№ 584
гр. Б., 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело №
20211200200885 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл.243, ал.5 и сл.
от НПК.
Постъпила е жалба от адв.А.А., повереник на пострадалата Р.М.,
с ЕГН-**********, живуща в гр.Б., жк „Е.“, ***, наследник на Е.Х.М.,
срещу постановление от 11.11.2021 г., с което на основание чл. 199,
във вр. с чл.243, ал.1, т.1, във вр.с чл.24, ал.1, т.1, чл.243, ал.4 от НПК,
е било прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 28/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура - гр.Б., водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Сочи се в жалбата, че атакуваният акт се явявал
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Основното
обстоятелство, поради което наказателното производство било
прекратено е, че не може да бъде изяснена причината за смъртта на
Е.М., поради и което не може да бъде посочена и доказана причинно-
следствената връзка между отказите от изпращане на медицинска
помощ на адрес, респ. забавата за оказване на медицинска помощ,
извършените медицински действия на място от екипа на Спешна
помощ и настъпилата смърт на Е.М.. От събраните в хода на ДП
доказателства се установявали съществени нарушения и пропуски на
стандарта по Спешна медицина /съгл.Наредба M3 от 06.10.2017г. за
1
утвърждаване на медицински стандарт „ Спешна медицина/. Вещите
лица по изготвената съдебно - медицинска експертиза били
категорични, че първото и второто повикване в РКЦ от адреса на Е.М.
не било подложено на телекомунникационен триаж, като независимо
от наличните данни за това, състоянието на лицето не било оценено
като спешно и при тях медицинския специалист от нощна смяна ,
приела обаждането, не е определила триажна категория и не е оценила
динамиката в състоянието на пациентката. Вещите лица били
категорични, че от приелия телефонните обаждания мед. специалист -
С.Д. са допуснати множество нарушения, като не е спазен утвърдения
стандарт по спешна медицина, длъжностна характеристика, както и
правилника и алгоритъма за работа в РКЦ. В този смисъл
жалбоподателят счита, че било осъществено немарливо изпълнение на
дейността от страна на медицинският специалист, приел спешните
обаждания.
Изложени са оплаквания в насока, че прокуратурата е направила
неправилна преценка на доказателствените материали и в частност на
изводите на съдебно-медицинската експертиза, която е категорична,
че са допуснати описаните по -горе нарушения от екипа на РКЦ към
ЦСМП - гр.Б.. Медицински специалист С.Д. пренебрегнала наличните
при Е.М. рискови фактори, не е снела задълбочено и последователно
по правилата анамнезата й, не е разпознала недвусмислените
симптоми от спешен порядък и не е извършила в пълен обем нужното.
По този начин м.с.Д. била лишила пациента от възможността да
получи навременно и адекватно лечение, базирано на съвременните
достижения и възможности на медицината, и от шанса да преживее. В
този смисъл прокуратурата не била отдала нужното внимание на
експертното заключение в насока, че е налице причинно-следствена
връзка между отказите от изпращане на спешен медицински екип,
респективно забавата за оказване на медицинска помощ и настъпилата
смърт на М.. По отношение на съществуването на връзка между
2
действията на м.с. С.Д. и настъпилата смърт вещите лица посочили, че
е трудно да се отговори с пълна категоричност, но пропуските, а
именно неспазване на утвърдения стандарт по спешна медицина,
длъжностна характеристика, както и правилника и алгоритъма за
работа в РКЦ в конкретния случай са отнели шанса на Е.М. за
благоприятен изход.
В жалбата е отбелязано, че не е направен изчерпателен и
всестранен анализ на гласните доказателства и на показанията на
свидетелите. Следвало, с оглед данните по досъдебното производство,
да бъде разпитан като свидетел и личния лекар на починалата, който
въобще не е разпитван. Не били събрани и каквито и да е било данни
по случая относно обстоятелствата имало ли е, от кого и ако е имало
колко са били телефонни обаждания до личния лекар на Е.М., както и
не били събрани каквито и да е данни за това същия отговорил ли е на
тях и оказал ли е необходимото съдействие.
В постановлението на ОП липсвал изчерпателен и всестранен
анализ и на писмените доказателства, вкл. на медицинската
документация, приложена по ДП. Не бил налице такъв анализ и по
отношение на заключението на СМЕ, от което се установявали
множество извършени от мед.специалист С.Д. нарушения, подробно
описани в заключението на СМЕ. Не била взета предвид практиката
на ВКС, съгласно която експертизата не била доказателство или
доказателствено средство и оценката в експертното заключение не
било обвързващо нито за съда, респективно за прокурора, но винаги
изисквало от същите аргументация за неговото приемане или
отхвърляне, което не е сторено в настоящия случай от прокурора по
отношение на заключението на СМЕ и същото в съвкупност с
останалите доказателства/гласни и писмени/ по досъдебното
производство.
Предвид изложеното жалбоподателят счита, че не са изчерпани
възможностите за събиране на нови доказателства и разследващите
3
органи не са положили в пълна степен усилия фактическата
обстановка по случая да бъде изцяло изяснена. Ето защо и
наказателното производство не би могло да бъде прекратено, тъй като
фактическата обстановка по делото следвало да бъде напълно
изяснена.
Отправена е молба постановлението от 11.11.2021г. по ДП №
28/2020г. по описа на ОСлО при ОП-Б./ НП№4465/2019г. по описа на
Окръжна прокуратура - Б., с което на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 чл.243,ал.4 от НПК е прекратено наказателното
производство да бъде отменено и делото - върнато на Окръжна
прокуратура — Б. за допълнително разследване.
Към жалбата не са приложени нови доказателства.
За да се произнесе, ОС намери за установено следното:
С постановлението, отмяна на което се иска, Окръжна
прокуратура – Б., на основание чл.199. чл.243, ал.1, т. 1 вр. чл.24. ал.1.
т.1, чл.243, ал.4 от НПК, е прекратила наказателното производство по
ДП № 28/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Б.,
водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. За да постанови своя
акт, държавното обвинение е приело за установено следното във
фактическо и правно отношение :
ДП № 28/2020г. по описа на ОСлО при ОП-Б./ НП№4465/2019г.
по описа на Окръжна прокуратура – Б./ е било образувано с
постановление от 24.04.2020 г. на ОП гр.Б. за това, че на 07.11.2019
г., в гр.Б. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност в ЦСМП –
Б., е причинена смъртта на Е.Х.М., на 42 г., от гр.Б. - престъпление по
чл.123, ал.1 от НК.
В хода на разследването са били проведени разпити в качеството
на свидетели на медицински лица, работещи към ЦСМП - Б., както и
лекари от ВМА-гр.София, вкл. на личния лекар на починалата, както и
4
на близки на М.. Изискана и приложена е медицинска документация;
справки и информация от ЦСМП - Б., РЗОК - Б., ИА „Медицински
надзор“; изискани и приложени са заверени копия на: Книга за
повиквания и посещения на екипите на адрес на ФСМП гр.Б..
рапортна книга на ФСМП- гр.Б., график на ФСМП за м. ноември 2019
г., тетрадка за издаване на съобщение за смърт, Правилник за работа в
РКЦ, Алгоритъм за работа с комуникационно-информационната
система, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на
ЦСМП гр.Б., работни графици, трудови договори и длъжностни
характеристики. От Дирекция „Национална система 112“ са изискани
справка за постъпили повиквания и звукозаписи и електронни
картони, въз основа на които е назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза. Назначена и изготвена е комплексна съдебно-
медицинска експертиза за установяване на причините за настъпване
на смъртта.
От анализа на събрания по делото доказателствен материал се
установява, че :
Е.Х.М. (на 42 години) живеела на семейна начала с А.К. от 2013
г. Двамата обитавали жилище в гр.Б.. ж.к. „Е.“, ***. По време на
съвместното си съжителство осиновили момченце (на 29.01.2020 г.
навършило 5 години). За отглеждане на детето помагала майката на М.
- Р.М.. М. страдала от множество заболявания: болест на Ходжкин;
неинсулинов захарен диабет; хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност; обезитас (затлъстяване); варикозни вени на
долните крайници; дисфункция на яйчниците; увреждания на лумбо-
сакралния плексус (видно от представената от личния лекар на М. - д-
р В. етапна епикриза за заболяванията й в периода 23.01.2006 г. -
21.10.2019 г.,( т.1, л.35-40). През 2018 г. същата била освидетелствана
от ТЕЛК към МБАЛ гр.Б., за което било издадено експертно решение
№ 2305/19.06.2018 г.с определена 56% трайно намалена
работоспособност на основание водещата диагноза: нодуларна
5
склероза и общите заболявания: болест на Ходжкин, захарен диабет
тип II с КДС - диабетна полиневропатия, артериална хипертония гр.II,
хипертонично сърце. През 2017 г. М. претърпяла операция на херния
на коремната стена в МБАЛ „Пулс“, гр.Б..
През м. номеври 2019 г. М. усетила дискомфорт и подуване на
корема. По тази причина посетила консултативен кабинет в Клиника
по Ендоскопска, Ендокринна хирургия и Колопроктология при ВМА
гр.София и след направен преглед от хирург била приета на 27.10.2019
г. за оперативно лечение с окончателна и оперативна диагноза:
субилеус (запушване на червата). Херния вентралис акрета,
постоперативна рецидива. Оперативната интервенция била извършена
от хирургичен екип в състав д-р И.Ш. и д-р С.С., като в края на същата
на М. били поставени кожни клипси. Тя била изписана от лечебното
заведение на 01.11.2019 г. Видно от приложената към делото
епикриза, подписана от лекуващия лекар Ш. и от началник на
клиниката, на пациентката била предписана терапевтична схема с
фраксипарин, нексиум и обезболяващи. За сваляне на кожните клипси
била посочена дата 08.11.2019 г. в консултативен кабинет.
На 06.11.2019 г. М. посетила консултативния кабинет във ВМА -
гр.София, където кожните клипси били свалени. Около 12.30 часа тя
се прибрала в гр.Б. и посетила майка си. Пред нея се оплакала, че при
премахване на клипсите раната й не била дезинфектирана и не знаела
дали са й били изписани лекарства. Вечерта Е.М. била в дома си
заедно със свидетеля А.К.. Около 23.00 часа тя се почувствала зле,
станало й студено. Св. К. измерил телесната й температура и
установил, че е 40 градуса. Веднага позвънил на личния лекар д-р В.,
но последният не отговорил. Дал на М. парацетамол. Два часа по-
късно след като температурата не спаднала, в 02.47 ч. на 07.11.2019 г.,
свидетелят се обадил на телефон 112 за спешни повиквания. От
Националната система 112 обаждането на К. било прехвърлено към
оператор в Районната координационна централа (РКЦ) при ЦСМП
6
гр.Б.. За времето от 19.30 ч. на г. до 7,20 ч. на 07.11.2019 г. дежурни
диспечери в РКЦ при ЦСМП гр.Б. били медицински специалист С. Д.
и медицински специалист Р.Д.. Обаждането било прието от м.с. Д..
Свид. А.К. поискал да бъде изпратена линейка на адрес в ж.к. „Е., * в
Б.. Д. го попитала какво е станало, при което мъжът обяснил, че се
касае за лице с висока температура. Дежурният диспечер първо
поискал информация за възрастта и пола на болния, а след това
попитал дали е давано нещо за температурата. След като К. отговорил
на зададените му въпроси и обяснил, че е дал на жена му аналгин, Д.
попитала кога е дадено лекарството. Диспечерът препоръчал да се
даде на болната парацетамол, при което К. посочил, че и това вече й е
дал. Тогава м.с. Д. обяснила, че трябва на три часа да се редува
аналгин с парацетамол и да се npaвят мокри компреси /обвивания/ на
китките, глезените и челото с равни части вода и оцет, които да се
сменяват често, а на сутринта жената трябва да бъде прегледана от
личния лекар за наличие на инфекция. С това разговорът приключил.
След като температурата на М. не спаднала, в 03.41 ч. на 07
11.2019 г. тя самата позвънила на тел.112. На оператора от Центъра за
спешни повиквания казала, че е с много висока температура и че
умира. Била попитана на колко години е и какви други оплаквания
има. Жената посочила, че е била оперирана от херния преди седмица и
че не може да се движи. Операторът прехвърлил разговора към РКЦ
при ЦСМП гр.Б., като обяснил на диспечера, че се касае за жена на 42
г., оперирана преди седмица от херния, със затруднено дишане при
говорене. Диспечерът, приел обаждането бил м.с. С. Д.. М. обяснила,
че има високата температура и че ръцете и краката й посиняват.
Диспечерът попитал какво е приемала за температурата и дали е
правила компреси. М. отговорила, че е взела парацетамол и аналгин, и
помолила да бъде изпратена линейка. На въпрос кога последно е взела
лекарство за високата температура, М. отговорила, че това станало в
21 ч. Тя отново помолила да изпратят екип на спешна помощ, тъй като
7
имала затруднено дишане и се задушавала. Д. й обяснила, че това се
дължи на високата температура и препоръчала да редува аналгин с
парацетамол и да отиде до личния си лекар на следващия ден.
Последвало трето обаждане в 04.08 ч. на 07 11.2019 г. от
свидетеля К. на тел. 112 , което било прието от диспечер С. Д..
Свидетелят посочил, че се обажда за трети път и поискал спешно да се
изпрати линейка. Обяснил, че жена му е с температура над 40 градуса
и се задушава, а лицето и посинява. Д. попитала за точния адрес,
имената на жената и годините, и дала указания на мъжа да изчака
линейката долу пред входа на блока. Приетото повикване тя
регистрирала в Книгата за повиквания, определяйки триажен код СЗ
(стабилен спешен пациент), създала в КИС мисия Хе 18864 и
изпратила на адреса медицински екип в състав д-р А.С. и шофьор
Р.М.. Като час на тръгване на екипа отразила 4.12 ч.
В 04.25 ч. свидетелят К. се обадил за четвърти път на тел.112, за
да провери защо не е изпратена оше линейка. След няколко минути на
адреса в ж.к „Е.“, *, Б., пристигнал екип на спешна медицинска помощ
в състав от д-р С. и шофьора на линейката М.. Д-р С. се качил в
жилището на М.. Той установил, че жената е в общо увредено
състояние, със затлъстяване 3-4 степен и хриптящо клокочещо
дишане. Болната била с цианоза (посиняване) по лицето и видимите
лигавици. По долните крайници имала отоци, което било индикация за
захарен диабет и протичащи от него усложнения. При снемане на
анамнеза лекарят установил, че жената е с диабет и след претърпяна
операция на херния преди 10 дни. Д-р С. преценил, че пациентката се
нуждае от незабавно транспортиране до болнично заведение, за което
слязъл до линейката да извика шофьора за помощ, тъй като не работел
асансьорът в жилищната сграда. Шофьорът трябвало да подготви
носилка и кислородни апаратура. Междувременно К. бил извел
болната от жилището им, придържайки я по стълбите. Когато С.
влязъл отново във входа на блока, на площадката между етажите
8
заварил жената с липсващи жизнени показатели - дишане и пулс.
Започнал да й прави сърдечен масаж, но без резултат. Констатирал
смъртта на М. и обяснил на мъжа й, че тялото й следва да бъде
транспортирано до МБАЛ-гр.Б. за извършване на аутопсия.
Свидетелят К. се обадил на родителите на М., но те отказали на
дъщеря им да бъде направена аутопсия. Поради това К. подписал
молба за освобождаване от аутопсия. От д-р С. било издадено
съобщение за смърт от 07.11.2019 г. с посочен час на смъртта 04.30 ч.
и причина за смъртта „остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност и белодробна емболия.“.
От заключението по назначената комплексна съдебномедицинска
експертиза, възложена на съдебен лекар, специалист хирург и
специалист по Спешна медицина, е видно, че поради липсата на
извършена аутопсия, лабораторни и инструментални изследвания,
вещите лица не могат еднозначно да отговорят каква е причината за
смъртта на Е.М.. Същите посочват, че заболяването й е протекло
фулминантно (внезапно и силно) - около 5 часа от началото на
симптомите до настъпване на смъртния изход. Започнало е с висока
температура (до 40 градуса), впоследствие се появили задух и цианоза
(посиняване). Вещите лица подчертават, че тези симптоми се
наблюдават при различни заболявания. Въз основа на приложената
към делото медицинска документация експертите приемат за
установени следните заболявания при М.: състояние след операция на
херния на коремната стена (давност около 10 дни); варици (разширени
вени) на долните крайници; болест на Ходжкин - склеронодуларна
форма (в ремисия); захарен диабет II тип с КДС- диабетна
полиневропатия; обезитас (затлъстяване); артериална хипертония II
степен; хипертонично сърце. Според експертите посочените
заболявания формират увреден болестен терен и както поотделно, така
и в съвкупност със своите усложнения, биха могли да доведат до
смъртен изход. Поради тази причина, без извършване на аутопсия,
9
експертизата не може еднозначно и категорично да посочи причинно-
следствената връзка между заболяванията на М. и настъпването на
смъртта й.
По отношение на определянето на тежестта на оплакванията на
починалата за незабавно изпращане на екип на спешна медицинска
помощ при повикванията на тел.112, вещите лица уточняват, че от
наличните данни не може да бъде определено дали е направена
правилната преценка. Посочват, че неизпращането на екип от страна
на медицинската сестра С. Д. (изпълняваща длъжността дежурен
диспечер в РКЦ — Б.) е пропуск и е нарушение на стандарта по
Спешна медицина (съгласно Наредба .№ 3 от 06.10.2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина"
),съгласно който всяко постъпило повикване в РКЦ подлежи на
телекомуникационен триаж. Вещите лица поясняват, че триажът
включва оценка на степента на спешност на всеки пациент
посредством дефиниране на триажна категория, след което изпращане
на съответния по компетентност екип. При първото повикване на
адреса на М. това не е осъществено. При второто повикване
пациентката е с оплаквания, изразяващи се във висока температура,
неповлияваща се от приетите до момента антипиретици и затруднено
дишане, посиняване на крайниците. Според експертите при тези данни
е следвало състоянието й да бъде оценено като спешно и при наличие
на свободен екип, същият да бъде изпратен незабавно на място.
Медицинската сестра отново не е определила триажна категория, не е
предвидила динамиката в състоянието на пациента и презумпцията му
за спешност, като не е изпратила медицински екип за оказване на
СМП в дома на М.. Такъв екип е изпратен едва след третото
повикване. Вещите лица заключават, че са допуснати нарушения, като
не е спазен утвърдения стандарт по спешна медицина, длъжностна
характеристика, правилник и алгоритъм за работа в РКЦ.
Пристигналият на място екип на Спешна помощ правилно е преценил,
10
че се налага спешна хоспитализация и е предприел действия за
осъществяване на такава. Експертите отново подчертават, че поради
липсата на извършена аутопсия не може да бъде изяснена причината
за смъртта. Поради това не може да се говори в случая с
категоричност за причинно-следствената връзка между отказите от
изпращане на медицински екип, респ. забавата за оказване на
медицинска помощ, извършените медицински действия на място на
екипа на Спешна помощ и настъпилата смърт на Е.М.. По тази
причина и медицинските действия не могат да бъдат определени като
неправилни и категорично довели до настъпването на летатния изход.
Според експертите изясняването на причината за смъртта би
могло да бъде осъществено след извършване на аутопсия и взимане на
материал за допълнителни изследвания. Липсват данни за клинично
проследяване на болната преди настъпването на смъртта й, както и за
проведени изследвания, респ. резултатите от тях. В съобщението за
смърт е посочено: остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,
белодробна емболия. Като предшестващи причини са отразени:
състояние след операция на херния на коремната стена, варици на
долните крайници.
Вещите лица заключават, че дихателната и сърдечно-съдовата
недостатъчност са състояния, развиващи се непосредствено преди
настъпването на смъртта, но в конкретния случай, поради посочените
по-горе причини, не е изяснена тази, която е довела до развитието им.
Предполагат, че диагнозата белодробна тромбоемболия е посочена на
базата на внезапното начало и бързо настъпилата смърт. Според тях,
единствено наличието на висока температура не кореспондира с
развитието на белодробна тромбоемболия.
Въз основа на така установеното във фактическо отношение ОП
счела, че не може да се направи обоснован и категоричен извод в
насока, че допуснатите нарушения от диспечера, приел повикванията
за състоянието на Е.М., са в пряка причинно-следствена връзка с
11
настъпилата смърт на това лице. Само при наличие на такава връзка
би могло да се заключи, че с поведението си диспечерът в РКЦ - мед.
сестра Д., е допринесла виновно за настъпване на смъртта на жената.
Предвид невъзможността да бъде изяснена причината за смъртта на
М. и с оглед безспорно установеното увредено общо състояние на
същата (наличие на множество заболявалия и състояние след
операция с давност 10 дни), нямало как да се заключи, че ако Д. била
изпълнила своите задължения още при второто обаждане и била
изпратила екип на Спешна помощ, то щеше да бъде избегнат леталния
изход. Взето е предвид и това, че след приключване на разследването,
досъдебното производство е получено в ОП гр.Б. с мнение на водещия
разследването следовател за прекратяване на наказателното
производство. С оглед горното и предвид липсата на обективни и
субективни признаци на престъплението по чл. 123 от НК,
държавното обвинение прекратило наказателното производство на
основание чл.199, чл.243, ал.1, т. 1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Окръжният съд, след като се запозна подробно със събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
заключенията на експертизите, както и с доводите в жалбата, намира
същата за неоснователна, поради следното:
С нормите на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК е въведен
съдебен контрол за законност и обоснованост на постановлението на
прокурора, с което се прекратява наказателното производство, като
при извършване на тази проверка съдът се произнася по същество на
делото. Същата включва и преценка на това дали разследването на
досъдебната фаза от наказателния процес е проведено обективно,
всестранно и пълно(чл.14, ал.1 от НПК), за да се спази принципа за
разкриване на обективната истина съобразно изискванията на чл.13,
ал.1 от НПК. При констатиране на отклонения от тези изисквания,
съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му
12
укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени.
Предвид горното в процедурата по чл.243, ал. 4 и сл. от НПК
съдът разполага с правомощието да преценява дали събраните по
досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното
решаване на казуса.
Досъдебно производство № 28/2020 г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура-гр.Б. е било образувано и водено с оглед
наличие на данни за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Окръжният
съд намира, че в хода на проведеното разследване са били разпитани
като свидетели всички лица, имащи отношение към случая. Изрично
следва да се посочи, доколкото е налице съответно оплакване в
жалбата на повереника, че в това качество е дал показания и д-р С. В.
- личен лекар на Е. М.. Нещо повече: във връзка с проверка относно
изпълнението на задълженията на същия за предоставянето на
медицински услуги, по делото е изискана информация , съответно
приложен е отговор от РЗОК- гр.Б.., видно от който е, че към
инкриминираната дата „Д-р С. В. - индивидуална практика за
първична медицинска помощ" ЕООД, гр.Б., е имал сключен договор с
Медикодентален център „Рубидент Медика” ЕООД - гр.Б. за оказване
на медицинска помощ на здравноосигурените лица от пациентската си
листа между 20.00 ч. и 08.00 ч. през работните дни и денонощно през
почивните дни, и празничните дни.
По тази причина и съдът намира, че искането за провеждане на
разпит на това лице, както и оплакванията в жалбата в тази насока за
несъбрани доказателства, имащи значение за случая, се явяват изцяло
неоснователни.
В хода на разследването е бил събран обилен писмен
доказателствен материал. Изискани и приобщени по съответния ред са
били записите на проведените разговори с Национален телефон „112“
и РКЦ при ЦСМП - гр.Б., назначени са били и са изготвени съответни
13
експертизи. В този смисъл ОС счита, че по ДП е бил събран нужният
набор от доказателства и доказателствени средства, въз основа на
който би могла да се извърши законосъобразна преценка за наличието
или липсата на извършено престъпление. Приетата за установена на
тази база фактическа обстановка е дала възможност на ОП да приеме,
че предвид липсата на обективни и субективни признаци на
престъплението по чл. 123 от НК, наказателното производство по
делото следва да бъде прекратено.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя в
насока, че както фактическите изводи, така и правните такива,
залегнали в атакуваното постановление, не кореспондират със
събраните по ДП доказателства, поради което същото се явявало
необосновано и незаконосъобразно. Окръжният съд не констатира и
наличие на соченото в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се
в липса на проведен задълбочен доказателствен анализ и излагане на
повърхностни мотиви от страна на държавното обвинение. Напротив,
становището на настоящата инстанция е, че от последните е видно
какви факти е приела за установени ОП и въз основа на какви
доказателства. Много подробно, обстойно и точно са били
анализирани всички събрани в хода на ДП доказателства, като на тази
база е и обективирана волята на прокурора да кредитира изцяло както
показанията на разпитаните свидетели, така и заключението на
изготвената СМЕ. Същевременно в постановлението са изложени и
достатъчно аргументи в насока защо прокуратурата счита, че към
настоящия момент не е възможно обективно да бъдат установени
причините, довели до смъртта на Е.М., както и наличие на връзка
между настъпването на същата и поведението на определени лица, в
частност медицинския специалист С. Д.. Възприемайки изцяло
същите, настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да ги
преповтаря. Впрочем суверенно право на прокурора е да прецени на
кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови своя
14
акт, стига да не извършва процесуални нарушения при проверката и
оценката им. В разглеждания случай ОС не констатира допуснати
такива. За пълнота на настоящото изложение следва да се акцентира
на това, че според съда не са налице основания, които да обосновават
отхвърлянето на заключението на тройната СМЕ, както и
необходимостта от назначаването на нова, разширена такава.
