РЕШЕНИЕ
№....................
гр. София, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
разгледа търговско дело № 592 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на Фондация „Ж.В.И.“ (в процес на
регистрация) срещу отказ 20200309144406-2/10.03.2020 г. на ДЛР за първоначална
регистрация на фондацията. Оспорва се довода на ДЛР, че следва да бъде посочен
персонален състав на УС, с оглед специалната разпоредба на чл.34, ал.2 от ЗЮЛНЦ
регламентираща действието на учредителния акт на фондацията и възможността
съгласно чл. 35, ал.4 от закона ОС да определи членовете на органите на
фондацията. Поддържа се, че няма законово изискване за вписване на членовете на
върховния орган, а само на състава на управителния орган. Сочи се, че учредителният акт на фондацията
има минимално необходимото съдържание. Оспорва се и аргумента на ДЛР, че в
правомощията на управителния орган се възлагат законови правомощия на върховния
орган. Сочи се, че независимо от наименованието, УС на фондацията е именно
нейният върховен орган, а възложените правомощия на председателя като
управителен орган са необходими за да бъде оперативна в дейността си. Поддържа
се, че законът изисква единствено колективен върховен, но не и управителен
орган от фондациите в обществена полза.
Съдът, след като разгледа
събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:
Със заявление образец
А16, Nо 20200309144406 е поискано вписване на фондация в обществена полза с
наименование „Ж.В.И.“. Посочени са като органи на фондацията председател и
управителен съвет, като е посочено името на председателя С.Г..
В приложения учредителен
акт на фондацията е посочено - чл. 13 са управителен съвет – върховен
колективен орган (чл. 14), който се състои от поне три лица и председател,
който е законният представляващ фондацията -чл. 10. Съгласно чл. 26 от
учредителния акт, председателят управлява и се разпорежда с имуществото на
фондацията, определя реда и организира реда на фондацията. Представено е решение на учредителя за
определяне на С.Г. за председател на фондацията,
За да постанови
атакувания отказ ДЛР е посочило, че към заявлението не са представени
доказателства за избор на членове на УС като върховен орган на фондацията.
Посочено е и, че в противоречие със закона част от правомощията на върховния колективен орган, т.е на УС са
възложени на председателя на фондацията.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице – надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в
законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
В случая е заявена
първоначална регистрация на фондация, която се създава за осъществяване на
дейност в обществена полза.
По отношение на
юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност са приложими
разпоредбите на Глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел
(ЗЮЛНЦ). Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическото лице с
нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност има колективен върховен
орган и управителен орган.
Настоящата съдебна
инстанция отчита наличието на противоречива съдебна практика досежно
обстоятелството дали юридическите лица в обществена полза следва да имат
колективен върховен и колективен управителен орган, но поддържа, че с оглед
спецификата на ЮЛМЦ в обществена полза
следва да се настоява за колективния характер и на двата органа (в тази
насока е и по-новата практика на САС - решение № 1152 от 15.05.2019 г. по т. д.
№ 1888/2019 г. на САС).
Както е посочено и в цитираното
решение на САС, изискването на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ касае наличието както на
колективен върховен орган, така и на колективен управителен орган, когато се
учредява юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в
обществена полза, тъй като колективният характер на върховния орган е заложена
като иманентна негова характеристика и не се нуждае от специално упоменаване в
разпоредбата. В подкрепа на това заключение е и предвиденото в чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ, че колективният орган на юридическо лице с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност взима решенията си по реда на чл.
32, ал. 4 ЗЮЛНЦ - т.е. по реда за вземане на решения на управителния съвет,
когато той е колективен орган. Следователно, под колективен орган в случая се
има предвид и колективен управителен орган.
Аргумент в подкрепа на
този извод е и задължението по чл. 40, ал.1 от ЗЮЛНЦ, съгласно която юридическото
лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е длъжно
да води книги за протоколите от заседанията на колективните си органи, като
ръководещият заседанието на колективния орган и лицето, изготвило протокола,
удостоверяват и отговарят за верността на съдържанието му. Ако се приеме, че
управителният орган може да е и едноличен, то това означава, че същият няма
задължение да води протоколи за своите решения и да носи отговорност за същите,
което безспорно не е волята на законодателя.
Посоченият извод следва и
от анализ на процедурата по подготовка, мотивите към законопроекта и стенографските
протоколи за приемане на Законът за юридическите лица с нестопанска цел, които
следва да се източник за тълкуване на волята на законодателя при необходимост
да се изясни точния смисъл н а определена разпоредба.
Законът за юридическите
лица с нестопанска цел е приет на второ четене на 15.09.2000 година на пленарно
заседание на 39-то народно събрание в частта относно чл. 1 до чл. 40 на Закона,
а останалите разпоредби са приети на второ четене в последващо пленарно
заседание.
Съгласно внесения
законопроект в първоначалната реакция, разпоредбата на член 39, ал. 1 съвпада с
приетата.
В законопроекта член 39,
ал. 2 гласи, че колективния управителен орган не може да взема решенията си по
реда на член 32 алинея трета от закона. В пленарно заседание при гласуване на
разпоредба на член 39, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел
от депутат е поставен уточняващ въпрос кой от двата управителния органа има
предвид комисията. Предлага се от друг народен представител да се измени алинея
втора и да бъде уредено вземането на решение не в негативен план, а в позитивен
като се уточни по кой ред могат да се вземат решения – по реда на чл. 32, ал.4
от закона – реда на вземане на решения от УС. Председателят на правната комисия
предлага от първоначалната редакция на правната комисия да отпадне думата
управителен относно колективния орган и да има позитивна редакция, като е
приета разпоредбата в текста, в който е и понастоящем.
На първо чете е приета и
следната редакция на чл. 40, ал.1.
Чл. 40 Задължение за водене
на книги
(1)
Юридическото
лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е длъжно
да води книги за протоколите от заседанията
на колективните си органи. Ръководителят на заседанието на колективния
орган и лицето, изготвило протокола удостоверяват и отговарят за верността на
съдържанието му.
При обсъждане на
законопроекта в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията
преди второто четене в пленарна зала на законопроекта (заседание на комисията
от 25.05.2000 г. – информацията е
изискана от съдията – докладчик от библиотеката на НС и копие от протокола е
приложен към настоящия съдебен акт ), при обсъждане на въпроса за редакцията на
чл. 40 от законопроекта и направеното предложение същият да има следната
редакция:
изрично се поставя
довода, че в чл. 39 (неточно е визиран чл. 49) се предвижда тези организации да
имат само колективни органи, поради което
и е приета редакцията, което е гласувана и при окончателното гласуване на
законопроекта:
Чл. 40. (1) Юридическото
лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е длъжно
да води книги за протоколите от заседанията на колективните си органи.
Ръководителят на заседанието на колективния орган и лицето, изготвило протокола
удостоверяват и отговарят за верността на съдържанието му.
При второ четене, текстовете
на чл. 39, ал.1 и на чл. 40 са приети, както са предложени от Комисията
Следователно, при изследване
на мотивите на законодателя при приемане на ЗЮЛНЦ, се установява, че волята на
законодателя относно състава на управителния орган на юридическите лица с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност, е била същият да е колективен
орган, така както и върховният орган. Касае се за законово установена двустепенна
система на управление на този вид сдружения, с оглед специфичната им цел, с
допълнително изискване и двата органа да са колективни.
Следва да се отбележи, че
наличието на противоречива съдебна практика само по себе си не води до
нарушаване на правата на гражданите за достъп до съд и за справедлив съдебен
процес. Правораздаването е правоприлагаща дейност, осъществявана чрез тълкуване
на законите и прилагане според техния действителен смисъл, и противоречие в
съдебната практика е допустимо и възможно, при условие, че съществува съдебна
инстанция, която може да разреши това противоречие (аргумент решение Nedjet
Sahin and Periham Sahin v Turkey на ЕСПЧ), а развитието на съдебната практика също е част пот
процеса на правораздаване.
В конкретния случай, в
учредителния акт на процесната фондация е предвидено, че има два органа –
управителен съвет, който е върховен колективен орган (чл. 14, ал.1 вр чл. 13,
ал.1 от УА) и председател – чл. 14, ал.1, т.2 вр чл. 25 от УА и чл. 10, ал.1 от
УА.
Следователно, независимо
от избраните наименования, предвидените два органа на управление на фондацията
не отговарят на изискванията на закона и двата органа да са колективни,
доколкото единият е едноличен орган.
По изложените съображения
постановеният отказ е правилен.
Водим от горното, СГС,
ТО, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Фондация „Ж.В.И.“ (в процес на регистрация), вх.
номер 20200317164602/18.03.2020 г. срещу отказ 20200309144406-2/10.03.2020 г.
на ДЛР за първоначална регистрация на фондацията.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Препис
от решението – на жалбоподателя на посочения електронен адрес чрез адв. Д.С..
Указва
на жалбоподателя, че при подаване на жалба до САС се дължи държавна такса в
размер на 15 лева по сметка на САС.
СЪДИЯ: