№ 84
гр. София , 19.01.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Частно
гражданско дело № 20201110144111 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.417 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на О. Н. П. и Т. Т. П. срещу Ф. Х. В. Р. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Съдът, след като взе предвид твърденията на заявителя намира, че заявлението следва
да бъде отхвърлено, поради следните съображения:
За да се издаде заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 и сл. ГПК и
изпълнителен лист съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на някой
от актовете, посочени в нормата на чл. 417 ГПК, той да е редовен от външна страна и да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, искането да не
противоречи на закона и добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р. Б..
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издават само при наличието
на всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл. 418, ал. 2 и 3 от ГПК:
изпълнителното основание да е едно от изчерпателно изброените в чл. 417 от ГПК
изпълнителни основания; изпълнителното основание да е редовно от външна страна;
изпълнителното основание да удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в
полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
В случая, в представения по делото запис на заповед е видно, че е издадена в полза
на Фе. Ор. П., а не на заявителите. Действително по делото е представено удостоверение за
наследници, от което е видно, че заявителите са наследници на П., но удостоверението за
наследници не е сред документите по чл. 417 ГПК.
За да издаде заповед по чл. 417 ГПК и за да допусне съдът незабавно изпълнение, е
1
необходимо задължението да е обективирано в самия документ по чл. 417 от ГПК, какъвто
не е настоящият случай.
На следващо място, за да се издаде заповед по чл. 417 ГПК е необходимо длъжникът
да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.Б. или обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Р.Б..
Видно от подадената на 06.01.2021г. молба заявителите не твърдят ответникът да има
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ, което е също
самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК. Редът на защита на
заявителите е различен от избрания от тях по чл. 417 ГПК.
На последно място следва да се отбележи и, че записът на заповед няма конкретен
определен падеж, а е платим на предявяване. Липсват данни записът на заповед да е бил
предявен на длъжника.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на О. Н. П., ЕГН ********** и Т. Т. П., ЕГН ********** за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
Ф. Х. В. Р., роден на 03.10.1980г. в Кр.. Исп., гражданин на Кр.. Исп. за сумата от 50000 лв.,
представляваща главница по запис на заповед от 19.02.2009г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2