Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 12200 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 137739/10.06.2019 г., постановено по гр. д. № 47125/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав, е отхвърлен предявения от „Л.“ ЕООД срещу СУ „Св. К.О.“, положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД - за установяване дължимостта на вземането в размер на 9 488 лв. - неплатена цена на предоставени услуги по договор за възлагане на поръчка с предмет „Организация, управление и контрол на вечерни кетъринг събития на СУ „Св. К.О.“, съгласно издадени фактури № 12852/23.11.2016 г., № 13772/17.05.2017 г., № 13773/18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 23302/2018 г. по описа на СРС, 40 състав. Оставено е без уважение искането на ответника за присъждане на разноски по делото, както и е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 23302/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, в полза на „Л.“ ЕООД срещу СУ „Св. К.О.“ в частта относно вземането за лихва за забава в размер на 872, 60 лв. за периода 23.11.2016 г. - 29.03.2018 г.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения
установителен иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца „БФС“ ЕООД. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Решаващият съд е
пропуснал да установи, че в заповедното и исковото производство са представени
два различни договора между същите страни. На 01.03.2016 г., след проведена
производство по ЗОП, е сключен договор с предмет „Осигуряване на кафе-паузи в
рамките на конферентни събития, семинари, кръгли маси, симпозиуми и др. в
съответствие с оферта № 72-00-113/09.02.2016 г. на ищеца. Вторият договор,
сключен също след производство по ЗОП е с предмет „Организация, управление и
контрол на вечерни кетърингови събития в СУ „Св. К.О.“ - коктейли, приеми,
банкети, партита и др.“ в съответствие с протокол № 70-58-93/12.05.2016 г. Последният
е представен по ч. гр. д. № 23302/2018 г. по описа на СРС, 40 състав.
Неправилно в исковото производство е представен първият посочен договор, на
който не се основават претендираните вземания. Твърди, че процесните фактури са
съставени във връзка с договора от 18.05.2016 г. Въпреки липсата на приемо -
предавателни протоколи доставките са били извършени във времевите и предметни
рамки на сключения договор, осчетоводени са и от двете страни и подлежат на
разплащане, което не е сторено от ответника. По отношение на фактура №
12852/23.11.2016 г. е представена разменена електронна кореспонденция, с която
е отправено искане от ответника за кетърингова услуга и отговори от ищцовото
дружество. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответникът СУ „СВ. К.О.“, я оспорва. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е формирал
обосновани изводи. При направено възражение за липса на реално изпълнение, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на такова. След като ищецът е допуснал
техническа грешка при представяне на относимите по делото доказателства, е
следвало своевременно да я отстрани. Решаващият съд е дал възможност на ищеца
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията му, но същият не е доказал
по делото реалното извършване на кетърингови услуги. Моли съда да потвърди решението
в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 2302/2018 г. на СРС, 40
състав, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за сумата от 10 360, 60 лв. - неплатени доставки по договор за обществена
поръчка с предмет „Организация, управление и контрол на вечерни кетъринг
събития на СУ „Св. К.О.“ по фактури № 12852/23.11.2016 г., № 13772/17.05.2017
г. и № 13773/18.05.2017 г., както и лихва за забава в размер на 872, 60 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Срещу постановената заповед е депозирано
възражение от длъжника. Въпреки отправената нотариална покана ответникът не е
платил задълженията си по посочените фактури. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от
10 360, 60 лв. - главница и 872, 60 лв. - лихва за забава, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото вн
заповедното производство до окончателното изплащане. Претендира сторените по
делото разноски.
С разпореждане от
18.09.2018 г. СРС е върнал исковата молба в частта относно претенцията по
чл.86, ал.1 ЗЗД – да установяване на вземането за лихва за забава.
