Решение по дело №429/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД – гр. София, бул. България № 55, ЕИК *********, чрез адв. Г. Д. от Адвокатска колегия – София срещу Решение № 93/20.02.2024 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2309/2023 г. по описа на съда.

В жалбата се излагат доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Посочва се, че при постановяване на решението първоинстанционният съд неправилно е приел за безспорно установено, че поведението на търговеца е било неправомерно, тъй като на касата начислявал задължително (автоматично) цена от 0,20 лв. за пластмасова кутия, която не била поискана от потребителя и не му била предоставена даже, както и че при закупуване на стоката, теглото на опаковката не се измервало реално и се заплащала по-голямата част от нея заедно с количеството на избрания хранителен продукт по обявената цена за килограм. Преди претегляне на стоката не се изваждало реалното тегло на празната пластмасова кутия, въпреки че имало тази възможност. В тази връзка се посочва, че съдът е приел, че поведението на Билла е неправомерно именно в следствие на това поведение, въпреки, че нито в КП, нито в АУАН и НП има констатация проверяващите органи да са поискали, а още по-малко да им е отказана пластмасова кутия, и въпреки това да са платили нейната стойност и по този начин се е произнесъл по обстоятелства, които са извън предмета на административната проверка. Посочва се, че съдът не е обсъдил изложените от Билла доводи относно липсата на заблуждаваща търговска практика, относно индивидуализацията на наложената имуществена санкция и относно приложимостта на чл. 28 ЗАНН, като не са изложени и мотиви защо аргументите в жалбата не следва да бъдат споделени. Твърди се, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона - чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, с оглед приетото от съда, че Билла е действала недобросъвестно и при липса на професионална компетентност, което е променило или е могло да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Твърди се, че описаното в НП нарушение не е налице, доколкото отчетените отклонения са в рамките на допустимата грешка при измерване на теглото, съгласно Наредбата за везните с неавтоматично действие и начислената сума от 0,20 лв. за всеки брой пластмасова кутия е в съответствие с изискванията на Наредбата за намаляване на въздействието и не представлява принуждаване на потребителите да заплащат цената на опаковката на стоките два пъти. Релевират се доводи, че потвърждавайки размера на имуществената санкция, съдът не е съобразил изискванията на чл. 27 ЗАНН, съответно неправилно я е потвърдил в определяния от административно наказващия орган размер. Възразява се срещу твърденията на КЗП, че Билла има множество обекти в страната и с процесното нарушение засяга множество потребители, като това не може да бъде отегчаващо обстоятелство, тъй като КЗП не е направила обследване относно начина на изчисляване на количеството на стока, която се измерва в пластмасови кутии, на територията на цялата магазинна мрежа или поне на една представителна част. Посочва се също така, че използвания от административно наказващия орган подход за определяне на имущественото състояние на Билла за нуждите на прилагането на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН е довел до налагане на имуществена санкция в несъразмерно висок размер, без всъщност да е определено правилно имущественото състояние на Билла. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено или да бъде приложена предвидената в чл. 28 от ЗАНН мярка „предупреждение“. Алтернативно прави искане да бъде изменено решението в частта му относно размера на наложеното наказание и да бъде намален размера на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът – „Билла България“ ЕООД не се представлява. Представена е писмена молба, в която се поддържат изложените в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от РС – Плевен съдебно решение. Представена е съдебна практика, както и списък на претендираните разноски в размер на 1260 лева.

Ответникът по касация – А. Д. - член на Комисия за защита на потребителите представя писмено становище, с което оспорва жалбата и счита, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно. Посочва, че районния съд е обсъдил подробно всички доказателства и доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Счита, че липсват и не се установяват по никакъв начин допуснати от съда съществени и/или несъществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи логичната последица на отмяна на постановения правораздавателен акт. Навежда доводи, че нарушението не е маловажен случай и видно от НП, наказващия орган е направил преценка за обществената опасност на деянието и издавайки НП е преценил, че нарушението не е маловажен случай, а е такова на формално извършване, за което в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценка на обществената опасност. Претендира разноски в размер на 150 лева. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на касатора.

В съдебно заседание ответникът – А. Д. – член на Комисия за защита на потребителите, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила, които да водят до необходимост от отмяна на решението на Районен съд – Плевен и моли същото да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № Р-002536/18.09.2023 г. на А. Г. Д. - член на Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл. 210а от ЗЗП на жалбоподателя „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите, затова че на 27.02.2023 г. в магазин „Билла“ 715 с адрес гр. Плевен, община Плевен, обл. Плевен, пл. „Свободата“ № 25 при предлагане за продажба на храни в насипно състояние – маслини „Стафида“ и катък с печени чушки, е извършено различно тариране на предлаганите еднакви пластмасови кутии на двата продукта, като освен това кутията се заплаща отделно на касата по 0,20 лв. за бройка, което представлява нелоялна търговска практика.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че на 27.02.2023 г. в магазин „Билла“ 715 с адрес гр. Плевен, община Плевен, обл. Плевен, пл. „Свободата“ № е била извършена проверка в магазина, като е съставен Констативен протокол № К-2733308/27.02.2023г., а проверката е извършена по тема „ЗИИП-ПИ-Цени - кампания съвместни проверки с БАБХ и НАП“, като се установява, че „Билла България“ ЕООД използва в своята дейност нелоялна търговска практика и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на нелоялна търговска практика. Основният фактически състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличието на три елемента: първо, да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; второ, тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща, тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и компетентност; и трето, да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

Понятието „търговска практика“ е дефинирано в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, съгласно която "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП предвижда санкция за нарушение на чл. 68в от ЗЗП, като на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението на РС е издадено в нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че вмененото нарушение на дружеството- касатор е квалифицирано правилно, а именно по чл.210в от ЗЗП, както и че са налице безспорни и достатъчно доказателства за извършеното нарушение.

Не е основателно и възражението, че с деянието не се засяга широк кръг потребители, тъй като дружеството- нарушител е измежду големите търговски вериги в страната, с многобройни клиенти и правилно е преценено, че се засягат интересите на широк кръг потребители, доколкото търговецът има ежедневно хиляди клиенти.

Неправомерното поведение на касатора се изразява в това, че на касата начислява задължително (автоматично) цена от 0.20 лева за пластмасова кутия, която не е поискана от потребителя. Както и при закупуване на стоката, теглото на опаковката не се измерва реално и се заплаща по-голямата част заедно с количеството на избрания хранителен продукт по обявената цена за килограм на купуваната от потребителя стока. Преди претегляне на стоката на електронната везна, продавач-консултантът не изважда реалното тегло на празната пластмасова опаковка, въпреки че има тази възможност, което е било установено и при проверката. Установено е, че автоматично е отпечатан етикет с по-голям грамаж на ястията и съответно по-висока продажна цена за същите, както и че пластмасовата кутия се заплаща отделно по 0.20 лева за брой.

Правилно РС- Плевен е преценил, че съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, административно наказващия орган, законосъобразно е наложил наказание в размер, предвиден в приложимата санкционна разпоредба, а именно – имуществена санкция в размер на 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева, като административно-наказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, и че не следва да се намалява размера на санкцията, с оглед масовостта на тази търговска практика, от който факт се презумира и ощетяването ежедневно на хиляди потребители, като определеният размер на наказанието към минимума ще способства за осъществяване целите на наказанието съгласно чл. 12 ЗАНН, като мотивира дружеството занапред да спазва установения правен ред, както и за осъществяване на генералната превенция спрямо останалите търговски субекти.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Комисията за защита на потребителите – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е своевременно претендирано.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93/20.02.2024 г., постановено по а.н.д. № 2309/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Билла България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 55 да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.