РЕШЕНИЕ
№ 1243
гр. Пловдив, 05.06.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Х състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 973 по описа на Административен
съд Пловдив за 2011 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Дружеството - жалбоподател “Булфеста”ООД, с Булстат
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.***, представлявано от
управител Н. Т. Ш., е оспорило Ревизионен акт /РА/ № *********/06.12.2011 г.,
издаден от Ф. Т. – главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 219/27.02.2012
г. на Директор дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната и
потвърдена част за непризнат данъчен кредит в размер на 2142.70 лв. и
допълнително начислен ДДС в размер на 148069, 32лв., ведно с прилежащите лихви,
както и допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. в размер на
3 380.66 лв., ведно с начислените лихви за корпоративния данък.
Недоволен от така издадения РА, потвърден от директор
Дирекция “ОУИ”, жалбоподателят счита, че актът е неправилен, незаконосъобразне
и необоснован, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалния
закон. Иска се от съда да отмени изцяло РА.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
процесуалния си представител адв. Г., която моли съда изцяло да уважи жалбата и
да отмени атакувания акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ ОУИ ”–
Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител юрк. Д.,
счита същата за неоснователна, поради аргументите, изложени в представената от
нея писмена защита, поради което настоява за отхвърлянето й. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, Х състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Оспореният ревизионен акт е повторен и е
във връзка с Решение № 486/03.06.2011 г. на Директора на Д „ОУИ“ Пловдив, с
което е отменен РА № 16100521/10.03.2011 г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия. Във връзка с така постановеното решение на
директора е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1102990/17.06.2011
г. /л. 827/ на компетентния за това орган – Началник
сектор “Ревизии” Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив е възложено
извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват данък върху добавената стойност
за периода 01.01.2006 г. – 31.07.2010 г. и за корпоративен данък за периода
01.01.2007 г. – 31.12.2009 г. със срок за приключване до 3 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта. Същата е надлежно връчена на 27.06.2011 г. .
Със ЗВР № 1104974/27.09.2011 г. срокът за приключване на ревизията е продължен
до 27.10.2011 г. Заповедта е надлежно връчена на упълномощено от дружеството
лице на 07.10.2011 г.
Съгласно представената по делото Заповед №
РД-09-1/04.01.2010 г. (л.4) на органа, издал заповедите за възлагане на
ревизията и заповед за определяне на компетентен орган, са били делегирани
правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.
В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа
на съставения РД № 1102895/10.11.2011 г. и след определяне на компетентния
орган със Заповед № К 1104974/14.11.2011г. , определеният за това орган е издал
и процесния Ревизионен акт № *********/06.12.2011 г.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният
акт, бил обжалван пред Директора на Дирекция “ ОУИ ” – Пловдив при ЦУ на НАП,
който в срока по чл.155, ал.1 ДОПК, постановил и решението си под № 219/27.02.2012
г., с което потвърдил същия, в обжалваната пред съда част.
При така установеното настоящата инстанция
на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в
предвидения за това срок и от лице имащо правен интерес от това.
При изложената фактическа обстановка,
съдът счита, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата се
форма и при спазени административно-процесуални правила за това.
В началото следва да се посочи, че
изложеното в жалбата възражение, че оспореният ревизионен акт е издаден при
липса на териториална компетентност.
В хода на ревизията е установена следната фактическа
обстановка:
1. Относно начисления ДДС във връзка с продажба на
билети.
През ревизирания период по ЗДДС - от 01.01.2006г. до
31.07.2010г., дружеството е извършвало облагаеми доставки от продажби на храни
и напитки в стопанисвани от дружеството обекти - заведения, както и от отдаване
на обекти под наем на други лица.
През ревизирания период са извършени продажби на
билети за вход, осчетоводени по кредита на сметка 701- “Приходи от услуги”, за
които не е начислен ДДС.
Съгласно дадените от представляващия дружеството
писмени обяснения периода от 2006г. до
31.07.2010г. приходите от билети за вход не са обложени с ДДС съгласно - чл.52, ал.2, т. 1 от ЗДДС, като
основание за това била първоначалната регистрация на обекта като
"Кафе-аперитив „Ларго".
В подкрепа на това са приложени Разрешение
№67/25.02.2003г. на Дирекция за строителен контрол Пазарджик, Санитарно
разрешително №91/19.03.2003г., в които се цитира точното име.
През юни 2006 г.
обектът е вписан и като дискотека, но е унищожен от пожар през август същата
година, поради което отпада и категорията му съгласно чл.53, ал.1, т.3 и 4 от
Закона за туризма. Възстановен е частично и продължава да работи като
кафе-аперитив. За самите продажби на билети се твърди, че през 2007г. и 2008г.
концерти на популярни изпълнители са били изнасяни в два обекта на дружеството
– Кафе-аперитив "Бинго" и Кафе-аперитив "Холивуд" и само
тогава са отчитани и продажби на билети.
1.1. За периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. относно
отчетените приходи от билети при ревизията е установено следното:
"Булфеста" ООД е представило обяснения, че през 2006г.
продажби на билети за вход за представления на популярни изпълнители,
провеждани в обектите: кафе-аперитив „Ларго", кафе-аперитив „Бинго" и
кафе-аперитив „Холивуд", а самите продажби са извършвани в кафе-аперитив
„Ларго", изпълняващ функцията на билетен център.
