№ 1188
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110211967 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя И. С. К., ЕГН: ********** с
вх. № 190917 от 14.09.2022 г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
433зз-167 от 09.09.2022 г., издадена от И. В. И. на длъжност „полицай“ –
мл.автоконтрольор в СДВР – ОПП, с която е постановено на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 08 РУ - СДВР на
жалбоподателя И. С. К., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя К. и лично от него в съдебно заседание се
инвокират подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена. Не се заявява претенция за разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата И. В. И., редовно призован,
оспорва в производството лично и чрез надлежен процесуален представител
депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Претендират се
разноски в последното по делото заседание.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началниците на СДВР-ОПП
и на 08 РУ-СДВР редовно призовани, не изпращат процесуален представител
и не се представляват в производството. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваеми страни Началниците на
СДВР-ОПП и на 08 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и
правни твърдения в жалбата, жалбоподателят К. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси и спрямо тях при постановяване
на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например
по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на
свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без
основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на
08 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят И. С. К. е многократно осъждано лице – общо 8
(осем) пъти за периода от 28.06.2020 г. до 06.01.2022 г. за престъпления по
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, пр. 1 вр. чл.194, ал.1 от НК (квалифициран
състав на кражба), по чл.325, ал.1 НК (хулиганство), по чл.212, ал.5 вр.
ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК (опит към документна измама), по чл.144, ал.3
вр. ал.1 НК (закана за убийство), по чл.183, ал.1 от НК (неплащане на
издръжка), по чл.196, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ НК
(кражба при опасен рецидив), о чл. 354а, ал.2, изр.3, т.4 вр ал.1 вр. чл.29,
ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК (разпространение на наркотици при условията
на опасен рецидив), по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 НК вр. чл.129, ал.1 НК
(средна телесна повреда спрямо две лица при условията на опасен
рецидив).
Срещу жалбоподателя К. били налични множество образувани ДП (общо
15) не само за престъпления, за които е бил осъден с влезли в сила присъди, и
по за други такива, по които конкретните ДП били висящи или приключили
без санкционни последици.
На 09.09.2022 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК било образувано бързо
ДП № ЗМК 834/2022 г. по описа на 08 РУ-СДВР с първото действие по
разследването – разпит на свидетел, за това че на 09.09.2022г., около 03:10
часа в гр.София, на 9-ти километър на АМ Тракия без надлежно
разрешително са държани наркотични вещества – престъпление по чл.354а,
2
ал.3, пр.2 НК.
На местопроизшествието съпричастност към престъплението имал
жалбоподателят И. С. К.. Същият бил чисто гол в своя лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № А 1420 ПА. Държал се агресивно и неадекватно. Бил
превъзбуден. Той е установен при обход на 9-ти км на АМ „Тракия“ от
въззиваемата страна И. В. И. и свидетеля А. М. В. – и двамата
автоконтрольори от СДВР-ОПП. С протокол за доброволно предаване
жалбоподателят К. предал за целите на разследването един брой
полиетиленова сгъвка, съдържаща вещество - кристали. Жалбоподателят К.
посочил, че нямал обяснение за случая. Отказал извършването на тест за
наркотици. Отричал да е употребил наркотици.
Жалбоподателят К. бил задържан в 03:10 часа на 09.09.2022 г. за срок до
24 часа до 16.00 часа на 09.09.2022 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по
силата на Заповед за задържане на лице с рег. № 433зз-167 от 09.09.2022 г.,
издадена от И. В. И. на длъжност „полицай“ – мл.автоконтрольор в СДВР –
ОПП. Като основание в заповедта за осъщественото задържане било посочено
извършено престъпление по чл.354а от НК като негов евентуален извършител
по ДП № ЗМК 834/2022 г. по описа на 08 РУ-СДВР.
След задържането си жалбоподателят К. бил конвоиран до ВМА, тъй
като се оплаквал от болки в областта на ребрата и доколкото следвало да
предостави кръв и урина за изследване. След това е бил приведен в сградата
на 08 РУ-СДВР за търпенето на наложената му ПАМ, като само били
ползвани белезници.
В 06.00 часа на 09.09.2022 г. жалбоподателят К. попълнил писмена
декларация, в която е заявил, че не желае да ползва договорна адвокатска
защита за своя сметка; че не желае да има служебен защитник; че няма
здравословни проблеми; че не желае медицински преглед; че не желае да
бъде уведомен член на семейството му; че е уведомен за правата си на
свиждане и получаване на колетни пратки; че няма нужда от прилагане на
специална хранителна диета. На 09.09.2022г. в 06:55 часа полицейският
служител - свидетелят А. М. В. извършил личен обиск на жалбоподателя К.
