РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Разград, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20243300500063 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, гр. София – правоприемник на първоначалния ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс
– Клон България“ КЧТ, чрез пълномощник против Решение №774/22.12.2023 г., постановено по
гр.д. № 698/2023 г. по описа на РС - Разград, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК срещу Д. С. А., за установяване
дължимостта на сумата 507.58лв. - главница и сумата 25.62лв. обезщетение за забава за периода
05.10.21г.-16.11.22г., по сключен договор за револвиращ потребителски кредит *****, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №*****г. по ч.гр.д.№2088/22г. на РРС.
В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд –
Разград. Счита за неправилни заключенията на съда за липса на доказателства, че претендираната
от въззивника сума е реално усвоена от ответника. Намира за неправилни и изводите на съда за
липса на облигационна връзка. В обобщение се прави искане за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Излагат се подробни съображения. Моли се за присъждане на сторените разноски пред настоящата
инстанция.
Съдът е преценил жалбата като процесуално допустима, като подадена в срок от
легитимирана страна в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната
проверка, с която не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор чрез
назначения й особен представител, като се застъпва становище за неоснователност на
същата.Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а атакуваното решение да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения. Не прави доказателствени искания.
За да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните .
Постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от
ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по сключен между страните
договор за потребителски кредит, по който е издадена кредитна карта, активирана на 12.02.2018 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 2088/2022 г. по описа на РРС, за сумите както следва: 507, 89 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и за 25, 62
лева – мораторна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 16.11.2022 г..
От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.01.2017 г. между ищцовото
дружество като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ******, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1600
лева. В т. 12 от така сключения договор е предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която
се издава и доставя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит.
С приложение към договора страните са уговорили, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1600 лева. Посочен е ГПР е в размер на 45, 56
%, съответно, а ГЛП 35,37 %. Посочено е, че издадената кредитна карта ****** е електронен
платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна
информация и чрез нея се извършва идентификация на кредитополучателя и се осигурява
отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В т. 6 е постигнато
договорка, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира,
съгласно приложената процедура по активация. В т. 13 е предвидено, че месечни погасителни
вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в
минимален размер, съгласно тарифата, част от договора.
Видно от представената товарителница на "МиБМ Експрес " ООД, на 01.12.2017 г. на
ответницата Д. М. е връчена лично пратка, като част от съдържанието на която а е отбелязано
документи с посочен № ********, като в този номер се съдържа номерът на издадената на
сключения между страните договор за револвиращ кредит. От кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 15.09.2021г. отпуснатия кредитен лимит е
в размер на 3 500 лв., а използваната сума е в размер на 3 144,48 лв., налице са плащания, но в
някои месеци същите не са правени.Последното плащане по кредита е от 19.05.2022г. в размер на
380,00 лв.Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, 24.11.2022г. задължението на
кредитополучателя е в размер на 507,58 лв.главница и 25,62 лв. мораторна лихва за периода ,
05.10.2022г – 16.11.2022г..Не се спори по делото ,че картата е активирана на 12.02.2018г., така
както е посочено в исковата молба, като в този смисъл липсва възражение в подадения отговор на
същата.
2
При установеното по- горе от фактическа страна, въззивната инстанция намира за
основателни оплакванията на въззивника за неправилност на фактическите и правни изводи на
първоинстационния съд относно факта на предаване на кредитната карта. Получаването на картата
от страна на ответника се установява от представената товарителница, в която е посочен номерът
на картата, а така също и от осчетоводяванията на кредитодателя, свързани с погасявания на
дължими суми от страна на длъжника1, продължило над пет години, с последно плащане
установено от експертизата на 19.05.2022г. Не се спори по делото ,че картата е активирана на
12.02.2018г., така както е посочено в исковата молба, като в този смисъл липсва възражение в
подадения отговор на същата.Усвояването на суми и погасяване по кредита се установява
безспорно и от ескпертното заключение по делото.
В случая съдът намира, че следва да бъде извършена служебна проверка за нищожност на
клаузи от сключения между страните договор, с оглед становището, възприето в т. 1 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище. В този смисъл, следва да се приеме, че въззивният съд следи служебно и може да се
произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на
чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са
индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен в писмена форма и
отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 от ЗПК.
Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи
данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да
върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за
издължаване на кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на
плащането им. Съгласно чл. 11, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така
поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения
първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради
което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. В този случай,
при така определен лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на
методиката за определянето му.
Процесният договор, обаче, не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според
който следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер - 45, 56 %, но липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при
формирането му. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на това и
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен. В разпоредбата на чл.
23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът бъде обявен за недействителен потребителят дължи
връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Във
връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в рамките на производство разглеждане на
иск, основан на неизпълнение на договорно задължение, въззивният съд съобразява практиката на
ВКС, /в този смисъл решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. , и др./
Поради изложеното и въз основа на кредитираното заключение на СТЕ, от което се установява, че
при отпуснат кредитен лимит от 3 500 лв., размер на усвоената главница в размер на 3 144,48
лева, а погашенията по договора са в размер на 2 780,00 лева, остава дължима усвоена главница по
договора в размер на 364,48 лева, без включени в нея такси и разноски по кредита. Предявеният
иск се явява основателен до този размер, поради което в тази част обжалваното решение следва да
бъде отменено.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото,
както следва: 257,60 лева за първоинстанционното производство, 75 лева за заповедното
производство и 375,00 лева за въззивното производство.
Водим от гореизложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №774/22.12.2023 г., постановено по гр.д. № 698/2023 г. по описа на РС -
Разград, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от "предявените от БНП Париба
Пърсънъ Файненс С.А, чрез БНП Париба Пърсънъ Файненс С.А, клон България, ЕИК *********,
чрез против Д. С. М., ЕГН ********** от гр.***,ул.****** срещу И. Г. К. иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че Д. С. М. дължи на БНП Париба Пърсънъ Файненс С.А, клон България, сумата от 364,48 лева,
представляваща дължима главница по договор за револвиращ потребителски кредит, за който е
издадена кредитна карта, активирана на 12.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
24.11.2022г. до изплащане на вземането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ввъ вр.с чл.415, ал.1 от
ГПК, предявен от "Юробанк България" АД, ЕИК *********, явяващ се правоприемник на
първоначалния ищец БНП Париба Пърсънъ Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* срещу
Д. С. А., ЕГН ********** , че Д. С. А. дължи на "Юробанк България" АД като правоприемник на
БНП Париба Пърсънъ Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* " сумата от 364, лева,
представляваща дължима главница по договор за револвиращ потребителски кредит, за който е
издадена кредитна карта, активирана на 12.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
4
24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2088/2022 г. на РС-Разград..
ПОТВЪРЖДАВА решение №774/22.12.2023 г., постановено по гр.д. № 698/2023 г. по описа
на РС - Разград, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. С. А., да заплати на "Юробанк България" АД,
ЕИК000694749, правоприемник на първоначалния ищец, разноски по делото, както следва: 357,60
лева за първоинстанционното производство, 75 лева за заповедното производство и 375.00 лева за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5