През 2006г. от „Булфеста" ООД не са отчетени
приходи от продажба от кафе-аперитив „Холивуд". Обектът е собственост на
дружеството. Продажби от този обект се отчитат от м.април 2008г.
На 25.04.2008г.
било подадено Заявление за категоризирането му, а на 17.04.2008г. е издадено
Удостоверение за регистрация на обект за търговия на храни, получено с писмо
вх.№РД-21-3681/14.01.2011г. от РИОКОЗ Пазарджик.
През 2006г. по
кредита на сметка 702 са отчетени продажби от два обекта - дискотека
„Ларго" и кафе-аперитив
„Бинго", като от дискотека
„Ларго" за месец август са отчетени приходи до 11.08.2006г., за м. 09,
м.10. и м.11.2006г. не са отчетени приходи.
За същите
периоди, в които не са отчетени приходи от продажби на стоки от дискотека
„Ларго" не са отчетени приходи от продажба на входни билети. Съгласно
представени обяснения от ревизираното лице през м.август 2006г. обектът е
унищожен от пожар.
Същото е видно
и от издаденото от Община Пазарджик разрешение за строеж за възстановяване на
покривна конструкция и от разрешение за ползване на възстановяване на покривна
конструкция на изгорелия покрив на Дансинг клуб /дискотека/. Във връзка с
пожара на покрива на дискотеката от м.08. до м.12.2006г. не са отчетени приходи
от продажба на билети за вход.
В първоначалните си обяснения ревизираното
дружество посочва, че билетите за вход са за дискотека „Ларго", а през
2007 г. и 2008 г. концерти на популярни изпълнители са изнасяни в другите два
обекта на дружеството-кафе-аперитив „Бинго" и кафе-аперитив
„Холивуд".
Впоследствие са представени обяснения, съгласно които
през 2006 г. продажби от билети за вход за представления на популярни
изпълнители, провеждани в обектите: кафе-аперитив „Ларго", кафе-аперитив
„Бинго" и кафе-аперитив „Холивуд" са извършвани в кафе-аперитив
„Ларго", изпълняващ функцията на билетен център. Като първични документи
за отчитане на приходите от билети са представени счетоводни справки за
отчитане на приходите на клуб „Ларго".
Поради това е прието, че обектът, находящ се в
гр.П., ул.*** през периода
на ревизията е функционирал като дискотека, поради което извършените продажби
на билети за вход не са освободени доставки по смисъла на чл. 52, ал. 2, т. 1
от ЗДДС/отм./, а същите са облагаеми доставки.
На основание чл.55, ал.5 от ЗДДС/отм./ е следвало да
се начисли ДДС. За цялата 2006г.
допълнително при ревизията е начислен ДДС в размер на 8581.83 лв.
1.2. За периода от 01.01.2007г. до 31.07.2010г. относно
отчетените приходи от продажби на билети, при ревизията е установено следното:
За посочения период са отчетени в счетоводството на
дружеството приходи от продажба на билети. С
ИПДПОТЛ с изх.№92-00-3825/20.07.2011г. от Министерството на културата е
изискана информация, вписано ли е „Булфеста" ООД като културна организация
по смисъла на чл.З, ал.1 от Закона за закрила и развитие на културата в
регистъра по чл.14, ал.4 от Закона за закрила на културата.
Съгласно получено с вх.№ 92-00-3825/09.08.2011г.
писмо, след направена проверка в Информационния регистър на организациите по
чл.14, ал.4 от ЗЗРКО е установено, че „Булфеста" ООД не е вписано в
регистъра като културна организация.
В тази връзка ревизиращия орган е приел, че извършените
и осчетоводени продажби на билети за вход за периода 01.01.2007г. -31.07.2010г.
не попадат в обхвата на чл. 42, т. 1,
б. "а" от ЗДДС, а същите са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
При така
направения извод с РА за посочения период допълнително при ревизията е начислен
ДДС в размер на 132553.34 лв.
2. Ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит
по фактури, издадени през данъчните периоди м.07.2007г. -м.06.2010г. от
"Фагос Комерс" ООД с Булстат *** за наем, ел.енергия, вода за обект под наем, находящ
се в гр.П., бул.***.
В хода на ревизията е представен Договор за наем на
цитирания обект от 21.03.2007г., сключен между "Фагос Комерс" ООД
/Наемодател/ и "Булфеста" ООД /Наемател/. С договор за наем от
28.03.2007г. „Булфеста" ООД преотдава част от наетия обект на „Гранд
казино 2" ООД-постройка с площ 242.80 кв.м за сумата 2000.00 евро на
месец, а останалата част от недвижимия имот-164.50 кв.м ревизираното дружество
използва за склад. Договорът за наем с „Гранд казино 2" ООД е прекратен
със Споразумение от 07.12.2007г.
Със Споразумение от 08.12.2007г. между „Булфеста"
ООД и „Гранд казино 2" ООД, обектът отново е отдаден под наем. Страните се
споразумяват дължимия наем да бъде заплащан от „Булфеста" ООД на „Фагос
Комерс" ООД, а разходите за наем, дължими от „Гранд казино 2" ООД да
бъдат заплатени в срок до 31.12.2011г. „Гранд казино 2" ООД ще изплати
общата сума на наема, платена от „Булфеста" ООД на „Фагос комерс" ООД
за периода от влизане в сила на споразумението до датата на плащането.
Споразумението влиза в сила един месец след получаване на „Разрешение за
организиране на хазартни игри" от „Гранд казино 2" ООД. Разрешението
за организиране на хазартни игри с игрални автомати е издадено за срок от пет
години, считано от 27.11.2007г.
От „Булфеста" ООД не са издадени фактури и не е
начислен ДДС за наем от 28.03.2007г. и по Споразумение от 08.12.2007г.
Съгласно Споразумението от 08.12.2007г., наемът ще
бъде заплатен в срок до 31.12.2011г. за периода от влизане в сила на
споразумението до датата на плащане. Съгласно Договор за наем от 28.03.2007г.,
същият влиза в сила от 01.04.2007г. Размерът на наема е левовата равностойност
на 2000 евро без ДДС. Наемателят не дължи наем за месеците април и май 2007г. и
този период се счита за гратисен.
2.1. За така определения гратисен период с РА е прието
следното:
Ревизираното дружество дължи ДДС върху размера на
определената месечна наемна цена, която не е получена по силата на Договора за
наем от 28.03.2007г., но представлява облагаема безвъзмездна доставка. Прието
е, че услугата е извършена на датата, на която е приключила безвъзмездната
доставка - 31.05.2007г. и тогава възниква данъчното събитие. Данъчната основа
са преките разходи, свързани с извършване на услугата. В случая доставката е
между свързани лица и данъчната основа е пазарната цена на услугата. Като
такава е приета договорената между страните наемна цена- 2000 евро на месец.
На основание
чл.86, ал.2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 1564.66 лв. за данъчен период
м.05.2007г., върху данъчна основа 7823.32 лв. /левова равностойност на 4000
евро - два наема за м.04. и м.05.2007г./.
2.2. В договора от 28.03.2007 г. между „Булфеста" ООД
и ,,Гранд казино 2" ООД са уговорени сроковете за плащане на дължимия наем
за 2007г. - при подписване на договора се предплащат четири наемни вноски - за
месеците юни, юли, август и септември 2007 г., до 10 октомври 2007 г. се
предплащат три наемни вноски - за месеците октомври, ноември и декември 2007 г.
С допълнително споразумение от 15.11.2007 г. страните се споразумяват наемът за
месеците юни 2007 г. – декември 2007 г. включително да се изплати от наемателя
наведнъж най-късно до 30.11.2007 г. Договорът за наем е прекратен на 07.12.2007
г.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС съгласно която при доставка за периодично, поетапно и непрекъснато
изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане се смята за
отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която
плащането е станало дължимо, ревизиращите са приели, че данъчното събитие за
месеците 06., 07., 08 и 09.2007 г. възниква на 28.03.2007 г. Със споразумение
от 15.11.2007 г. страните се споразумяват наема за м.юни-м.декември 2007 г. да
се изплати наведнъж до 30.11.2007 г., но това споразумение е подписано на един
по-късен етап. До датата на подписването му вече е настъпило данъчно събитие и
данъкът е следвало да се начисли. Органът по приходи е определил дължимия ДДС
по Договор за наем от 28.03.2007г. за периода 01.06.2007г. -07.12.2007г.
-4870.65 лв.
3. В хода на ревизията не е признат данъчен кредит в
размер на 2142.70 лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на 498.84 лв.
Допълнително начисленият ДДС е в резултат на издадени фактури, които не са
включени в дневника за продажби – индивидуализирани в РА. По отношение на
данъчния кредит - има включени фактури – индивидуализирани в РА, които не са на
името на ревизираното лице и невключени ДКИ.
Срещу въпросната констатация не са изложени конкретни
възражения в жалбата.
4. По Закона за корпоративното
подоходно облагане.
4.1. Относно
преобразуването на счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., съгласно
чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно в размер на 3576,34 лв., 50029.27 лв. и 6498,13
лв.
Една
част от посочените суми представляват осчетоводени разходи през 2007 г., 2008
г. и 2009 г. по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги" и сметка
609 „Други разходи", въз основа на фактури, издадени от различни
доставчици, с получател други лица, а не ревизираното дружество.
По отношение на сумата от 207,56 лв. за 2007 г. е
установено, че е осчетоводена по дебита на сметка 602 „Разходи за външни
услуги", на основание ДКИ № 28095019/31.07.2007 г., издадено от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД. Прието е, че неправилно е намален
счетоводният финансов резултат със спорната сума.
При ревизията са установени и двойно осчетоводени суми
по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги", въз основа на едни и
същи първични счетоводни документи. Констатирано е и неправилно осчетоводяване
по дебита на сметка 609 „Други разходи" „на плащания по фактури, по които
вече са отчетени разходи".
По отношение на сумата от 399,43 лв. за 2008 г.
органите по приходите са установили, че по дебита на сметка 304 „Стоки" са
осчетоводени фактури, по които получател не е ревизираното дружество
„БУЛФЕСТА" ООД. Това са фактури № 209/14.02.2008 г., издадена от
„ИНТЕРСКАН ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ" на стойност 250,00 лв. - получател е
„ЛАРГО" ЕТ и № 1670/12.07.2008 г., издадена от „СТОЯНОВ АНК" ЕТ на
стойност 149,43 лв. - получател е „ТОП КОМЕРС ТА" ООД. Изследвано е, че
сметка 304 е приключена със сметки от гр. 70 и впоследствие със сметка 123 - Печалби
и загуби от текущата година, като по този начин е намален счетоводният финансов
резултат за отчетната 2008 г., общо с 399,43 лв. Прието е, че този разход не е
документално обоснован по смисъла на ЗКПО.
Ревизиращите органи са констатирали, че на 22.02.2008
г. и 02.10.2009 г. ревизираното дружество е купило съответно 20000 евро (с
левова равностойност 39116,60 лв.) и 1400 евро (с левова равностойност 2738,16
лв.) от „МКБ ЮНИОНБАНК" АД. Покупките са извършени от банковата сметка в
лева на „БУЛФЕСТА" ООД в „МКБ ЮНИОНБАНК" АД, като неправилно са
съставени счетоводни операции, при които дебитирана сметка 629 „Други финансови
разходи" и кредитирана сметка 5034 „Разплащателна сметка" с
изследваните суми. Направен е извод, че покупката на валута неправилно е осчетоводена
като финансов разход.
С оглед описаните факти и обстоятелства, на основание
чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи в посочените
по-горе размери, които не са документално обосновани по смисъла на закона.
4.2. Относно преобразуването на счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., съгласно чл. 78 от ЗКПО,
съответно в размер на 33085,97 лв., 4247,00 лв. и 672,69 лв.
При ревизията е установено, че за 2007 г., 2008 г. и
2009 г. „БУЛФЕСТА" ООД не е осчетоводило приходите от извършени продажби,
за които е издало първични счетоводни документи. Разходите във връзка с
продажбите са отчетени. В мотивната част на РА са посочени фактурите по номера,
дати и суми.
Освен това са установени неотчетени приходи от
продажби на билети за вход през 2008 г. в размер на 2000 лв. и неотчетени
приходи от продажби, отчетени от ЕКАФП, регистриран в кафе - аперитив
„Холивуд" на стойност 1840,37 лв.
Във връзка със сключен Договор за наем от 21.03.2007
г., с който „ФАГОС КОМЕРС" ООД отдава под наем обект, находящ се в гр. П., бул. *** на
„БУЛФЕСТА" ООД, а от своя страна с Договор за наем от 28.03.2007 г.
„БУЛФЕСТА" ООД преотдава част от наетия обект на „ГРАНД КАЗИНО 2" ООД
е констатирано, че от страна на ревизираното лице не е отчетен приход от наем
за месец април и месец май 2007 г. в размер на 7823.32 лв. /левовата
равностойност на 4 000 евро - два месеца х 2 000 евро наем на месец/. С
посочената сума е увеличен счетоводният финансов резултат за 2007 г., на
основание чл. 78 от ЗКПО. Счетено е, че е налице договор за заем за послужване
и за ревизираното лице са изпълнени условията на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО - бъзвъзмездното
предоставяне на помещение за ползване на свързано лице, като не е отчетен
приходът от наем.
Органите по приходите са изследвали клаузите на
сключения договор за наем по повод плащане на наема, при което са установили,
от ревизираното дружество не са издадени фактури и не е отчетен приход от наем
за дължимите наемни вноски за периода 01.06.2007 - 07.12.2007 г., в размер на 24353,23
лв.
В случая от страна на „БУЛФЕСТА" ООД не са
издадени фактури и не е отчетен приход по Договор за наем от 28.03.2007 г. и по
Споразумение от 08.12.2007 г. Съгласно Споразумението от 08.12.2007 г., наемът
ще бъде заплатен в срок до 31.12.2011 г. за периода от влизане в сила на
споразумението до датата на плащане. При ревизията не са представени
доказателства за извършено плащане на наем по Споразумение от 08.12.2007 г.
Съгласно клаузите на Договор за наем от 28.03.2007 г., същият влиза в сила от
01.04.2007 г. и размерът на наема е левовата равностойност на 2000 евро, без
ДДС. Със сумата на неосчетоводените приходи за
периода 01.06.2007 г. – 07.12.2007 г.
4.3.
Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2008
г., съгласно чл. 26, т. 6 от ЗКПО, в размер на 173,82 лв.
Посочената сума представлява отчетени разходи за лихви
за невнесени в срок вноски за ДОО, ЗО, ф. ГВРС, и ДЗПО. На основание чл. 26, т.
6 от ЗКПО не са признати за данъчни цели осчетоводени разходи за лихви за
просрочие в размер на 173,82 лв. и с процесната сума е преобразуван
счетоводният финансов резултат в посока увеличение.
В хода на съдебното
производство към доказателствата по делото са приобщени първоначално издадения
на жалбоподателя за ревизирания период РА, ведно с административната преписка
по издаването му.
В открито съдебно заседание от 14.06.2012 г. е
прието без възражения от страните заключението на вещото лице Д.Д., по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Въз основа на събраните по
делото доказателства, вещото лице е достигнало до следните експертни изводи:
През ревизирания период ревизираното дружество
е отчело с протоколи продажба на стоки и на билети за вход, като в табличен
вид, вещото лице по месеци и години е посочило стойността на продадените
билети. Общо за периода м. януари 2006 г. – 05.2010 г. на стойност 846811 лв.
За ревизирания период дружеството по кредита на сметка 701 „Приходи от услуги“
са отчетени приходи от извършени продажби на билети за вход, както и приходи от
отдадени под наем недвижими имоти. За същия период по дебита на сметка 501 са
отчетени приходи от сметка 701 „Приходи от услуги“, сметка 702 „Приходи от
продажба на стоки“, сметка 411 Клиенти са отчетени постъпления от сметка 503,
сметка 499 „Други кредитори – сметка на собственика“.
След извършената
в счетоводството на „БУЛФЕСТА“ ООД проверка, вещото лице е констатирало и
посочило в табличен вид броя на закупените от дружеството билети и броя на
продадените такива – по години и номинал на билета. Констатирани като
непродадени към 31.07.2010 г. са 47900 бр. билета с номинал 3 лв., 33100 бр. с
номинал 4 лв. и 14893 бр. с номинал 5 лв.
В
открито съдебно заседание от 22.01.2013 г. е прието заключението на вещото лице
М.М. по допуснатата допълнителна ССЕ. Съгласно заключението в седалището на
дружеството – клуб дискотека Ларго в гр. Пазарджик са налични непродадени
билети за вход – индивидуализирани по опис в обстоятелствената част на
заключението /л. 1605 от делото/ - всичко налични 95 893 бр. билети на
стойност 350 565 лв. Самите билите са били закупувани от ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик съгласно Приемателно-предавателни протоколи, като
билетите са с номинал 1 лв., 2 лв., 3 лв., 4 лв. и 5 лв. – подробно описани в
Приложение – 1 към заключението.
Вещото
лице е констатирала, че общо закупените по протоколи белите за вход намалени със
счетоводно отразените продажби на билети за вход по отчети продажби по месеци
не съответстват на остатъка непродадени билети за вход. При съпоставка на общо
закупените билети за вход намалени с представените от дружеството отчети за
продадени билети за вход – различни от осчетоводените такава, е налице
съответствие с остатъка непродадени билите за вход.
В табличен вид и в два варианта – на база
осчетоводените приходи от продажба на стоки и на база представените от
дружеството отчети за продадени билети за вход – различни от осчетоводените. В
първият вариант вещото лице е констатирало, че размерът на неначисления ДДС от
продажба на билети съответства на начисления с РА, а във вторият вариант – че с
РА е начислен ДДС в по-голям размер от този, който следва да бъде начислен при
съобразяване броя и стойността на непродадените билети и продажбите по
представените, но различни от осчетоводените отчети за продадени билети.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна,
а съображенията на съда са следните:
5. Относно
допълнително начисления ДДС във връзка с продажбата на билети за вход.
Не е спорно между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, че през ревизирания период дружеството е извършвало
продажби на храни и напитки във връзка с осъществяваната от него търговска
дейност в питейно-развлекателни заведения /дискотека, кафе-аперитив/, отдаване
на наем на обекти на трети лица и билети за вход в обектите –
дискотека/кафе-аперитив.
Спорните
въпроси, касателно тази констатация се свеждат до следното: представляват ли продажбите
на билети за вход облагаеми доставки, за които следва да се начисли ДДС, ако да
– какъв е размерът, респективно стойността на продадените билети, а от тук –
какъв е размерът на дължимия косвен данък, който следва да се начисли.
Оспорващото дружество възразява, че при определяне размера на дължимия ДДС
незаконосъобразно не са били приложени чл.
56, ал. 2 от ЗДДС отм., съответно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
За правилното разрешаване на
така посочените спорни моменти трябва да се съобрази следното:
Според
разпоредбата на чл.52 от ЗДДС /отм./ освободена доставка е продажбата на
билети, а съгласно чл.52, ал.2, т. 1 от ЗДДС /отм./ продажба на билети по
смисъла на закона е продажбата на входни билети за циркови, музикални и
музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове,
вариетета и еротични спектакли.
Съгласно чл.1, ал.2 от
Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения, с наредбата се определят и заведения за
хранене и развлечения и техните характеристики, съгласно приложение № 1 към
наредбата, както и критериите за даване на съответните категории за всеки вид.
В приложение №1 /раздел 1/ влиза в сила
от 12.06.2007г./, т.3.5 са определени баровете и са изброени видовете барове,
като в т.3.5.6. са посочени дискотеките, т.е. дискотеките са вид бар, съгласно
посочената наредба.
След 31.12.2006 г.
приложимата нормативна уредба, регламентираща продажбата на билети се съдържа в
новоприетия ЗДДС – в сила от 01.01.2007 г. Така съгласно чл. 42, т. 1,
б"а" от ЗДДС, освободена доставка е продажбата на билети от културни
организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за
циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на
билетите за барове, вариетета и еротични спектакли. Съгласно пар.1, т.3 от ДР
на Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) "културна
организация" е структура, чийто предмет на дейност е създаването,
разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра,
музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца,
цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително
опазването на културно-историческото наследство.
В чл. 3, ал.1 от ЗЗРК е
установено, че „културните организации“ осъществяват дейности по създаването,
разпространението и опазването на културните ценности, а в ал.2 от същия член е
посочено, че културните организации по форма на собственост са държавни,
общински, частни и със смесено участие. В разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗЗРК е
регламентирано, че Министерство на културата създава и поддържа информационен
регистър на културните организации и институти, които в двуседмичен срок от
създаването си трябва да бъдат вписани.
При анализа на така
цитираните законови норми и по специално чл. 52 от ЗДДС отм. и чл. чл. 42, т.
1, б"а" от ЗДДС следва, че за да е налице освободена доставка по
продажба на входни билети за циркови, музикални и музикално-сценични спектакли
и концерти, в най-общ аспект за достъп до кулутурно-разлекателна представления,
следва самата продажба да касае достъпа до места, където посочените дейности се
извършват и тази дейност е основна, а не съпътстваща. В смисъл, че тези
дейности не са допълнителни към друга дейност, например питейно-развелекателна
и да касае единствено средство за привличане на допълнителни клиенти.
От разпоредбата на отменения
ЗДДС следва, че от обхвата на освободените доставки са изключени продажбата на
билети, макар тя да е свързана с посочените в позитивната норма културни
дейности, когато се касае за продажба на билети за барове, вариетета и еротични
спектакли, където тази дейност има съпътстващ характер и цели привличане на
допълнителни клиенти в обектите. Още по-силно този смисъл е вложен в
действащата след 01.01.2007 г. разпоредба на ЗЗД, където се изисква самата
продажба да се извършва на билети да се извършва от културни организации и
институти по Закона за закрила и развитие на културата, като разбира се
билетите са за циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти
като отново като изключение са добавени билетите за барове, вариетета и
еротични спектакли.
Съотнасянето на обсъдените
законови разпоредби към установените по делото факти обосновават изводът на
органите по приходите, че извършените и осчетоводени продажби на билети са
облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС отм., респективно чл. 12 от ЗДДС.
Така за периода след
01.01.2007 г. от писмо вх. № 92-00-3825/09.08.2011 г. се установява, че
дружеството-жалбоподател не е регистриран като културна организация по смисъла
на ЗЗРК, тоест същият не би могъл да осъществява освободени доставки по смисъла
на чл. 42, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, независимо от конкретния характер на обекта и
извършваната в него дейност.
За ревизирания период от
01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. се констатира, че продажбата на билети е била за
обекти кафе аперитив „Ларго“ и кафе-аперитив „Бирго“, като първия за част от
периода е бил и с регистрация като дискотека. По счетоводни данни не са
отчетени продажби от другия обект на дружеството – кафе-аперитив „Холивуд“.
С оглед регистрацията на
така посочените обекти като кафе-аперитив, а за част от периода и като
дискотека, настоящият съдебен състав при съобразяване на изложеното по-горе
относно точния смисъл на цитираните правни норми, касателно освободените
доставки, на които се позовава и ревизираното лице, намира, че твърдените
музикални изпълнения имат допълнителен характер към основната дейност на
обектите като кафе-аперитив и в този смисъл са облагаеми доставки, за които
следва да се начисли ДДС.
При така изяснения характер
относно вида на осъществените доставки и по специално, че се касае за облагаеми
такива, следва да се обсъди и въпросът за данъчната основа, върху която е
дължим ДДС.
С РА размера на дължимия
косвен данък от продажба на билети е изчислен на база осчетоводените от самото
дружество приходи от продажба на билети за вход по месеци. Като видно от
мотивната част на РА при определяне размера на дължимия ДДС са съобразени
разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗДДС отм., съответно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС
като е прието, че размерът на дължимия ДДС е включен в размера на
осчетоводените приходи. С оглед на това и възражението на оспорващото дружество
в тази посока е неоснователно.
От друга страна и стойността
на продажбите, а от тук и данъчните основи, законосъобразно е определена в
осчетоводените от самото ревизирано дружество
размери.
Действително от приетата по
делото втора ССЕ, която като обективна и подкрепяща се от събраните по делото
доказателства съдът кредитира, се установява, че са налице непродадени билети –
закупени със съответните протоколи от ТД на НАП. Това обстоятелство обаче не е
и спорно. Самото облагане е извършено не върху разликата между закупените и
наличните билети, а по счетоводни данни и представени от самото дружество първоначални
месечни отчети за извършените продажби на билети. Този подход на органите по
приходите е законосъобразен, тъй като самото дружество е осчетоводили приходи
от посочената дейност, а наред с това и към настоящият момент по делото не са
ангажирани доказателства, че осчетоводените приходи са различни от
действителните такива, тоест че се касае за допусната счетоводна грешка, която
да е отстранена по надлежния ред. В случая са осчетоводени приходи и
постъпления на парични средства, логично последните използвани и като оборотни
за развитие на дейността. В този смисъл, при липса на доказателства за
отстранена по надлежния ред счетоводна грешка, органите по приходите
законосъобразно са обложили размера на осчетоводените приходи от продажба на
билети за вход.
Наличието на непродадени
билети може да се дължи, както на обстоятелството, че за част от доставките не
е предоставян входен билет, или че са получавани суми за вход в по-голям размер
от отразения на билетите. Това обстоятелство обаче е извън предмета на
настоящото производство. Тези разминавания между осчетоводените приходи от
продажба на билети и закупените и продадени такива, наред с представените впоследствие,
но неотразени отчети за продажба по месеци могат да бъдат основание за
ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, но както се каза, при липса
на коригирана по съответния ред счетоводна грешка, органите по приходите
законосъобразно са определели размера на данъчната основа и дължимия ДДС на
база осчетоводените приходи от продажба на билети – по данни от счетоводството
на самото ревизирано дружество.
При съобразяване на
изложеното до тук, настоящият съдебен състав, намира РА в тази му част за
законосъобразен.
6.1. Относно допълнително начисления ДДС по договора за наем
между жалбоподателя и „Гранд казино 2“ ООД от 28.03.2007 г.
По делото не се спори и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, включително посочения
договор за наем, че през ревизирания период, оспорващото дружество е
преотдавало под наем обект, находящ се в гр. Пазарджик с пренаемател – „Гранд
казино 2“ ООД. Както бе посочено в т. 2.1 от настоящото решение, съгласно
клаузите на договора за наем наемателят не дължи наем за месеците април и май
2007г. и този период се счита за гратисен – обстоятелство, което жалбоподателя
потвърждава и в жалбата до съда, като твърди, че това е обичайна търговска
практика и не се касае за безвъзмездна доствака.
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2
от ЗДДС за възмездна доставка на услуги се смята и:.... безвъзмездното
предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на
собственика, на работниците и служителите или на трети лица, като
данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените
преки разходи, свързани с извършването й, а съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в действащата към 2007 г. редакция/ - данъчната основа е пазарната цена при
следните доставки между свързани лица, каквито в случай са страните по договора
– и двете дружества имат един и същи управител.
С оглед на изложеното
ревизиращите са достигнали до правилен извод, че след като жалбоподателят е предоставил
под наем част от наетия от него самия обект на „Гранд казино 2“ ООД, като
за м. април и май е уговорено, че не се
дължи заплащане на наемна цена, то
жалбоподателят е извършил услуга на наемателя,
която услуга съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС представлява безвъзмездна
облагаема доставка. Следователно за нея ревизираното лице дължи начисляване на
ДДС.
Безвъзмездната доставка е
между свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ, съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в действащата към 2007 г. редакция/ данъчната основа е равна на пазарната
цена на извършената услуга, която в случая правилно е определена на база
уговорената между страните по самия договор месечен наем за останалия срок на
договора.
Ревизиращите са определили
правилно и датата на данъчното събитие на безвъзмездната доставка, която
съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е датата на която услугата е извършена – в
случая 31.05.2007 г., тъй като за следващите периоди вече се дължи заплащане на
наемна цена и не е налице безвъзмездна доставка. В този смисъл с РА
законосъобразно е начислен допълнително ДДС в размер на
6.2. С РА е определен като допълнително дължими ДДС по
същия договор за наем от 28.03.2007 г. за периода 01.06.2007г. - 07.12.2007г. -
4870.65 лв. Срещу въпросната констатация не са изложени конкретни възражения.
Установява се, че за посочения период дружеството жалбоподател не е начислило
дължимия ДДС, като съобразно клаузите на договора за наем – датата на настъпване
на изискуемостта на наема за отделните периоди, и новелата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС органите по приходите законосъобразно са начислили и следващия се ДДС.
В случая следва да се
подчертае, че спор по тази констатация няма, като единствено такъв момент може
да се изведе от сключеното споразумение между страните споразумение 15.11.2007
г., съгласно което за месеците юни 2007
г. – декември 2007 г. включително да се изплати от наемателя наведнъж най-късно
до 30.11.2007 г., което поставя въпрос за датата на данъчно събитие.
Споразумението обаче
правилно не е взето предвид от органите по приходите. Към датата на сключването
му по силата на нормата на чл. 25 от ЗДДС и първоначално сключения между
страните договор е било налице настъпило данъчно събитие във връзка с наемното
правоотношение за месеците юни – септември 2009 г., тъй като съгласно самия
договора, наема за тях е дължим при сключването му – 28.03.2007 г. С оглед на това към последно
посочената дата, както е прието и в РА, е настъпило данъчното събитие и
жалбоподателя е следвало да начисли ДДС за посочения период – юни-септември
2009 г.
Последващото споразумение,
действително поражда облигационно действие и при спорове за неизпълнение на
договора за наем би било отчетено, но същото е ирелевантно към обсъжданото
данъчно правоотношение. Недопустимо е с частноправни волеизявления да се преуреждат
възникнали данъчни правоотношения, още по-малко това да води до погасяване на
задължения за данъци, разбира се извън специално уредените в закон случаи като
например възражението за изтекла погасителна давност, но настоящият случай не
попада в подобна категория. Изложеното налага да се приеме, че РА и в тази си
част е законосъобразен.
7. Срещу определените с РА задължения по констатацията
по т. 3 от настоящото решение също не са изложени конкретни възражения. От
събраните по делото доказателства – отчетни регистри по ЗДДС, издадени от
дружеството-жалбоподател фактури, невключени в Дневника за продажбите,
респективно включените такива в Дневника за покупки фактури, получател по които
не е ревизираното дружество налагат извода за законосъобразност на РА и в тази
му част.
С издаването на съответния
данъчен документ, с който регистриран по ЗДДС субект е начислил ДДС, за същия
възниква задължението да отрази този документ в регистрите си по ЗДДС, като по
този начин начисли данъка като дължим към фиска. Като е издал данъчни фактури –
инвидуализирани в РА, които обаче не е включил в Дневника за продажби,
жалбоподателя се е отклонил от данъчно облагане, което нарушение е отстранено с
издадения РА.
Законосъобразно на лицето е
бил отказан и правото на данъчен кредит в размер общо на 2142,70 лв., тъй като
същия е претендиран по фактури, в които дружеството не е посочено като издател,
а съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС Лицето упражнява правото си на
приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на
отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето
е получател /курсив мой/.
8. Относно констатациите по
ЗКПО.
Срещу констатациите и
вменените с РА задължения по ЗКПО жалбоподателят не излага конкретни възражения
за незаконосъобразност.
Първата група от констатации
– описани в т. 4.1 от настоящото решение, довели до корекция на счетоводния
финансов резултат на дружеството за отделните ревизирани години, касае отчетени
като разход суми по фактури с получател трето лице, отразено като разход
издадено на ревизираното дружество ДКИ, както и осчетоводени по повече от
веднъж на разход суми по фактури – всички индивидуализирани в РА.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано,
че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Изискванията за документална
обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 5 на чл. 10 от
същия закон. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч., предприятията осъществяват
счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските
операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите
съгласно действащото законодателство. За да е налице документална обоснованост
на извършения от лицето разход, трябва да се изготвя и да е налице документ,
който да съдържа посочените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството реквизити.
Установените в хода на
ревизията факти, които се удостоверяват и от приложените по делото счетоводни
документи, обосновават извода на органите по приходите, че се касае за
документално необосновани разходи, с размера на които правилно е извършена
корекция на финансовия резултат и са определени допълнителни задължения по
ЗКПО.
Безспорно в случая се
констатират осчетоводени разходи, за които дружеството не разполага с данъчен
документ, именно такива са случаите на осчетоводени на разход фактури издадени
на трето лице, повторно осчетоводяване на разходи по отделни фактури, които в
този смисъл на документално необосновани. С оглед на това, на основание чл. 22
и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл.
10 от ЗКПО, процесиите разходи правилно не са признати за данъчни цели и
законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на
счетоводното им отчитане с констатираната данъчна постоянна разлика.
Законосъобразна се явява и
втората група констатации – по т. 4.2 от решението касаещи неосчетоводени
приходи. Срещу нея също не са изложени конкретни възражения, а същевременно от
събраните по делото доказателства се констатира, че са налице извършени
продажби, от които не са отчетени приходи, като изрично се констатира, че
съответстващите им разходи са осчетоводени. В този аспект с РА законосъобразно
е извършена корекция в посока увеличение на финансовия резултат за съответните
години.
Законосъобразна е и
констатацията относно неосчетоводени приходи във връзка с договора за наем от 28.03.2007
г. между жалбоподателя и „БУЛФЕСТА“. В тази връзка изцяло важи изложеното
по-горе в настоящото решение досежно безвъзмездното предоставяне от
жалбоподателя на свързано с него лице /посредством общ управител/ на
помещението, предмет на посочения договор за наем за месеците април и май. При
това положение с РА правилно на осн. чл. 78 вр. чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО е
извършена корекция на счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата
от 7823,32 лв.
Законосъобразно е извършена
корекция на финансовия резултат и с размера на неосчетоводените приходи за
периода 01.06.2007 г. юни-07.12.2007 г. За същия дружеството е следвало да
осчетоводи като приход дължимите от наематела наемни вноски, като се
установява, че за същите не са издавани фактури и няма плащания. Въпреки това
са били налице основанията за осчетоводяване на прихода по смисъла на т. 7.1 и
7.2 от СС № 18 – Приходи, като същите неказоносъобразно не са отчетени, въпреки
че са били осчетоводени по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и
609 „Други разходи“ издадените от основния наемодател, на пренаетия от
жалбоподателя имот, – „ФАГОС КОМЕРС“ ООД фактури.
При тези констатации, които
се подкрепят от събраните доказателства, законосъобразно на осн. чл. 78 от
ЗКПОК със сумата на неотчетените приходи от наем е коригиран счетоводния
финансов резултат на дружеството за 2007 г.
На последно място законосъобразно
се явява и преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството със
сумата от 173,82 лв. – констатация 4.3 от настоящото решение. По силата на чл.
26, т. 6 от ЗКПО в категорията непризнати счетоводни разходи, формиращи
постоянни данъчни разлики, които не се признават за данъчни цели се включват
разходите за глоби, имуществени санкции и конфискации за нарушаване на
нормативни актове и лихвите за просрочие на публични държавни и общински
задължения. Във всички случаи, обхватът на публичните държавни и общински
задължения следва да се възприема така, както е определен в чл. 162, ал. 2 от ДОПК. В случая безспорно е доказано изпълнението на фактическия състав на чл.
26, т. 6 от ЗКПО и със сумата на осчетоводените като разход лихви за просрочие
в размер на 173,82 лв. правилно е извършена корекция на счетоводния финансов
резултат на дружеството за данъчни цели.
По така изложените съображения
Пловдивският административен съд, Х състав, намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата – неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед
направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски по
производството, съдът, на основание чл. 161 ал. 1 пр. 2 от ДОПК, намира, че следва
да осъди жалбоподателя да заплати сумата от 3678,98 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.160
ал.1 от Данъчно-процесуалния кодекс, Административен съд – Пловдив, Х състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Булфеста”ООД, с Булстат
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.***, представлявано от управител
Н. Т. Ш., срещу Ревизионен акт /РА/ № *********/06.12.2011
г., издаден от Ф. Т. – главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 219/27.02.2012
г. на Директор дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната и
потвърдена част за непризнат данъчен кредит в размер на 2142.70 лв. и
допълнително начислен ДДС в размер на 148069, 32лв., ведно с прилежащите лихви;
установения данъчен финансов резултат за 2007г. и 2009г.; допълнително
установения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 3 380.66 лв., ведно
с начислените лихви за корпоративния данък.
ОСЪЖДА “Булфеста”ООД, с Булстат
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.***,
да заплати сумата от 3678,98 (три хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и 98
ст.) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за вещо
лице.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: