Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 09.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 748/2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк. Д. И., като пълномощник на изпълнителния директор и на прокуриста, против К.Р.М. ***, ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да
може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се
смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 12.07.2018г. По постъпилото заявление е
образувано ч.гр.д. № 419/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с № 538 от 13.07.2018г. за следните суми : 15472,51 лева - изискуема главница, 547,87
лева – изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.11.2017 г. до
27.06.2018 г. включително, 128,50 лева – изискуема наказателна лихва начислена
за периода от 10.12.2017 г. до
09.07.2018 г. включително и законна лихва върху главницата, считано от
12.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 472,98 лева разноски по
делото, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и изчислено според Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и 322,98 лева заплатена държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит от 17.10.2017 г., сключен между „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД и К.Р.М.. Цената на исковете е 15472,51 лева - просрочена главница, 547,87 лева –
редовна лихва и 128,50 лева – наказателна лихва, за които суми се иска
от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се
претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.07.2018 г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по
частното гражданско.
На ответника са изпратени преписи от
исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. К.Р.М. не се явява и не се
представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуален
представител, с исковата молба от 26.10.2018 г., както и с молба от
30.03.2020 г. е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда
на чл. 238 ГПК.
По делото са приети писмени доказателства
представени от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Налице са основанията за
постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответната страна са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 05.12.2019 г. – редовно връчено на 09.12.2019 г., както и с Определението
на съда по чл. 140 ГПК от 05.03.2020 г. и с призовката от същата дата, за които
съдът е приел, че са редовно връчени – на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.
Исковете по чл. 422 ГПК са допустими, а с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по
делото доказателства - вероятно основателни.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК решението не се мотивира и се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в общ размер на 845,92 лева – 395,92 лева платена държавна
такса и 450 лева юрисконсултско възнаграждение. Тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, които са 322,98 лева заплатена
държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на К.Р.М. ***, ЕГН **********, че дължи на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул.
„Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от пълномощника Д. И. И. – юрисконсулт, сумата от 15472,51 лева - главница, произтичаща от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от
17.10.2017 г., сключен между страните по делото, сумата от 547,87 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.11.2017 г. до 27.06.2018 г.
включително, сумата
от 128,50 лева – наказателна лихва
начислена за периода от 10.12.2017 г. до
09.07.2018 г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда К.Р.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1407, район
Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от
пълномощника Д. И. И. – юрисконсулт, сумата от 845,92 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 748/2019
г. по
описа на Районен съд Своге.
Осъжда К.Р.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1407, район
Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от
пълномощника Д. И. И. – юрисконсулт, сумата от 472,98 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 419/2018 г. по описа на Районен
съд Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от
връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска
неговата отмяна, по реда на чл. 240 ГПК, пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :