Р Е Ш
Е Н И Е № 260015/14.1.2021
г.
Гр. Ямбол , 14.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен
съд……………………………....наказателна колегия в публичното
заседание
на трийсти ноември …… ….………………………...……..………….……….. през двехиляди и двайста година в състав:
Председател: С.Митрушева
Съдебни
заседатели:
Членове: при секретаря ……………….Г.М…..….. …………………….. и
в присъствието на прокурора…….……………………………….………
.. като разгледа докладваното от ………………………………С.Митрушева……………..н.а.х.д.
№ 970
по описа
За
2020год.......................................................................................................................
Производството е след решение
на Административен съд Ямбол, с което е отменено Решение № 207/14.07.20 г. на
ЯРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РС-Ямбол е сезиран със жалба на
„Репродуктор по свиневъдство“ АД с.К. против Наказателно постановление №
3820/2019г. от 5.02.2020г на и.д. Началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“, с което на дружеството, на осн. чл. 126 ал.1 т.2 ЗАДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 5426.40лв.; на осн. чл. 124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на
държавата стоката-предмет на нарушение – 4200литра дизелово гориво (газьол) с
общ размер на дължимия акциз 2713.20лв и на осн. чл. 124а ал.1 вр. чл. 126 ал.1
от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни
стоки за срок от един месец в обект „ведомствена бензиностанция в стопански
двор, находящ се в с. М. общ.Т., извън регулация“. В жалбата се излагат
съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, чрез законния и процесуалния си представители
поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването
и , а така също присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Агенция
Митници, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното
с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за
оставянето му в сила.
Съдът, след като обсъди по
отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.07.2019г в 11.00ч. митнически служители,
сред които и св. Б. извършили проверка в стопански двор , находящ се в с. М.,
извън регулация, стопанисван от дружеството-жалбоподател. По време на
проверката било установено, че в имота има изградена ведомствена бензиностанция, състояща се от
цистерна с пистолет за зареждане. Цистерната била с обем 6100 литра, като
според нивомерната и система наличното към момента на проверката гориво било
4200 литра дизелово гориво. За същото били представени следните документи: 2
бр. е-АДД с № **********/03.07.2019 и **********/23.05.2019; 2 бр. декларации
за съответствие на качеството на течните горива № 0191/27.06.19 и
0133/07.05.2019г.; 2 бр. фактури №№ **********/3.07.19 и
00000/22172/23.05.2019г; 2 бр. нареждане за експедиране на готова продукция №
42879/23.05.19 и 32021/03.07.2019г.
По време на проверката св. Б.
взел проба от горивото, с цел установяване дали същото е съпоставимо по вид и
характеристика с представените документи, като за извършеното действие бил
съставен Протокол за вземане на проби № 13/10.07.2019г. След извършване на анализ на взетата проба в
мобилна митническа лаборатория било установено съдържание на сяра от 74 мг/кг
при посочено максимално допустимо количество
в 2-АДД – 10 мг./кг. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка
от 10.07.2019г
От извършения лабораторен
анализ на пробите в Митническа лаборатория Русе е установено съдържание на сяра
от 82 мг/кг. Експертизата дава заключение, че
въз основа на получените резултати в съответствие с термините и
разпоредбите на глава 27 на Комбинираната номенклатура изпитаната проба
представлява „тежко масло“, “газьол“, несъдържащ биодизел с тегловно съдържание
на сяра , превишаващо 0.002% но непревишаващо 0.1%
На 27.09.2019г на дружеството
жалбоподател бил съставен АУАН № 2720 за нарушение на чл. 126 ал.1 от ЗАДС,
затова, че на 10.07.2019г в имот,
стопанисвано т дружеството се държат акцизни стоки без данъчен документ,
удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.
Въз основа на така съставения
акт било издадено Наказателно постановление № 3820/2019г. от
5.02.2020г на и.д. Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска“, с което на дружеството, на осн. чл. 126 ал.1 т.2 ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на
5426.40лв.; на осн. чл. 124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата
стоката-предмет на нарушение – 4200литра дизелово гориво (газьол) с общ размер
на дължимия акциз 2713.20лв и на осн. чл. 124а ал.1 вр. чл. 126 ал.1 от ЗАДС
дружеството е лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за
срок от един месец в обект „ведомствена бензиностанция в стопански двор,
находящ се в с. М. общ.Т., извън регулация“.
Наказателното постановление
било връчено на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 18.02.
2020г.
От изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че процесната цистерна е
поставена в стопанския двор в с. М. на 15.04.2019г и заприходеното в нея дизелово гориво е в
общ размер 9969 литра, от които 2000л. гориво прехвърлени от цистерна в с. К.,
4969 литра – по фактура № **********/23.05.19 и 3000литра – по фактура №
**********/03.07.2019г. Цистерната е свързана със софтуер, който отчита дата,
час, регистрационен номер на машината, която е заредена и количеството заредено
гориво. За периода м.април – м. юни 2019г е разходвано общо 5599.69 литра
гориво. На 10.07.2019г са взети проби от
цистерната в общ размер 4.68литра като в
11.31 ч . са взети 3.25 литра, а в 17.07 ч.
– 1.43 литра. Последната дата преди 10.07.2019г на която е зареждано
гориво от цистерната е 17.06.2019г.
Доставеното количество гориво в цистерната , находяща се в стопанския
двор в с.М., съответства на количеството , изразходено гориво, както и на
наличния остатък.
Съобразно установената по-горе
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано
лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните
съображения:
Съгласно решение на АС-Ямбол с
което е отменено постановеното по делото решение на първоинстанционния съд и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав не е налице процесуална незаконосъобразност на акта и
наказателното постановление. Решението в тази му част е задължително за
настоящия съдебен състав, поради което и изложените изводи не следва да се
преповтарят.
От събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин извършването от
страна на дружеството –жалбоподател на нарушение на чл. 126 от ЗАДС.
За да достигне до противоположния
извод административнонаказващият орган
се е позовал на химическия анализ на иззетите проби гориво. Но настоящия
съдебен състав счита, че при вземането на пробите е допуснато нарушение както
на Наредба № 3/18.04.2006г. за вземане на проби и методите за анализ за целите
на контрола върху акцизните стоки, така и на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и
контрола върху акцизните стоки, утвърдено със Заповед № ЗАМ -172/7.08.2006г и
действащо към момента на вземане на пробите.
Съгласно чл. 9 от Наредба
№3/2006г. при вземане на проби от акцизни стоки се прилагат технически процедури
и техника на безопасност, определени в ръководството за вземане на проби за
целите на митническия контрол, утвърдени от директора на Агенция „Митници“ .
Съдът не споделя твърденията на
дружеството-жалбоподател, че по време на вземане на пробите не е присъствал
изпълнителния директор на дружеството. В тази насока са единствено показанията
на св. Д. Последните са в противоречие със съставените писмени доказателства –
Протокол за извършена проверка и Протокол за вземане на проба, в които на
няколко места фигурира подписа на законния представител на дружеството –
госпожа Б. , в това число и под декларация, че е присъствала при вземането на пробата. Предвид изложеното
съдът даде вяра на представените писмени доказателства и прие, че е спазена процедурата
по чл. 6 ал.1 от Наредба 3 и чл. 6.3 от Ръководството.
Съгласно чл.9.1.4 от
Ръководството – „Вземане на проби от течни горива от бензиностанции“ пробите се
вземат от пистолета (щуцера) на колонките за зареждане с гориво. Предвидено е също задължение, ако скоро не е
било зареждано гориво от съответната бензиноколонка преди да започне вземането
на пробите, от пистолета да се
извърши източване в съд около 4-5 литра гориво, за да се запълни тръбопровода
от резервоара до бензиноколонката със свежо гориво. В приложение 12 т.1 към чл.
9 от Ръководството е посочено минимално количество за проба от нефтопродукти от
0.800л. В конкретния случай от данните , съдържащи се в Протокол за вземане на
проба № 13/10.07.2019г се установява, че пробата е разпределена в общо 4 бр.
метални контейнера от по 1 литър всеки ,
като количеството гориво в ед. Опаковка е приблизително 0.800л. Описаното в
протокола съответства и на посоченото в съдебно-икономическата експертиза
количество гориво, източено в 11.31ч. на 10.07.2019гг. – а именно 3.25
литра. Доколкото обаче от данните по
експертизата се установява, че последната дата, на която е извършено зареждане преди вземането
на пробите, е 17.06.2019г. тоест двайсет
и три дни преди датата на вземане на пробите контролния орган е следвало да
спази процедурата по чл. 9.1.4 от Ръководството и преди пробовземането да
източи 4-5 литра гориво от системата. Тъй като на датата на проверката 10.07.19г. в 11.31ч. общото източено гориво съответства
по количество на взетите проби е
еднозначен извода , че процедурата по чл. 9.1.4 от Ръководството не е била изпълнена. Допуснатия порок в
механизма на вземане на пробите води до
опорочаване и на резултатите от лабораторните изследвания на същите.
Липсват други доказателства,
които да доведат до извода, че установеното по време на извършената на
10.07.2019г проверка 4200 литра гориво в стопанския двор в с. Могила,
стопанисван от дружеството-жалбоподател,
се държат от същото без да притежава данъчен документ по ЗАДС или
фактура или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, поради което вмененото му нарушение на чл. 126 ал.1 ЗАДС се явява недоказано.
Издаденото в тази насока
наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и като такова
подлежи на отмяна.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 3820/2019г. от 5.02.2020г на и.д. Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“, с което на „Репродуктор по
свиневъдство“ АД с.К., на осн. чл. 126 ал.1 т.2 ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на
5426.40лв.; на осн. чл. 124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата
стоката-предмет на нарушение – 4200литра дизелово гориво (газьол) с общ размер
на дължимия акциз 2713.20лв и на осн. чл. 124а ал.1 вр. чл. 126 ал.1 от ЗАДС
дружеството е лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за
срок от един месец в обект „ведомствена бензиностанция в стопански двор,
находящ се в с. М., общ.Т., извън регулация“.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: