Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда по НОХД № 760/2011г. на ВТРС подсъдимият И. Н. В. е признат за виновен в това, че на 07.09.2010 г. в гр. В.Т. чрез имейл, изпратен на 04.09.2010 г. в 19:48 часа от имейл адрес на електронната поща на В р съд се заканил с убийство на Г И в качеството й на длъжностно лице – в Р с гр. В Т, по повод изпълнение на службата й, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. ал.1 вр. с чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”Б”, пр.1 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.53, ал.1, б.”А” от НК е отнет в полза на държавата преносим компютър марка „HP Compaq” със сериен номер CNF9364SZC, модел № CQ61-310EQ, заедно с зарядно устройство към него със SN-F3-*0A, оставен на съхранение в РУ „Полиция” гр. Велико Търново, като вещ принадлежала на виновното лице и послужила за извършване на умишлено престъпление. На подсъдимия И. Н. В. е върната черна чанта за лаптоп, оставена на съхранение в РУ „Полиция” гр. Велико Търново. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия И. Н. В. против присъдата. Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се измени присъдата, като на подсъдимия се наложи по-леко по вид наказание, както ида му се върне отнетия преносим компютър. Представителят на В. в съдебно заседание заема становище да се потвърди присъдата. Жалбоподателят И. Н. В. поддържа жалбата. Моли същата да се уважи. В правото си на последна дума жалбоподателят И. Н. В. моли да му се наложи наказание глоба, както и да му се върне преносимия компютър. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НК, прие за установено следното: Съдът счита подадената жалба за неоснователна. При извършената проверка по реда на чл. 314, ал.1 от НПК въззивният съд констатира, че на досъдебното производство, при разглеждането на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната й на това основание. Това налага обсъждане на събраните доказателства с оглед проверка обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й. От същите се установява, че подсъдимият И. Н. В. има няколко криминалистически регистрации, както и е осъждан за престъпления от общ характер. Същият живее в гр. Г О. Завършил е средно- специално образование в гр. С и е работил като шофьор в различни транспортни фирми. Към датата на деянието работел като шофьор на товарен автомобил при „М Б" гр. Л. Подсъдимият е баща на 2 деца - Н И В. и ИИ В, като второто е родено по време на брака му с ПП П. С Решение № 871/19.12.2009 г. по гр. д. № 2957/2009 г. по описа на PC - Велико Търново бракът му с П П бил прекратен с развод. В решението си съдът е приел, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения е на подсъдимия. Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И И В след развода било предоставено на П П. На подсъдимия бил определен режим на лични отношения с детето, както и е осъден да заплаща месечна издръжка за отглеждането му. Решението е влязло в сила на 21.01.2010 г. С Решение № 669 /14.07.2010 г. по гр. д. № 2297/2010 г. на ВТРС в производство по реда на Закона за защита от домашното насилие били наложени мерки за защита по отношение на ПП, бивша съпруга на подсъдимия. Същият бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие и била постановена забрана да приближава жилището на молителката, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца, с изключение когато следва да бъде осъществен режима на личните му контакти с детето И И В. Решението е влязло в сила на 05.08.2010 г. С и по двете дела била пострадалата Г С И - в Р - В Т. През деня на 04.09.2010 г. подсъдимият употребил алкохол. Вечерта се прибрал в дома си в гр. Г О, ул. „Н. П." № , вх. . Станало му мъчно за дъщеря му И, която не бил виждал отдавна въпреки постановеното в съдебното решение за развода. Причината за това били обтегнатите му отношение с майката на детето ПП. Подсъдимият отново прочел съдебното решение по делото по Закона за защита от домашното насилие, от което не бил доволен. Ядосал се, тъй като считал, че не му била обърнала нужното внимание. Подсъдимият в съдебно заседание бил поискал да й покаже съобщения от бившата му съпруга, изпратени на мобилния му телефон. Затова от собствения си преносим компютър марка „HP Compaq" изпратил от електронната си поща на електронната поща на имейл със заплашително съдържание по отношение на . Имейлът съдържал обидни квалификации и заплахи срещу живота на : „ZASTO STE MAFIOTI BARABAR SA GALIA ILIAVA OBADE ТЕ SE ZA6TO 6ТЕ IA ZASTTRELIAM .......... AKOIA GRAMNA KAKVO 6ТЕ Ml DADE ТЕ NAGRADA LI..........TAIA IZMET SADIA GALIA ILIEVA ZA6TO NAZNA4AVATE NEGRAMOTNICI ILI IZMETA NA REGIONA ISKAM UVOLNENIE ZA GALIA l;LIEVA ILI SMART ZA toi bokluk .....". Имейлът бил изпратен в 19.48 ч. на 04.09.2010 г. На 07.09.2010 г. сутринта св. В Ф - проверила входящата електронна поща. Забелязала, че едно от писмата било изпратено от потребител с електронна поща Ф отворила писмото и след като прочела съдържанието му, го разпечатала и го докладвала незабавно на З на а. р. на Р. - В. Т. М. Д. С. Д. видял, че съобщението е с подател И. Н. В. и извършил справка в деловодната система на съда. Установил, че лице със същите имена е страна по общо 3 броя дела, 2 от които били граждански и били разгледани от . Св.Д. решил, че полученото съобщение съдържа сериозна заплаха срещу личността на съдията и счел, че трябва да бъдат взети мерки за защита й, както и да й бъде осигурена охрана. По това време тя била в отпуск по болест, като й предстояло да излезе в отпуск поради бременност и раждане. Св.Д.се свързал с нея по телефона и я помолил да дойде в съда. Около обяд на 07.09.2010 г. Г. И.дошла в кабинета на св. Д., който я запознал със съдържанието на съобщението. Същата си спомнила за разгледаните от нея дела, страна по които бил подсъдимият. При разглеждането на делата последният не бил проявил някакво лично негативно отношение и не бил отправял заплахи спрямо нея. Св.И. се притеснила и уплашила, защото нямала обяснение за мотивите за отправените спрямо нея закани с убийство. До момента не се била сблъсквала с подобно поведение на страна по дело, което била разглеждала. Притеснението й било видимо и с.Д. й обяснил, че спрямо нея ще бъдат взети мерки за защита, както и че ще бъде сезирана Р. п. - В. Т., което приела с облекчение, тъй като се притеснявала за сигурността си. По отношение на с. Г. И. били взети необходимите мерки за защита и било осигурено прибирането й в дома й. В хода на разследването е изискано електронното съобщение, получено на 04.09.2010 г. на електронната поща на съда от имейл адрес . , предоставено на хартиен и магнитен носител. При извършено претърсване в жилището на подсъдимия, находящо се в гр. Г. О., ул. „Н. П." № , вх. А, е намерен и иззет преносим компютър с марка „HP Compaq" със сериен № CNF9364SZC, модел № CQ61-310EQ, заедно със зарядно устройство към него със SN-F3-*0A и черна чанта за лаптоп. При извършения оглед на приобщения като веществено доказателство преносим компютър посредством предоставената от подсъдимия парола е осъществен достъп до всички съобщения в електронна му пощенска кутия В меню „Кутия" е намерено копие на имейла, изпратен на електронната поща на Вр с. Съдържанието му е идентично с това на имейла, получен в Рс - ВТ. При така изяснената фактическа обстановка следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал.2 вр. ал. 1 НК. На 07.09.2010 г. в гр. Велико Търново същият се е заканил с убийство на пострадалата Г. И. в качеството й на длъжностно лице . Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие. Подсъдимият от собствения си преносим компютър изпратил имейл със заплашително съдържание от личната си електронна поща на електронната поща на В.р.с. Последством същото подсъдимият изразил намерение за извършване на престъпление против личността на с. И. Първият отправил закана с убийство към последната. Съдържанието на електроното съобщение възбудило основателен страх у нея от осъществяването й и от извършване на престъпление срещу нейната личност. Съобщението е било изпратено от подсъдимия на 04.09.2010г. Съдържанието му е било доведено до знанието на с. И. на 07.09.2010 г., когато е възприела заканата с убийство. Същата е отправена към нея в качеството й на длъжностно ли÷е по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „А" от НК - с. в Р. с. гр. В. Т. по повод изпълнение на служебните й задължения. Разгледаните от нея дела, по които подсъдимият е бил страна и постановените от нея съдебни актове от които е бил недоволен, са го мотивирали да отправи заканата с убийство. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че отправя към с.И. заплаха, че ще я убие. Разбирал е, че у последната може да възникне основателен страх за осъществяване на убийството. Целта на подсъдимия е била с.И.да възприеме заплахата и да изпита страх от нейното осъществяване. Обществената опасност на деяние е висока. Същото се явява посегателство, като се накърнява свободното протичане на психичните процеси и формиране волята на човека. Същото е насочено спрямо длъжностно лице, представител на съдебната система и то при изпълнение на служебните му задължения. Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед предишните му осъждания, както и недобрите му характеристични данни. Същият е млад човек. Баща на две деца, на които следва да осигурява средства за издръжка. Подсъдимият прави самопризнания, съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. При постановяване на присъдата съдът е определил наказанието при условията на чл.373 ал.3 НПК във вр. с чл.58а, ал. 4 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, като е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 НК, като е заменил предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация. В тази насока липсват мотиви какви са конкретните многобройни или изключителни обстоятелства, които са го мотивирали да замени с по-леко по вид наказание. Същевременно е прието, че деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като е извършено по отношение на длъжностно лице от състава на правораздавателните органи – съдия в РС – В. Т. и то по повод изпълнения на службата му, както и че деецът е със средна степен на обществена опасност. Видно от данните по делото е, че подсъдимият е млад човек. Баща на две деца, на които следва да осигурява средства за издръжка. Подсъдимият прави самопризнания, съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. Това се явяват смекчаващите вината обстоятелства, като отегчаващи такива следва да се отчете високата степен на обществена опасност, както и предишните му осъждания. Следва да се приеме, че определеният размер на наложеното наказание от една година пробация е към минималния такъв. Въззивният съд счита, че въпреки липсата на мотиви какви са конкретните смекчаващи обстоятелства, довели до приложението на чл.55 НК и поради липсата протест в тази насока, следва да се приеме размерът на наказанието за справедливо определен. По направеното оплакване във въззивната жалба следва да се посочи, че липсва законово основание за замяна на наложеното наказание пробация с глоба. В санкцията на чл.144 ал.3 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. Същото е заменено с пробация, съгласно чл.55 ал.1 т.2 б. Б НК. Липсват материлноправни предпоставки за замяна на наложеното наказание пробация с глоба. На следващо място с въззивната жалба се иска връщане на отнетия преносим компютър. Същият е собственост на подсъдимият и е послужил за извършване на умишлено престъпление, съгласно чл.53, ал.1, б.”А” НК. Правилно РС е постановил отнемането на инкриминираната вещ. По тези съображения жалбата се явява неоснователна, като следва да остане без уважение. Постановената присъда следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от 89/21.04.2011г. по НОХД № 760/2011г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |