Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 193
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, против Решение № 217 от 19.02.2020 год. на
Районен съд гр.Русе, постановено по а.н.д № 26/2020г. по описа на съда,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
19-1085-002423/11.09.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“. С НП на Д.М.Й. *** е наложено, на основание чл. 183,
ал. 7 ЗДвП, административно наказание “глоба” в размер на 300 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6
т. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на
съда е незоконосъобразно - постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочат се доводи досежно неправилни изводи на районния съд
относно авторството на нарушението.
Иска
се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде потвърдено НП. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение в случай на процесуално представителство на ответната страна.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуален представител оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.
Излага подробни съображения относно правилността на решението на въззивния съд.
Претендира и за присъждане на разноски.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде отменено въззивното решение и върнато за ново разглеждане от
друг състав, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена
фактическата обстановка. За да отмени обжалваното пред него НП, районният съд е
приел, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяната му
само на това основание. В същото време съдът е преценил, че отговорността на
жалбоподателката Д.Й. е ангажирана за нарушение, което тя не е осъществила от
обективна и субективна страна. За да достигне до този извод РС е констатирал,
че от една страна по делото не са представени доказателства, че са били
изпълнени законовите изисквания за въвеждане на временна организация на
движението в процесния пътен участък. От друга страна според въззивния съд не
са били събрани и доказателства за обстоятелството, че Д.Й. *** на ул.“Панайот
Хитов“ е нарушила забраната, въведена с пътен знак Б2. Въз основа на тези
констатации е направен извод, че по делото не са събрани доказателства, които
по категоричен и несъмнен начин да налагат единствения извод, че на процесната
дата Д.Й. е осъществила о т обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 6 т. 1 ЗДвП. Мотивиран така,
съдът е приел жалбата за основателна и е отменил наказателното постановление.
Настоящата инстанция счита, че решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора
пороци. Административният съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция
и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
Към 20.06.2019 г. във връзка с извършване
на ремонти на платното за движение по ул.“Панайот Хитов“ в гр.Русе, със заповед
№ РД.01-239/24.01.2019г. на Кмета на Община Русе била въведена временна
организация за безопасност на движението при извършване на СМР без отбиване на
движението, както и пълно затваряне на улични платна, с обходни маршрути
съседни отворени за движение улици. На същата дата около 19.54ч. Д.Й.
управлявала товарен автомобил „Инфинити КХ70“ с рег.№ Р 0004 КК, собственост на
Е. П. Й., кат осе движела по ул.“Муткурова“ в гр.Русе, в посока към кръстовището
с ул.“П.Хитов“. В автомобила пътувала и св.Р. Стефанова. При достигане до
кръстовището Й. предприела завой наляво и навлязла по ул.“П.Хитов“, като
продължила в посока бул.“Цар Освободител“. По същото време св.Д. Н. се
разхождал по тротоара на ул.“П.Хитов“ и снимал автомобила на жалбоподателката Й.
с телефона си, като преценил, че е извършила нарушение. В последствие, тази
снимка, заедно с още 12 снимки на автомобили, преминаващи по това време по
ул.“П.Хитов“, св.Н. изпратил в Сектор ПП – Русе за вземане на отношение.
Проверката по случая била възложена на св.Красимир Димитров, който преценил въз
основа на събраните доказателства, че Д.Й., която на процесната дата е
управлявала товарен автомобил „Инфинити КХ70“ с рег.№ Р ***, е извършила
нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП и съставил АУАН. В последствие, на
основание АУАН било издадено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както
и писмении и гласни доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно
производство, които настоящият съд кредитира изцяло.
Основният аргумент на касатора е, че
неправилно РС е обсъждал задължителния начин на сигнализиране при временна
организация и безопасност на движението при дълготрайни СМР и с отбиване на
движението, тъй като съгласно приложените по административнонаказателната
преписка (АНП) писмени доказателства – заповед № РД.01-239/24.01.2019г. на
Кмета на Община Русе, включваща временна организация на движението за
ул.“Панайот Хитов“(л.14 от въззивното производство) и проектна документация,
представена в касационното производство (л.11-16), за ул.“П.Хитов“ е била
въведена временна организация на безопасност на движението при дълготрайни СМР
без отбиване на движението, регламентирано в глава V, раздел III от Наредба № 3/16.08.2010 г. Настоящият
съдебен състав намира това възражение за неоснователно, тъй като на първо
място, за да се съставомерно нарушението по чл. 183 ал. 7 ЗДвП следва да се
докаже, че действително нарушителят като водач на МПС не е съобразил своето
поведение с пътните знаци и по-конкретно навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение. В настоящия случай безспорен е факта, че на процесната дата
20.06.2019 г. по ул.“П.Хитов“ в гр.Русе са извършване СМР с временна
организация и безопасност на движението по Наредба № 3/16.08.2010 г.
Действително съгласно цитираната заповед, както и съгласно приложената
документация въведената ВОБД по ул.“П.Хитов“ е била без отбиване на движението,
като видно е от приложените идейни схеми по чл. 76 ал. 3 т. 2 от Наредба №
3/16.08.2010 г., че се предвижда поставянето на съответните пътни знаци – А23
„Участък от пътя в ремонт“, А8 и А9 „Платно за движение, стеснено отдясно / отляво“,
Б5 „Пропусни насрещнодвижещите се пътни превозни средства“, Б26 „Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“, но не и Б2 „Забранено е
влизането на ППС в двете посоки“. Същевременно в АУАН и НП при описание на
нарушението е посочено, че водачът не съобразява поведението си с пътен знак
Б2, като навлиза по ул.“П.Хитов“, при въведена ВОД със заповед на кмета на
Община Русе № РД-01-239 от 24.01.2019 г. По този начин на нарушителят е
повдигнато обвинение за нарушаване на забраната, въведена с пътен знак, който
въобще не е предвиден за поставяне в този пътен участък. Ако такъв пътен знак е
следвало да бъде поставен на страничните улици, от които може да се навлезе на
ул.“П.Хитов“, това е следвало да стане по съответния, предвиден в Наредба №
3/16.08.2010 г. начин. Именно в тази връзка РС е коментирал задължителния начин
за сигнализиране при временна организация и безопасност на движението при
дълготрайни СМР с отбиване на движението. При положение, че е налице пътен
участък, който е затворен за движение, както се твърди в АУАН и НП, по всички
улици, от които се приближава към него, е следвало да бъдат поставени пътни
знаци от категорията Ж3 „Предварителен указател за отклоняване на движението“,
както и пътен знак А23. При положение, че нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното са представени
доказателства, че временната забрана е въведена при спазване на условията и
реда за създаване на ВОБД по Наредба № 3/16.08.2010 г., то и нарушението се
явява недоказано от обективна страна.
Относно
кредитирането на гласните доказателства касационната инстанция намира, че
анализът на показанията на свидетелите е извършен от въззивния съд задълбочено,
при съпоставянето им помежду им и с останалите писмени доказателства, както и
при съобразяване на правилата на формалната логика. Правилно е изведен извода, че св.Д. Н. само е
заснел автомобила на Д.Й.,***, но по какъв начин е навлязъл на улицата и дали
действително в този момент е било организирано и сигнализирано ограничаването
на достъпа на превозни средства, не става ясно. Самият свидетел посочва, че
само е снимал движещите се по улицата автомобили. Говори общо за това, че някои
шофьори отваряли металните пана и преминавали с автомобилите си по
ул.“П.Хитов“, както и за това, че на всички малки улички имало пана, както и
знаци, но какви са тези знаци и дали между тях е бил и знак Б2, къде точно е
бил поставен – от показанията на свидетеля не става ясно. Св.К. Д. от своя
страна посочва, че не е посещавал мястото след подаване на жалбата, тъй като
улицата вече е била отворена. При това положение правилно и законосъобразно въззивният съд е
кредитирал изцяло показанията на св.Р. С., която е придружавала Д.Й. на
процесната дата.
В обобщение на всичко изложено и след
извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в
настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира,
че решението, с което е отменено наказателно постановление №
19-1085-002423/11.09.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“, е
валидно, допустимо и напълно съответстващо на материалния закон, като при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото на касационния
ответник се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата
на чл. 63 ал. 3 ЗАНН. Процесуалният представител е поискал присъждането на
такива с възражението срещу касационната жалба, но по делото липсват
представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в настоящото
производство. С оглед изложеното с настоящото решение не следва да се присъждат
разноски в полза на касационния ответник.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 217 от 19.02.2020 год. на Районен съд гр.Русе,
постановено по а.н.д № 26/2020г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление №
19-1085-002423/11.09.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.