№ 4
гр. Б., 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20211200900147 по описа за 2021 година
Делото е образувано с ИМ от А. А. Т. против „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, с
която е предявен иск за неимуществени вреди, който е частичен от
сумата от 80 000 лева е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр.
с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, иск за имуществени вреди е с правно
основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 2082, 60лв. и претенция за законна лихва върху двете
главници с правно основание е чл. 86 от ЗЗД
Твърди се ИМ, че на 02.07.2021г. около 4,40 часа на път II-19,
км. 95 + 200 в посока от с. С. към с. Н.Л. е настъпило ПТП, като МПС
м. „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № Е****КР, управлявано от Х. Д. е
блъснало движещото се срещуположно МПС м. „Фиат“, модел Пунто,
с рег. № Е****КТ, управлявано от А. А. Т.. За ПТП е съставен
констативен протокол с пострадали лица от РУ на МВР – Г.Д. и е
образувано ДП № 324/2021 г. по описа на РПУ – Г.Д., както и
прокурорска преписка № 4952/2021 г. по описа на РП – Б..
Сочи се, че непосредствено след инцидента пострадалият е
постъпил по спешност в болница, където е бил хоспитализиран за
1
периода 02.07.2021 – 08.07.2021 г. Проведените прегледи и
изследвания са констатирали наранявания, а именно фрактура на
фибулата в колянна става, полифрагментозна вътреставна фрактура на
тибията, полифрагментозна фрактура на пателата, фрактура на девето
ребро и суспектни данни за фрактура на осмо ребро. Сочи се, че на
02.07.2021г. е била извършена оперативна интервенция на
пострадалия, изразяваща се в наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, тибия, фибула, където е извършила репозиция на костните
фрагменти, имплантиране на преконтурирана плака и се е поставила
имобилизация, тип „тутур“. Ищецът твърди, че периода на
възстановяване от гореописаните травми е около година, както и че
след изписване от болничното заведение е на постелен режим и
продължава да изпитва болки в областта на фрактурите, които са по-
интензивни при движение. Сочи, че изпитва болки при дишане и
движение на гръдния кош и тези неразположения налагат да бъде
обслужван в битовите и хигиенните си нужди от неговите близки.
Ищецът твърди, че на 05.08.2021 г. е постъпил отново в
болнично заведение, като му е извършена повторна интервенция,
изразяваща се в отстраняване на част на вътрешното фиксиращо
устройство, а на 10.08.2021 г. при преглед е установено нарушение на
походката и ограничена подвижност на десен долен крайник.
Твърди, че освен физически наранявания, ПТП-то и
последващите процедури, свързани с лечението и претърпените болки,
са се отразили върху психическото му здраве. Същият е с понижено
настроение, нарушение на съня, непрекъсната тревожност, страх от
възможно повторение на случилото се, както и от това, че няма да се
възстанови напълно. Изпитва притеснения за бъдещето си и за
способността си да прехранва семейството си.
Изложени са твърдения за направени разходи във връзка с
лечението на обща стойност размер на 2 082,60 лева, за които са
издадени счетоводни документи.
2
Ищецът сочи, че виновен за ПТП-то е водачът на л.а „Сеат
Ибиза“, който е имал застраховка ГОА, сключена с ответното
дружество с валидност за периода от 29.07.2020г. до 28.07.2021г. Това
обстоятелство го е мотивирало да подаде молба с вх. № 94-Д-
157/30.07.2021 г. до ответника за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП. Сочи, че по
повод дадени указания от застрахователното дружество е представил
всички необходими документи, съдържащи се в образуваната по
случая прокурорска преписка, както и медицински документи за
повторната му хоспитализация, но с уведомление от 01.09.2021г.
„ДЗИ ОЗ“ ЕАД е отговорило, че липсват основания за
удовлетворяване на претенциите му.
