РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на двадесет и втори юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Р.Цариградска
при
секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията НАХдело № 111 по описа за 2020г. на Павликенския районен
съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят С.И.Е. моли съда да
отмени Наказателно постановление НП № 20-0311-00003/29.01.2020г. на Началника
на РУ П. към ОД на МВР В. Т., с което му е наложено административно наказание „глоба”
от 2000лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно и
необосновано. В жалбата излага съображения за незаконосъобразност на
Наказателното постановление: Твърди, че изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление не отговаря на фактическото положение, а именно: твърди,
че не е управлявал преди и по време на проверката процесоното
МПС и същото е било паркирано, в покой. Отказал да даде проба за алкохол именно
поради това.
Ответникът редовно призован за съдебно
заседание не изпраща представител, не заема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено следното:
На 16.01.2020г. около 22.37 часа жалбоподателят
С.И.Е. бил заварен от служители на РУ МВР П. – св. В.П., А.Х. и Г.В. на
шофьорското място на л.а. „***“ с peг. № ***,
собственост на „***“ ЕАД, на паркинг на адрес гр.С., ул.“***“ №***. Според
показанията на полицейските служители, той е бил забелязан от тях при движение
на автомобила от сграда на „***“ ЕАД към посочения адрес – жилищен блок, те го
наблюдавали как маневрира и паркира и тогава предприели проверка. Не са имали
постоянен визуален контакт с автомобила, но го видели къде завива, и след като
и те отишли там, имало само един автомобил, който паркира, поради което приели,
че е същият. И тримата свидетели са категорични, че при тяхното пристигане на
паркинга лекият автомобил е бил в движение, с включени фарове и работещ
двигател. Св.В. приближил автомобила, изчакал шофьорът за изключи светлините и
двигателя и предприел проверка. Жалбоподателят представил своите на л.а.
документи и едва след като бил поканен да даде проба на Дрегер
за алкохол, заявил, че той не е управлявал автомобила и отказал да даде проба.
Заявил, че автомобилът е бил шофиран от друго лице и повикал същото по телефона
– св. Н.. Последният в разпита си по делото потвърждава, че лично той е откарал
процесната вечер жалбоподателя до дома му, тъй като
имало фирмен банкет. Доколкото свидетелят бил на смяна като *** на портала, той
бързал да се върне и веднага след паркиране на автомобила оставил ключовете на
колата на жалбоподателя и по пътека се прибрал на работното си място. Твърди,
че не е разпитван от полицаите, когато бил повикан от жалбоподателя по време на
проверката, но те после го потърсили на портала, за да им каже къде точно живее
жалбоподателят.
Става ясно от всички показания, че след
като тезата на жалбоподателя не била възприета от полицаите, той си тръгнал, а
те останали на място и съставили в негово отсъствие АУАН серия *** №*** с актосъставител св. В.П., в присъствието на св. А.Х. и Г.В..
Нарушението за което е съставен акта се състои в това, че „управлява л.а. … под
въздействието на алкохол. Отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство Дрегер. Силно мирише на алкохол, говори
несвързано. Водачът отказва кръвна проба и да изпълни предписанието за
медицинско изследване“. С описаното нарушение актосъставителят
е счел, че е нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Като иззети
са писани СУМПС и контролен талон. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите на съставяне на акта. Нарушителят не е присъствал на съставянето,
не е подписал, не е открит точния му адрес същата вечер, за да подпише и да му
бъде връчен акта. При така установените обстоятелства обаче е оформено не
съставяне в отсъствие на лицето, а отказ да получи АУАН, удостоверен с подписа
на един от свидетелите на съставяне на акта.
В 3-дневен срок след съставянето на акта
са постъпили писмени възражения от водача, който излага, че не е шофирал,
автомобилът не е бил в движение, нито с работещ двигател при извършване на
проверката, а той самият се е намирал в автомобила, за да търси ключовете си.
Твърди, че не е присъствал на съставяне на АУАН, не му е предявяван същият за
запознаване, подписване, получаване на препис, съответно не е отказвал да
подпише акта и получи препис.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя, е
издадено оспорваното НП, в което нарушението е описано аналогично на акта и е
квалифицирано по същия законов текст. За посоченото нарушение му е наложено
наказание „глоба” от 2000 лв. на осн. чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
лично на 17.02.2020г. Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР П. с вх.№***/18.02.2020г.
По делото са приобщени като
доказателства НП, процесния АУАН, талон за
изследване, докладна записка, справка за нарушения на водач на МПС. Видно от
Заповед №81213-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП са
полицейските органи, заемащи длъжност „младши автоконтрольор“
в ОДМВР и техните териториални структурни звена /т.1.3. от заповедта/, а
издават наказателни постановления по същия закон – началниците на РУ при ОДМВР
/т.2.8. от заповедта/.
Видно от приложената справка за
нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 1996г. В същата
справка неправилно е отбелязано, че процесното НП е
влязло в сила.
В производството по делото са разпитани
като свидетели тримата полицаи - свидетелите при съставяне на АУАН и актосъставител, както и лицето, посочено от жалбоподателя
като шофьор на л.а. същата вечер, непосредствено преди проверката. Показанията
на служителите на МВР са еднозначни, логично свързани и непротиворечиви по
отношение обстоятелствата по управление на МПС именно от жалбоподателя – и
тримата са имали добра видимост към автомобила, възприели са, че в същия има
само едно лице, последвали са л.а. и при спиране и паркиране са заварили в него
едно лице. Никой от тях не потвърждава твърденията на жалбоподателя, че е бил в
л.а. при изключени светлини и двигател.
Изложената по - горе фактическа
обстановка съдът приема за установена, въз основа на приетите като
доказателства по делото писмени доказателствени
материали, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок съгласно чл. 59, ал. 2, ЗАНН от дееспособно лице, притежаващо
процесуална легитимация. Същата е подадена и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо
правен интерес.
Разгледана по същество депозираната
жалба е основателна.
В настоящия случай
АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно постановление са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. При служебната проверка
на АУАН съдът констатира, че е допуснато нарушение на императивното процесуално
изискване на чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН, а именно – в отсъствието на нарушителя и
без да са предприети действия по неговото откриване, призоваване, за да
присъства при съставяне на акта. Съгласно посоченото изискване на ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението, ако нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В
случая актът е съставен в отсъствие на нарушителя, но той не е търсен и не му е
отправяна покана да се яви за съставянето. Констатираното
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като опорочава процедурата
по образуване на административнонаказателното производство със съставянето на
АУАН.
Извън изложените съображения, съдът
намира, че се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
управлявал процесната вечер МПС и при проверка в
качеството му на водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за управление
след употреба на алкохол.
Съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да
бъде отменено изцяло.
По изложените съображения жалбата се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като обжалваното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20-0311-000003/29.01.2020г.
на Началника на РУ П. към ОД на МВР В. Т., с което на С.И.Е. *** с ЕГН **********
са наложени наказания за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Великотърновския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ИИ