Решение по дело №4008/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2994
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20185330104008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2994                            27.07.2018 година               град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4008 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ищецът К.Ц.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес и адрес за призоваване - *****е предявил против Т.Ж.П. с ЕГН: **********, с адрес ***. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 2030 /две хиляди и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на извършено от ответницата противоправно деяние на ***. - нанесени удари с юмрук в главата и в областта на дясна мишница, одраскване в областта на врата, от които сумата в размер на 30 /тридесет/ лева - имуществени вреди, представляващи заплатена такса за ос..лстване по фактура № *****. и сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева - неимуществени вреди - за причинени болки и страдания.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата живеели на семейни начала от месец септември 2005г. до 04.03.2013г. От съвместното си съжителство имали д. - К. К. К.с ЕГН: **********, която живеела при своята м.. Отношенията между ищеца и ответницата като р., които не живеят заедно, били уредени с Решение № 309/02.02.2015г. по гр. дело № 12369 на Пловдивски районен съд, 5 брачен състав за 2014г. Понастоящем, ищецът живеел на с. н.с Н. Н.и нейния с. -Д., а Т.П. живеела на с. н.с друг партньор, от когото има д. на една година и няколко месеца.

В исковата молба се излагат твърдения, че след фактическата раздяла между страните, същите били в силно изострени отношения. Сочи се, че на ***., ищецът и Н. Н.отишли до дома на ответницата, за да вземат К. за събота и неделя, както било постановено със съдебното решение. Били на вратата, а ответницата държала другото си д.. Впоследствие д.та на страните излязла пред вратата. Тъй като предстоял рожденият ден на К., ищецът попитал д. си дали иска да отиде на тържеството й. д.то радостно се съгласило, а м. й започнала да се разправя с ищеца за парите за тържеството. Н. Н.тръгнала с К. към асансьора, за да не присъства д.то на зараждащия се скандал. Ищецът също тръгнал по коридора на входа към асансьора, като в този момент ответницата започнала да крещи, че й отвличат д.та. Започнала да го гони по коридора на входа, впоследствие и по стълбите. Когато ответницата достигнала ищеца пред площадката на асансьора започнала да го дърпа, стиска, удря по ръцете и гърба, одрала го силно по врата, скъсала му якето, като през цялото време крещяла, че й отвличат д.та. Нападението било осъществено по коридора на техния етаж и пред площадката на асансьора пред очите на д. му и Н. Н., които го чакали вътре в асансьора. Ищецът затворил вратата на асансьора, за да може те да слязат с него, а самият той тръгнал да бяга по стълбите. През цялото време той се опитвал да избяга, а ответницата го нападала, докато се движи и слиза по стълбите. На първия етаж се събрали отново с д. му и Н. Н., които тъкмо излизали от асансьора и той им казал да тичат към колата, тъй като ответницата продължавала да го преследва. Атаката на ответницата спряла едва пред входа, където го ударила силно с юмрук в задната част на главата. Преки очевидци на началото на атаката в коридора на входа на жилището от страна на ответницата, пред асансьора и на края на атаката пред входа на блока били д.та на ищеца и приятелката му - Н. Н..

В резултат на нападението на Т.П. получил отток в задната част на главата, охлузване в лявата част на врата си и с.ина на дясната мишница. Веднага след атаката почувствал силна болка в главата и парене на раната отсрани на врата, поради което посетил спешния кабинет на *****. В деня на нападението подал в Трето РУ Пловдив жалба срещу ответницата, въз основа на която била образувана преписка с № *****. На *****. отишъл в Отделение по *****, където след преглед му било издадено съдебномедицинско удостоверение № *****., с което било констатирано охлузване по шията, кръвонасядане на дясна мишница. Посочено било, че „описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава ос..лстваният в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето“

 Ищецът сочи, че претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на такса  в размер на 30 лева за издаването на Съдебномедицинско удостоверение. Твърди, че от деянието на ответницата понесъл значителни неимуществени вреди. Сочи, че от удара в главата имал виене на свят, силно главоболие в продължение на 2-3 дни. Около 3-4 нощи не можел да спи. Изпитвал чувство на обида, накърнено лично достойнство, унижение и неудобство, притеснения и терзания за д. му и емоционалното й здраве, още повече че преки очевидци на нападението били д.то ми и партньорката му - Н. Н..  Все още се притеснявал, когато отивал да вземе д.то си за осъществяване на личните им отношения, тъй като не знаел какво може да раздразни ответницата, както и как би реагирала тя. Физическите му болки от нападението продължили около 5-6 дена, но емоционалните и моралните му травми все още продължавали. Оценява претърпените неимуществени вреди на 2000 лева. Предвид изложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Т.Ж.П. е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска.  Излага следната фактическа обстановка: На ***.  в 9.00 часа сутринта ищецът отишъл при ответницата, която била приготвила д.то К. за свиждането с б. му. Ответницата излязла на входната врата на апартамента с К. и малкото й д. Р.. Извела К. да тръгне с б. си. Ищецът взел при себе си д.то и тогава започнал да говори на висок тон по въпроса къде ще се празнува рожденият ден на К.. Тя вече му била казала, че рожденият ден на д.то ще се провежда в „****“ и го била уведомила, че празненството ще струва 500 лева и ако има желание може да поеме половината разходи. Поканила го и да присъства. Ищецът обаче й говорил на много висок тон защо ответницата била избрала сама къде ще се празнува рождения ден на д.то, без да го пита. Започнал да крещи, наричал я „жалка“, а приятелят й нарекъл „кълвач“. Ответницата го помолила да не вика, защото на етажа живеели и други хора. Тогава ищецът й казал, че взима д.то и повече няма да го види. При тези думи ответницата се уплашила. Опитала се да стигне до К., която била в асансьора с приятелката на ищеца, но не успяла, понеже вратите на асансьора се затворили. Ищецът я затиснал с лакътя на едната си ръка, докато ответницата държала малкото си д.. Тогава ответницата оставила малкото д. при с. си и тръгнала надолу по стълбите. Ищецът правил всичко възможно да й попречи да слезе, като я бутал, дърпал, борил се с нея и я душил. Когато ответницата слязла долу д.то вече го нямало. Ищецът я блъснал силно и тя паднала на земята.

Ответницата твърди, че от противоправното поведение на ответника претърпяла неимуществени вреди. Когато й казал, че повече няма да види д. си, ответницата изпитала силна уплаха. Освен това изпитала и физическа болка от това, че я блъскал в стените и я дърпал. Наранени били двете й рамена и единия лакет. На другия ден лакета и едното й рамо били с.и. Оценява претърпените неимуществени вреди на сумата от 2000 лева, като въвежда възражение за прихващане за посочената сума. Претендира направените по делото разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приложеното към делото решение № 309/02,02,2015 г., постановено по гр. д. № 12369/2014 г. по описа на ПдРС, че страните са се намирали във фактическо съжителство, от което имат д. – К., като упражняването на родителските права на м. д. е предоставено на м.та- Т.П..

Като писмено доказателство по делото е прието съдебномедицинско удостоверение № *****., от което се установява, че на ***. ищецът е бил прегледан по негово желание, като д. е констатирал, че има наранявания по шията- охлузване с размери 3/1 см., покрито с кафеникави корички, по крайници- по предната повърхност на дясната мишница, в средна трета се установява кръвонасядане  със с.ьо –зеленикав цвят и размери 3/2 см. По корем, глава и гръден кош –няма данни за видими травматични увреждания.  За така извършения преглед ищецът е платил 30 лв., за което му е издадена фактура № *****.  и фискален бон към нея/л.6 и 7/.

За този инцидент бил сезиран и МВР, била образувана преписка с рег. № *****. по описа на Трето РУ- Пловдив. След извършена проверка било установено, че няма данни за извършено престъпление.

По делото като с..ли са  разпитани Н. Н., която се намира във фактическо съпружеско съжителство с ищеца и И. П..

От показанията на с..лката Н., се установява, че отношенията между страните са доста обтегнати. На ****ищецът отишъл до дома на ответницата, за да вземе д. си. Придружавала го с..лката Н.. Когато К. отишъл да взима д.то напражението между К. и Т. ескалирало, като поводът за това бил свързан с организирането на рождения ден на тяхното д.. Страните започнали да си викат. с..лката взела д.то и тръгнали към асансьора. Т. казала, че няма да даде д.то. Ответницата понеже била с другото си д., което е на около година, го оставила и се нахвърлила върху К.. Започнала да го удря, блъска, рита, скъсала му якето. През цялото време викала „отвличат ми д.то”. Докато се качвали в асансьора с..лката и К., К. се отивал да препречи пътя на Т., която ги преследвала и искала да си вземе д.то. В паниката си с..лката натиснала първи етаж и именно на него се срещнали всички, като Т. и К. слизали по стълбите, а с..лката и К. с асансьора. След това Т. с двете си ръце, вклкючени с юмрук, ударила К.. После отишли до ** в спешния кабинет, където К. се прегледал. Били му инжекция против тетанус, защото вляво на врата имал голяма рана, която започнала да кърви, от одраскването по време на боя. К. подал и жалба в **.  К. имал една рана вляво на врата, друга на тила на врата и на дясното рамо. Раната на врата му се подула, не можел да спи три-четири дни на тая страна. Дясната ръка го боляла, трудно шофирал. Четири -  пет дни го боляла главата и му се виел свят. Психически и емоционално му повлиял инцидента. Бил изключително разстроен, огромно унижение изпивал, тъй като това се случило пред д.то и с..лката.

  Според с..лката п., която е съседка на ответницата и познава страните по делото на ******., когато се връщала от разходка с кучето си, около 9 часа, чула крясъци. К. казал „Каква си ти да избираш рождения ден на дето, къде да бъде. Само за пари мислиш. Много си жалка. Двамата с тоя дето живеете тук. Само пари искате да вземате. Аз имам право да участвам в избора. Каква си ти да решаваш.” После казал „Взимам ти д.то и повече няма да го виждаш.”. Тогава Т. изпаднала в истерия и започнала да крещи: „Взимат ми д.то! д.то ми! Къде ми е д.то!”. с..лката се намирала на втория етаж, където имало междинна врата, към третия етаж, където живее Т. и имала пряка видимост.  Н. и К. влезнали в асансьора и в следващия момент Т. се появила с малкото си д. Р., като се опитала да стигне до асансьора, но К. я избутал и я блъснал на стената срещу асансьора, за да я спре да влезе в него. Притискал я с лакът към стената. Т. се опитвала да се отскубне, за да стигне до д.то, като едновременно с това държала в ръце си и малкото д.. Вратите на асансьора се затворили. Борбата продължила около 20-30 секунди. Тогава К. пуснал Т.. На втория етаж с..лката се скрила. К. отново блъскал Т., като се опивал да  я спре да слиза надолу. Докато слизала Т. викала: „Вземат ми д.то!”. Ответницата вървяла по-напред, като ищецът се опитвал по всякакъв начин да я спре. Той я блъскал в стената. Т. се опитвала да слиза, а К. я спирал. с..лката не е видяла ответницата да удря ищеца. След това с..лката отишла в дома на Т., която  плачела, защото мислела, че няма да си върне д.то. Искала да ходи в ** да подава жалба, но с..лката я успокоила и я посъветвала да подаде жалба ако К. не върне д.то в уречения час.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. При разпределяне на доказателствената тежест между страните ищецът следва да установи първите четири елемента от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, като вината по чл.45 от ЗЗД се презюмира. Ответникът, с оглед действието на оборимата презумпция за вина при непозволено увреждане, следва да докаже липсата на вина. Ищцовата страна следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, които са в негова доказателствена тежест, като ответникът в своя защита е достатъчно само да внесе съмнение в съществуването на някои от тях. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, води до неоснователност за предявения иск.

Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност  следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да  нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма.

Така на първо място следва да се установи налице ли е твърдяното противоправно поведение от страна на ответника, а именно  дали същата е нанасяла удари на ищеца, с които да му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Това е необходимо, за да се установи наличието на пасивна материално-правна легитимация на ответника, която да обуслови ангажиране на неговата деликтна отговорност.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на с..лите – Н. и п. се установява, че на ****между страните по делото е настъпил конфликт, който е бил провокиран по повод на предстоящия рожден ден на д.та на ищеца и ответницата – К.. Този конфликт е ескалирал и е прераснал в отправяне на словесни нападки между двамата р., като в един момент К. е казал, че взема д.то и повече няма да го върне на м. му. Тези думи са предизвикали кулминация в поведението на ответницата, която е започнала да вика и да се мъчи да си вземе д.то. Всичките действия от страна на ответницата са били насочени не към нанасяне на удари на ищеца, а към желанието й да си вземе д.то, което в този момент се е намирало в асансьора със с..лката Н..

От показанията на с..лката п., които съдът кредитира изцяло, като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установява, че К. е избутал и блъснал на стената срещу асансьора Т., за да я спре да влезе в него. Притискал я с лакът към стената. През цялото време К. се е опитвал по всякакъв начин да спре Т., която пък от своя страна  се е опитвала да се отскубне от него, за да стигне до д.то. Съдът не дава вяра на показанията на с..лката Н. Н., досежно твърденията й, че ответницата първа е започнала да удряла, блъскала, ритала К., тъй като от една страна тя се намира във фактическо съжителство с ищеца и е заинтересована от изхода на спора, от друга страна нейните показания противоречат на другия с..л п.. Освен това показанията й са житейски нелогични. Няма как ответницата да държи малко д. в скута си и да нанася удари, ритници, да блъска и  то с такава сила, че да скъса якето на ищеца.  От с..лката п. се установява, че Т. е била с малкото си д. Р., което е на около една година и го е държала в нея. Едва след като с..лката Н. заедно с К. са потеглили с асансьора, тогава Т. е оставила д.то си при ч. М., който е домоуправител и се е показал пред вратата си. Дори и Т. да е причинила някакви увреждания на ищеца, то тези нейни действия не са противоправни, а са били предприети с една единствена цел да си върне д.то, като ищецът постоянно й е пречил да стигне до д.то, а ответницата пък от своя страна се е опитвала да се отскубне от ищеца.

Съдът намира, че в разглеждания казус ищецът не доказа противоправно поведение от страна на ответницата, поради което и не е налице един от петте  елемента на  фактическият състав на нормата на чл.45 от ЗЗД.

Ето защо предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 

По отношение на разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Ц.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес и адрес за призоваване - *****искове против Т.Ж.П. с ЕГН: **********, с адрес ***, за осъждане на последната да заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева - неимуществени вреди за причинени болки и страдания, настъпили вследствие на извършено от ответницата деяние на ***. - нанесени удари с юмрук в главата и в областта на дясна мишница, одраскване в областта на врата,  сумата в размер на 30 /тридесет/ лева - имуществени вреди, представляващи заплатена такса за ос..лстване по фактура № *****.

ОСЪЖДА К.Ц.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес и адрес за призоваване - ******, да заплати на Т.Ж.П. с ЕГН: **********, с адрес ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин лева/ лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.