Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
Град Пловдив, 17 януари 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2850 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Кенди стар“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001617006521-091-001
от 20.06.2018 г., издаден от П. Д.С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложил ревизията, и К.Г.Д., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на
НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 470 от 13.08.2018 г. на
директора на ДОДОП Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 73
327,07 лева и 29 098,23 лева лихви и допълнително е установен корпоративен
данък за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на 28,66 лева, 6 916,67
лева, 3 074,46 лева и 580,38 лева, ведно с лихви в общ размер на
4 117,66 лева, както и недължим корпоративен данък за 2016 г. в размер на
303,23 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният
ревизионен акт е незаконосъобразен, защото не е налице обстоятелство по чл.122,
ал.1 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, не са налице данни за
укрити приходи или доходи. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените
разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се отмени ревизионния акт, моли
да бъде приложен чл.161, ал.3 ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава
нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно
засяга правната му сфера. В частта, в която е установен недължим корпоративен
данък за 2016 г., деклариран с годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, и
доколкото в жалбата е заявено искане за цялостна отмяна на обжалвания
ревизионен акт, съдът намира, че жалбата е недопустима, тъй като в тази част
ревизионният акт е благоприятен за дружеството, поради което в тази част
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството следва да бъде
прекратено.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е
потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и
подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат
извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Ревизията е започнала
въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617006521-020-001 от 29.09.2017
г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617006521-020-002
от 11.10.2017 г., № Р-16001617006521-020-003 от 12.12.2017 г., № Р-16001617006521-020-004
от 09.03.2018 г. и № Р-16001617006521-020-005 от 12.04.2018 г., с обхват:
установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2016 г. и за ДДС за периода 29.03.2013 г. – 31.08.2017 г. Със заповед № Р-16001617006521-023-001
от 15.12.2017 г. ревизията е била спряна на основание чл.34, ал.1, т.4 ДОПК, а
със заповед № Р-16001617006521-143-001 от 16.02.2018 г. ревизията е била
възобновена. Въз на събраните
доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001617006521-092-001 от 22.05.2018
г., чиито констатации са дали основание за издаване на ревизионния акт № Р-16001617006521-091-001
от 20.06.2018 г. – предмет на настоящето съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия са
издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощено длъжностно лице и в рамките
на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и
от компетентните органи по приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният
акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган
са били надлежно съобщени на дружеството-жалбоподател, който в предвидените по
ДОПК срокове ги е обжалвал, т.е., на ревизираното лице е била осигурена
възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
Ревизията е извършена
по реда на чл.122 ДОПК, тъй като органите по приходите са установили наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, 4 и 5 ДОПК, защото през ревизирания период дружеството
е осъществявало като основна дейност – производство на палачинки, катми, пици,
сандвичи, тостери и сладоледи, и като съпътстваща дейност – продажба на
безалкохолни напитки, осъществявана в няколко обекта в град Пловдив, и при съпоставката
на декларираните фискални устройства с връзка с НАП и установените от ревизията
наети обекти е установено, че за част от обектите, наети от община Пловдив, не
са регистрирани фискални устройства. Съответно е направен извод, че оборотите
от дейността в тези обекти не са декларирани пред НАП.
Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и информация чрез
извършени насрещни проверки на доставчици и наемодатели на ревизираното
дружество, търговски банки, в които дружеството има открити сметки, справки в информационната
система на НАП, представените от самото дружество частично документи, изискани
с връчени надлежно искания, е установено, че през всички ревизирани години
материалите и стоките с минимален срок на годност се изписват в нарушение на
основните принципи на ЗСч. за текущо начисляване, предимство на съдържанието
пред формата и вярно и честно представяне на финансовото състояние, едва в края
на календарната година през месец декември, макар стоките да били бързо
оборотни.
Тъй като дружеството не е представило счетоводна отчетност, която е била
изисквана многократно и с която да бъдат съпоставени представените фактури за
покупки на стоки и материали за производство, ревизиращият екип е направил
проверки на всички доставчици (регистрирани по ЗДДС лица). След съпоставка на
представените от „Кенди стар“ ЕООД фактури за покупки и фактурите, представени
по време на извършени насрещни проверки, е установено, че дружеството не е
осчетоводявало всички разходи, свързани с дейността, както за стоки и
материали, влагани в производството, така и за наем, ел. енергия, стопански
инвентар и пр. Съответно, направен е извод, че нереалното отчитане на всички
разходи води до укриване на действителните приходи от продажби, на облагаем
оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, респективно укриване на преки и
косвени данъци.
Констатирано е, че „Кенди стар“ ЕООД е получател на стоките и материалите
по фактурите, издадени от неговите редовни доставчици за покупка на стоки и материали,
обичайни за дейността на дружеството, купувани регулярно през годините. При
ревизията е изяснен механизмът на доставките – организацията на работа при
доставчиците не предполага съставяне на приемно-предавателни протоколи, а
предвид естеството на стоките (хранителни продукти) са издавани документ за
произход на стоките, стокови разписки и транспортни документи. Основно
доставките са плащани в брой и са транспортирани до търговските обекти на „Кенди
стар“ ЕООД с транспортни средства на фирмите-доставчици.
На дружеството е била извършена оперативна проверка на 29.04.2015 г.,
преминаваща в еднодневно наблюдение в рамките на работното време на обект –
бърза закуска, находящ се в ****, при която е установено, че в деня на
проверката е отчетен оборот 157,50 лева, докато на предходния ден 28.04.2015 г.
е отчетен оборот 19,20 лева, а на 29.04.2014 г. – 80,50 лева. Направен е извод,
че е налице около 50 % по-високи обороти, реализирани от продажби в обекта по
време на наблюдението, от оборотите, регистрирани през други дни. При извършена
оперативна проверка на 12.06.2017 г. в 12.30 часа на обект – бърза закуска,
находяща се в ****, е констатирано, че дружеството не регистрира и отчита всяка
извършвана продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална
касова бележка, с което е допуснато нарушение на чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. Констатирано е също, че информацията от ЕКАФП противоречи на
писмените обяснения – напр., декларираното работно време 09,00 часа – 20,00
часа, доколкото справките за ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП показват, че
апаратите са нулирани между 22,30 часа и 23,50 часа (за обектите с адрес: -****)
и до 19,30 – 20,30 часа за обекта на Гребна база Пловдив. Дружеството не е
представило информация за отчетени обороти от ЕКАФП преди регистрацията на
апаратите с дистанционна връзка с НАП, въпреки че е стопанисвало обекти по
договори с Община Пловдив, като за последните не е изяснено притежанието на
ЕКАФП. Според ревизиращите органи декларираното работно време до 20,00 часа при
реално осъществявано до 22,00 – 23,00 часа и отразени по 2-3 продажби на ден в
размер на 6-8 лева също е индиция за неотразяване на обороти от продажби. Съответно,
направен е извод, че не е организирана счетоводна отчетност, която да представя
вярно финансовото състояние на дружеството.
Установено е при ревизията също, че „Кенди стар“ ЕООД не е отчитало
приходите от извършени последващи продажби на стоки и материали, вложени в
производство на готова продукция. Дружеството е декларирало печалба за всички ревизирани
години (2012 г. – 2016 г.) единствено поради факта, че не е отчитало всичките
си разходи. Направено е заключение, че след като стоките по процесните фактури
не са намерили отражение в счетоводните регистри за всяка от ревизираните
години количествено и стойностно, то тяхната отчетна стойност или формирана
себестойност на готова продукция, както и приходите от тяхната продажба, не са
отчетени в отчетите за приходите и разходите, годишните финансови отчети и
годишните данъчни декларации. Съответно не е деклариран облагаем оборот за
задължителна регистрация по ЗДДС и не е начислен ДДС. Затова на управителя на
дружеството са връчени уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК и уведомление по чл.17 ДОПК, но до края на ревизията не са представени декларации по чл.124, ал.3 ДОПК.
От съставените таблици, онагледяващи направените констатации, е видно, че
общата стойност на всички покупки на стоки и материали за производство на
хранителните продукти, реализирани в обектите на „Кенди стар“ ЕООД, по години
са: 2012 г. – 23 899,37 лева и налични от предходната година 7 099,46
лева, м.01/м.03.2013 г. – 16 006,69 лева, м.03/м.12.2013 г. –
66 645,80 лева, 2014 г. – 60 870,32 лева, 2015 г. – 27 396,13 лева,
2016 г. – 21 561,74 лева. Тъй като дружеството не е представило калкулации
за произвежданите артикули, както и средни надценки върху стоките и
себестойността на произвежданите продукти, ревизията е установила реализираните
обороти на база на данните, отразени в оборотните ведомости, като съотношение
между приходи от продажби и разходи от изписани материали и стоки през всяка
една финансова година, както следва: 2012 г. – 145,63 % (29 989,34 лева
приходи/20 591,57 лева разходи); 2013 г. – 264,15 % (43 885,38 лева
приходи/16 613,71 лева разходи); 2014 г. – 245,11 % (42 115,04 лева
приходи/17 181,83 лева приходи); 2015 г. – 296,25 % (28 427,51 лева
приходи/ 9 595,71 лева разходи); 2016 г. – 204,76 % (45 563,40 лева
приходи/22 251,66 лева разходи). На основата на така определените надценки при ревизията
е определена данъчната основа за всяка от ревизираните години след анализ на
относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК.
При така установените факти органите по приходите са определили данъчния
финансов резултат за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. като разлика
между установените при ревизията общо приходи от продажба на продукция, стоки, услуги,
лихви по банкови сметки (по години 45 143,88 лева, 188 988,73 лева,
124 334,06 лева, 85 451,74 лева и 38 556,96 лева) и установените
при ревизията общо разходи за материали, стоки, помощни материали, наеми, ел.
енергия, тръжна документация, амортизации, заплати и осигуровки, счетоводно
обслужване, публикуване на годишните финансови отчети, обзавеждане от „Съливер“
ООД, технически пособия от „Робуста“ ООД, материали и инвентар от „Метро кеш
енд кери България“ ЕООД, лихви и др. (по години 42 904,57 лева,
117 265,57 лева, 90 974,56 лева, 76 735,83 лева и 54 825,08
лева). Върху така формираната данъчната основа (данъчна печалба) за 2012 г.,
2013 г., 2014 г. и 2015 г. са доначислени съответните задължения за
корпоративен данък и прилежащи лихви, предмет на обжалване, а за 2016 г. – недължим корпоративен данък.
Въз основа на установените при ревизията факти (значителни разлики между
стойността на покупките по издадените от регистрирани по ЗДДС доставчици
фактури и отразените обороти по материалните сметки на „Кенди стар“ ЕООД, липса
на достоверна счетоводна отчетност, даваща информация коя фактура как е
осчетоводена, какви артикули са заведени и кога са изписани, липса на годишни
инвентаризации по ЗСч. за наличността на артикулите и техните количества, наличие
на значително и необосновано нарастване на наличностите на материали и
хранителни стоки с малък срок на годност по баланс към края на всяка от
ревизираните години) ревизиращият екип е установил, че към 28.02.2013 г. „Кенди
стар“ ЕООД е реализирало облагаем оборот (таблица на стр.79 от ревизионния
доклад) в размер на 54 898,82 лева и е достигнало облагаемия минимум, при
наличието на който е било задължено да се регистрира за целите на ЗДДС на
основание чл.96, ал.1 ЗДДС. Направен е извод, че дружеството е следвало да
подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС най-късно до 14.03.2013 г.,
което не е направено, а до 28.03.2013 г. е следвало да бъде издаден акт за
регистрация по ЗДДС съгласно сроковете по чл.101, ал.6 и 7 ЗДДС. На основание
чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС при ревизията приходните органи са определили за дата,
от която се дължи косвен данък – 29.03.2013 г. Според анализа на реализирания
от дружеството облагаем оборот до края на ревизираните периоди задължението за
начисляване на ДДС отпада към 31.07.2016 г., тъй като облагаемият оборот спада
под 50 000 лева и остава под този праг до края на ревизията.
Въз основа на всички събрани доказателства и официални документи и след анализ
на обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК приходните органи са определили по реда
на чл.26 ЗДДС данъчната основа за облагане с ДДС за ревизираните периоди,
попадащи в хипотезата на чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС – от 29.03.2013 г. до
31.07.2016 г., включително, и на основание чл.86 ЗДДС са начислили ДДС общо в
размер на 73 327,07 лева, изчислен по формулата на чл.53 от ППЗДДС (таблица на
стр.80-82 от ревизионния доклад). На основание чл.175 ДОПК и чл.89, ал.1 ЗДДС,
във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок косвен данък са начислени лихви
общо в размер на 29 098,23 лева.
В хода на съдебното производство от страна на дружеството-жалбоподател са
представени счетоводни книжа за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. (л.4669-4729), които
са били изискани неколкократно в хода на ревизията (искания за представяне на
документи и писмени обяснения от 30.03.2018 г. –л.240, от 13.12.2017 г. –
л.253, от 27.11.2017 г. – л.772, от 11.10.2017 г. – л.1468), но не са били
представени. С оглед на това съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ответника, че тези документи са антидатирани,
защото липсва разумно обяснения за тяхното представяне едва сега в съдебното
производство. Очевидно тези документи са съставени за целите на защитната
позиция на дружеството-жалбоподател в процеса и не следва да бъдат кредитирани,
съответно не следва да бъдат коментирани. От друга страна, тези документи са
частни без достоверна дата и заверка от лицето, което ги е съставило, поради
което не могат да бъдат противопоставени на другите частни писмени документи,
събрани в хода на ревизията – фактури, експедиционни бележки, документи за
произход на стоката, счетоводни записи, справки-декларации по ЗДДС и дневници
за продажби, които са ползвани от ревизиращия екип за установяване на
правнорелевантните факти и за определяне на публичните задължения на дружеството-жалбоподател.
По искане на дружеството-жалбоподател в хода на съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
не кредитира, макар то да е компетентно и безпристрастно, но не кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства (в каквато насока е и
възражението на процесуалния представител на ответника), доколкото, както се
каза по-горе, новопредставените счетоводни книжа няма да бъдат кредитирани. От
друга страна, в заключението на вещото лице е посочено, че за периода 2012 г. –
2014 г. счетоводните сметки 302 Материали, 304 Стоки и 303 Продукция са
заведени стойностно, без аналитичност, което прави обоснован и правилен изводът
на органите по приходите, че воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане.
Дори и да бъде кредитирано заключението на вещото лице, съдът намира, че с
това заключение не се установяват нови факти от значение за правилното
определяне на публичните задължения на дружеството-жалбоподател, доколкото
вещото лице няма установителни функции, а специалните му знания в случая не са
използвани за оборване на констатациите на органите по приходите.
При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за липса на обстоятелствата
по чл.122, ал.1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК. В хода на ревизия от дружеството
са били изискани счетоводни документи и обяснения, които не са били дадени. Подробно
и конкретно в ревизионния доклад са описани констатациите и изводите на
ревизиращия екип за нередовно водената счетоводна отчетност, която не
представя вярно финансовото състояние на дружеството и в която не могат да се
проследят отразените и неотразените първични счетоводни документи, влагането на
материали в производството и в различните обекти, калкулацията за единица
продукт, формирането на стойността и количеството на произведените и продадени
хранителни изделия, приходите от продажбата на хранителни стоки по видове и по
обекти, поради което не е било възможно да се направи съпоставка, анализ и
ревизия на отчетените от дружеството приходи и разходи с действително
установените от насрещните и служебните проверки и от другите доказателства,
събрани в хода на ревизионното производство. Отделно от това, органите по
приходите са установили много несъответствия и нарушения при документиране на реализираните
приходи по обекти чрез регистрираните фискални устройства, като в някои обекти
дори са липсвали такива устройства. Не са били отчитани наемите на обектите с
цел да се укрие цялостната дейност и резултатите от нея в част от
експлоатираните търговски обекти. Безспорно е установено неотразяването на
всички покупки на стоки и материали по фактури от проверените доставчици, като
значителна част от фактурите липсват в счетоводството на дружеството – факт,
който е потвърден и със заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл напълно неоснователно и недоказано
се явява възражението на дружеството-жалбоподател за липса на основания за
извършване на ревизия по особения ред.
При тези констатации
обоснован и правилен е изводът на ревизиращия екип за наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2, 4 и 5 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи (т.2), липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане
(т.4), документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци, липсват (т.5). Тяхното наличие е
доказано с допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства. Наличието
на поне едно от изчерпателно изброените в чл.122, ал.1 ДОПК обстоятелства е
абсолютна положителна процесуална предпоставка, даващо право и възможност на
ревизиращия екип да се извърши ревизията по реда на чл.122, ал.2 ДОПК.
След като е налице
основание за извършване на ревизията по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК, важи
презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК – фактическите констатации в ревизионния акт
се считат за верни до доказване на противното. Т.е.,
доказателствената тежест е обърната и в тежест на ревизираното лице е да
докаже, че констатациите са неверни или че установените публични задължения не
съществуват, което в настоящия случай не беше сторено нито чрез представянето
на частни писмени документи без достоверна дата на съставяне, нито чрез
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Нормата на чл.122, ал.1 ДОПК изрично урежда правната
възможност ревизиращите органи да приложат установения от съответния данъчен
закон размер на данъка към определена от тях основа, когато е налице едно от
изчерпателно изброените осем обстоятелства. За да създаде възможност
определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина,
законодателят е посочил в чл.122, ал.2 ДОПК различни критерии, по които това
може да се извърши, като е достатъчно да се приложат онези от тях, които са
относими към ревизираното лице и биха дали възможност да се определи
облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В този смисъл напълно
неоснователно и недоказано е възражението (общо и неконкретизирано) на
дружеството-жалбоподател, че не е извършен обстоен анализ на критериите по
чл.122, ал.2 ДОПК.
Вярно е, че при прилагането на този особен ред за
определяне на публичните задължения на ревизираното лице не може да се постигне
пълно съответствие с действително реализираните приходи и извършените разходи,
но това е следствие единствено и само от противоправното поведение на самото
ревизирано лице и в този смисъл то не може да черпи права за себе си от това
свое поведение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 3
701 лева (определен по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) следва да бъде уважено и да бъде
осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната дирекция тази сума.
Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Кенди стар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Явор“ № 23, представлявано от управителя П.П.П., против
ревизионен акт № Р-16001617006521-091-001 от 20.06.2018 г., издаден от П. Д.С.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и К.Г.Д., главен
инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 470 от 13.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е
установен недължим корпоративен данък за 2016 г. в размер на 303,23 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 2850 по описа на Административен съд Пловдив за 2018
година в тази част.
Решението с характер на определение в тази
част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кенди
стар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Явор“ № 23, представлявано от управителя П.П.П., против ревизионен акт №
Р-16001617006521-091-001 от 20.06.2018 г., издаден от П. Д.С., началник сектор
в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и К.Г.Д., главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
470 от 13.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер
на 73 327,07 лева и 29 098,23 лева лихви и допълнително е установен
корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на
28,66 лева, 6 916,67 лева, 3 074,46 лева и 580,38 лева, ведно с лихви
в общ размер на 4 117,66 лева.
ОСЪЖДА „Кенди стар“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Явор“ №
23, представлявано от управителя П.П.П., да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Пловдив при ЦУ на НАП сумата 3 701 (три хиляди седемстотин един)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението в тази част подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен
съдия: