Р Е Ш Е Н И Е № 130
Гр.
Сливен, 30.10.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При участието на
прокурора Красимир Маринов и секретаря Ваня Фърчанова,
като разгледа докладваното от Детелина Бозукова -Ганева КАНД № 118 по
описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП Бургас против Решение № 268 от 21.07.2023 г. на Районен съд Сливен, постановено
по АНД № 432 по описа на съда за 2023 г., с което е отменено Наказателно
постановление № F685214/16.12.2022 г. на Директор Офис Сливен към ТД на НАП Бургас, с което на „МСС-13“ ЕООД
гр.Сливен е наложено административно наказание „имуществена санкция“– в размер
на 500, 00 (петстотин) лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
като дружеството е предупредено, че при допускане на друго административно нарушение
от същи вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание и е осъдена ТД на НАП да заплати на „МСС-13“ ЕООД
сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се
твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Поддържа се, че деянието не представлява маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 б "а" от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното решение и по същество потвърждаване на наказателното
постановление.
В с.з. касаторът – ТД на НАП Бургас се представлява от пълномощник
- гл. юриск. Ж. Д., която поддържа жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касацията
не изпраща представител в с.з. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда
да остави в сила решението на РС Сливен.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Административен съд
Сливен констатира, че жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Сливенски районен съд е
бил сезиран с жалба от „МСС -13“ЕООД срещу Наказателно постановление № F685214/16.12.2022
г. на Директор Офис Сливен в ТД на НАП Бургас, издадено въз основа на АУАН № F 685214/16.11.2022
г., съставен от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас. Обективираните
в акта констатации, възприети от първоинстанционния съд се свеждат до следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП Бургас било установено, че „МСС-13“
ЕООД като регистриран по ЗДДС лице не е подало в ТД на НАП Бургас офис Сливен справка
декларация по ЗДДС за месец септември 2022г. в законоустановения 14-дневен срок
до 14.10.2022г., с което осъществило нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС. До
дружеството била отправена покана за подаване на декларация, като такава била
подадена със закъснение с вх.№ 20001641080/11.11.2022г. Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа обстановка, която е
възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена в спорното наказателното постановление F685214/16.12.2022
г., с което ответникът по касацията е санкциониран с налагане на глоба в размер
на 500, 00 лв. на основание разпоредбата на чл. 179
ал.1 от ЗДДС.
С обжалваното решение районен съд Сливен е отменил
оспореното пред него наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат, съдът е приел за установено, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, че от страна на ответника по касацията е осъществен
съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение, но същото
представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН, доколкото закъснението е едва от 25 дни, а и дружеството е направило
опит да подаде в срок по електронен път изискуемата справка-декларация.
Касационната инстанция
намира решението на РС Сливен за валидно, допустимо и постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Наведените от касатора доводи са изцяло неоснователни. В тази насока
данните по делото несъмнено сочат, че нарушението е извършено за първи път, не
се установява дружество „МСС-13“ да е санкционирано за други нарушения на
данъчното законодателство, въпреки неподаването на декларацията по чл.125 ал.5
от ЗДДС в срок дължимият данък по нея е бил внесен в бюджета, поради което степента
на обществената опасност на конкретното деяние е изключително ниска, доколкото
не се констатира от същото да са настъпили каквито и да е вредни последици.
За маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е
именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно
нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието
разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на санкция макар
и в минималния предвиден размер за това нарушение, се явява несъразмерно тежка
санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и
на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк.
дело № 1/2005 г. ОСНК - ВКС/. Процесният случай с оглед изтъкнатите по - горе
обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай. Като не го е квалифицирал
като такъв, административнонаказващият орган е
приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28, б. "а"
от ЗАНН.
Правилно районният съд Сливен
е отчел тези обстоятелства и е приложил материалния закон, тъй като са налице
всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. "а"
от ЗАНН. Правилно от съда е приложена и нормата на чл.63 ал.2
т.2 от ЗАНН, като е отменено НП и е предупреден нарушителя, че при допускане на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание.
При тези доводи правилна се явява и преценката на РС Сливен, че ТД на НАП
следва да бъде осъдена да заплати на „МСС-13“ ЕООД сумата от 400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, решението не страда от пороците, сочени като отменителни
основания и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268 от 21.07.2023
г. на
Районен съд Сливен, постановено по АНД № 432 по описа на съда за 2023 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: