да заплатят на
Е.К.”ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо
3075лв. /три хиляди седемдесет и пет лева/, представляващи съдебни
разноски за производство пред СРС и СГС, като отхвърля искането на
Е.К.”ЕООД, ЕИК **** за съдебни разноски за горница над 3075лв. до
предявен размер..
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на въззивника – „Е.С.А.”ЕООД, ЕИК ****.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22