Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.11.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание
на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Лора Димова
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 10705 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от Л.М.С.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на
ЧСИ „да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, да спре или да приключи“
изпълнително дело № 20208510400585 на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ и район на
действие- СГС, и отказ да намали разноските по изпълнението, обективирани в
Разпореждане /постановление/ от 17.06.2020 г., за което жалбоподателката
получила съобщение изх.№ 36018/ 20.07.2020 г. С доводи, че събираемите
вземания- главници и лихви, са погасени по давност, както и че не следва да
заплаща претендираната от взискателя издръжка за малолетното дете А. /р. 2006
г./, тъй като същото живяло при нея през периода до м. ноември 2019 г. и тя
поела изцяло грижите за него, жалбоподателката моли да бъде постановена отмяна
на обжалвания акт на ЧСИ и да бъде постановено спиране на изпълнението.
Взискателят по
изпълнителното дело-В.Л.П./баща и законен представител на непълнолетното дете А.
В.П./ оспорва жалбата на длъжника С. и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото
доказателства, намира следното:
Подадената от
длъжника в изпълнителното производство Л.С. жалба е депозирана в срок, срещу
подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК
/отказ да спре, да прекрати и да приключи принудителното изпълнение/ и чл.435,
ал.2, т.7 ГПК /разноските по изпълнението/, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № ********* 00585 на ЧСИ М.П.- с рег.№ 851 на
КЧСИ, е образувано по молба на В.Л.П., подадена на 9.03.2020 г., с приложен към
нея Изпълнителен лист от 10.12.2019 г., издаден въз основа на влязло в сила
решение по гр. дело № 26061/ 2015 г. на СРС, 89 състав, с което „Л.М. Р. /ЕГН **********/
е осъдена да заплаща на детето си А. В.П./ЕГН **********/ чрез неговия баща и
законен представител /В.Л.П./ месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от
датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата“.
Непосредствено след
образуване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител са предприети
съответни действия по изпълнението, като на длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, извършено е проучване на имущественото му състояние,
изпратени са запорни съобщения и т.н.
С изпратената на
18.05.2020 г. покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника С. на
2.06.2020 г. /лично/, същата е поканена да заплати на взискателя общо сумата
10 025.05 лв., включваща дължими суми за издръжка /главница/ и законна
лихва върху тях, определени за периода 1.06.2015 г.- 1.06.2020 г., „сумата 233
лв.- разноски по изпълнителното дело“, и сумата 1 075.40 лв.- „такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 1.06.2020 г.“.
С молба от 17.06.2020
г. /изпратена по пощата на 15.06.2020 г./ длъжникът Л.С. е поискала прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, спиране или
приключване на същото, като е оспорила и разноските по изпълнението „като
прекомерни“, заявявайки искане да бъдат намалени „до минимално предвидените“.
С обжалваното
разпореждане /постановление/ от 17.06.2020 г., обективирано върху цитираната
по- горе молба на длъжника, ЧСИ е отказал да спре, прекрати или приключи
изпълнителното дело, „поради липса на основание“, както и да намали разноските
по изпълнението. Съобщението за това разпореждане на ЧСИ е връчено на С. на
22.07.2020 г.
В същото съобщение-
изх.№ 36018/ 20.07.2020 г., е посочено, че дългът по изпълнителното дело е
намален съобразно представените разписки, с оглед на което неплатеното от длъжника
Л.С. задължение е в общ размер от 9 576.50 лв. /главница и законна лихва/,
дължими към 20.07.2020 г., като са посочени и дължими разноски по
изпълнителното дело- в размер на 233 лв., и такси по ТТРЗЧСИ- в размер на 1
131.16 лв.
Обжалваното постановление
на ЧСИ от 17.06.2020 г. /обективирано в посоченото в жалбата съобщение изх.№
36018/ 20.07.2020 г./, по преценка на Софийски градски съд, е законосъобразно и
не подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска.
Съгласно чл.433, ал.2
/нова- ДВ, бр.86 от 2017 г./ ГПК, изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Спирането на
изпълнителното производство е уредено в чл.432, ал.1 ГПК, според който изпълнителното
производство се спира: 1. от съда в случаите по чл.245, ал.1 и 2, чл.309, ал.1,
чл.397, ал.1, т.3, чл.438 и 524; 2. по искане на взискателя; 3. в случаите по
чл.229, ал.1, т.2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е
било вече направено обявление; 4. в случаите по чл.282, ал.2, както и когато
обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; 5. /нова-
ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. ДВ- бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.,
изм. ДВ- бр.42 от 2018 г./ в случаите по чл.624б; 6. /нова- ДВ, бр.100 от 2010
г., в сила от 18.06.2011 г./ в случаите по чл.627б, ал.2; 7. /предишна т.5- ДВ,
бр.42 от 2009 г., предишна т.6- ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./
в други случаи, предвидени в закон.
В случая не се твърди
от жалбоподателката, нито са налице такива данни и доказателства по приложеното
изпълнително дело, да са осъществени предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, както и
тези за спирането или приключването му- съгласно чл.432, ал.1 и ал.2 ГПК. Доказателствата
за извършени от С. плащания на част от дължимата на детето А. издръжка-
разписки, приложени към молбата й от 17.06.2020 г., са зачетени от ЧСИ, в
резултат на което са намалени размерът на общия дълг и таксите по ТТРЗЧСИ,
видно от цитираното съобщение изх.№ 36018/ 20.07.2020 г.
Доводът за погасяване
на събираемите вземания по давност не може да бъде релевиран и разгледан в
изпълнителното производство, а следва да бъде предявен по общия исков ред в съдебен
процес за установяване липсата на изпълняемо право на това основание. Това се
отнася и за довода за недължимост на част от присъдената на непълнолетното дете
А. издръжка, платима от жалбоподателката С., основан на твърдението, че през
периода до м.11.2019 г. тя е полагала грижи за него.
При това положение
жалбата срещу постановлението на ЧСИ от 17.06.2020 г., с което е отказано
прекратяване, спиране или приключване на изпълнителното производство, се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Не е налице основание
за отмяна на обжалваното постановление и в частта, в която е отказано
намаляване разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, определени на
233 лв. в изпратената на длъжника покана за доброволно изпълнение. Посочените
разноски са под минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер- чл.10, т.1 и т.2, поради което и
няма основание за намаляването им. Следва да се отбележи наред с това, че доколкото
се касае за изпълнително производство, по което в срока за доброволно
изпълнение не е постъпило плащане от длъжника, вкл. частично такова, като с
оглед предмета му- събиране на вземания за издръжка на непълнолетно дете /р.
2006 г./, което предполага извършването на изпълнителни действия през определен
период от време за в бъдеще и предприемането на последващи процесуални действия
от адвокат- пълномощника на взискателя, насочени към удовлетворяване на
паричните вземания, обосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски по
изпълнителното дело в размер, включващ възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. /200 лв.- според
приложимата редакция на цитираната разпоредба/ и възнаграждение за водене на
делото по чл.10, т.2 от същата наредба /над 33 лв. според приложимата
разпоредба/.
Поради изложеното
жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказа на ЧСИ да намали посочените
разноски по изпълнението като неоснователна също следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника по изпълнението Л.М.С. /ЕГН **********/
срещу Разпореждане /постановление/ на ЧСИ от 17.06.2020 г., с което е отказано
прекратяването на изпълнително дело № 20138440401384 на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на
КЧСИ и район на действие- СГС, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, спирането
или приключването му, и е отказано намаляване на разноските по изпълнението /за
адвокатско възнаграждение на взискателя/, като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.