№ 26457
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110125186 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
07.10.2022 г., гр.София
Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №25186 по описа за
2022г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е повод на постъпило в законен срок искане от ответната етажната
собственост за изменение в частта за разноските на постановеното по делото прекратително
определение, като се иска да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение от 860
лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.4 от
ГПК. Изложени са съображения, че адвокатският хонорар е заплатен от страната и се иска
1
присъждането им.
В законен срок е постъпил отговор по реда на чл.248 от ГПК от насрещната страна, с
който се оспорва искането като неоснователно.
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения от закона
срок. Направеното искане по чл.248 от ГПК се явява неоснователно, поради следните
съображения:
В разпоредбата на чл.248 от ГПК са предвидени две хипотези за отстраняване
порочността на съдебно решение в частта му за разноските. В случаите когато съдът не се
произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски се извършва допълване на
решението в частта за разноските. Представянето на списък за разноските не представлява
предпоставка за допълване на решение в частта за разноските. Списъкът на разноските по
чл.80 от ГПК представлява положителна процесуална предпоставка за изменението на
решението в частта за разноските, което е втората хипотеза, предмет на разглеждане по реда
на чл.248 от ГПК. От своя страна изменение на решението представлява привеждане в
съответствие с твърдението на страната за извършването на вече присъдени разноски, като
молител е страната, в полза на която са присъдени разноски в неправилно определен размер.
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право да иска присъждане на разноски и
при прекратяване на делото. Предметът на производството по чл.248 от ГПК представляват
сторените разноски от страните до приключването на делото пред съответната инстанция.
Горната разпоредба намира приложение и при постановено определение по реда на чл.232
от ГПК. В практиката на ВКС се приема, че е допустимо при прекратяване на
производството по причина, извън поведението на ответника, като оттегляне на иска, да се
направи искане по реда на чл.248 от ГПК от ответника с допълнителна молба за присъждане
на разноски след постановяване на съдебния акт, като се присъждат в тежест на ищеца,
сторените от насрещната страна разноски. Горното правило намира приложение при
заплащане на разноски, когато в отговора на исковата молба е направено такова искане и са
налице доказателства за извършена адвокатска услуга. Прилага се в случай, че
определението за прекратяване на делото е постановено в закрито съдебно заседание и
ответникът не е могъл да представи доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение и е узнал за прекратяването с връчване на определение за това. Присъждат
се всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, които са представени
по делото. Върховната съдебна инстанция намира, че разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК не
установява краен срок, до изтичането на който следва да се направи искането за присъждане
на разноски или да бъдат представени доказателства за извършването им. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие разноските за процесуално
представителство по делото не следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В отговора на
искова молба не е посочено, че се подава чрез адвокат, както и не са представени
доказателства за упълномощаване на процесуален представител. Не е посочен съдебен адрес
в отговора на исковата молба. Представянето на адвокатското пълномощно след
2
прекратяване на производството, както е в процесния случай, е несвоевременно. С оглед на
горното в случая не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. №160530/02.08.2022г. на ЕС на комплекс ........
находящ се в гр..........., представлявана от .............- членове на УС, за изменение в частта за
разноските на Определение №16637/30.06.2022г. по гр.д. №25186 по описа за 2022г. на СРС,
165 граждански състав, с присъждане в тежест на ищеца на адвокатско възнаграждение от
860 лв., като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3