Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети март,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при
секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 15
385 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРЕКРАТЯВА производството по иска срещу Т.Я.Д., с който се иска да
се признае за установено на
основание чл. 415 от ГПК, че Т.Д. дължи 30 000,00 лева по запис на заповед,
издаден на 23.07.2008 г.
[2] ОБЕЗСИЛВА заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 30.06.2016
г. от СРС 53-ти с-в по ч. гр. д. 35 225/2016 г. на СРС, 53 състав в частта
по отношение на Т.Я.Д., както и изпълнителния лист от същата дата, издаден въз
основа на заповедта за изпълнение.
[3] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 от ГПК, че Я.И.Б. дължи 30 000,00 лева на „Ю.Б.”АД по запис
на заповед, издаден на 23.07.2008 г., плюс законната лихва от 28.06.2016 г. до
изплащането на задължението.
[4] ОСЪЖДА Я.И.Б. да заплати на „Ю.Б.”АД
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 800,00 лева разноски за исковото производство
и 1 580,00 лева разноски, направени в заповедното производство.
[5] ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД да заплати
на Т.Д. 1 200,00 лева разноски по делото.
[6] Решението в частта по § 1-2 може да бъде обжалвано с частна жалба пред
САС в едноседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.
[7] Решението в частта по § 3 може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.
[8] Ако ответницата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна
такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ,
И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[9] Ю.заявява
в искова молба от 11.11.2016 г., че на 23.07.2008 г. „МЕДИЦИНСКИ Ц. Д.П.- О.Л.“
ЕООД (Ц.) е издал запис на заповед в полза на Ю.за 60 000,00 лева с годишна
лихва от 10,75% без разноски и протест и платим на предявяване до 23.08.2018 г.
Записът е бил авалиран от ответниците
Т.Д. и Я.Б.. Ю.е предявил записа за плащане на ответниците, но те не са
платили. Затова Ю.е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. СРС е издал такава заповед, но ответниците са възразили. Затова Ю.моли
съда да приеме за установено, че ответниците му дължат солидарно 30 000,00 лева
по записа на заповед (част от сумата, за която той е бил издаден) плюс
законната лихва от 28.06.2016 г. (исковата молба, л. 2-4 от делото на СРС).
2. На ответниците
[10]
Ответниците са подали писмен отговор, с който са оспорили предявения иск. Те са
заявили, че не са подписвали запис на заповед. Дори да са, те са били
подведени. Според тях записът на заповед не им е бил предявяван. Затова те
молят съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 15-16).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ
СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11] На 23.07.2008 г. Ц. е издал в полза
на Ю.запис на заповед за 60 000,00 лева, заедно с 10,75 % годишна лихва от
датата на издаване на записа. Записът на заповед е бил издаден в гр. ********, и е бил платим
на същото място. Ценната книга е съдържала наименованието „запис на заповед“ в
текста на документа. В нея също така е имало безусловно обещание да се платят
пари на Ю.или на негова заповед. Падежът е бил определен на предявяване до 23.08.2018
г. Записът на заповед е бил авалиран от Т.Д. и Я.Б. (запис,
л. 6 от заповедното производство и л. 5 от делото на СРС).
[12] На 14.05.2016 г. записът на заповед
е бил предявен на М.Ц.– ликвидатор на Ц. (нотариална покана, л. 7-8 от
заповедното производство и л. 12-13 от делото на СРС). На 18.05.2016 г. записът
на заповед е бил предявен и на авалистите Т.Д. и Я.Б.
(нотариални покани, л. 9-12 от заповедното производство и л. 8-11 от делото на
СРС).
[13] Не се спори, че ответниците не са
платили на ищеца по записа на заповед (определение, л. 26-27). Затова Ю.е подал
заявление, а СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист. СРС е
разпоредил ответниците да платят на ищеца: 30 000,00 лева – част от задължение
по процесния запис на заповед; законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед - 28.06.2016 г. - до изплащане на вземането;
1 580,00 лева – разноски (заявление, л. 3-5 от заповедното производство; заповед
за изпълнение, л. 27 от заповедното производство и изпълнителен лист, л. 14 от
делото на СРС).