С депозирания по делото в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявени иск по основание и размер. Представените по делото фактури не съставляват основание за възникване на задължение за плащане. По делото не е доказано реално изпълнение на услугите, за които са съставени процесните фактури. Позовава се на чл.4, ал.6 от договор № 80.09-24/01.03.2016 г. цената на извършената услуга става дължима в 30-дневен срок след извършване на поръчката, удостоверена в приемо - предавателен протокол за всяка една заявка. Фактурата, заедно с приемо - предавателния протокол, подписан без забележки от надлежно упълномощени представители на двете страни, се депозират в деловодството на възложителя с придружително писмо. По делото не са представени приемо - предавателни протоколи, както и придружителни писма. Не е налице и основание за начисляване на претендираната лихва. моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Въз основа на заявление от 11.04.2016 г. г., подадено от „Л.“ ЕООД, на 17.01.2015 г. е постановена заповед за изпълнение на парично вземане от 20.04.2018 г. по ч. гр. д. № 23302/2018 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, срещу СУ „Св. К.О.“ за сумата от 9 488, представляваща неплатена цена на предоставени услуги по договор за възлагане на обществена поръчка и фактури № **********/23.11.2016 г., № 00000013772/17.05.2017 г. и № **********/18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 872, 60 лв. за периода 23.11.2016 г. - 29.03.2018 г. и 207, 21 лв. - разноски по делото за държавна такса.В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че не дължи претендираната сума.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото
редакция.
Към исковата молба е представен договор №
80.09-24/01.03.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Осигуряване
на кафе-паузи в рамките на конферентни събития, семинари, кръгли маси,
симпозиуми и др.“
Предвид посоченото в т.12 от заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК, че между страните
е сключен договор № 80.09-69/18.05.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Организация, управление и контрол на вечерни кетърингови събития на
СУ „Св. К.О.“ - коктейли, приеми, банкети, партита и др.; обслужване извън
заведения за хранене и развлечения (кетеринг)“,
се налага извода, че представеният с
исковата молба договор е неотносим към спорния предмет. Ето защо същият не
следва да се обсъжда.
По силата на договор № 80.09-69/18.05.2016 г. с
горепосочения предмет, на който се основава претендираното от ищеца вземане, СУ
„Св. К.О.“ - възложител е възложил на „Л.“ ЕООД - изпълнител, който е приел и
се е задължил да осигурява организация, управление и контрол на вечерни кетърингови
събития на възложителя - коктейли, приеми, банкети, партита и др.; обслужване
извън заведения за хранене и развлечения (кетъринг) в съответствие с оферта №
72-00-292/09.05.2016 г. - Техническото приложение и ценовото предложение на
изпълнителя, които са неразделна част от договора. Срокът на договора е 1
година. По силата на чл.4, ал.1 от договора възложителят се е задължил да
заплати на изпълнителя възнаграждение при добросъвестно, срочно и качествено
изпълнение на доставката/услугата, предмет на договора. В ал.6 е уговорено, че
възложителят заплаща уговореното възнаграждение по банков път на посочена от
изпълнителя банкова сметка ***-дневен срок, считано от предаване от изпълнителя
към възложителя на приемно - предавателен протокол, подписан от възложителя,
при точно и коректно изпълнение на дейностите, отразено в приемно - предавателния протокол и на фактура в
оригинал. Приемно - предавателният протокол и оригиналната фактура се считат
надлежно предадени с входирането им в деловодството в Ректората с придружително
писмо.
По делото е представена фактура № 12852/23.11.2016
г. с получател ответника и доставчик - ищеца на стойност от 768 лв. с ДДС,
представляваща стойност на кетъринг услуга. Плащането се извършва по банков път.
Съставена е фактура №13772/17.05.2017 г. на стойност от 8 000 лв. с падеж -
17.05.2016 г„ и начин на плащане - по сметка. Фактурата е подписана от
представители и на двете страни. Представена е също така и фактура № 13773/18.06.2017
г. на стойност 720 лв. с ДДС с падеж - 18.05.2017 г., представляваща цена на
кетъринг услуга и начин на плащане - по сметка. Фактурата е подписана от името
на двете страни.
