Р Е Ш Е Н И Е
№ 260078 / 04.05.2022г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести
граждански състав
на деветнадесети
април две хиляди
двадесет и втора година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Величка Белева
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
секретар : Валентина
Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1559 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ************чрез
гл.юриск. И. П. против Решение № 2096/24.06.2020г.,
пост. по гр.д.№ 1132/2020, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А.И.И.
следните суми: сумата от 1548,91 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд от 219 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 24.01.2017 г.- 24.01.2020
г., както и сумата от 222,94 лв. мораторна лихва за периода 01.04.2017г. –
24.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 24.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и разноски.
Жалбоподателят ********** поддържа,
че решението е неправилно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е тълкувал
и приложил относимата нормативна база, регламентираща извънредния труд. Развива
доводи за приложението на Наредба №8121 З -776/29.07.2016, както и че
отчитането на положения труд е извършвано съобразно същата. Счита, че при
изричен нормативен акт не следва да се прилагат други актове, към които няма
изрично препращане, в частност НСОРЗ, която е неприложима за служителите на
МВР. Развива и съображения за регламентацията на дневния и нощния труд, като
нормалната седмична продължителност за двата вида е различна, както и че няма
две различни ставки за заплащането на дневния и нощния труд, а една такава,
като различието е в коефициента на заплащането за нощен труд. В този смисъл
счита, че съдът не е изложил мотиви защо счита искът за доказан по размер,
включително и по отношение на претендираните мораторни лихви. Позовава се и на
практика на други съдилища, включително и на ВКС по въпроса за възможността за
преобразуване на работното време на държавни служители. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.И.И. оспорва подадената въззивна жалба,
като поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива
съображения, че в последователно действали наредби от 2014, 2015 и 2016г. на
Министъра на вътрешните работи
първоначално е бил възприет коефициент на преизчисляване на надвишаващото сумарно време
допустимата продължителност на нощния труд с коефициент 1,143, а в последствие
е липсвала подобна регламентация. При
наличието на празнота счита, че приложение следва да намерят общите разпоредби,
регламентиращи трудовите правоотношения. Поддържа субсидиарно приложение на
нормативните актове, регламентиращи трудовите правоотношения. Противното
разрешение би поставило в неравностойно положение държавните служители по ЗМВР
с работниците и служителите по ТПО.
Счита, че законодателят е регламентирал механизъм за компенсиране на работещите
нощен труд чрез преизчисляването му в дневен и заплащането на „горницата“ като
извънреден труд. Счита, че в първоинстанционното решение правилно е приложена
нормативната уредба и е определен размерът на дължимото обезщетение. Моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК,
изхожда от легитимирана страна – ответник,
останал недоволен от осъдителната част на постановено съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това
положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
С подадената въззивна жалба се
обжалва постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР във връзка
с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/в редакцията –ДВ
бр.58/2019/ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от А.И. ***. Доколкото съдът намира същото за
правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да
изложи само следните съображения :
От фактическа
страна по делото се установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, възникнало на осн.
ЗМВР. И. е работил на длъжността „*********. Приетата и неоспорена ССЕ с в.л. З. М.
установява, че в процесния период ищецът е работил на 12 часови смени, като е давал
дневни и нощни дежурства.
Ищцовата претенция е, че по време на
нощните смени е полаган извънреден труд, т.к. същите са били 12 часови , а
нормативно определената продължителност на нощния труд е 7 часа. Поради това се
претендира преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8
часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен 222,94 часа извънреден
труд, който не е заплатен от работодателя.
По
делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. З. М., съгласно която за процесния
период ищецът Д. е положил общо 1533часа нощен труд. При приложение на НСОРЗ и
приложение на К 1,143% то положеният нощен
труд се равнява на 219часа извънреден труд. Дължимото възнаграждение за така
изчисления извънреден труд на база преизчисления нощен за периода е 1548,91лв./брутно/.
Мораторната лихва е в размер на 222,94,06лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са основателни.
Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при процесното
правоотношение е следната: Работното време на държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/.
При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период.
В този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22-06ч.,
като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата
на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в ред. ДВ бр.58/2019/ предвижда при работа на смени, трудът извън
работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща
като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В
чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на М-ра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време,
отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143
при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило
е било уредено в наредба №8121з-407/11.08.2014, действала до 02.08.2016г. Това
не означава , обаче, че не следва да се
приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд Това е така, т.к. законодателят
е въвеждал последователно в различни нормативни актове регламентиращи полагането
на нощен труд редица закрили на последния. Така в ЗМВР изрично е посочено в
чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители, които полагат нощен труд се
ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на
регулацията на правоотношенията между работници/служители и работодател, като в
случаите на специална категория служители, каквито са и държавните, не може да
се регламентират по-лоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за
специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят
приложение и по отношение на държавните служители, чийто правоотношения се
регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ. Тази закрила трябва да намери израз в различни компенсаторни
механизми.
ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен
труд, който не следва да надвишава 8 часа за
всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не
следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния с
нощния труд. Приемане на противното би
означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение с обикновените
работници и служители. Също така би
лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР
в чл.188, ал.2.
В същата насока са и изводите на СЕС в Решение от 24.02.2022 по дело
С-262/20, според които се допуска
нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в
частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, т.е.
свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателства и е
съизмерима с тази цел. Преценката
следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта,
която следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципът, че
полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез
различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време,
допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск,
заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците,
които полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията
на работното време, включително и за регламентацията на нощния труд, която
трябва да предвижда различни по вид компенсации /виж §54, 56 70 от посоченото
решение на СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното
законодателство , като още в основополагащия закон - КРБ в чл.6 е предвидена забрана за неравно
третиране на гражданите. В същото време законодателят не е поставил и обосновал
някаква цел, оправдаваща по-неблагоприятни условия на труд на работниците от
публичния сектор - полицаи и пожарникари. Техният труд по принцип е по-тежък и
рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми
за защита на този труд.С оглед на изложеното съдът намира, че липсата на нормативна
уредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен е празнота в регламентацията
на реда за организацията и разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
а не нормативна забрана за това. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, субсидиарно приложение следва да намери регламентацията в общите норми
- Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ бр.9/26.01.2007
г./. Ето защо, случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ , при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ
на смяна държавен служител по ЗМВР се
прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143. Приетата по делото
експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно положените
часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за
заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на
положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и следва
да бъде уважена до посочените в ССЕ размери.
Безспорно е по делото, че тези плащания не са извършени, при което се
доказва претенция за заплащане на обезщетение за забава по основание. Досежно
размера, съдът ще кредитира установеното от ССЕ.
До същите фактичекски и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемия
сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв., заплатено
адвокатско възнаграждение, редуцирани с оглед направеното възражение за
прекомерност.
По изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2096/24.06.2020г., пост. по гр.д.№
1132/2020, ПдРС.
ОСЪЖДА **********, да заплати на А.И.И., ЕГН
**********, сумата от 300лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: