Решение по дело №1266/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3821
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20191720101266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1901

Гр. П., 16.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01266/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу И.Н. Ц-К кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание                 чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,                вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 329,86 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 169,86 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 08691/2018 г. по описа на РС – П., НО, е издадена Заповед № 6444 от 06.12.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата,  в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като собственик на топлоснабденото жилище, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихваза периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.   

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата И. Ц-К оспорва предявените искове по основание с твърдението, че същата не е собственик на процесния имот, не живее в жилището и няма сключен договор с топлофикационното дружество за доставка на топлинна енергия. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по  чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/               29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

За доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с Нотариален акт № ***г. на пернишки народен съдия третото за процеса лице И.А.Г.е признато за собственик на недвижим имот с адрес: гр. П.,                   в жилищен комплекс „***, придобит чрез покупка от Пернишки градски народен съвет.

Изяснява се, че с Декларация с вх. № 31214/30.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ третото за процеса лице Д.Н. Г.е декларирало пред Община П. собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент ***в гр. П., ул. „***                        с посочено придобивно основание „покупка“, по нотариален акт № ***г. В декларацията е вписано, че имотът е съсобствен между декларатора и още две лица –              И.Н. Ц.– настоящата ответница и Н.Ц.Г.при квоти:                   ½ идеална част за Д.Г., 3/8 идеални части за И. Ц.и 1/8 идеална част за Н.Г..

Данните по делото, отразени в Удостоверение за наследници с изх. № 19/ГРС-7426/01.11.2019 г., издадено от Община П. сочат, че лицето Д.Н. Г.е починало на ***г., оставяйки за свои законни наследници низходящите на двете си дъщери, починали преди нея /***/ И. Н.Ц.– ответницата по делото и Н.Й.Н..

От анализа на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че по делото не е установено през процесния период 01.05.2016 г. –            30.04.2017 г. ответницата И.Н. Ц-К да е била собственик на процесния имот или носител на идеална част от правото на собственост. Установи се по безспорен начин, че този имот е придобит от третото за процеса лице И.А.Г., а впоследствие деклариран от Д.Н. Г.. Тази декларация обаче обективира изявление на трето лице, поради което не е от естество да се цени като изнъсъдебно признание за притежавани от ответницата права върху имота, в частност в конкретния обем – 3/8 идеални части. Наред с това, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че наследодателката на И. Ц.– лицето Д.Г.е придобила права върху имота, които да бъдат наследени от ответната страна. Няма данни Г.да е страна по придобивната сделка заедно с купувача И.Г., съответно имотът да е придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност. Няма данни дали и в кой момент собственикът на имота И.Г.е починал и кои са неговите законни наследници, за да се направи извод кои лица, при какви дялове и в кой момент са придобили собствеността върху имота, поради което декларацията сама по себе си остава изолирана и неподкрепена с достатъчно други доказателства в тази насока.

Предвид изложеното и с оглед изричното оспорване от ответницата относно притежаването на права върху имота, съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е установено при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и И. Ц-К, обусловено от притежавани от нея вещни права върху жилището, респ. право на ползване на вещно или на облигационно основание.

Ето защо, съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски има само ответницата, в т.ч. и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 08691/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същата е претендирала присъждане на сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 250 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковия процес, съобразявайки отразените размери в договора за правна защита и съдействие № ***г. на уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение /л. 28 от делото/.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,                         със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино срещу И.Н. Ц-К, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***,               ул. „***обективно съединени установителни искове с правно основание                 чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,                вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД, че И.Н. Ц-К дължи на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 1 329,86 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 169,86 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 08691/2018 г. по описа на Районен съд – П., НО, е издадена Заповед № 6444/06.12.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на                 И.Н. Ц-К, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, сумата от 250 лв., представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 08691/2018 г. по описа на съда,                             с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: