Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на двадесет и пети май през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря К.Илиева, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 6418 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 05.09.2019 г. СРС, 58 с-в,
по гр.д.№ 43785/2016 г. е осъдил на основание чл.15, ал.4 ТЗ В.Г.М. /като
отчуждител на капитала на „К.К.“ ЕООД да заплати на Д.Е.П. сумата от 4 480
лв. със законната лихва от 03.08.2016 г. дължимо брутно трудово възнаграждение
за периода м.12.2015 г.-м.06.2016 г.На основание чл.242, ал.1 ГПК СРС е
допуснал предварително изпълнение на решението.С определение № 90003/16.05.2020
г. СРС е оставил без уважение молбата на Д.Е.П. за изменение на решението в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответника В.Г. М..Във въззивната жалба и
допълнението към нея жалбоподателят твърди, че решението е и недопустимо, респ.
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода, че той е
сключил с Т.Д.Б.договор за прехвърляне на предприятието, като поддържа, че по
делото е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове.Излага доводи,
че районният съд неправилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.15, ал.3 ТЗ, която предвижда солидарна отговорност на прехвърлителя на
дружеството с новия приобретател.Поддържа становище, че с продажбата на 100% от
дружествените дялове не се прехвърля собствеността върху търговското
предприятие, както и че отговорността за задълженията на дружеството спрямо
неговите кредитори е на самото дружество, а не на неговия управител.Липсва и
норма в закона, която да предвижда солидарна отговорност и въобще отговорност
на съдружника, прехвърлил дружествените си дялове, за задълженията на
дружеството.Оспорва наличието на пасивна материалноправна легитимация, като
заявява, че не е в трудово правоотношение с ищеца, тъй като представеният
трудов договор е сключен с „К.К.“ ЕООД като работодател, и че ищецът в съдебно
заседание на 12.02.2018 г. пред СРС е заявил, че искът му е следвало да бъде
насочен срещу юридическото лице, но го е предявил срещу въззивника, защото
дружеството нямало да удовлетвори претенциите му.Не е налице и промяна на
работодателя по смисъла на чл.123, ал.1 КТ. Моли съда да обезсили
първоинстанционното решение като недопустимо, респ. да го отмени като
неправилно и да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- Д.Е.П. оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.128, т.2 КТ.В исковата молба, уточнена
с молба от 10.10.2016 г. ищецът- Д.Е.П. твърди, че е бил
в трудово правоотношение с „К.К.“ ЕООД за длъжността „юрисконсулт“ в отдел
„Правен“ с място на работа-гр.София, ул. „******в магазин ВАЛВАС, който изпълнявал
функцията на франчайз на фирма „Виваком“ за периода от 09.12.2015 г. до
20.07.2016 г. с основна заплата от 560 лв.Твърди, че за периода от м.12.2015 г.
до м.07.2016 г. не му е изплатено полагаемото се трудово възнаграждение.Твърди,
че до момента на прекратяване на трудовия му договор на 20.07.2016 г. е
изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно.Ищецът излага твърдения, че В.М.М.
е прехвърлил дружествените си дялове от „К.К.“ ЕООД на Т.Д.Б.с цел неплащане на
задължения и данъци към бюджета.Ищецът
заявява, че в регистъра на трудовите договори е внесен неистински трудов
договор, който не е подписан от него, за промяна на длъжността му на „продавач
консултант“ от 01.01.2016 г., и че В.М. многократно е отклонявал молбите му за
уреждане на отношенията им и за прекратяване на трудовия му договор.Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл.16 ТЗ, предвиждаща солидарна отговорност на
прехвърлителя на дружествени дялове пред всички кредитори заедно с отчуждителя
за срок от 6 месеца от прехвърляне на дяловете.Моли съда да постанови решение,
с което да осъди В.М.М. да му заплати сумата от
4 480 лв.-трудово възнаграждение за периода от м.12.2015 г. до
м.07.2016 г. със законната лихва от предявяване на иска.В съдебно заседание
пред възззивната инстанция ищецът е заявил, че е предявил един иск-за
неизплатено трудово възнаграждение, и че не е предявявал иск за заплащане на
вреди от неизплатено трудово възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за липса на
пасивна материалноправна легитимация, тъй като няма качеството на работодател
на ищеца.Моли съда да отхвърли предявения иск.
По делото е представен
трудов договор № 001/09.12.2015 г.,
сключен на основание чл.70, ал.1 КТ между ищеца и „К.К.“ ЕООД за длъжността „юрисконсулт“
в отдел „Правен“ на дружеството с основно трудово възнаграждение в размер на
504 лв.
На 27.01.2016 г. е
сключен договор с нотариална заверка на подписите, с който В.М.М. е продал на Т.Д.Б.дяловото
си участие в „К.К.“ ЕООД в размер на 100 лв., разпределен на 10 дяла, равни по
размер, всеки един на стойност 10 лв. по тяхната номинална стойност на обща
стойност от 100 лв.
Видно от
представената извадка от търговския регистър на 05.02.2016 г. като едноличен
собственик на капитала на „К.К.“ ЕООД е вписан Т.Д.Б..
Останалите представени
писмени доказателства не установяват относими към предмета на спора
обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че при едноличното дружество с ограничена отговорност промяната на
едноличния собственик на капитала има по същество същата последица като
договора за прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ и че следва да намери
приложение по аналогия разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ.
Съдът счита, че не
са налице предпоставки за обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като
съдът се е произнесъл по заявения петитум на иск за заплащане на трудово
възнаграждение за посочения период и размер.Обстоятелството дали ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска е въпрос по съществото на
спора и не се отразява върху допустимостта, а върху законосъобразността на обжалваното
решение.
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по
делото доказателства не се установи страните по делото да са били в трудово
правоотношение през процесния период.Видно от представения трудов договор
ищецът е бил в трудово правоотношение с „К.К.“ ЕООД.Продажбата на дяловете от
едноличния собственик на капитала в полза на ответника не променя страната по
трудовото правоотношение.Прехвърлянето на дялове от търговско дружество и
продажбата на предприятие са различни институти и водят до различни правни
последици.Договорът за прехвърляне на предприятие включва съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, т.е. осъществяваната от търговеца дейност.Прехвърлянето на дяловете
на едноличния собственик има за предмет само прехвърляне на имуществени права и
не води до промяна на дейността на дружеството, като се запазва разграничението
между имуществото на едноличното дружество като юридическо лице и това на
едноличния му съдружник, нито до промяна на правоотношението
работодател-работник или служител /в този смисъл е и решение № 2170/21.12.2006
г. на ВКС, III ГО, в което се разглежда аналогична
хипотеза на прехвърляне на акции от капитала на АД/.Съгласно разпоредбата на чл.121 ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена.В случая нито е уговорена солидарна отговорност
между отчуждителя и дружеството при прехвърляне на дяловете за задължения на
дружеството, нито такава е предвидена в закона.Разпоредбата на чл.129, ал.2 ТЗ
в редакцията й след измененията с ДВ бр.102/2017 г. е неприложима в случая, тъй
като не е била в сила към момента на сключване на процесния договор за
прехвърляне на дялове.Дори и да беше приложима, цитираната разпоредба не е
основание за ангажиране на отговорността на отчуждителя на дяловете на
едноличното търговско дружество за задълженията на дружеството работодател за
изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.Обстоятелството
дали ответникът е внасял осигурителни вноски след датата на прехвърлянето е
ирелевантно към въпроса за наличието на качеството на работодател по процесния
трудов договор и съответно длъжник по задължението за заплащане на трудово
възнаграждение за процесния период.
Доколкото прехвърлянето на дяловете на едноличния
търговец не е довело до промяна на работодателя като страна по трудовото
правоотношение, не намират приложение и разпоредбите на чл.123 КТ и чл.123а КТ,
тъй като не е налице нито една от посочените в тези норми хипотези.
Поради изложените съображения съдът намира, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността на ответника като отчуждител на
капитала на „К.К.“ ЕООД за заплащане на претендираното трудово възнаграждение
на ищеца.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови решение,
с което искът с правно основание чл.128, т.2 КТ се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 700
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, както и
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.Съдът намира за
основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, направено от въззивника, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
адвокатския хонорар възлиза на 543,60 лв.Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и
обема на извършените от пълномощника процесуални действия пред настоящата
инстанция размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
намален от 1 200 лв. на 543,60 лв. или на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на общо 1 243,60 лв.Съгласно разпоредбата на
чл.359 КТ направените разноски за държавна такса не следва да се възлагат върху
ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решението от 05.09.2019 г. на СРС, 58
с-в, по гр.д.№ 43785/2016 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.128, т.2 КТ, предявен от Д.Е.П. с ЕГН ********** и с адрес:
*** срещу В.М.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** за заплащане на сумата от
4 480 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода м.12.2015
г.-м.06.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Е.П. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на В.М.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** 243,60 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.