Поставените задачи на експертизата са били съобразени с
изискванията на чл. 144 и чл.145 от НПК, като същите обхващат
всички въпроси, имащи значение за изясняване на обективната истина
по делото. Видно от експертното заключение е, че вещите лица са
отговорили изцяло на същите, като много подробно са аргументирали
своите становища. По делото не са налице данни заинтересованост на
експертите от изхода на делото или тяхна некомпетентност. Поради
всичко това и цялостното възприемане на заключението на СМЕ се
явява правилно и законосъобразно.
Фактическите констатации, залегнали в атакувания акт, се
основават на събраните по предвидения процесуален ред
доказателствени материали, като същите са задълбочено обсъдени и
оценени много обстоятелствено. Внимателно изяснени и правилно
анализирани са били и всички налични противоречия в
доказателствената маса, съгласно изискването чл. 107 ал. 3 и ал. 5 от
НПК. ОС намира, че като последица от всичко това изведеният краен
резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително
и категорично, което и в оптимална степен позволява проследяването
на волята на прокурора и формирането на неговото вътрешно
убеждение както от страните в досъдебното производство, така и от
съда.
В мотивите на своето постановление ОП е обосновала
пълноценно своите съображения за достигнатия фактически и правен
извод по делото –прекратяване на наказателното производство
съобразно чл.199, чл.243, ал.1, т. 1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В
15
отговор на възраженията в жалбата относно липсата на повдигнато
конкретно обвинение, съдът намира за необходимо да разясни
следното:
Единствено в правомощията на прокурора е да привлича към
наказателна отговорност лица, които са извършили престъпление,
както и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер(
арг. по чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България).
Съгласно чл.219, ал.1 от НПК, за да бъде упражнено законосъобразно
това правомощие, следва да бъдат събрани достатъчно доказателства
за това, че определено лице или лица са извършили престъпление.
Както бе посочено по-горе, в хода на досъдебното производство са
положени всички процесуални усилия за пълното изясняване на
обстоятелствата по делото, имащи значение за разкриване на
обективната истина. Въз основа на правилно възприетата
фактическа обстановка(впрочем същата не се оспорва и от
жалбоподателя) и направените на тази база правни изводи, в частност
за недоказаност на причинно-следствена връзка между настъпилата
смърт на Е.М. и отказите за изпращане на медицинска помощ на
адрес, респ. забавата за оказване на медицинска помощ, както и
извършените медицински дейности на място от екипа на Спешна
помощ, ОС приема, че императивното изискване на чл.219, ал.1 от
НПК в случая не е налице, поради което и правилно прокурорът е
приел, че в разглеждания казус не може да упражни своите
правомощия, свързани с привличане към наказателна отговорност на
определено лице. Като резултат от това напълно законосъобразно
същият е прекратил и наказателното производство по цитираното
досъдебно производство. Определено действията на медицинския
специалист С.Д. са преценени като неправилни и несъобразени с
действащите регламенти и приложимите стандарти при
осъществяване на изпълняваната от нея дейност. Не за били
квалифицирани като нарушение трудовата дисциплина, във връзка с
16
които е било наложено и съответно наказание по КТ. Същевременно
съдът се солидаризира напълно със становището на ОП, че те се
явяват недостатъчни за носене на наказателна отговорност съобразно
действащото законодателство.
При служебната проверка, която ОС извърши по отношение на
атакувания съдебен акт, не се констатираха основания за неговото
изменение или отмяна. Като законосъобразен и правилен, същият
следва да бъде потвърден изцяло.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 и ал.7 от НПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.11.2021 г., с което на
основание чл. 199, във вр. с чл.243, ал.1, т.1, във вр.с чл.24, ал.1, т.1,
чл.243, ал.4 от НПК, е било прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 28/2020 г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура - гр.Б., водено за престъпление по чл.123, ал.1
от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7-мо
дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд -
София.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
17