по ЗМВР, при който били установени притежаван мобилен телефон, ключ за
автомобил, СУМПС, часовник, и др.
При задържането по ЗМВР, при обискирането си по ЗМВР и при
освобождаването си, поради отпадналата необходимост, жалбоподателят К.
не е обективирал никакви възражения и че нямал претенции към органите на
МВР. В писмените си сведения от 09.09.2022г. жалбоподателят К. не е
попълвал възражения за наличие на болки в областта на ребрата му, нито
посочил данни за употребено полицейско насилие спрямо него от
въззиваемата страна И. В. И. или от свидетеля А. М. В..
Жалбоподателят К. попълнил и писмена декларация от 09.09.2022 г., че
не желаел да участва в провежданите в страната избори за народни
представители.
В книгата за задържаните лица било отразено, че жалбоподателя К. е бил
3
приет в 08 РУ-СДВР с отразяване след преглед от ВМА за пукнати ребра и
доколкото според фиш за спешна медицинска помощ от 09.09.2022 г.
имал оплаквания при вдишване и издишване от фрактура в тази област
при задържането си. Не е била отразена информация за проведено лечение
спрямо същия, докато е бил задържан по ЗМВР. Жалбоподателят К. попълнил
протокол по ЗМВР да се въздържа от извършването на престъпления, като
спазва законите в страната.
В рамките на образуваното ДП прокурорът чрез разследващия орган е
събрал множество доказателства и доказателствени средства чрез
процесуалния инструментариум на НПК – провеждани са разпити, назначени
са СФХЕ, и др. Установило се, че полученото вещество – кристали по ДП е
отговаряло на високо рисковото вещество метамфетамин с количество 0.05
грама на стойност 1.50 лева.
С Постановление от 16.09.2022 г. образуваното ДП били прекратено от
наблюдаващия прокурор.
Съгласно представената медицинска документация от жалбоподателя К.
същият след преглед на 13.09.2022 г., 14.10.2022г., 18.11.2022 г. се оплаквал
от болки, които персистирали при дишане, доколкото имал остра болезненост
в областта на 8-9 ребро в дясно и затруднено дишане.
Според СМУ от 13.09.2022 г. на жалбоподателя К. били причинени
фрактури на 8, 9 и 10 ребро в дясно на гръдния му кош, както и фрактура на 6
ребро в ляво, с кръвонасядане и оток на меките тъкани в областта на лявото
коляно, оток на меките тъкани в областта на долната трета на лявото бедро.
Установените травматични увреждания се дължали на удари с или върху тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени, както съобщавал пострадалия К. –
при задържането си, когато е бил бит от полицаи. Съдебния медик посочил,
че на пострадалия К. травмите му се квалифицирали като средна телесна
повреда по чл.129, ал.2 от НК, тъй като му е било трайно затруднение на
движение на снагата за срок от 1-2 месеца. Останалите по-леки увреди били
причинили на лицето болки и страдания.
Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел
„Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител И. В. И. е полицейски
орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК и от гласните доказателствени средства от
показанията на свидетелите Ася Момчилова М.а и А. М. В., които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства и
гласни доказателствени средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
4
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
При установяването на фактите съдът приема като критерий за
доказателство за употребата на полицейско насилие спрямо жалбоподателя К.
принципа „извън всякакво основателно съмнение“ (Ирландия срещу
Обединеното кралство (Irlande c. Royaume-Uni), 18 януари 1978, § 161 in
fine, серия A № 25). Все пак такова доказателство може да е под формата на
съвкупност от улики или на необорени презумпции, достатъчно тежки, точни
и припокриващи се (Салман, горецитирано, § 100). Съдът подчертава в
мотивите на съдебния си акт, че по делото е налице медицинска
документация – СМУ, амбулаторни листи и фиш от Център за спешна
медицинска помощ, както и съгласно показанията на свидетеля М.а, според
които се извежда, че жалбоподателя К. е бил пострадал при задържането си с
телесно увреждане, при което показанията на свидетеля В. в частта им за
липсата на упражнено полицейско насилие спрямо К. остават изолирани.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага И.а необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за
задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на
лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем
по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
5
престъпление по НК, независимо дали е престъпление от общ характер
или е престъпление от частен характер.
Пределите на оперативната самостоятелност на полицейския орган се
свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за задържане при
предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при проверката за
законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с правилото
на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна
административна мярка по силата на Заповед за задържане на лице с рег. №
433зз-167 от 09.09.2022 г., издадена от И. В. И. на длъжност „полицай“ –
мл.автоконтрольор в СДВР – ОПП не е съобразена с целта на закона (чл. 4,
ал. 2 АПК).
Наложеното с тази ПАМ мярка ограничение в правото на свободно
придвижване на жалбоподателя К. е непропорционално. Налице са
безспорни писмени доказателства (медицински документи) и
доказателствени средства от показанията на свидетеля М.а, че спрямо
жалбоподателя К. в деня на задържането му е причинено телесно
увреждане по чл.129 НК в резултат на полицейско насилие спрямо него.
С действията си полицейските органи са допуснали и извършили акт на
изтезание, нечовешко или унизително отношение по отношение
жалбоподателя К.. С оглед данните по делото изводът който следва е, че
физическите увреждания по тялото на жалбоподателя К. са получени по
време на задържането му в резултат на действия и бездействия на
полицейските служители на МВР, нарушаващи нормативноустановени
предписания за изпълнение на служебните им задължения им задължения. По
този начин чрез незаконосъобразните действия и бездействия на служителите
на МВР не е осигурено зачитане на правото на задържаното лице, спрямо
него да не се допуска използването на физическа сила, извън допустимата по
поставянето на помощни средства и белезници, която да уврежда здравето му.
Следователно – безспорно е, че при задържането на жалбоподателя К. е
използвана прекомерна физическа сила, която е довела до описаните в
съдебно-медицинското удостоверение наранявания, същите които са
възприети от свидетеля М.а непосредствено след освобождаването. ЕСПЧ е
приемал, че твърденията за лошо отношение, противоречащо на чл. 3 от
Конвенцията, следва да бъдат подкрепени пред него с подходящи
доказателства. В настоящия случай са налице достатични по обем
6
доказателства за нарушение на чл.3 КЗПЧОС, тъй като тази разпоредба не
забранява по принцип употребата на сила от полицейски служители при
задържане. Но употребата на сила следва да бъде съразмерна и абсолютно
необходима от гледна точка на конкретните обстоятелства (виж, Ребок срещу
Словения (Rehbock c. Slovenie), № 29462/95, § 76, ЕСПЧ 2000-XII; Алтай
срещу Турция (Altay c. Turquie), № 22279/93, § 54, 22 май 2001). В това
отношение е важно например да се прецени доколко е допустима мисълта, че
заинтересованото лице би оказало съпротива при арестуването или би се
опитало да избяга, да нарани или да навреди, да унищожи доказателства
(Ранинен срещу Финландия (Raninen c. Finlande), 16 декември 1997, § 56,
Сборник решения 1997-VIII). Настоящият съдебен състав отбелязва, че всяка
употреба на физическа сила от представителите на държавата срещу дадено
лице, без това да е предизвикано от поведението на лицето, доколкото
жалбоподателят К. не е оказвал съпротива, не е опитвал да избяга и не е
правил действия по укрИ.е или унищожаване на доказателства, независимо
дали според свидетеля В. задържаното лице изглеждало или не агресивно,
принизява всякога човешкото достойнство и поради това се явява нарушение
на правата, гарантирани от чл. 3 от Конвенцията (виж Рахвалски и Ференц
срещу Полша (Rachwalski et Ferenc c. Pologne), № 47709/99, § 59, 28 юли
2009). Подобен подход на стриктна съразмерност е прилаган от ЕСПЧ и по
отношение на ситуации, при които съответните лица вече са били под
контрола на силите на реда (виж, наред с други, Клаас срещу Германия
(Klaas c. Allemagne), 22 септември 1993, § 30, серия A № 269; Ребок,
горецитирано, § § 68-78; Милан срещу Франция (Milan c. France), №
7549/03, § § 52-65, 24 януари 2008). В тази насока съдебната практика на
ЕСПЧ по делото “Galloh v. Germany 2006 г.“ и др. самопризнание, получено
чрез изтезание и – поне в някои случаи – нечовешко или унизително
отношение, не трябва да се допуска като доказателство. Натиск за пледиране
на виновност може да е в противоречие с чл.6, §2 от КЗПЧОС и да води до
нарушаване на презумпцията за невиновност. Разпоредбата на чл.6, §2 от
КЗПЧОС се припокрива с изискването за достъп до справедлив съдебен
процес по силата на чл.6, §1 от КЗПЧОС.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя К..
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски на страните не са дължими, и
доколкото същите не претендират такива, нито представят доказателства да
са сторили разноски.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРЗНА по
депозираната жалба на жалбоподателя И. С. К., ЕГН: ********** с вх. №
190917 от 14.09.2022 г. ПОСТАНОВЕНАТА Заповед за задържане на лице
7
с рег. № 433зз-167 от 09.09.2022 г., издадена от И. В. И. на длъжност
„полицай“ – мл.автоконтрольор в СДВР – ОПП, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на
08 РУ - СДВР на жалбоподателя И. С. К., ЕГН: **********
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8