Ищецът е изпратил до ответника нотариална покана за
заплащане на сумата от 38 885, 33 лв. - обща стойност по изрично посочени
фактури, сред които и процесните. Определен е 7 - дневен срок за погасяване на
задълженията чрез заплащането им по банков път на посочена банкова сметка. ***.10.2017
г. на ответника.
От заключението на вещото лице П.Д.по изслушаната
пред СРС съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че общата стойност на
процесните фактурни е 9 488 лв. Тези фактури са редовно и своевременно
осчетоводени при ищеца по счетоводна сметка 411 „Вземания от клиенти“ по
партида на ответника. Включени са в дневниците за продажби по ДДС за м.11.2016
и м.05.2017 г., отразени са в Справки - декларации по ДДС и данните са подадени
с уведомления в ТД на НАП. Ищецът е внесъл начисленият ДДС в Републиканския
бюджет. В счетоводството на ищеца няма отразени плащания по процесните фактури
на обща стойност от 9 488 лв. В Счетоводството на ответника по счетоводна
сметка 401 „Задължения към доставчици“ по партида на „ЛФС“ са начислени
следните данни: : фактура № 13773/18.05.2017 г.„ на стойност от 720 лв. е
осчетоводена на 29.05.2017 г., а фактура № 13772/17.05.2017 г. на стойност от 8
000 лв. е осчетоводена на 22.12.2017 г. Общата им стойност възлиза на 8 720 лв.
Фактура № 12852/23.11.2016 г. на стойност 768 лв. не е осчетоводена от
ответника, не е включена в Дневник за покупки по ДДС и не е заплатена от
ответника на ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Спори се между страните в производството по кой от
сключените между страните договор са издадени процесните фактури.
Спорното правоотношение е очертано от кредитора в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като същото е възпроизведено
и в исковата молба. Ищецът основава исковата си претенция на сключен с
ответника договор за обществена поръчка с предмет: Организация, управление и
контрол на вечерни кетъринг събития на СУ „Св. К.О.“, във връзка с който са
издадени процесните фактури. Макар да не е посочена датата на сключване на
договора, към заявлението е представен договор № 80.09-69/18.05.2016 г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет: Организация, управление и контрол на
вечерни кетърингови събития на СУ „Св. К.О.“ – коктейли, приеми, банкети,
партита и др.; обслужване извън заведения за хранене и развлечения (кетъринг).
Необосновано решаващият съд е приел, че спорното
правоотношение между страните произтича от представения договор № 80.09-24 от
01.03.2016 г., тъй като същият е с предмет, различен от заявения от ищеца, а
именно: осигуряване на кафе паузи в рамките на конферентни събития, семинари,
кръгли маси, симпозиуми и др. Ето защо този договор е неотносим към предмета на
делото и не регулира спорното правоотношение.
По изложените съображения и с оглед заявените
обстоятелства, на които ищецът основава иска си, се налага извода, че спорното
правоотношение между страните произтича от представения и описан от заявителя
договор № 80.09-69/18.05.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с
горепосочения предмет. По силата на договора ответникът сее задължил да осигури
организация, управление и контрол на вечерни кетърингови събития на ответника в
съответствие с оферта № 72-00292/09.05.2016 г.п
- Техническо приложение и ценово приложение. През време на действие на посочения
договор, сключен между страните, са съставени процесните фактури.
Спори се между страните в производството дали ищецът е
оказал описаните в представените по делото фактури кетъринг услуги.
Фактури
съответно № 13772/17.05.2017 г. и № 13773/18.05.2017 г. са подписани от двете
страни по правоотношение. С подписване на фактурата от името на ответника е удостоверено
приемането на работата без възражения от възложителя. Въз основа представената
фактура № 12352/23.11.2016 г. не би могло да се направи извод относно приемане
на работата от възложителя без възражение, доколкото същата не е подписана от
негово име.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че фактури № 13772/17.05.2017 г. и № 13773/18.05.2017 г. са редовно осчетоводени както при
ищеца, ката и при ответника. Същите са включени в Дневника за продажбите по ДДС,
като ищецът е внесъл начисления ДДС в Републиканския бюджет. Тези обстоятелства
представляват недвусмислено признание на задължението на ответника и доказват
неговото съществуване. В тази насока е и формираната константна съдебна
практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, относно доказателственото значение
фактурите след тяхното осчетоводяване – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д.
№ 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008
г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО,
решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, решение №
47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II ТО, решение № 30 от
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 198/13.05.2016 г.
по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. №
3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС,
І ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение
№ 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.
Предвид обстоятелството, че фактура № 12852/23.11.2016 г.,
не е подписана от представител на ответника, не е надлежно осчетоводена в
счетоводството му, не е включена и в Дневника за покупки по ДДС, както и ищецът
не е ангажирал никакви доказателства относно приемане на възложената работа от
ответника във връзка кетъринговите услуги, за които е съставена фактура, не
може да се обоснове извод в тази насока.
По изложените съображения и доколкото кетъринговите услуги
са приети от възложителя в негова тежест е възникнало задължението, произтичащо
от нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД, да заплати възнаграждението за приетата работа.
Тъй като ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, въззивният съд
счита, че предявеният иск е основателен за сумата от 8 720 лв. – стойност на
кетърингови услуги, за които са съставени фактури № 13772/17.05.2017 г. и № 13773/18.05.2017 г.
Тъй като крайните изводи на девет инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 8 720 лв., като искът следва да се уважи в
тази му част, както и решението в останалата обжалвана част следва да се
потвърди.
По разноските по
производството:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 174, 49 лв., представляваща сторени
разноски във въззивното производство по съразмерност.
Ответникът по
въззивната жалба не е ангажирал доказателства относно сторените в настоящото
производство разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
При този изход на
делото на ищеца следва да се присъди сумата от 183, 81 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 190, 44 лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 137739/10.06.2019 г., постановено по гр. д. № 47125/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Л.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу СУ „Св. К.О.“, БУЛСТАТ ******, с адрес гр. София, бул. „******, положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД - за установяване дължимостта на вземането в размер на 8 720 (осем хиляди седемстотин и двадесет) лв. - неплатена цена на предоставени услуги по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Организация, управление и контрол на вечерни кетъринг събития на СУ „Св. К.О.“, съгласно издадени фактури № 13772/17.05.2017 г. и № 13773/18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 23302/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Л.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу СУ „СВ. К.О.“, ЕИК ******, с адрес гр. София, бул. „****** и съдебен адрес гр. София, ул. ******– адв. И.М., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че СУ „СВ. К.О.“, ЕИК ****** дължи на „Л.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 8 720 (осем хиляди седемстотин и двадесет) лв. - неплатена цена на предоставени услуги по договор № 80.09-69/18.05.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Организация, управление и контрол на вечерни кетърингови събития на СУ „Св. К.О.“, съгласно издадени фактури № 13772/17.05.2017 г. и № 13773/18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, за което на 20.04.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 23302/2018 г. по описа на СРС, 40 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137739/10.06.2019 г., постановено по гр. д. № 47125/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА СУ „СВ. К.О.“, ЕИК ******, с адрес гр. София, бул. „******
и съдебен адрес гр. София, ул. ******– адв. И.М., да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 174, 49
(сто седемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност; да
заплати сумата от 183, 81 (сто осемдесет
и три лева и осемдесет и една стотинки) лв., представляваща сторени разноски в
исковото производство, както и сумата от 190,
44 (сто и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение относно вземането за лихва за забава в размер на 872, 60 лв. за периода 23.11.2016 г. - 29.03.2018 г., е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.