Решение по дело №8995/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.05.2018г., гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 8995/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”, ЕАД, гр. П., чрез юрк. В.В., против Д.Л.Б., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№8314/2017г., по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е предоставената му ТЕ, и не е погасил задълженията си. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 169,91лв., от които сумата от 157,07лв.- главница, за периода 01.01.2016-30.04.2017г., и сумата от 12,84лв.- лихва за забава, за периода 02.03.2016-19.10.2017г.,. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. Д.Л.Б., ред. ув., в срока за отговор, изразява становище за недопустимост и за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че между него и ищеца не съществуват облигационни отношения по повод продажбата на ТЕ, и съответно, че няма качеството на потребител на ТЕ.  Твърди се, че от 06.12.2005г, ответникът е прекратил потреблението си на ТЕ за отопление и топла вода, като от страна на ищеца са демонтирани отоплителните тела и водомера в жилището. Посочва се, че доставката на ТЕ от страна на ищеца, се явява непоискана услуга. Оспорва се също начина на  изчисление на доставената ТЕ, като се твърди, че представител на Холидей и Райзен, не е посещавал имота от 2000г.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №344/26.01.2018г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. В указаният срок, третото лице помагач, представя изисканите писмени доказателства, приети  по делото.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5411/25.10.2017г., по ч. гр.д.№ 8314/2017г.. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото не се спори че отв. Д.Б., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на ***Видно от приложената към ч. гр.д. № 8314/2017г. по описа на ПлРС, препис- извлечение от сметка, се установява, че ответникът е титуляр на партида, с ****, за топлоснабден имот, находящ се на посоченият адрес. В тази връзка по делото е представена молба от ответника за откриване на партида от 26.11.1999г., за имот на посочения по- горе  адрес .

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

Спорен по делото е въпросът отв. Д.Б. има ли качеството на потребител на ТЕ за посоченият имот, при липсата на сключен нарочен писмен договор между него и ищеца, респ. съставлява ли доставената ТЕ до имота непоискана услуга по смисъла на ЗЗПотр. По делото, въз основа на депозирана молба от ищеца, допълнително се установява, че претендираната сума- незаплатена ТЕ, за процесния период, съставлява сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и услуга дялово разпределение, като не се претендира ТЕ за отопление и/или БГВ. Установява се също, че в имота на ответника няма монтирани отоплителни тела и водомери, както и щранг- лира в банята.

От представената по делото от страна на третото лице- помагач справка, се установява, че са начислявани единствено суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

По делото е изслушана ССЕ, приета от съда, от която се установява, че за процесния период 01.01.2016-30.04.2017г, е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, за имот с ****, в размер на 157,07лв. ВЛ е установило, че е начислена сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, в размер на 179,41лв., услуга дялово разпределение-7,53лв.- или общ размер – сумата от 186,94лв. ВЛ е установило плащане на 23.08.2017г. от страна на ответника, на сумата от 50лв, с която са погасени следните суми: 29,87лв.- от задължението за м. януари. 2016г, с остатък 4,73лв., 5,13лв.- законна лихва за м. януари 2016г. и 15лв- съдебна такса. ВЛ е установило, че по счетоводни данни на ищеца, крайният общ размер на дължимата главницата е 157,07лв. ВЛ е установило, че по данни от ТЕЦ, в имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди, като ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислена на база действителен обем на жилището- 202,93 куб.м. ВЛ е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за които са издадени,  внесен е начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет. В с.з., ВЛ посочва, че плащането на сумата от 50лв., е преди образуването на  заповедното производство, и ако  то се отнесе към претендираните суми, следва да се счита погасена лихвата за забава- изцяло и от главницата сумата от 7,29лв, като дължима остава сумата от 149,78лв.- главница, за процесния период.

По делото е изслушана и приета и СТЕ, от заключението по която се установява следното:

 Имотът на ответника Б. се намира в топлофицирана жилищна сграда, с общ отопляем обем на сградата- 2648,48 куб.м., а отопляемият обем на жилището на ответника е 202,48 куб.м. ВЛ е установил, че ответника е демонтирал отоплителните си тела,  както и водомера за  топла вода. ВЛ е установило, че  индивидуалната сметка на ответника съдържа само компонента отдадена ТЕ от сградна инсталация. ВЛ е посочило, че делът на отдадената ТЕ от сградна инсталация, се определя съобразно т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение та ТЕ в сгради- етажна собственост. Разпределението на ТЕ, отдадена от сградната инсталация,  се разпределя пропорционално на отопляемият обем на имотите по проект. ВЛ е изчислило размера на отдадената ТЕ от сградна инсталация помесечно, в табличен вид, за процесния период. ВЛ е посочило също, че изискванията на чл. 78 от Наредба № 16-334 не са изпълнени,  тъй като не е налице първото предвидено условие- или топлинният товар на отоплителните тела да е намален с над 50% от проектния отоплителен товар. ВЛ е посочило, че проектния товар на сградата е 143 kW, а действително инсталираната мощност на отоплителните тела е 92 kW.  ВЛ е дало в табличен вид съотношението  между ТЕ от сградната инсталация и ТЕ за отопление на имотите, като последната е по- малка само в четири от месеците от процесния период- м. 11и м.12.2016 и м. 03. и м. 04.2017г., с което е налице второто условие по чл. 78 от Наредбата. Доколкото обаче двете условия следва да са кумулативно налице, ВЛ посочва, че не са налице условията за приложение на цитираната норма. ВЛ е посочило също, че съобразно справка от ТЕЦ- П., поради обединяване на кухня с тераса, общият действителен отопляем обем на имота на ответника е 202,92 куб.м. и при изчислението на дела на сградна инсталация е изпълван този обем. В с.з., ВЛ Й. посочва, че отопляемият обем се различава във вертикала, тъй като отв. Б. е премахнал стената на  кухнята и е усвоил терасата, която е 8,68 куб. м. ВЛ уточнява също, че тъй като отоплителните тела в жилището на ответника са демонтирани, действителната инсталирана мощност е 92 kW. ВЛ посочва, че  ТЕ, отдадена от сградната инсталация е изчислена на база формулата по ч.6., от Методиката, която е обща и се използва за всеки отделен случай.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

            Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. В тази връзка, възражението на ответника, че поради липсата на сключен индивидуален договор с доставчика, същият няма качеството на потребител на ТЕ, е неоснователно. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Поради изложеното съдът приема, че възражението на ответника е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение

            Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Безспорно по делото се установи, че в имота на отв. Б. са демонтирани всички отоплителни тела и водомер за топла вода, поради което в задължението му се включва само ТЕ, отдадена от сградната инсталация и услуга дялово разпределение.

      На основание гореизложеното, е от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията по ССЕ и СТЕ, съдът намира, че ответника Д.Б., има качеството на потребител на ТЕ, за имот с ****, за периода 01.01.2016-30.04.2017г, и същия дължи плащане на потребената ТЕ. 

             Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. 

В случая, следва да се отчете извършеното от страна на ответника плащане на сумата от 50лв. през м. август 2017г- или преди образуване на заповедното производство. Съдът намира, че с тази сума следва да бъде  погасена дължимата лихва за забава- изцяло, и съответната част от главницата- до размера на сумата от 149,78лв., съобразно заявеното от ВЛ в с.з., като се счита погасени изцяло задлъженията за м. януари и м. февруари.2016г и частично за м. март. 2018г.  Съдът намира, че с платното не може да  се погасяват съдебни непризнати вземания- законна лихва и съдебни такси, както е отразено в счетоводството на ищеца.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск, за признаване за установено, че  отв. Д. Б. ***7,07лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2016-30.04.2017г., е основателен до размера от 149,78лв., като за разликата до пълния предявен размер на иска, същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 12,84лв.- лихва за забава, за периода 02.03.2016-19.10.2017г., доколкото плащането е извършено преди образуването на  заповедното производство.

 С оглед изхода на делото, следва отв. Б., да понесе направените по делото разноски от ищеца, в размер на 365,83лв-в настоящето исково производство и в размер на 66,11лв.- по ч. гр.д. №8314/2017г. на ПлРС, съобразно на уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Д.Л.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й.В., сумата от 149,78лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2016-30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-24.10.2017г., до окончателното й изплащане, за която суми има издадена заповед за изпълнение №5411/25.10.2017г., по ч. гр.д.№ 8314/2017г. по описа на ПлРС, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 157,07лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТОПЛОФИКАЦИЯ– П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й.В., иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, ЧЕ Д.Л.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 12,84лв.- лихва за забава, за периода 02.03.2016-19.10.2017г., върху главницата от 157,07лв., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Л.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” ЕАД, гр. П., ЕИК *********, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 365,83лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на 66,11лв-разноски- по ч. гр.д. №8314/2017г. на ПлРС.

 

Решението се постановява с участието на  третото лице – помагач на страната на ищеца- “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: