РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№  ……/ 23.03.2015 год., гр.С.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  В.С.

Прокурор :

като разгледа докладваното от председателят т.д. № 4777 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.     Предявен е иск с основание чл. 208, ал.1 от Кодекс за застраховането(КЗ).

2.     ИЩЕЦЪТ- „С.С.Б.”ЕООД твърди в исковата си молба, че „С.-Б.” ООД като лизингодател е сключил договор за финансов лизинг№ **********/ 16.02.2012г. с ищеца, последния като лизингополучател, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие лек автомобил „Т.Л.К.”, с рама № ********* и да го предостави за ползване от ищеца срещу плащане на лизингово възнаграждение. В тази връзка лизингодателят е сключил с ответника договор за имуществена застраховка „Каско” по клауза „П”- пълно каско, срок на валидност- 01.03.2013 г. до 28.02.2014 г. за сума в размер на 63.786,00 евро или 124.754,57 лева. Автомобилът в периода от 17.30 на 17.02.2014 г. до 09.00 на 18.02.2014 г. бил противозаконно отнет от паркинг в гр. С., било образувано и досъдебно наказателно производство , което било спряно до откриване на неизвестен извършител с постановление на прокурор. Ищецът уведомил своевременно ответника за застрахователното събитие, но последният отказал плащане на обезщетение , позовавайки се на клауза в договора за застраховка, според която ако свидетелство за регистрация част ІІ(малък талон) се намира в автомобила към момента на отнемането, то отговорност на застрахователя не можело да се ангажира. Счел е това неизпълнение за значително по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ, тъй като не били взети мерки да запазване на застрахованото имущество. „С.-Б.” ООД  цедирало вземането си по повод автомобила, предмет на застрахователен договор, а цесията била съобщена на ответника. Намира отказа на ответника да изплати застрахователно обезщетение за неправилен и изнася подробни аргументи в тази връзка, в частност- уреденото в договора противоречало на изискванията на КЗ. Към момента на отнемането действителната стойност на автомобила била равна на 128.571, 43 лева, а след като липсвал уговорен между страните в застрахователното отношение процент на редукция на тази цена, приема, че следвало се намали с 30 %. При тези съображения моли от съда да се произнесе с решение , с което ответника да бъде осъден да заплати сумата в размер на 103.608,00 лева , представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба. Претендира разноски своевременно и представя списък по реда на чл. 80 от ГПК. В с.з. чрез представител поддържа исковата си молба. С писмена защита по делото развива съображенията си в своя полза и моли за уважаване на исковата претенция в пълен размер.

3.     ОТВЕТНИКЪТ- ЗАД „А.” АД в писмен отговор оспорва. Твърди, че не е бил поет риск от него, тъй като в т.16.14.3 от общи условия(ОУ) към договора за застраховка били изрично изключени от покритието рискове, относими към случая- кражба на МПС с оставени в него или без необходимия контрол ключове за МПС и/ или дистанционно управление на сигнално охранителна техника; и кражба на МПС с оставени в автомобила или на друго място без необходимия контрол свидетелство за регистрация част ІІ(малък талон). Тази уговорка не противоречала на чл.207, ал.2 и чл. 211, ал.2 от КЗ. На отделно основание оспорва исковете, тъй като било налице неизпълнение на застрахования на задължения, значителни с оглед интереса на застрахователя и предвидени в застрахователния договор, както и неизпълнение на задълженията за предпазване на застрахован та вещ от вреди и неизпълнение на предписанията на застрахователя. Предаването на втори ключ за автомобила било осъществено сравнително късно- едва на 25.02.2014 г. след писмена покана, което било самостоятелно основание за неплащане, по смисъла на т.61, вр. т.56 от ОУ. Евентуално и накрая моли за намаляване на размер  на обезщетението по смисъла на чл. 208, ал.3 от КЗ. В с.з. и писмена защита оспорва иска и поддържа становището си.

4.     Съдът е приел за безспорно установено в доклада си по делото, че е налице валидно сключено застрахователно отношение, валиден договор за цесия и предаване на втори ключ от ищеца на ответника на 25.02.2014 г.

Съдът намира:

Факти по делото.

5.     Безспорното обстоятелство – валидна застраховка е удостоверено с представена по делото комбинирана застрахователна полица № 0306В078705/ 25.02.2013 г. с валидност от 01.03.2013 г. до 28.02.2014 г. по отношение на автомобил „Т.Л.К.”, с рама № ********* със застрахователна сума 63.786,00 евро, покрити клаузи и рискове- „П”- пълно.

6.     Представени са по делото ОУ за застраховка на МПС „Каско”. Според т.12 застрахователя покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М”, „Ч” и „К”. Клауза „К”- кражба е уредена в т. 11., а според т.11.3 по тази клауза, застрахователя покривал противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване. Според  т.16.14.3 по тези ОУ не се покрива претенции по рискове „Злоумишлени действия на трети лица” и изброените в клауза „К”, когато ключовете за МПС и/ или дистанционното управление на сигнално- охранителната система и / или свидетелството за регистрация част І и/или част ІІ и/ или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол.  По- нататък в т. 16.14.4  по същия начин не се покривали рискове , в случаите, когато някои от ключовете за МПС и/ или  свидетелството за регистрация част І и/или част ІІ и/ или документите за собственост на МПС са отнети и/ или изгубени реди настъпване на застрахователното събитие, но застрахованият или ползващото МПС лице не са уведомили писмено застрахователя за това най- късно в тридневен срок от установяване на отнемането или изгубването им. Според чл. 61 от ОУ при неизпълнение от страна на застрахования на задълженията по т.56 т.58 и ако не спази сроковете по т.58.2.2 или 58.2.3 или не представи който и да е документ и/или реквизитите по т.59, застрахователя може да намали или откаже изплащане на обезщетението. Т. 56 урежда правото на застрахователя да намали или откаже изплащане на обезщетение, ако застрахования неизпълни задължения по обявяване на точни данни, касаещи сключване на договора от застрахователя(т.50.1- всички данни и обстоятелства за обекта на застраховане, които са от съществено значение за риска, като отговори писмено на всички въпроси, поставени от застрахователя; т.50.2- при сключване на застраховката да обяви всички данни, свързани с нея). Застрахования  следвало да вземе всички необходими мерки за ограничаване вредите от застрахователното събитие(т.58.3). При предявяване  и за доказване на претенцията си към застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, застрахования следвало да представи на застрахователя  оригиналите на: свидетелството за регистрация част І и част ІІ, документите за собственост на МПС и застрахователна полица, както и следните реквизити: всички ключове за заключване, контактни ключове, дистанционни управления за централно заключване, аларма, имболайзер и друго подобна сигнално- охранителна техника(т.59.6.8), същите се предоставяли в срок от 24 часа от узнаване на застрахователното събитие(т. 58.2.2.). Застрахователят можел да намали или откаже изплащане на обезщетение при неизпълнение на което и да е било задължение от страна на застрахования, включени в т.50(т.50.9). Едно от тях било, застрахования при напускане на МПС да не оставя ключовете/ контактни и/или за заключване/, дистанционно управление за алармата и/или свидетелство за регистрация – част І и/или част ІІ, и/или документ за собственост и винаги да го заключва  и включва сигнално – охранителната система на автомобила.

7.     Прие се по делото постановление за спиране на наказателно производство от 07.04.2014 г. на Прокурор при РП- С.. Видно от същото, наказателно производство по ЗМ 646/14 г. по описа на 06РУП – С., прокурорска преписка 3280/14 г. по описа на СРП било спряно до издирване на неизвестен извършител. Касаело се за противозаконно отнемане на „Т.Л.К.” с ДК№ ****** МА по време и място , описано в исковата молба.

8.     С уведомление – декларация за щета г-н А. М. на 18.02.2014 г. е уведомил ответника за настъпило в гр. С.застрахователно събитие- кражба на процесния автомобил.

9.     С протокол за предаване от същата дата, г-н А.М. предал на представител на ответника копие от застраховка ГО, копие от застрахователна полица № 0306В078705, приемо- предавателен протокол от 01.02.2012 г. , голям талон- копие, удостоверение от РУП и писмо от МВР.

10. С писмо изх.№ 100- 23.05.2014 г. ответникът по образувана щета №10014030104931 е уведомил различни лица, между които и „С.-Б.” ООД, че отказва изплащане на обезщетение,  по причини идентични с изнесените в настоящото производство.

11. Видно от удостоверение на СДВР С. от 18.02.2014 г., по случая било образувано производство, твърди се , че в купето на отнетия автомобил се намирали документи, между които регистрационен талон част ІІ.

12. Съдът назначи експертиза в състав г-н Й.. Същият е депозирал заключение, според което цената на МПС – то към 17.02.2014 г.(пазарна стойност) възлизала на 103.608,00 лева.

Правна квалификация  и процесуална допустимост на иска.

13.  Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ- претендира се изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие.

14. Този иск е допустим, с оглед цената на иска и седалище на ответника е предявен пред компетентен съд и трябва да се обсъди по същество.

Приложим закон

15. Кодекс за застраховането.

Чл.208, ал.1 при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.

Чл.207, ал.2 При неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора.

Чл.211 Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: т.2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;

По същество.

16. В настоящото производство на практика не се спори по фактите, а единствено по правото. Така несъмнено по делото се установи, че „С.-Б.” ООД и ответника са страни в застрахователно правоотношение, с предмет на застраховка – лек автомобил, условия на застраховка- пълно КАСКО, настъпило застрахователно събитие в срока на застраховката- противоправно отнемане на застрахованото МПС, своевременно сезиране на МВР и ответника за това, не предаване на малък талон, закъсняло предаване на втори ключ за заключване, договор за цесия, посредством който ищеца придобива правото си на вземане към ответника, отказ на ответника да плати обезщетение.

17. Несъмнено се установи, че застрахования не изпълнява задължение по т.16.14.3- оставен малък талон в отнетия автомобил.

18.  Правните  аргументи на ответника са опровергани от практика на ВКС, постановена включително и по реда на чл. 290 от ГПК. Нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор /ОУ,/ може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение[1].

19. Допълнително въведените в отговорите основания за неплащане на застрахователно обезщетение не са правилни. Това е така, защото предаване по- късно на втори ключ на застрахователя по аналогични причини не може да се счете за обстоятелство, равно на неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор(чл. 211, т.2 от КЗ). Допълнително кумулирането на двете предпоставки- оставяне на  малък талон в МПС и по- късно предаване на втори ключ не водят отново до основания , ответника да откаже плащане на обезщетение.

20.  Основателно се явява становището на ищеца, че в хода на производството по застрахователна щета, ответника не е изявил становище за намаляване на застрахователното обезщетение, а направо е отказал изцяло плащане. На това основание не е направено и искане от страна на ответника за намаляване на обезщетението по реда на чл. 207, ал.2 от КЗ(намаляването е на основание действителна стойност). В този смисъл, съдът не следва да обсъжда намаляване по този ред.

21. Несъмнено се установи по делото и в тази връзка съдът довери неоспореното заключение, че действителната стойност на застрахованото МПС към момента на отнемането възлиза на сумата от 103.608,00 лева. Това е размера на застрахователното обезщетение, което ответника следва да заплати на ищеца. Така искът е изцяло доказан  по размер и бе уважен от съда.

22. С оглед пълното уважаване на исковата претенция, ответника следва да репарира направените от ищеца разноски в пълен размер по списък с основание чл. 80 от ГПК- 7.774, 32 лева, за които са налице надлежни доказателства , че са платени.

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

            ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., р- н С., ул. С.К. №* да заплати на „С.С. Б.”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. В. №**, представляван от К. А.М., съдебен адрес гр.С., 1000, ул. Т. №**, ет.**, адв. Д.Н. сумата в размер на 103.608,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка КАСК, сключена със застрахователна полица № 0306В078705/ 25.02.2013 г.  за настъпилото в гр. С. на 17/ 18.02.2014 г. застрахователно събитие, ведно със законна лихва върху нея, считано от 09.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на  7.774, 32 лева.

 

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

            Съдия: