Решение по дело №30/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 105
Дата: 24 март 2021 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20217240700030
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

гр. Стара Загора, 24.03.2021 година

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                               Председател: БОЙКА ТАБАКОВА  

                                              Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА

                                                       СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря:  Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Маргарита Д.      

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 30 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора против Решение №260182/16.11.2020г., постановено по АНД №1908/2020 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление 24-002364/17.07.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се изводите на съда, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според касатора в решението не са направени констатации по същността на извънредния труд на предприятието на ответника. Твърди се, че санкционният акт съдържа датата на нарушението – 10.06.2020г., както и обекта, на който е извършвал трудова дейност Ж.М. – „Разменно сортировъчен център“ на Български пощи ЕАД, както и 2 бр. собственоръчно попълнени декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. С оглед тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът по касация „Български  пощи“ ЕАД София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Д. в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба. По подробни съображения, посочени в представено по делото писмено възражение против касационната жалба, моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.   

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е  подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е Наказателно постановление №24-002364 от 17.07.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, въз основа на АУАН №24-002364 от 22.06.2020г., с което на „Български  пощи“ ЕАД София, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.

 

Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на обект: Разменно сортировъчен център, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Голеш №2, стопанисван от „Български пощи“ ЕАД, е установено, че Ж.И.М., ЕГН **********, на длъжност „сортировач, поща/пощенски пратки“, полага в Разменно сортировъчния център извънреден труд от 06:30ч. до 07:05ч. на 10.06.2020г. Съгласно намерения на обекта график за работа за месец юли 2020г. – впоследствие представен от работодателя за периода от 09.06.2020г. до 10.06.2020г., работното време на Ж.И.М. е от 18:30ч. на 09.06.2020г. до 06:30ч. на 10.06.2020г.

 

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Стара Загора е посочил, че спорът между страните е в това дали към момента на проверката лицето Ж.И.М. е извършвало трудова дейност в проверявания търговски обект, в нарушение на намерения в обекта график за работа. Разглеждайки спорът по същество, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че наказаното лице не е извършило нарушението, за което е санкционирано. В хода на съдебното следствие са извършени съответните съдебно-следствени действия, като са разпитани актосъставителя, свидетеля по акта, както и провереното лице и мениджъра на сортировъчния център. Според районния съд, от техните показания са се оформили две групи свидетели – актосъставителя Румяна Вангелова и свидетеля по акта, които потвърждават констатациите на АУАН и наказателното постановление, че на 10.06.2020г. М. е полагал извънреден труд от 06:30 часа до 07:05 часа, както и на лицата З.И.Т. и Ж.И.М., които свидетелстват, че М. е работил трета смяна, която е с начало от 19:30 на 09.06.2020г. и край – до 07:30 часа на 10.06.2020г., т.е. според показанията  на последните двама свидетели полаганият от М. труд не е бил извънреден. След събиране на тези доказателства, съдът в съответствие на чл.107, ал.5 НПК, ги е подложил на проверка, извършил е анализ, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил мотиви за това, кои от тях счита за достоверни и кредитира с доверие. Въз основа обсъждането на тези доказателства въззивният съд е направил фактическия извод, че данните от попълнената от М. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която същият е отразил като начало на работното му време 18:30 часа и край – 06:30 часа, са опровергани от самия свидетел с мотива, че се е объркал при попълване на декларацията. С оглед на това съдът е приел, че през посоченото в наказателното постановление време – в 07:05 часа на 10.06.2020г. М. не е полагал извънреден труд, тъй като е работел трета смяна, при която работното време, съгласно приложение №1 към правилника за вътрешния трудов ред на „Български пощи“ ЕАД, е от 19:30 часа до 7:30 часа на следващия ден. Отделно от това въззивният съд е посочил, че в наказателното постановление не е посочена коректно и датата на извършване  на нарушението, с което са нарушени императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По тези съображения Районен съд – Стара Загора е отменил наказателното постановление

 

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно като краен резултат, със следните коригиращи мотиви:

 

Полагането на труд извън установеното работно време (след приключване на работното време в случая) не е достатъчно да се характеризира трудът като извънреден. По силата на чл.143, ал.1 от КТ е необходимо този труд, извън установеното работно време, да се полага по разпореждане на работодателя, респективно ръководителя или със знанието и без противопоставянето му. В случая тези релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност за нарушение на забраната за полагане на извънреден труд, не са посочени нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. С това не са спазени изискванията към съдържанието на констативния и санкционния акт по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е предпоставка за неговата отмяна на формално основание.

 

Отделно от това, наличие на разпореждане или знание на работодателя за твърдения от АНО положен извънреден труд, не се установява и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Не е налице издадено нито писмено, нито устно разпореждане към Ж.М. да полага труд извън установеното работно време, като за такова разпореждане или знание не сочи никой от разпитаните по делото свидетели, включително и актосъставителя и свидетеля по акта, а наличието му не се установява и от приложените по делото писмени доказателства. С оглед на това се налага извод, че в случая не е нарушена забраната на чл.143, ал.2 от КТ за полагане на извънреден труд, тъй като не са осъществени предпоставките на чл.143, ал.1 от КТполаганият труд извън работно време да е по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя.

 

С оглед изложеното решението на Районен съд Стара Загора, с което Наказателно постановление 24-002364/17.07.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора е отменено, се явява правилно като краен резултат и следва да се остави сила.   

 

Предвид изхода на делото искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260182/16.11.2020г., постановено по АНД №1908/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, да заплати на Български пощи ЕАД – София, ЕИК:*********, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                             

ЧЛЕНОВЕ:   1.                                    

 

 

      2.