В ДИМ се сочи, че образуваното НОХД № 639/2021 г. на РС –
Г.Д. е приключило със споразумение, с което Х. И. Д. е признат за
виновен за причиненото ПТП, като в същото е прието, че по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
травма на дясна колянна става - вътреставни многофрагментни
счупвания на голямопищялната кост и на малкопищялната кост на
подбедрицата и счупване на колянното капаче на А. Т..
Твърди се, че на ищеца е издадено експертно решение №
0362/027/09.02.2022 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Б., с което
е констатирано трайно намалена работоспособност в размер на 50 %.
В отговорите на ответника се твърди, че водачът на л.а. марка
„Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК№ Е****КР се е движил правилно и не е
извършил неправомерни маневри, поради което не е виновен за
настъпилото на 02.07.2021 г. ПТП.
Твърди се, че претендираните вреди от ищеца са прекомерни и
не съответстват на приетия критерий за справедливост, заложен в чл.
52 ЗЗД и разяснен в Постановление № 4 от 1969 г. на Пленума на ВС.
Поддържа се твърдение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, като се сочи, че се е движел с превишена
3
скорост и без поставен предпазен колан.
Като трето лице помагач на страната на ответното дружество е
конституиран водачът на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК№
Е****КР Х. И. Д., който не е депозирал отговор на ИМ, не е
представил доказателства и не е направил доказателствени искания.
Към доказателствения материал е приобщено НОХД
№639/2021г. по описа на ГДРС и заключението на КСАТМЕ.
След анализ на писмените и гласните доказателства, Б.ският
окръжен съд прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от завереното копие на протокол №69 от 17.12.2021г.
НОХД №639/2021г. по описа на ГДРС, че е одобрено споразумение
между РП Г.Д. и обвиняемия Х. И. Д., по силата на което той се е
признал за виновен в това, че на 02.07.2021г. около 4 часа на главен
път II-19, в района на километър 95+0, 200км., в района на с. К., общ.
Х., като правоспособев водач, при управлението на лек автомобил
марка и модел „Сеат Ибиза“ с рег. №Е****КР, движейки се в лентата
за движение в посока с. И. – гр. Г.Д. е нарушил правилата за движение
по пътищата, като е управлявал със скорост около 106 км/ч, която е
несъобразена с конкретната пътна обстановка(преди десен завой,
тъмна част на денонощието, ограничена видимост) и е над
допустимата от 90км/ч извън населено място и като не е предприел
действия за избягване на опасността и не е спазил забраната да не
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, предизвикал
ПТП – преди да навлезе в крива на десен завой, пресякъл средната
непрекъсната линия между двете платна и навлязъл в лентата за
насрещно движение, без да е имало необходимост да изпреварва или
заобикаля, в следствие на което с дясната част на предната броня на
автомобила се е ударил в дясната част на предната броня на движещия
се в насрещното платно лек автомобил марка и модел „Фиат Пунто“ с
рег. №Е****КТ, управляван от А. А. Т., в резултат на което по
непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща
4
се в травма на дясна колянна става – вътреставни многофрагмени
счупвания на голямопищялната и на малкопищялната кости на
подбедрицата, счупвание на колянното капаче, което е довело до
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за 7-8
месеца, като деянието е извършено в пияно състояние – 0, 59 на
хиляда алкохол в кръвта – престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1,
б.“а“, пр.2 във вр. с ал.1, б.“б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3
от НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП, чл. 15, ал.1 от ЗДвП,
чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В споразумението е посочено, че престъплението е извършено
по непредпазливост. Определението за прекратяване на наказателното
производство със споразумение е влязло в сила.
Като свидетел е разпитана съпругата на ищеца, която установява,
че е видяла съпруга си много скоро след ПТП – то в болницата и той й
е споделил, че изпитва силни болки в крака и че не може да диша.
Твърди, че кракът му е бил опериран веднага и е бил на болнично
лечение в продължение на 9 дни. През това време ищецът не е могъл
да става сам от леглото, поради което свидетелката е ходила два пъти
дневно, за да го преоблича и за да му помага за физиологичните му
нужди. Свидетелката Т.а сочи, че след болницата съпругът й е
продължил лечението у дома, като в продължение на два месеца е бил
на легло и не е можел да свива крака си в коляното, както и да стъпва
на него, поради което за всички нужди в ежедневието му е бил
обслужван от нея. След този период му е била направена нова
операция за премахване на 11-я пирон в крака, който не му е
позволявал да го свива в коляното. Започнал е да се раздвижва с
проходилка, но без да стъпва на оперирания крак още два месеца.
Същата твърди, че почти 1 година след ПТП – то той продължава да
се движи с патерици, тъй като не може да свива и разпъва крака си
докрай и това нарушава стабилността на походката му и куца.
Съпругата свидетелства, че травмата на крака е довела до
5
напускане на работа от А. Т., защото работата му е изисквала да стои
прав, а той не е можел без патерица, а и защото кракът много го е
болял.
От показанията се установява, че освен болките и страданията от
физическите травми, ищецът преживява и емоционално
неудовлетворение от това, че вече не може да издържа семейството си
и е станал причина за финансовите му проблеми. Категорична е, че
той продължава да изпитва тревожност при спомена за инцидента,
който често го спохожда, защото постоянно минава през този пътен
участък, както и че все още не може да шофира. Твърди също, че
заради инцидента е преустановил контактите си с приятели.
Съдът дава изцяло вяра на показанията на свид. С.Т., тъй като тя
е непосредствен и ежедневен свидетел на преживяното от ищеца след
ПТП – то. Заедно с това поканията й за логични и вътрешно
непротиворечиви, а и не противоречат на останалите доказателства в
делото.
Установява се от комбинирана застрахователна полица
№BG/06/120002026918 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“, че е сключена за лек автомобил „Сеат Ибиза“с рег.
№Е****КР със срок на валидност от 29.07.2020г. до 28.07.2021г.
С молба вх. №94-Д-152 от 30.07.2021г., отправена до „ЗДИ – ОЗ“
ЕАД ищецът е поискал да бъде разгледана претенцията му за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000лв. , както и за имуществени в размер на 2 082, 60лв.,
претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 02.07.2021г. на път II –
19, км 95+200, причинено от Х. И. Д., чийто автомобил е застрахован
в сезираното застрахователно дружество.
В отговор на същата ответникът е уведомил Т. с писмо изх. №О-
92-10084/11.08.2021г., че ще се произнесе по претенциите след
представяне на подробно описаните в него документи във връзка с
досъдебното произодство и медицински такива.
6
С две писма, съответно от 13.08.2021г. и 16.08.2021г.
пострадалият от ПТП – то е представил съответни документи, но е
получил писмено становище от 01.09.2021г. на застрахователното
дружество, че към този момент не са налице основания за
удовлетворяване на претенциите му.
От приетото заключение на КСАТМЕ се установява, че в
следствие на претърпяно ПТП с лек автомобил А. А. Т. е получил
многофрагментно счупване на горната част на дясната подбедрица,
засягащо и ставната повърхност, счупване на девето ребро и съмнение
за счупване на осмо ребро без да се сочи в коя страна на гръдния кош
са, охлузни рани на дясната ръка и дясната подбедрица. От
медицинските документи експертът е констатирал, че е било
проведено оперативно лечение на установеното счупване на дясна
подбедрица- под спинална анестезия е извършено наместване и
фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза. Съдебният
лекар в състава на експертизата пояснява, че полифрагментно,
многофрагментно счупване е такова счупване, при което има
образувани повече от два костни фрагмента, а при обикновенното
счупване костните фрагменти са два.
Многофрагментното счупване на горната част на дясната
подбедрица му е причинило трайно затруднение на движенията на
крайника за около 5-6 месеца. Този продължителен период се дължи
на засягането на ставни повърхности на коленната става, както и на
многофрагментното счупване. За пълното възстановяване е бил
необходим по-продължителен период - 8-9 месеца до около една
година и то при правилно провеждане на рехабилитация, при
необходимост и физиотерапия.
Експертът съдебен лекар заключава, че счупването на големи
тръбести кости, каквито са тези на подбедрицата, причиняват болка с
голям интензитет особено в първите часове и дни. В последствие след
2-3 седмица костните фрагменти консолидират, съответно болката
7
намалява, като е възможно да се появи при по-интензивно
натоварване. Пояснява, че при правилно зарастване на счупването,
запазването на осите на крайника след приключване на лечението и
посочените по-горе периоди не следва да има затруднение на
движението и ограничение във физическата дейност.
Според експерта, счупването на едно или две съседни ребра е
причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Сочи, че при счупване на ребра не се извършва имобилизация
и ако са счупени само едно или две ребра, съседните здрави ребра ги
държат като шина. По тази причина не настъпва трайно затруднение
на движенията на снагата, а такива счупвания причиняват временно
разстройство на здравето. Срастване между костните фрагменти
настъпва за около две седмици. До настъпване на срастването,
пострадалият е изпитвал болка при движение, дълбоко вдишване,
кашляне. Счупванията на ребра обикновено завършват с пълно
възстановяване за около 2-2,5 месеца.
Експертите заключават, че установените травматични
увреждания на Т. – многофрагментно счупване на дясна подбедрица,
счупване на едно ребро или две ребра, охлузни рани, е възможно да се
получат на мястото на водача в автомобила и по посочения механизъм
и са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Вещото лице д-р А. е установило, че приложените в делото
платежни документи са във връзка е провежданото лечение, като
закупените медицински изделия са били необходими за провеждането
му.
Според вещото лице инж. Н. от техническа гледна точка най -
вероятно е водачът Т. да е управлявал л.а. ФИАТ с правилно поставен
предпазен колан. Ударът между двата автомобила е настъпил с
десните им габарите, а настъпилите деформации по л.а. ФИАТ са
били далече от мястото на водача, като е настъпило значително
конструктивно изместване на части към вътрешността на купето, в
8
посока към водача. Експертът е констатирал, че при удара е била
отворена само въздушната възглавница пред водача, която е
задържала тялото, за да не се удари във волана, което е било
последвано от завъртане на автомобила, а натиска на тялото е бил
съсредоточен надясно и напред. Този натиск на торса върху лентата от
колана е и най-вероятната причина за фрактурата на девето ребро (и
осмо ребро) отдясно.
Вещото лице приема, че началната скорост на л.а. „ФИАТ
ПУНТО“, т.е. скоростта с която е управлявал водачът, преди
ефективно да задейства спирачната уредба с максимално спирачно
закъснение, е била кръгло 100, 2 км/ч. Констатирал е, че в участъка на
ПТП – то максимално разрешената скорост за движение е била
90км/ч.
В открито с.з. вещото лице инж. Н. изразява становище, че
разликата между 90 км/ч и 100 км/ч начална скорост на автомобила на
ищеца е пренебрежително малка, за да се отрази на тежестта на
констатирания удар при ПТП - то. Тази начална скорост ще намали с
много малко скоростта към момента на удара и това не влияе
съществено на деформациите на автомобила.
Експертът счита, че за същия водач е съществувала техническа
възможност да предотврати удара със спиране на л.а. ФИАТ в посока
напред, и чрез отклоняване на автомобила в посока наляво и
престрояване към насрещната лента. И в двата варианта напречната
дистанция между двата автомобила в мястото на удара остава голяма
и удар няма да настъпи. За да не настъпи удара технически спомага и
страничното занасяне на л.а. „СЕАТ“ към банкета, което е настъпило
вдясно от посоката на спиране на л.а. „Фиат“.
При изслушването му в с.з. вещото лице д-р А. пояснява, че към
момента на извършения от него преглед – м. март 2022г., основната
функция на засегнатия крайник на ищеца – ходенето, е възстановено,
но не е настъпило пълно възстановяване. Констатирал е, че походката
9
му е с накуцване и, че металната остеосинтеза е все още в засегнатия
крайник, като е извършена една операция преди това за отстраняване
на един мигриращ винт, т.е. частично отстраняване на металната
остеосинтеза, заради проблем във фиксацията, което не се е отразило
на възстановителния процес и на функцията на тази метална
остеосинтеза. Сочи, че тя е изпълнила ролята си и е оставена все още
закрепена към засегнатите кости, като при извършено освидетелстване
от ТЕЛК е установено също, че не е настъпило пълно възстановяване,
но пациентът е работоспособен при ограничение на трудовите
дейности, които може да изпълнява и му е определена
нетрудоспособност от 50 % за период от 1 година. Това е периода, за
който се очаква да настъпи и пълно възстановяване.
Според експерта съдебен лекар за в бъдеще ще има ограничения
в трудовите дейности, които може да извършва Т. и това са тежка
физическа работа, работа на открито, продължително време стоене
прав. Сочи, че сложността и бавният възстановителен период за това
счупване е заради това, че се касае за многофрагментно счупване,
както и засягане на ставната повърхност на коленната става. Тези две
обстоятелства водят от необходимост от по-продължителен период на
възстановяване на движението.
Съдът счита, чe приетите като доказателства медицински
документи – изследвания и епикризи, както и материалите в НОХД
№1375/2020г. на БлРС не следва да бъдат обсъждани повторно
самостоятелно, тъй като те вече са обсъдени и са послужили за
изготвяне на КСАТМЕ, респ. за формирането на изводите на същата.
Видно е от Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Б.“ АД
№0362 от 09.02.2022г., че на А. Т. е призната 50% трайно намалена
работоспособност за 1 година, за гореобсъдените травматични
увреждания.
Правни изводи :
Правната квалификация на предявения иск против „ДЗИ – ОЗ"
10
ЕАД е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По
силата на първата норма, увредено от пътно- транспортно
произшествие лице може да претендира обезщетяване на
претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има
застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият
от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между причинителя на увреждането и ответника -
застраховател.
В настоящият казус на основание задължителната сила на
влязлото в сила споразумение, което е приравнено на присъда,
гражданският съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, следва да приеме за доказани елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, посочени в чл. 300 от ГПК. С
влязло в сила определение от 17.12.2021г., с което е одобрено
споразумението, постигнато между Районна прокуратура гр. Г.Д. Х.
И. Д. е безспорно установено извършването на деянието от последния,
което е престъпление по смисъла на НК, т.е установени са деянието и
автора му, противоправността на същото и вината на извършителя -
непредпазливост.
Ето защо възраженията на ответника за недоказаност на
механизма на ПТП и противоправността на деянието са необосновани.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства
установяват, че причинителят на непозволеното увреждане Х. И. Д. е
имал действаща към момента на ПТП - то задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното
дружество. Поради това, „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, с което е сключен
договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", следва да репарира вредите от събитието, за което
11
е сключена застраховката.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено
условието на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди
предявяване на съдебната претенция, ищецът е заявил писмена такава
пред застрахователя. Изложеното прави съдебното производство
допустимо. За пълнота на изложението следва се посочи, че
ответникът незаконосъобразно е отхвърлил искането за определяне на
обезщетение. Разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ изрично
регламентира, че застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил
представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие,
какъвто е представил ищецът.
Според съда доказателствата в делото установяват и
причинените телесни увреждания на А. Т., посочени в ИМ. Както
разясни вещото лице д-р А., той е получил многофрагментно счупване
на горната част на дясната подбедрица, засягащо и ставната
повърхност, счупване на девето ребро и съмнение за счупване на осмо
ребро от дясно на гръдния кош, както и охлузни рани на дясната ръка
и дясната подбедрица.
В медицинската част на експертизата, пресъздадена във
фактическата обстановка, вещото лице е описало подробно какви са
по вид и какво представляват уврежданията, поради което не следва да
бъдат повтаряни отново. От констатациите му следва да се заключи,
че всички посочени от ищеца увреждания са доказани и подлежат на
репариране от застрахователя.
