Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито заседание
на тринадесети юли
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
като изслуша докладваното от съдия
Комитова т.д.
№ 1134 по описа за 2020 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 25
от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 20200616184911 на „Д.А.“ЕАД (л), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
оф.3, представлявано от Й.А.,З.– ликвидатор, чрез адв. Х.М., СРЕЩУ ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под №
20200225140805 - 2/ 10.06.2020
г. по Заявление с
вх. № 20200225140805 / 25.02.2020 г., с който е отказано
вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „Д.А.“ЕАД(л). В жалбата се
правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразеност
и необоснованост на отказа. Иска се неговата отмяна и вписване на
заявените обстоятелства. Твърди се, че воденото регистърно производство от
Агенцията по вписванията Търговски
регистър и регистъра на ЮЛНЦ не следва да затруднява търговския оборот, като
администрира промените в обстоятелствата. Посочените обстоятелства в постановения отказ
не са основателни за прилагане на разпоредбата на чл.24 от ЗТР, съответно, за да
е налице приложение на чл.21, т.5 от ЗТР. Неправилно длъжностното лице тълкува
законодателната рамка и причината за подаване на
декларациите по реда на ЗМИП, като излиза извън пределите на неговите
правомощия за проверка на заявените данни за вписване, имайки предвид разпоредбите
на ЗТРРЮЛНЦ. Длъжностното лице по реда на чл.22 от ЗТРРЮЛНЦ
е дало Указания
№ 20200225140805/07.04.2020 г., но не е приело
представеното от заявителя Заявление Ж1 и е постановило
отказ на самото заявление, който не мотивира. Жалбодателят е представил Обяснение с доводи поради
каква причина не приема, че е необходимо да се представя нова заверена
нотариално декларация, с която да се декларират обявените за вписване данни по
реда на чл.63 от ЗМИП. Длъжностното лице не е взело под
внимание и не е разгледало обяснението,
а е приело, че
указанията не са изпълнени и съответно отказва да приеме подаденото от
Заявление Ж1, като не се мотивира по същество. Заявява, че не е съгласен с
извода на длъжностното лице, че е налице разминаване или недеклариране на точни
и верни данни в нотариалната декларация, представена със Заявлението. Тези
данни за физическото лице - представител на ЮЛ - собственик, не са част от
данните, декларирани от управителя на дружеството заявител, а само данни за
физическите лица действителни собственици. Длъжностното
лице реално не е приело приложената
декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, която е приета от нотариуса и е заверена,
като приема, че същата не отговаря на всички законови изисквания и не представя
необходимите данни за физическите лица - действителни
собственици на капитала на ,Д.А.” ЕАД- в
ликвидация, ЕИК *******. Това
противоречи на законовите изисквания за деклариране на данни, които се изискват
от законодателя. Не е налице
изискване за деклариране с декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП на физически
лица, управляващи/представляващи дружеството, тъй като тези лица не са от
лицата упражняващи контрол, като се променят на база решения на действителните
собствениците. Налице е и предхождащ
отказ поради липса на нотариални заверка на подпис на преводач на документи на ЧЮЛ
едноличен собственик и дадени указания, който са разглеждали в подадената
Декларация по чл.63,
ал.1 и 4 от ЗМИП по партидата на дружеството, като не са
дадени указания и поставеният отказ е на основа други доводи.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира
следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Б7, с вх. № 20200225140805
за вписване на обстоятелства по чл.63, ал.1 и ал.4 ЗМИП. В поле 550 – „действителни собственици“ от
страна на заявителя е декларирано – физическото лице К.Х.Х., дата на
раждане (ггммдд) 600811, държава Германия. Попълнени се
и данните в поле 537, според които посоченото лице упражняващо пряк контрол е чуждестранно
юридическо лице - Проперати Ел Ел Си / PROPERATI
LLC/ САЩ, ДОУВЪР, *******ап.
Суит 101 5371., представлявано от Р.О., Дата на раждане
(ггммдд) 690302, държава: БРАЗИЛИЯ. Към заявлението са
представени – Нотариална заварена декларация по чл. 63 ЗМИП; Декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове, Декларация,
че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя, адвокатско пълномощно; Връчена
покана, Еднолично решение, Документ установяващ съществуването на ЮЛ – член на
съвет и удостоверяващ лицата, които го представяват по националния му закон.
На 07.04.2020г., при
извършената проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е че в случая, в поле 537
са заявени обстоятелства относно дружество, чрез което пряко се упражнява
контрол, които не се установяват от приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. При това положение на
основание чл. 22 ал. 5, във връзка с
чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, към заявление с per. № 20200225140805 от 25.02.2020 г., на заявителят е указано в законоустановия срок да се подаде
Заявление за изпълнение на указания по образец, съгласно приложение Ж 1, към
което да приложат: нотариално удостоверена декларация, съответстваща на
заявените за вписване обстоятелства, както декларация по чл. 13, ат. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Указанията следва да бъдат изпълнени до
изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
На 09.04.2020г. от страна на заявителя
е подадено Заявление Ж1, съдържащо обяснения за несъгласие във връзка с
горепосочените указания.
На 10.06.2020г., при фактическа обстановка, установена с указанията от 07.04.2020 г., и
поради неизпълнието им е постановен
обжалвания отказ.
Срещу отказа на
длъжностно лице от Търговския регистър към АВп
под № № 20200225140805 - 2/
10.06.2020 г., е подадена процесната жалба, като същата е с
вх.№ на АВ 20200616184911.
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от
ЗТР.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е
подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване
на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда
от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване
акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е
представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху
фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ
/при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите,
които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с
нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях
в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.
Анализът
на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за
цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че
заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на
закона. Този извод се налага и от охранителния характер
на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от
Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.
Изложеното
обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на
приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи
служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007
год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите,
съответно на заявените за вписване обстоятелства, се определят според
изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 1, 3 и 4 от Наредбата, а именно: декларация
по чл. 63, ал 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари; документите,
установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания,
чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по
българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; данни и нотариално заверено съгласие на физическото
лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП, постоянно пребиваващо на територията на Република България,
в случаите когато
по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1,
съответно по чл. 62, ал. 1, не са
вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България
законен представител - физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал.1 от ЗМИП - информацията и данните по чл. 61, ал. 1 подлежат на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. По смисъла на ал. 4 от
цитираната разпоредбата - съгласно декларация, чиято форма и съдържание
се определят с правилника за прилагане на закона, в съответния регистър се вписват следните
данни, а именно: 1. идентификационните данни за действителните
собственици – физически лица, включително: а)
имената; б) гражданството; в)
единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската
регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от
тези по буква „в“; д) държавата на
пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква
„б“; 2. данните
за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко
се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в
национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище
и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите
лица; 3. данните по т. 1, букви „а“ – „г“ на
физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република
България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62,
ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република
България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално
завереното си съгласие за това; 4. всяка
промяна в обстоятелствата по т. 1 – 3. Легалното определение
на понятието „действителен собственик“ е дадено в § 2, ал. 1, т. 1 от
ДР на ЗМИП.
В обобщение съдът приема, че вписването,
изискуемо и дължимо по реда чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП и чл. 38 от ППЗМПИ,
касае декларирането на данни, във форма относима за идендификацията на субектите. За производството, реда и
сроковете относно вписването на обстоятелствата, самият ЗМИП в текста на чл. 63, ал.3 изрично препраща към ЗТРРЮЛНЦ и Закона за
регистър БУЛСТАТ. С оглед разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ по смисъла
на която образците на заявления, посочват изчерпателно приложенията
към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване, съгласно изискванията на закона, както
и формата на електронните документи, проверката, дължима от длъжностното лице по регистрация попада в обхвата
на чл. 50а от Раздел XVI "а" -
Заявление за вписване на обстоятелства относно действителните собственици на
дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим от Наредба №
1 от 14.02.2007 год.
В случая, при иницииране на регистърното производство с процесното
заявление обр. Б7, молителят е заявил за вписване две категории обстоятелства,
а именно: такива относно действителните собственици( поле 550 от заявлението),
съответно - данни за лицата, упражняващи пряк/непряк контрол (поле 537 от
заявлението). За последното посочено
обстоятелство обаче не се установява спазване на декларативния режим, в каквато
посока са и указанията на длъжностното лице по регистрацията. Доколкото,
както бе отбелязано, по см. на чл. 64,
ал.4 от ЗМИП предпоставка за вписването в регистъра е същото да съответства на
данните, посочени с предвидената по закон декларация, то липсата на такива в същата, препятства извършването му единствено,
досежно информацията, попълнена с процесното заявление.
Няма спор, че за констатираните нередовности, заявителят в регистърното
производство е бил уведомен, като на същия е предоставен срок за отстраняване
им. Изпълнение на указанията не се
твърди, а и такова от проверката, извършена от съда, не се установява. Извод в
обратен смисъл не може да бъде обоснован от наличието на изготвени и
представени от жалбоподателя в регистърното производство обяснителни бележки.
Както бе посочено по-горе вписването на заявените обстоятелства е подчинено на
декларативен режим, при който условие за тяхното установяване е идентичността им
с декларираните в законоустановената и изискуемата форма данни. Развитието на
предходно регистърно производство е неотносимо към порока, предмет на настоящия
процес, а направените от длъжностното лице изводи за наличие на разминаване
или недеклариране на точни и верни данни в нотариалната декларация, не се установяват.
Предвид всичко изложено и доколкото процесуалната възможност на страната за реализиране на
законово установените в нейна полза права не е била препятствана в хода на регистърното произвоството от длъжностното
лице по регистрация, то съдът намира постановения отказ за законосъобразен,
поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим
от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 20200616184911 на „Д.А.“ЕАД(л), ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, оф.3, представлявано от Й.А.,З.– ликвидатор, чрез адв.
Х.М., СРЕЩУ ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20200225140805 - 2/ 10.06.2020г. по Заявление с вх. №
20200225140805, с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на
информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „Д.А.“ ЕАД(л).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му на
жалпоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: