Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Димитров при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 170 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на В.Р.Б. ***, против Решение №
46/15.07.2023г. на Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД №
140/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш
Серия ***, издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с който на В.Р.Б., за нарушение по
чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че неправилно е била ангажирана отговорността му, поради което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен
фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява
лично и поддържа жалбата по аргументите, изложени в нея, като ги доразвива.
Депозира и писмени бележки.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С.,
която оспорва предявената жалба и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 19.11.2022г. свидетелят
П.Д.- служител при РУ – гр.Велики Преслав при ОДМВР – гр.Шумен работил с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АТСС
TER1-M 553, като същата била монтирана в МПС, позиционирано на път I-7, км.
170+378 и насочена към пътуващите МПС в посока от гр. Шумен към гр. Върбица,
където имало въведено с пътен знак В-26 ограничение от 50 км/ч. В 09:14ч. с
посоченото АТСС TER1-M 553, било регистрирано движение на МПС лек автомобил „***с
регистрационен номер ***, със скорост от 81 км/ч. За установеното свидетелят П.Д.изготвил
Протокол за използване на АТСС.
След установяване
собствеността на автомобила - а именно на Р.В.Б., на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта, на
същия бил издаден Електронен фиш Серия ***. Съобразно разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, собственикът на автомобила на 01.09.2022г. попълнил нарочна
писмена Декларация, в която посочил жалбоподателя В.Б. - негов баща, като
лицето, извършило на 19.11.2022г. процесното нарушение с МПС, негова
собственост, предоставено му на 05.08.2018г. Към Декларацията като
доказателство били приложени валидно свидетелство за управление на МПС на
посочения водач и контролен талон, както и изготвено в тази връзка нотариално
заверено Пълномощно на 31.07.2018г. и Декларация.
Въз основа на това и след
извършена проверка по образуваната административна преписка, в хода на която се
установило, че по отношение на В.Б. има издаден ЕФ, Серия ***, влязъл в сила на
14.01.2022г., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, бил съставен
обжалвания пред районния съд ЕФ, Серия ***, с който за извършено от
жалбоподателя нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“. В същия било посочено, че
на процесния пътен участък е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26
от 50 км/ч, установената скорост на движение - 81 км/ч, превишаването на
разрешената скорост - с 31 км/час, както и, че нарушението е извършено в
условията на повторност.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че обжалваният електронен фиш е издаден
в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като нарушението е
описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно
нарушение е санкциониран. Съдебният състав е посочил също, че приобщените
доказателства установяват извършването на вмененото на водача нарушение, за
което се установява, че е осъществено при условията на повторност, съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. С оглед на това съдът е
счел, че законосъобразно отговорността на водача е била ангажирана на основание
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, поради което процесният ЕФ е бил
потвърден.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени от районния съд в пълнота и правилно, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и
доказаност на вмененото на В.Б. деяние. Изводите на районния съд се споделят от
настоящата инстанция, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК, последната препраща към тях, за да обоснове решението
си.
По категоричен начин по делото е
установено, че на посочените в ЕФ дата и място, лек автомобил „***с
регистрационен номер ***ВС е засечен с техническо средство АТСС TER1-M 553,
монтирано в МПС, позиционирано на път I-7, км 170+378 и насочено към пътуващите
МПС в посока от гр. Шумен към гр. Върбица, да се движи със скорост от 81 км/ч,
при въведено ограничение със знак В-26 от 50 км/ч. В хода на въззивното
производство е получена информация от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОУ – гр.Шумен,
доказваща въведеното ограничение на скоростта в пътния участък, където е
установено нарушението.
По делото е установено също така, че
процесният автомобил е бил управляван не от неговия собственик, а от неговия
баща и касатор в настоящото производство. Бил е спазен законовия ред за
индивидуализирането му съобразно изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради
което закономерно спрямо него е бил издаден обжалвания пред районния съд ЕФ. В
него нарушението и обстоятелствата по реализирането му са описани пределно
ясно, по начин, позволяващ на В.Б. да разбере какво провинение му се вменява.
Както правилно е посочил и
предходният съдебен състав, материалите по делото сочат с категоричност, че в
настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство - мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта АТСС
TER1-M 553, за използването на която е изготвен съответния Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег. № 19289 от
25.11.2022г., представляващ Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за
движение по пътищата на 19.11.2022г., в периода 07: 30ч. – 09: 30ч., на път
I-7, км. 170+378, с пътен знак за ограничение от 50 км/ч, на отстояние 150 м от
АТСС, насочена към движещите се МПС в посока от гр. Шумен към гр. Върбица, като
в рамките на периода 07:30ч. – 09:30ч., на 19.11.2022г. са установени общо 15
броя нарушения, времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение
(09: 14 ч.) попада в периода на работа на процесната система за контрол, а
изготвената за целта снимка № 11728, попада в обхвата на изготвените статични
изображения от № 11714 до № 11728. По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол,
от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 19.11.2022г.
Няма спор, че процесното нарушение е
осъществено в условията на „повторност“ по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП,
като изрично в обжалвания ЕФ е упоменато, че спрямо водача е налице издаден предходен
електронен фиш, Серия ***, влязъл в сила на 14.01.2022г., с който отговорността
на В.Б. е била ангажирана за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В обобщение на изложеното,
касационният състав намира, че в обжалвания ЕФ е налице точно и ясно описание
на нарушението, позволяващо на неговия автор да се разбере ясно и недвусмислено
в какво е обвинен. Съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно
средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената
скорост на движение на автомобила и мястото /населено, извън населено,
автомагистрала/, където е установено. Видът на превозното средство изрично е
описан в издадения ЕФ - лек автомобил, като са посочени марката, модела и
регистрационния номер. Нарушението е извършено извън населено място при
въведено със закона ограничение на скоростта до 50 км/ч. От друга страна,
превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно
ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези
елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се
счете, че е налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала
неяснота за това какво нарушение му се вменява.
Налице е и съответствие между
отразеното в описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на
МПС и отразеното в приложения снимков материал. Именно при отчитане на
конкретно установеното превишение и при съобразяване на правилото на визираната
в ЕФ разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е определен и двойният размер на
наложената глоба. Предвид изложеното касационният състав изцяло споделя
решаващия извод на районния съд за законосъобразност на Електронен фиш Серия ***,
издаден от ОД на МВР – гр.Шумен.
Горните изводи мотивират настоящата
касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса
на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон, поради което същото се явява валидно, правилно и обосновано
и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Шумен разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 46/15.07.2023г. на
Районен съд – град Велики Преслав, постановено по АНД № 140/2023г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
В.Р.Б. ***, с ЕГН **********, да
заплати в полза на ОД на МВР – гр.Шумен ююрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................