Заедно с горното, свид. Т.а установи, че съпругът й е изпитвал
по време на болничното си лечение много силни болки в областта на
гръдния кош и десния крак. Болките са били силни в периода на
първите два месеца от домашното му лечение, като през горните два
12
периода той е претърпял и много негативни преживявания във връзка
с обслужването му от неговата съпруга за тоалет и физиологични
нужди. Същият се е чуствал непълноценен и виновен за финансовите
затруднения на семейството си и за прекъсването на обучението във
висше учебно заведение от неговата дъщеря, заради необходимостта
тя да работи.
Спорен в делото е въпросът какъв е справедливият размер на
обезщетението, в контекста на чл. 52 от ЗЗД. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ищецът иска присъждане на едно общо
обезщетение за всички травматични увреждания и търпените от тях
болки, страдания и дискомфорт, а не самостоятелно за всяко
увреждане.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания
на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства
около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Претенцията на А. Т. е за 60 000лв., като частичен иск от сумата
13
от 80 000лв., Съдът счита, че сумата за частичния иск съответства на
интензитета и продължителността на психическото му страдание и
отчита факта, че според обясненията на вещото лице д-р А. повече от
една година след ПТП – то той куца и не е възстановил походката.
Заедно с това към датата на приключване на съдебното дирене
продължава да тече срокът на признатата трайно намалена
работоспособност от 50%, която е голяма като процент и значително
ограничаваща възможността на пострадалия да работи. Това
обстоятелство е важно за определяне на размера на обезщетението,
тъй като Т. на възраст, която е една от най – активните и ползотворни
в рамките на човешкия живот.
Безспорно, че всяко от уврежданията му е причинило най -
интензивни болки в първите дни от ПТП-то, по време на болничното
лечение. Установи се в делото, че продължителността и
интензивността на болките и страданията на пострадалия са с
различна сила и продължителност във времето, както и с различен
период на възстановяване. Последният е най - продължителен за
травмата в десния крак, която е политравмена, защото засяга както
големите тръбести кости на дясната подбедрица, така и ставната
повърхност на колянната става, като отчупените фрагменти са повече
от два. Това съчетание на травми е породило и продължителния
възстановителен период, който и към момента не е завършен и
продължава да пречи на нормалния и пълноценен живот на ищеца.
Следва да се отчетат като обстоятелство, обосноваващо по –
висок размер на обезщетението, и трамвите на девето и осмо ребро,
като първото е било счупено. Макар същите да са отшумени в рамките
на около 2 месеца и половина, в първите дни след ПТП – то са
причинявали силна болка на Т. при жизненонеобходимата функция
дишане.
Съдът съобрази, че нито едно от уврежданията не е застрашавало
живота на последния, но независимо от това той и към момента не е
14
възстановил нормалния си начин на живот и продължава да е трудово
непълноценен. Поради това, справедливото обезщетение за него е в
размер на 60 000лв.
При индивидуализиране на размера на обезщетението съдът
съобрази и обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП –
то икономическите условия в страната се характеризират с интензитет
на инфлацията и значително поскъпване на живота.
Следва да се отговори на възражението за съпричиняване по чл.
51, ал.2 от ЗЗД, осъществено чрез непоставяне на предпазен колан от
водача на л.а. „Фиат Пунто“ А. Т.. Експертите категорично поддържат
извод, че същият е бил с правилно поставен предпазен колан, тъй като
констатираните телесни увреждания показват това. В с.з. разясняват,
че ако беше без предпазен волан, щеше да настъпи силен удар на
горната част на тялото на водача във волана и в тавана на автомобила,
въпреки отворилата се въздушна възглавница, защото тя не може да
удържи тялото при такъв силен удар. Отделно от това има рязко
завъртане в посока обратно на часовниковата стрелка на целия
автомобил до спирането му в крайно положение, което означава, че
ако тялото е свободно ще настъпят и други травми. В случая травмите
са настъпили по независещи от водача Т. обстоятелства.
Доказано е второто възражение на ответника за съпричиняване
от страна на ищеца, тъй като той се е движил с превишена скорост.
Както беше посочено по – горе, вещото лице инж. Н. е изчислил, че в
момента преди да задейства ефективно спирачната система на
автомобила си, Т. се е движил със 100, 2 км/ч, т.е. с 10, 2 км/ч над
разрешената в този пътен участък. Заедно с това, вещото лице
обосновава, че по – високата скорост от разрешената не е изиграла
съществена роля за получените травми от ищеца, той като начална
скорост от 90 км/ч ще намали с много малко скоростта към момента
на удара и това не влияе съществено на деформациите на автомобила.
Ето защо размерът на обезщетението, което следва да се присъди на
15
А. Т., следва да се редуцира незначително, а именно с 10 % за
съпричиняване и да бъде в размер на 54 000лв.
По иска за мораторна лихва :
Като законна последица от частичната основателност на главния
иск и доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде
присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение от датата
на предявяане на иска – 07.09.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
По иска за имуществените вреди :
Направените разходи в размер на 2 082,60 лева за лечението на
ищеца от травмите от ПТП - то са имуществените вреди, които то му е
причинило. Извършването на тези разходи се доказа с представените
фактури. Установи се от заключението на комплексната съдебно -
автехническа и медицинска експретиза, че те са платени изцяло за
лечението на процесните травми и медицинските изделия са
необходими за това лечение. Поради това искът е доказан и
основателен за предявения размер, редуциран с приетия процент на
съпричиняване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
ИМ до окончателното плащане.
Върху уважената цена на исковете за разликата над 30 000лв. и
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на БлОС държавна такса по иска за
неимуществени вреди в размер на 960лв.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция, съразмерно на
уважената част от исковете, които са в размер на 6 416лв.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за първоинстанционното производство, съответни
на отхвърлената част от иска, в размер на 287, 90лв.
Така мотивиран, Б.ският окръжен съд
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район Т., бул.“В.“ №89 Б,
представлявано от изпълнителните директори – К.Ч. и Б.В. да заплати
на А. А. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Х., ул. „Д.Х.“ №5
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
следствие на ПТП, настъпило на 02.07.2021г. на път II-19, км95+200м
в размер на 54 000лв., предявени като частичен иск от сумата от 80
000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на обезщетението, платими по банкова
сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN BG************** и титуляр А. А.
Т. и ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения такъв от
60 000лв. като частичен иск от сумата от 80 000 лв. , като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район Т., бул.“В.“ №89 Б,
представлявано от изпълнителните директори – К.Ч. и Б.В. да заплати
на А. А. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Х., ул. „Д.Х.“ №5
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
следствие на ПТП, настъпило на 02.07.2021г. на път II-19, км95+200м
в размер на 1874, 30лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението,
платими по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN
BG************** и титуляр А. А. Т. и ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до предявения такъв от 2 082, 60лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район Т., бул.“В.“ №89 Б,
представлявано от изпълнителните директори – К.Ч. и Б.В. да заплати
по сметка на Б.ския окръжен съд държавна такса по иска за
17
неимуществени вреди в размер на 960лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район Т., бул.“В.“ №89 Б,
представлявано от изпълнителните директори – К.Ч. и Б.В. да заплати
на А. А. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Х., ул. „Д.Х.“ №5 разноски
за настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете,
които са в размер на 6 416лв.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Х., ул. „Д.Х.“
№5 да заплати на „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., район Т., бул.“В.“ №89 Б,
представлявано от изпълнителните директори – К.Ч. и Б.В. разноски
за първоинстанционното производство, съответни на отхвърлената
част от иска, в размер на 287, 90лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответното дружество - Х. И. Д., с адрес с. Б.,
община Г.Д..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в 2 - седмичен
срок от връчването му, пред САС
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
18