[14] По молба на Ю.е било образувано
изпълнително дело (молба, л. 20 от делото на СРС). Т.Д. е получила покана за
доброволно изпълнение на 11.09.2016 г. и е подала възражение срещу издадената
заповед на 20.09.2016 г. (покана, л. 44 от делото на СРС, възражение, л. 29 от
делото на СРС). СРС е дал указания на Ю.да предяви иск срещу Т.Д. в едномесечен
срок (определение, л. 25 от делото на СРС). Ищецът е бил уведомен за указанието
на 04.10.2016 г. (съобщение на гърба на л. 35 от делото на СРС).
[15] Я.Б. е получила покана за доброволно
изпълнение на 30.09.2016 г. и на същата дата е подала възражение срещу заповедта
за изпълнение (покана, л. 45 от делото на СРС и възражение, л. 36 от делото на
СРС). На 12.10.2016 г. районният съд е указал на Ю.да предяви иск срещу Я.Б. в едномесечен
срок (определение, л. 40 от делото на СРС, съобщение, л. 41 от делото на СРС).
[16] На 11.11.2016 г. Ю.е подал искова
молба по настоящото дело, (искова молба, л. 2 от делото на СРС). Следователно по
отношение на Т.Д. исковата молба е била подадена след изтичане на едномесечния
срок, а по отношение на Я.Б. исковата молба е била подадена в едномесечния
срок.
[17] Ю.е заплатил: 600,00 лева държавна
такса (л. 7 от делото на СГС) и е бил представляван от юрисконсулт. Ответницата
В.Д. е заплатила 1 200,00 лева на адвокат (л. 18 от делото на СГС), а Я.Б. не е
направила разноски за делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ
НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[18] Ю.е предявил
иск по чл. 415 от ГПК за установяване наличието на вземане по запис на заповед.
1. По иска по чл. чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 538 от ТЗ, връзка с чл. 481
от ТЗ
1.1. По допустимостта на иска
[19] Съгласно чл. 415,
ал. 1 от ГПК (в редакцията към подаването на исковата молба - м.11.2016 г.) когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил
иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или
изцяло, както и изпълнителния лист (чл. 415, ал. 2 от ГПК).
[20] Съдът установи, че по
отношение на длъжника Я.Б. исковата молба е предявена в едномесечния срок. По
отношение на Т.Д. исковата молба е подадена след този срок. Затова искът срещу Т.Д.
е недопустим. Ето защо съдът прекратява производството по него и обезсилва
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени срещу Т.Д..
1.2. По предпоставките за уважаване на иска:
[21] Предпоставките
за уважаването на иска са: 1. Ц. да е издал запис на заповед в полза на Ю.,
който ответниците да са авалирали; 2. този запис на заповед да е валиден; 3.
ответниците да не са платили на Ю.сумата по записа.
[22] Съдът установи, че Ц. е издал запис на
заповед в полза на Ю.. Съдът установи също, че записът на заповед е авалиран от Я.Б.. Записът на заповед е валиден – налице са
всички реквизити, изискуеми по закон. Съдът установи също, че записът е
предявен за плащане както на издателя, така и на ответницата. Я.Б. не е платила
задължението по ценната книга.
[23]
Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава за
установено, че ответникът Я.Б. дължи на ищеца Ю.30 000,00 лева по записа на
заповед.
1.3. По възраженията на ответницата:
[24]
Я.Б. е възразила, че не е подписала процесния запис на заповед. Тя е възразила
също, че е била подведена при подписването на записа на заповед. За тези
твърдения не са събрани никакви доказателства. Затова съдът приема, че записът
на заповед е подписан от Я.Б..
2. По разноските
[25]
Ю.търси разноски. Той е направил такива за 600,00 лева и е бил представляван от
юрисконсулт.
[26]
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Поради това в полза на
Ю.следва да се присъди юрисконстултско възнаграждение, което съдът определя на 200,00 лева.
[27]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска изцяло, поради това, дължащите се разноски са в общ
размер на 800,00 лева: 600,00 лева за държавна такса и 200,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Ответницата дължи на
Ю.и 1 580,00 лева разноски, направени в заповедното производство.
[28]
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдът
прекратява производството по отношение на Т.Д.. Тя търси разноски и е доказала,
че е направила такива за 1 200,00 лева адвокатско възнаграждение. Затова
съдът осъжда Ю.да плати на Т.Д. 1 200,00 лева разноски за делото.
Съдия: