Решение по дело №4563/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2111
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110204563
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2111
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:И. Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Административно наказателно
дело № 20241110204563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Р. Р. Н. от гр.София с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 7747855 издаден от СДВР с който било
установено, че на 29.06.2023г. в 18:26ч. в гр. София, по Околовръстен път до
номер 467, от бул.,,Ботевградско шосе" към бул. ,,Цариградско шосе", при
въведено ограничение 90 км/ч. в извън населено място, управлявала моторно
превозно средство лек автомобил ххххххххх с установена и заснета
посредством автоматизирано техническо средство № MD1193 скорост от 114
км/ч., превешивайки с 24 км/ч. максимално допустимата скорост, за което й е
наложено административно наказание глоба 100.00 лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подробно аргументирана жалба до съда защитникът на наказаното
лице навежда оплаквания за процесуална незаконосъборазност на обжалвания
електронен фиш, като акцентира на липсата на яснота относно мястото на
извършване на нарушението деянието, поставянето под въпрос на субекта на
1
административна отговорност, както и на правомощието на административно
наказващият орган да санкционира нарушителя само и единствено със
стационарно техническо средство. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което същият да бъде отменен. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателката Р. Н., редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се
аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
приема за безспорно установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2023г. в 18:26ч. в гр.София, по Околовръстен път до номер
467, км.28+870, от бул.,,Ботевградско шосе" към бул. ,,Цариградско шосе",
при въведено ограничение 90 км/ч. в извън населено място, управлявала
моторно превозно средство лек автомобил хххххххххх с установена и заснета
от автоматизирано техническо средство № MD 1193 скорост от 114 км/ч. По
делото е изискана и приложена справка от АПИ, от която се установява, че
на пътния участък, на който е било заснето изпълнителното деяние, е било
въведено ограничение в максимално допустимата скорост за движение на
МПС от 90 км/ч. по силата на пътен знак В 26, поставен на км.26+980, както и
на км.27+770.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
2
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 019 - СГ - ИСИ/14.03.2023г. на Български
институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване.
Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с
техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
3
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка на МПС е, че към момента на
заснемането собственик на лекия автомобил е била жалбоподателката Р. Р. Н.,
а ползвател ххххххххх. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под
административна отговорност на собственика на заснетото МПС при
отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно
от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока
скледва да намери приложение именно хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, че
собственикът на МПС - то е бил и неговия водач при заснемането с
техническото средство. Ето защо субектът на нарушението се явява доказан
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъборазността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че е издаден при наличие на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е
ясно посочено мястото на извършване на изпълнителното деяние.
Видно от фактическата обстановка, която е била отразена в обжалвания
административен акт е, че в нея като местоизвършване на нарушението е
посочен гр.София, по Околовръстен път до номер 467, км. 28+870, от
бул.,,Ботевградско шосе" към бул. ,,Цариградско шосе", което е населено
място, а същевременно е посочено, че е налице превишаване на максимално
допустимата скорост в извън населено място от 90 км/ч. От друга страна от
изисканата и приложена справка от АПИ се установява, че въпросниият
пътен участък, на който е бил заснет лекия автомобил хххххххххх
действително е въвел отграничение на скоростта от 90 км/ч., но по силата на
пътен знак В 26 и то в населено място., като километричното положение на
административен номер 467 е км 28 + 870. В случая адмиистративно
наказващият орган е посочил две взаимно изключващи се фактически
положения като от една страна в електронния фиш е отразил населено място
като местоизвършване на деянието, а от друга е посочил, че деецът е
извършил нарушение в извън населено място, което по силата на цитираната
справка от АПИ въвежда такова ограничение, но по силата на пътен знак В
4
26. Последното обстоятелство пък навежда на съвсем различна фактическа
обстановка, изключваща възможността за изменение на електронния фиш
поради съществено изменение на обстоятелственвата част на нарушението и
приложението на правната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съдът не споделя възражението на защитата, че подобен вид нарушения
могат да бъдат установени и заснети само и единствено със стационарно
техническо средство. Цитираното Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на
ВАС следва да се счита за изгубило силата си посредством законодателната
промяна в чл.189, ал.4 от ЗДвП (в сила от 21.01.2017г.), в която е отразено, че
нарушенията се установяват и заснемат с автоматизирано техническо
средство или система, като в т.65 от & 6 на Допълнителните разпоредби на
ЗДвП се пояснява, че ,,автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самосотятелно или взаимно, които могат да бъдат
стационарни и мобилни. Следователно законодателят е приравнил двата вида
автоматизирани технически средства без да направи разграничение с кое от
двете може да се иниициира процедура по установяване на нарушение и
издаване на електронен фиш.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалвания електронен фиш
е незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила,
поради което и същият следва да бъде отменен.
Тъй като обжалваният акт се отменя на процесуално основание, не
следва да бъде коментирана неговата законосъобразност и обоснованост по
същество.
С оглед изхода на делото и направеното искане от защитника на
жалбоподателката за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
административно наказващият орган следав да бъде осъден да заплати на Р.
Н. сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор от 26.02.2024г.
Размерът на хонорара е упоменато, че е заплатен и е съобразен с наредбата на
заплащане на адвокатски възнаграждения, поради което и не се явява
прекомерен.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
7747855 издаден от СДВР, с който на Р. Р. Н. от гр. София, с ЕГН:
********** е наложено наказание глоба 100.00 лева за административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати на
Р. Р. Н. от гр.София с ЕГН: ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.






Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от хххххх от хххххх с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 7747855 издаден от СДВР с който било
установено, че на 29.06.2023г. в 18:26ч. в гр. София, по Околовръстен път до
номер 467, от бул.,,Ботевградско шосе" към бул. ,,Цариградско шосе", при
въведено ограничение 90 км/ч. в извън населено място, управлявала моторно
превозно средство лек автомобил хххххх с установена и заснета посредством
автоматизирано техническо средство № MD1193 скорост от 114 км/ч.,
превешивайки с 24 км/ч. максимално допустимата скорост, за което й е
наложено административно наказание глоба 100.00 лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подробно аргументирана жалба до съда защитникът на наказаното
лице навежда оплаквания за процесуална незаконосъборазност на обжалвания
електронен фиш, като акцентира на липсата на яснота относно мястото на
извършване на нарушението деянието, поставянето под въпрос на субекта на
административна отговорност, както и на правомощието на административно
наказващият орган да санкционира нарушителя само и единствено със
стационарно техническо средство. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което същият да бъде отменен. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателката хххххх, редовно призована, не
се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се
аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
приема за безспорно установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2023г. в 18:26ч. в гр.София, по Околовръстен път до номер
467, км.28+870, от бул.,,Ботевградско шосе" към бул. ,,Цариградско шосе",
при въведено ограничение 90 км/ч. в извън населено място, управлявала
моторно превозно средство лек автомобил хххххх с установена и заснета от
автоматизирано техническо средство № MD 1193 скорост от 114 км/ч. По
делото е изискана и приложена справка от АПИ, от която се установява, че
1
на пътния участък, на който е било заснето изпълнителното деяние, е било
въведено ограничение в максимално допустимата скорост за движение на
МПС от 90 км/ч. по силата на пътен знак В 26, поставен на км.26+980, както и
на км.27+770.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 019 - СГ - ИСИ/14.03.2023г. на Български
институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване.
Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с
техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
2
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка на МПС е, че към момента на
заснемането собственик на лекия автомобил е била жалбоподателката ххххх,
а ползвател хххххх. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под
административна отговорност на собственика на заснетото МПС при
отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно
от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока
скледва да намери приложение именно хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, че
собственикът на МПС - то е бил и неговия водач при заснемането с
техническото средство. Ето защо субектът на нарушението се явява доказан
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъборазността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че е издаден при наличие на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е
ясно посочено мястото на извършване на изпълнителното деяние.
Видно от фактическата обстановка, която е била отразена в обжалвания
административен акт е, че в нея като местоизвършване на нарушението е
посочен гр.София, по Околовръстен път до номер 467, км. 28+870, от
бул.,,Ботевградско шосе" към бул. ,,Цариградско шосе", което е населено
място, а същевременно е посочено, че е налице преввишаване на максимално
допустимата скорост в извън населено място от 90 км/ч. От друга страна от
изисканата и приложена справка от АПИ се установява, че въпросниият
пътен участък, на който е бил заснет лекия автомобил хххххх действително е
въвел отграничение на скоростта от 90 км/ч., но по силата на пътен знак В 26
и то в населено място., като километричното положение на административен
номер 467 е км 28 + 870. В случая адмиистративно наказващият орган е
посочил две взаимно изключващи се фактически положения като от една
страна в електронния фиш е отразил населено място като местоизвършване на
деянието, а от друга е посочил, че деецът е извършил нарушение в извън
населено място, което по силата на цитираната справка от АПИ въвежда
такова ограничение, но по силата на пътен знак В 26. Последното
обстоятелство пък навежда на съвсем различна фактическа обстановка,
изключваща възможността за изменение на електронния фиш поради
съществено изменение на обстоятелственвата част на нарушението и
приложението на правната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съдът не споделя възражението на защитата, че подобен вид нарушения
могат да бъдат установени и заснети само и единствено със стационарно
техническо средство. Цитираното Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на
ВАС следва да се счита за изгубило силата си посредством законодателната
промяна в чл.189, ал.4 от ЗДвП (в сила от 21.01.2017г.), в която е отразено, че
3
нарушенията се установяват и заснемат с автоматизирано техническо
средство или система, като в т.65 от & 6 на Допълнителните разпоредби на
ЗДвП се пояснява, че ,,автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самосотятелно или взаимно, които могат да бъдат
стационарни и мобилни. Следователно законодателят е приравнил двата вида
автоматизирани технически средства без да направи разграничение с кое от
двете може да се иниициира процедура по установяване на нарушение и
издаване на електронен фиш.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалвания електронен фиш
е незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила,
поради което и същият следва да бъде отменен.
Тъй като обжалваният акт се отменя на процесуално основание, не
следва да бъде коментирана неговата законосъобразност и обоснованост по
същество.
С оглед изхода на делото и направеното искане от защитника на
жалбоподателката за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
административно наказващият орган следав да бъде осъден да заплати на
ххххх сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор от 26.02.2024г.
Размерът на хонорара е упоменато, че е заплатен и е съобразен с наредбата на
заплащане на адвокатски възнаграждения, поради което и не се явява
прекомерен.
4