Р Е Ш Е Н И Е
Номер
516 29.07.2019г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав
На
девети юли 2019 г.
в
публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
: Росица Радева
като
разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно
гражданско дело № 1259 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази следното :
Производството е на
основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225,
ал.1, чл.226, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
15497/27.05.2019г. от ищеца-
работник К.В.К. *** против частично негативното за него
първоинстанционно Решение №
399/27.03.2019г. по гр.д.№ 3062/2018г. по описа на РС- Ст.Загора, в частта му,
с която са били отхвърлени исковете му против ответника- работодател „Ниро БГ"- ЕООД, гр.Ст.Загора
относно част от исковите му претенции, като неправилно и да постанови
ново, с което да осъди дружеството-
работодател да му заплати парични
обезщетения за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на
1 380, 00 лв., за причинените
му неимуществени вреди,
изразяващи се негативна промяна на емоционалното, психическото и здравословното му състояние в
резултат от неиздаване на необходимите документи относно прекратяване на трудовото
му правоотношение с оглед незаконното
му уволнение в размер от 3 000, 00
лв., за имуществени вреди за
периода м.април- м.юни 2018г.,
изразяващи се в пропуснати
ползи от невъзможността да се регистрира към Агенция по заетостта и да получи обезщетение за безработица, поради
неиздаване на необходимите документи относно прекратяване на трудовото
му правоотношение в размер от 1 020, 00 лв., както и в пропуснати ползи от невъзможността да изпълнява
редовни международни автотранспортни превози, въз основа на които да получи
допълнително трудово възнаграждение в
размер от 7 000, 00 лв.
И при условията на евентуалност
претендира парично обезщетение за неспазено
предизвестие в размер от 690, 00 лв. , ведно
със законните лихви, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда/11.06.2018г./ до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото. Излага
подробни фактически и правни мотиви в подкрепа на защитните си тези, че предвид всички изложени обстоятелства и събрани
доказателства в хода на първоинстанционното
производство, по несъмнен начин се установило, както незаконността на извършеното уволнение, така и
основанието за присъждане на обезщетения
вследствие на него. Счита, че РС бил достигнал до правилен краен извод в частта
за незаконността на уволнението му, но мотивите му затова били погрешни, тъй
като според него напълно немотивирано РС бил отхвърлил претендираните обезщетения с единствения аргумент, че в
процесния период той не бил с прекратено трудово правоотношение, без да изследва
задълбочено предпоставките за присъждането
им, приобщени към обстоятелствата по конкретния случай. Твърди, че при
постановяване на процесния акт РС бил допуснал съществени процесуални нарушения при проверка и оценка на
приложените по делото доказателства, рефлектирали
върху крайните му фактически изводи, и правилността на първоинстанционното
съдебно решение. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора
да отмени изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Решение и да
постанови ново такова, с което да уважи всички останали негови искови претенции,
ведно със законните последици от това. Претендира разноските си по двете дела.
Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. В този смисъл е
пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.
В законния 2- седмичен срок
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
работодателя- ответник „НИРО БГ"- ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр.Стара
Загора, който оспорва същата, като
неоснователна и счита, че решението
на първоинстанционния съд било правилно, законосъобразно и обосновано,
тъй като при постановяване на своето решение
РС бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и бил достигнал до
своите правни изводи, съобразявайки се с материално-правните норми, правилно първоинстанционният съд бил отделил
спорното от безспорното, бил разпределил доказателствената тежест по
делото, и от събраните по делото
доказателства РС правилно бил достигнал до извода, че извършеното дисциплинарно уволнение е
незаконно, поради няколко причини. Относно предявения при условията на евентуалност
иск за обезщетение за неспазено
предизвестие, счита, че РС правилно бил приел, че обявявайки уволнението
за незаконно, той не дължал произнасяне по този иск. Развива продробни съображения в подкрепа на защитната си теза по
делото. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия съд. Претендира
разноските си по делото. В този смисъл е процесуалният му представител-
адвокат.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка
една от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните
по делото пред РС писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, и
заключението на приетата от РС съдебна- счетоводна експертиза, както и
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима, своевременно
подадена от заинтересовано лице- ищец/работник/, срещу частично негативното за
него първоинстанционно Решение на РС, поради което същата се явява процесуално
допустима и по направените в нея конкретни оплаквания настоящия въззивен съд
следва да се произнесе по съществото на спора, с който е бил сезиран.
Въззивният съд
счита, че процесната въззивна жалба се явява изцяло неоснователна, необоснована и
недоказана, поради следните фактически и
правни съображенията :
При постановяване на
своето Решение в атакуваната му негативно за ищеца- въззивник част РС е обсъдил всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и е достигнал до своите правни изводи, съобразявайки се с
материално-правните и процесуалните разпоредби, като РС надлежно е отделил
спорното от безспорното и е разпределил правилно, обосновано и пълно
доказателствената тежест между страните по делото.
Напълно обосновано и
правилно РС е достигнал до фактическия и правен извод, че извършеното
дисциплинарно уволнение е незаконно поради поредица от причини, тъй като неявяването на работа
на работника е било с изричното знание и безспорното взаимно съгласие
с работодателя му, поради което не е
може да се вмени на работника- въззивник някаква дисциплинарна
отговорност, подписите, положени под Заповедите за налагане на дисциплинарно
наказание
„уволнение" и за прекратяване на трудовия договор № 113.08.2018г. и
съответно №
99/13.08.2018г., както и Констативните протоколи за периода 12.04.2018г.-31.07.2018г. на
основание чл.181 от ГПК, срещу
името на
управителя, реално са поставени от едно трето, упълномощено лице Лина
Попкръстева,
без това обстоятелство да е отразено по някакъв начин в
самите Заповеди.
Признавайки за
незаконно извършеното със Заповед № 99/13.08.2018г. прекратяване на трудовото правоотношение
за незаконно, и обсъждайки основателността на останалите предявени искове за обезщетения по КТ, РС правилно
е отхвърлил същите, като изцяло неоснователни
и недоказани.
Напълно обосновано и законосъобразно РС е
приел, че устното волеизявление на лице, за което няма никакви доказателства,
че работи в ответното дружество или са му предоставени
някакви правомощия е заявило на ищеца на 09.04.2018г., че е уволнен, няма абсолютно никаква правна стойност,
а и по делото на РС безспорно е било доказа,
че работникът- въззивник не се е явил в офиса на дружеството- работодател в гр.Стара Загора, за да си получи документите за
прекратяване на трудовото му правоотношение/ТПО/, като самото прекратяване на
ТПО е извършено от страна на работодателя едва на 13.08.2018г./повече от 4 м.
по- късно/, като именно това
прекратяване на ТПО е оспорил ищеца в първото по делото заседание, тъй като до тази дата/13.08.2019г./
ТПО не е било прекратено, макар че по
делото на РС безспорно е било доказано, че работникът- въззиваем междувременно
е започнал работа при друг работодател още в началото на юни 2018г.,
като е разполагал у себе си с Трудовата си книжка, която още тогава не е била
при работодателя му.
В тази връзка, напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно, РС е приел, че искът за
парично обезщетение за времето, през което въззивникът- работникът е останал без работа (от 09.04.2018г. до м.юни
2018г.) се явява неоснователен и недоказан, тъй като през този период от време
неговото ТПО с работодателя му не е било междувременно прекратено.
Безспорно неоснователна се явяват и исковите претенции за заплащане на парично обезщетение
за евентуално претърпени
неимуществени вреди по смисъла на чл.225, ал.1 във вр. с чл.226, ал.1 от КТ,
изразяващи се в негативна промяна на емоционалното,
психическото и здравословното му състояние в резултат
на неиздаване на
необходимите документи относно прекратяването на ТПО,
както и исковете за евентуално претърпени имуществени вреди, поради невъзможността да се регистрира към
Агенцията по заетостта- Бюрото по труда,
и да получава от там дължими според него парични обезщетения за безработица, както
и за това, че не можел да реализира
доходи от международни превози в този интервал от време, тъй като пред РС е
било безспорно доказано, че за този период
от време относно търсени парични обезщетения за евентуално причинени имуществени
и неимуществени вреди, не е било прекратено неговото ТПО, и въззивникът за този
период от време безспорно е започнал
нова работа при друг работодател в началото на м.юни 2018г. В тази връзка РС
обосновано се е мотивирал, че безспорния факт на неявяване на работника в офиса на дружеството- работодател, за да си
получи документите, както и факта, че трудовата
му книжка е била в него/а не в работодателя
му- въззиваем/, доказват фактическите и правните изводи на РС в този смисъл.
Поради което в.жалба в тази й част се явява неоснователна и недоказана, и
следва да се остави без уважение, със законните последици от това.
При извършената въззивна проверка се установи, че се явяват неоснователни и недоказани претенциите на въззивника- ищец относно размерите на исковите му претенции за парични обезщетения, тъй като по делото на РС е било доказано с убедителни и неоспорени писмените доказателства, както основанията на самите парични преводи по сметката на работника, така и документите за това. Поради което и видно от приетото заключение на съдебно- счетоводна експертиза е било доказано, че на работника са били изплащани ежемесечни трудови възнаграждения и командировъчни разходи, като командировъчните пари, изпращани ни му и превеждани му по неговата карта от работодателя не са представлявали допълнително трудово възнаграждение, а пари, с които работникът следвало да покрива ежедневните си нужди, докато е в чужбина. Ето защо тези парични средства не се третират, като доходи за лицето и неполучаването им не може да се счита за негова пропусната полза, тъй като реализирането на международни курсове зависи от наличието на евентуални заявки за такива и представлява едно бъдещо несигурно събитие, за което не му се дължат задължително командировъчни пари за неизвършени курсове в чужбина в такива размери. Още повече, че въззивникът- работник е бил назначен на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ по принцип за работа в страната, а не на длъжността „шофьор на товарен автомобил- международни превози“ за работа в чужбина.
Относно предявения при
условията на евентуалност иск за обезщетение за неспазено
предизвестие по смисъла на чл.220, ал.1 от КТ, въззивният съд счита, че
напълно законосъобразно и правилно РС е приел, че уважавайки основния иск по
чл.330, ал.2, т.6 от КТ и обявявайки уволнението за изцяло и изначално незаконно,
не се дължи произнасяне по този заведен при условията на евентуалност иск, нито от
първоинстанционния РС- Ст.Загора, нито от настоящия въззивен съд. Поради което
в.жалба и в тази й част се явява неоснователна и недоказана.
Предвид всички
горепосочени мотиви въззивният съд счита, подадената въззивна жалба се явява
изцяло неоснователна и недоказана, че РС се е произнесъл по предявените пред него искове
от работника с напълно обосновано, законосъобразно и правилно съдебно Решение, което следва да
бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това. Нещо повече- въззивният съд счита,
че мотивите в атакуваното Решение на първоинстанционния РС са достатъчно пълни,
законосъобразни и обосновани, поради което и на осн. чл.272 от ГПК ОС се
присъединява изцяло към тях, със законните последици от това.
С оглед изхода на
спора и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, тъй като въззиваемият-
работодател е направил пред ОС- Ст.Загора доказани разноски в размер на общо 1 500
лв. за възнаграждение на един пълномощник- адвокат/видно материалите на л.21-
23 от настоящото в.гр.д./, на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 във вр. с
чл.80 и чл.81 от ГПК въззивникът- работник следва да бъде осъден да му ги
заплати изцяло, ведно с последиците от това.
На основание чл.280,
ал.3, т.3 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, настоящото въззивно
съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред, в общия 1- месечен срок
от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред
касационния ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо, воден от
горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във
вр. с чл.225, ал.1, чл.226, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, въззивният ОС-
Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение № 399/27.03.2019г. по
гр.д.№ 3062/2018г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА К.В.К.- ЕГН **********,*** да заплати на „НИРО БГ"- ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Стара
Загора, бул."Славянски № 22, ет.З, офис 4 сумата 1 500 лв./хиляда и петстотин лева/ разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в 1-
месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :