Р Е Ш Е Н И Е
№ 154/21.3.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав,
в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Радослава Манова и участието на
прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Колева к.а.н.
дело № 68 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ф.Г.К., срещу Решение № 470/09.12.2022 г. по а.н.д. № 1239/2022
г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 640242-F658180/08.06.2022 г. на
заместник-директора на ТД на НАП-Пловдив.
Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно
приложение на материалния закон.
Ответникът – ТД на НАП-Пловдив, в представено писмено
становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт М.Ч.-Д.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, взел
участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд–Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Ф.Г.К.
срещу Наказателно постановление № 640242-F658180/08.06.2022 г. на заместник-директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на посочено правно основание чл.
74, ал. 1, предл. първо Закона за счетоводството (ЗСч) във връзка с извършено
административно нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 16, ал. 1, т. 4,
на лицето е наложена глоба в размер на 200 лв. От фактическа страна е
прието за установено, че Ф.Г.К., в качеството му на управител на „СЕТ ФЮЖЪН“
ЕООД, като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния
финансов отчет на дружеството за 2020 г. в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията до 30.09.2021 г. Въззивният съд е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на
актосъставителя. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без
при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито на приложимия
материален закон. Приел за безспорно извършеното нарушение – непубликуване на
годишния финансов отчет, установен е нарушителят и неговата вина. Посочил е, че
нарушението е формално, на просто извършване и от него не са настъпили реални
последици за фиска, но обществената опасност не е незначителна, за да обоснове
приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото търговските дружества, осъществяващи
специфични дейности с цел печалба, са обект на специални регулации.
Постановеното решение е правилно.
При вярно установената от РС–Пазарджик фактическа обстановка
действително се изпълнява състава на административно нарушение по чл. 16,
ал. 1, т. 4, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Към посочената в
наказателното постановление дата – 30.09.2021 г., управителят на дружеството е
бил задължен да публикува годишния финансов отчет, доколкото търговското
предприятие е извършвало дейност през отчетния период - 2020 г. Безспорно е, че
задължението за публикуване не е изпълнено в предвидения от закона срок.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗСч предприятията публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, като
всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на
следващата година. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч предвижда, че
ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този
закон. От анализа на цитираните правни норми следва, че управителят на
дружеството е следвало да публикува ГФО за 2020 г. в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията до 30 септември 2021 г. Установеното нарушение е
доказано по несъмнен начин въз основа на приетите и неоспорени доказателства
пред въззивния съд.
По отношение на доводите, релевирани в касационната жалба, за неспазване
срока по чл. 34 ЗАНН, съдът счита, че същите са неоснователни. Публичността на
Търговския регистър и презумпцията за знание се разпростира по отношение на
вписаните обстоятелства и обявените актове, но не и по отношение на незаявените
за вписване и обявяване. В този смисъл нарушителят не е известен на органите по
приходите от момента на пропускането на срока за публикуване на ГФО, в
конкретния случай до 30 септември 2021 г. Моментът на откриване на нарушителя е
фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай и по
отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В
случая нарушението е довършено на 01.10.2021 г., а нарушителят е установен на
датата, на която НАП е уведомена от Агенция по вписванията с изрично писмо –
24.02.2022 г. От тази дата следва да се изчислява тримесечният срок по чл.
34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ЗАНН, като в настоящия случай той изтича на 24.05.2022
г. Именно в рамките на този срок, на 20.05.2022 г., на жалбоподателя е съставен
АУАН.
Публичността на Търговския регистър и възможността на НАП за
достъп до данните от този регистър, включително и до обявените актове, е от
значение за спазването на другия срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗАНН, чийто начален момент е от извършването на нарушението. При така
създадената от закона възможност, ако в продължение на една година от
неизпълнение на задължението за публикуване на ГФО, органът по приходите,
компетентен да установи нарушение, бездейства, не направи нужните справки и не
установи конкретните нарушители, то възможността за образуване на
административнонаказателно производство се преклудира. В процесния случай,
считано от 01.10.2021 г. едногодишният срок за образуване на административнонаказателно
производство е с крайна дата 01.10.2022 г. Актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателното
постановление, е съставен на 20.05.2022 г., т. е. преди изтичането на
установения в чл. 34, ал. 1, изр. второ ЗАНН едногодишен срок от извършване на
нарушението и в рамките на 3-месечния срок, считано от датата на откриване на
нарушителя.
Неспазването на задълженията по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч и чл.
16, ал. 1, т. 4 ЗСч е възведено в състав на административно нарушение с
разпоредбата на чл. 74 ЗСч, според която, който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до
3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до
0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. С оглед на
това е безспорно, че задължението за публикуване на ГФО и заявяването му за
вписване и обявяване е вменено в отговорност, както на предприятието (чл. 38,
ал. 1, т. 1 ЗСч), така и на управителя на същото (чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч). Няма
съмнение, че юридическата отговорност на ръководителя на търговското
предприятие е самостоятелна и напълно различна от отговорността на юридическите
лица и еднолични търговци за неизпълнение на конкретни задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност. В настоящия случай
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на управителя на
дружеството като това обстоятелство е посочено ясно и непротиворечиво, както в
съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление.
В тази връзка неоснователни се явяват твърденията на
касационния жалбоподател и относно размера на наложеното административно
наказание. Видно от посочената по-горе разпоредба при извършване от управителя
на дружеството на визираното нарушение на последния се налага глоба в размер от
200 до 3000 лева. В настоящия случай съдът правилно е съобразил изискванията на
чл. 27 ЗАНН за индивидуализация на административните наказания и приел, че
нарушението е извършено за първи път, поради което наложената глоба в
минималния размер от 200 лева е законосъобразна.
Касационната инстанция споделя напълно направения от районния
съд извод относно липсата на предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и да се приеме, че нарушението е маловажно. Обратно на твърденията на
касатора, в случая обществената опасност на нарушението не е явно незначителна,
тъй като обстоятелствата, при които е извършено не могат да обосноват извода,
че същото е по-малко обществено опасно от обичайните случаи на нарушение от
този вид. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е
критерий за укоримостта на деянието, а в случая тя не е малка, тъй като ГФО на
дружеството за 2020 г. не е заявен за вписване и към настоящия момент. Следва
също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да
осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани със
счетоводната отчетност, поради което поначало нейното нарушаване представлява
деяние с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с другите състави
на административни нарушения. Търговците по смисъла на Търговския закон са
предприятия по Закона за счетоводството и като такива следва да организират
дейността си по начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови
изисквания към тях, предвид специалната регулация.
По изложените съображения съдът приема, че решението е
правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи
касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и
правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на
доводите на страните, въззивният съд е издал правилно решение, съобразено с
приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва
да бъде осъден да заплати на НАП възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл.
63в ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 470/09.12.2022 г. по АНД № 1239/2022 г. на Районен съд–Пазарджик.
ОСЪЖДА Ф.Г.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на Националната агенция за приходите
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/