О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260229
гр.Кюстендил,
11.12.2020г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Веселина Джонева
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№100/2018г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Прозводството е по реда на чл.248 от ГПК – “Изменение на решението в частта на
разноските”.
С решение №260013 от 02.09.2020г. по
настоящото дело съдът е разгледал и се е произнесъл по предявен от С.Г.Б., с
ЕГН **********, с адрес ***, против ответниците А.М.Х.,
с ЕГН **********, М.Б.Д.–Х., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, А.Д.А., с
ЕГН **********, З.И.А., с ЕГН **********, двамата с адрес *** и „*********“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„**************“
№3, представлявано от управителите М.Б.Д.–Х. и З.И.А., осъдителен иск за сумата
от 25 600 лева, ведно със
законната лихва върху нея, като е отхвърлил предявения иск.
Със същото решение, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, съдът е приел, че ищецът следва да отговаря за сторените от ответниците разноски, които са само за заплащане на
адвокатски възнаграждения, поради което и съобразявайки представените договори
за правна зашита и съдействие, приложени на л.141, л.142 и л.143 от делото и
удостоверяващи заплащане на договорените хонорари, е осъдил С.Г.Б. да заплати,
както следва: 1/ на А.М.Х. и на М.Б.Д.–Х. общо сумата от 1 300 лева; 2/ на А.Д.А. и на З.И.А. общо сумата от
1 300 лева и 3/ на ответника „*********“ ООД сумата от 1 300 лева. В мотивите си,
предвид направено от ищеца възражение за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения, съдът е приел, че заплатените суми не са прекомерни с оглед
фактическата и правна сложност на делото и са в размер под минималния,
предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока за обжалване ищецът е подал
молба, съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските, с
довод, че прекомерността на адвокатските възнаграждения произтича от факта, че
всички ответници са били представлявани от един
адвокат, който е извършвал от тяхно име идентични процесуални действия и съдът
неправилно е присъдил на всеки от тях разноски. Направено е искане за
намаляване на адвокатските възнаграждения до минималния размер от 908.00 лева.
В рамките на предоставения срок по
чл.248 ал.2 от ГПК, насрещните страни, не са подали отговор.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите
по делото и с доводите, изложени в разглежданата молба, намира същата за допустима,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.248 ал.1 от ГПК
и при наличието на своевременно представен списък на разноските, сторени от
ищеца.
Преценена по същество, молбата е неоснователна,
поради следното:
Производството по чл.248 от ГПК е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, чрез допълване на
съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са
определени неправилно.
В конкретния случай е установено, че
всички ответници по иска са били представлявани от
един адвокат, по силата на сключени три договора за правна защита и съдействие
– от А.М.Х. и на М.Б.Д. общо; от А.Д.А. и на З.И.А. общо и от *********“ ООД.
Доказано е също така, че клиентите по всеки от трите договора са заплатили на адв.Ц. договореното възнаграждение в размер на
1 300.00 лева.
От материалите по делото се
констатира, че в съдебното заседание, в което е даден ход на устните
състезания, страните са представили списъци на разноските, които са направили,
като ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения за пръв път в представената
по делото писмена защита, което възражение поддържа и в молбата по чл.248 от ГПК.
Трябва да се има предвид принципното
положение, че както искането за присъждане на разноски и представянето на
документите, удостоверяващи, че са сторени, така и възражението за прекомерност
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
въведени по делото и ценени само ако са направени и представени до приключване
на устните състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат
валидно да бъдат правени искания и възражения, с които се сезира съда,
респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна
би могла да ангажира становище. Следователно, с писмена защита или с молба за
изменение на решението в частта за разноските, не могат да бъдат предявени
валидно нито искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер,
нито да се представят доказателства, удостоверяващи действителното извършване
на тези разноски, нито да се прави възражение за прекомерност (в т.см.вж. напр. определение №17 от 11.01.2016г. на ВКС по
ч.гр.д.№6306/2015г., III г.о., ГК).
Възражението си за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, Ст.Б. е следвало да заяви най-късно до
приключване на устните състезания по делото, което ищецът не е сторил. При все
това, съдът намира за потребно да посочи следното:
С оглед цената на иска 25 600
лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г.,
чл.7 ал.2 т.4 възлиза на 1 298.00 лева. Заплатените адвокатски
възнаграждения от трите групи ответници – а не от все
от тях, както се твърди в молбата по чл.248 от ГПК – е в размер на
1 300.00 лева, т.е. няма как да се яви прекомерен, особено като се
съобрази и относително завишената фактическа и правна сложност на спора.
Що се отнася до оплакването, че
прекомерността произтича от
наличието на другарство в процеса, в който петимата ответници са били представлявани от един процесуален
представител по силата на отделни договори за правна помощ, следва да се
посочи, че това обстоятелство не съставлява критерий за намаляване на размера
на уговореното и заплатено поотделно от доверителите, респ. групите доверители,
адвокатско възнаграждение. Всеки от ответниците има
самостоятелни права за защита и има самостоятелно право за присъждане на
разноски. Дори осъществената защита да е с еднакъв обем и съдържание относно
всеки от тях, това не е основание за намаляване на претендирания
адвокатски хонорар, доколкото няма отношение към критериите по чл.78 ал.5 от ГПК (в т.см. вж. напр. решение №72/15.07.2015г. по гр.д.№553/2015г. на II г.о.).
Изложеното очертава липсата на
основание за уважаване на молбата. Предвид посоченото, съдът счита, че липсват
предпоставки за изменение на решението в частта за разноските и молбата по
чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх.№260950/07.10.2020г., подадена от С.Б., за изменение на решение №260013 от
02.09.2020г. по гр.д.№100/2018г. в частта за разноските, посредством намаляване
поради прекомерност на присъдените в полза на ответниците
адвокатските възнаграждения.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Апелативен
съд-София в 2-седмичен срок от датата на
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: