Мотиви по НОХД №426/2011г. по описа на Районен съд гр. Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр.Бургас, с който против С.А.Д., с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б”от НК
Съдът с оглед искането
на защитата на подсъдимия и на подсъдимия разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 29.05.2012 г.,
на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения, представителят на РП гр.Бургас поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, като сочи, че престъплението, за което е внесен настоящия
обвинителен акт, се подкрепя от обстоятелствата, установени на досъдебното
производство и събрани в хода на съдебното следствие. Относно определяне вида и
размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание от две години лишаване от
свобода , което след редукцията с 1/3 да
бъде в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, като така
определеното наказание да бъде изтърпяно
в затвор при първоначален строг режим
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адвокат Я. ***, посочва,
че всички онези факти, които обуславят обвинението на неговия подзащитен , не са предмет на правен спор. Посочва
също, че в съдебно заседание подзащитния му е направили пълни самопризнания за това, което
е извършил. Относно правната квалификация на деянието, защитникът отбелязва, че
същата е правилна и я поддържа изцяло. Счита, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати с налагане на наказание при приложение на чл.55 от НК.
Алтернативно пледира в случай, че съдът не приеме, че са налице изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства да наложи наказание под една година
лишаване от свобода, като не сочи конкретен размер.
Подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време
на съдебните прения, моли съда да наложи
минимално наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
През
месец юни 2010г. св.В.П. работила като оператор във фирма "Мела
инвест" ООД-гр.Бургас, като офиса на фирмата се намирал в гр.Бургас,
бул."Демокрация", №162, вх.1, ет.2 - стая №2. На 28. 06.2010г., около
09,20ч. тя отишла на работа на посоченото място. Около 12,00ч. решила да отиде до
тоалетната, като оставила вратата на офиса затворена, но незаключена.
По
това време подсъдимият Д.,***, решил да влезе в сградата на посочения по-горе
адрес, качил се на втория етаж и отворил вратата на офиса на св.П.. Влизайки
вътре констатирал, че
в стаята няма никой и видял, че дамската чанта на П.
е оставена на бюрото й, взел същата и
веднага напуснал сграда. В
чантата се намирали лични документи на свидетелката Праматаров, мобилен телефон
"Сони Ериксон" S300, мобилен телефон „НТС Tatto" А3288 и ключ за лек
автомобил „Форд Ескорт". След като се отдалечил от местопрестъплението, подсъдимият
Д. проверил съдържанието на чантата, взел двата мобилни телефона, а останалите
вещи изхвърлил в контейнер за боклук. Впоследствие отишъл в
кв."Победа", където предложил единия от телефоните - „НТС" на свидетелката
Щ. за сумата от 50,00лв., убеждавайки я, че телефона е негов и има нужда от
пари. Тъй като Щ. нямала възможност да
заплати предложената цена, Д. предложил телефона
на съседа си св.М., който го харесал и платил съответната сума. Другият телефон
подсъдимият Д. продал в близост до ЖП-гарата на неустановено в хода на
разследването лице.
На по-късен етап
от разследването, св.М., предал с протокол за доброволно предаване закупения от
него телефон
на органите на МВР.
В
хода на образуваното досъдебно производство е назначена и изготвена
съдебнооценъчна експертиза. Видно от заключението на същата към дата на
деянието пазарната стойност на процесиите вещи е
както следва: дамска чанта от еко кожа, на стойност 40 /четиридесет/
лв., мобилен телефон марка "Сони Ериксон" S 300, на
стойност 280 /двеста и осемдесет/ лв., мобилен телефон марка "НТС Tatto" А 3288,
на стойност 531 /петстотин тридесет и един/ лева и ключ за л.а. марка "Форд Ескорт", на стойност 20
/двадесет/ лева, всичко на обща стойност 877 /осемстотин седемдесет и седем /
лева.
Подсъдимият С.А.Д. е роден на *** ***,
живущ ***«Горно Езерово», ул. «Явор», №4, българин, български гражданин,
безработен, с основно образование, осъждан, понастоящем в Затвора град Бургас,
с ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло ги подкрепят – показанията на
свидетелите, приобщените по реда на чл. 283 от НПК, а също и справката за
съдимост на подсъдимия .
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаното деяние подсъдимия С.А.Д. е осъществил състава на престъпление по 196, ал.1, т.1,
вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК, тъй като на 28.06.2010
г., около 12,00 ч., от офис на "Мел инвест" ООД, находящ се в гр.
Бургас, бул. "Демокрация" № 162, вх. 1, ет. 2, от стая № 2, в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта от еко
кожа, на стойност 40 /четиридесет/ лв., ведно с находящите се в нея мобилен
телефон марка "Сони Ериксон" S 300, на
стойност 280 /двеста и осемдесет/ лв., мобилен телефон марка "НТС Tatto" А 3288,
на стойност 531 /петстотин тридесет и един/ лева и ключ за л. а. марка
"Форд Ескорт", на стойност 20 /двадесет/ лева, всичко на обща
стойност 877 /осемстотин седемдесет и седем / лева от владението на В.П.П., с
ЕГН **********, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние
извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите. За да е налице кражба, до извършване на изпълнителното деяние вещта
предмет на кражбата трябва да се намира във фактическата власт на всеки друг,
освен на дееца. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта от
владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в това
деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието
се упражнява от някого и същевременно да установи своя фактическа власт върху
нея. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху
предмета на посегателството, настъпила в следствие на деянието. В момента,
когато тя настъпи, престъплението е довършено. В настоящия случай е безспорно
установено, че подсъдимият е установил своя фактическа власт върху вещите
предмет на престъплението.
На следващо място от обективна страна по делото се установи,че
с Присъда на РС-Средец от 14 .10.2005г.,
по НОХД №50/2005г. по описа на съда, влязла в законна сила на 01.11.2005г., на С. А. Д., с ЕГН:********** за извършено от
него престъпление е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от осем
месеца. С Определение на РС-София от 24.09.2007г. е одобрено Споразумение по
НОХД №4079/200бг. по описа на съда , влязло в сила на 24.09.2007г., с което за извършено престъпление с правна
квалификация – чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.З, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б."а" и „б" от НК, му е наложено наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед изложеното,
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е извършено от С.Д. при условията на опасен рецидив, по
смисъла на чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „ б" от НК.
Субект на престъплението е
подсъдимият, за който няма данни да страда от умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б."а" и „б" от НК, извършено от подсъдимият,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години. С оглед относително високата степен на
обществена опасност на дееца – предвид наличието към момента на
извършване на процесната кражба на предходни негови осъждания за други престъпления, вкл. и за престъпления по чл. 196, ал. 1, т.2 НК, както и с оглед относително високата степен
на обществена опасност на самото деяние, съдът намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението , извършено от
подсъдимия , следва да бъде
наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК. Изразеното от последния съжаление и разкаяние за стореното
могат единствено да обусловят налагането на наказание при условията на чл. 54 НК в минималния, предвиден в закона размер, но не и да мотивират приложението
на института на чл. 55, ал. 1 НК по отношение на това наказание. Още повече, че както бе посочено по-горе, по отношение на част от предходни осъждания на подсъдимия за престъпленията вече е бил прилаган този институт, но очевидно
наложеното при приложението му наказание ЛОС не е оказало своето поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на подсъдимия. По отношение на конкретния размер на наказанието съдът–въпреки
установената относително висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца, намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат
постигнати в пълна степен, като на подс. С.Д. бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер,
а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се счита за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното окончателно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при определен първоначален СТРОГ режим.
Като причини за
извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на
подсъдимия, тежките икономически условия, свързани с безработицата в страната и
липсата на средства.
Съдът постанови
приложеното по делото веществено доказателство-един брой CD –R, находящ се на
л.9 от ДП, да бъде върнат на правоимащата В.П.П., с ЕГН **********.
Накрая съдът се занима с разноските по делото,
които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